Пробиотиците се дефинират от Световната здравна организация като ”Живи микроорганизми,
които, приети в подходящо количество, влияят здравословно на приемащия ги организъм”. Отделящите млечна киселина бактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека, от
растителен материал и от храни, са едни от най-обичайните типове микроорганизми, използвани
като пробиотици. Тези бактерии често се използват в млечни ферментирали продукти или хранителни добавки, подпомагащи ефикасното действие на нашата храносмилателна система и регулиращи имунната ни система.
В началото на ХХ век руският учен и нобелов лауреат Иля Мечников открива експериментално по-
ложителната роля на пробиотичните бактерии за нашето здраве. Той забелязва, че в някои
селски райони в Европа, където населението се храни предимно с мляко, преминало ферментация с млечнокисели бактерии – например в България и степите на Русия – хората живеят извънредно дълго.
Така възниква идеята, че процесът на стареене води до активизиране на гнилостни бактерии, произвеждащи токсични вещества в дебелите черва. Съгласно Мечников тези вещества са отговорни за така наречената „чревна автоинтоксикация”, която причинява физическите промени, свързани със старостта. Той предполага, че е възможно чревната флора да се промени, като вредните микроорганизми се заменят с полезни. Затова Мечников е известен като „Бащата на пробиотиците”.
В нашия стомашно-чревен тракт има 1-2 кг бактерии, което е 100 трилиона микроорганизми или 10 пъти повече от броя на клетките в човешкото тяло. Тази флора може да се състои от 300-1000 различни видове, въпреки че болшинството (99%) от тях са само от 30-40 вида. Повечето от бактериите не са нито полезни, нито вредни, но с тях са свързани до 60% от сухата маса в изпражненията.
Само около 5-7% от нашата чревна флора са пробиотични бактерии.
Бактериите са важна част от нашата храносмилателна система, като помагат за ферментацията на въглехидратите – без бактерии ние не бихме могли да смиламе фибри, нишесте или захари. Бактериите превръщат фибрите в мастни киселини с по-къса верига, които, освен другото, са много важни за нормалната перисталтика на червата.
Фибрите не се усвояват от тялото ни като храна, но някои от тях могат да се използват за храна от пробиотичните бактерии и по този начин да съдействат за увеличаването на броя им, което ни позволява да наричаме някои фибри „пребиотици”. Не всички фибри са ефективни пребиотици. Това зависи от степента на усвояването им от пробиотичните бактерии. Фруктоолигозахаридите (FOS) с къса верига са фибри, от които чрез ферментация от бифидобактерии се получават мастни киселини с къса верига.
Ползата от FOS с къса верига е, че 95% от фибрите се усвояват в първата част на дебелите черва, което води до по-ниско производство на газове, в сравнение с усвояването на други типове фибри като инулин, което завършва по-късно в храносмилателния процес. Комбинацията от пребиотици и пробиотици се нарича синбиотик и е много полезна като хранителна добавка за поддържане на здравето на храносмилателната система, особено при хора, склонни към запек или диария.
които, приети в подходящо количество, влияят здравословно на приемащия ги организъм”. Отделящите млечна киселина бактерии, изолирани от стомашно-чревния тракт на човека, от
растителен материал и от храни, са едни от най-обичайните типове микроорганизми, използвани
като пробиотици. Тези бактерии често се използват в млечни ферментирали продукти или хранителни добавки, подпомагащи ефикасното действие на нашата храносмилателна система и регулиращи имунната ни система.
В началото на ХХ век руският учен и нобелов лауреат Иля Мечников открива експериментално по-
ложителната роля на пробиотичните бактерии за нашето здраве. Той забелязва, че в някои
селски райони в Европа, където населението се храни предимно с мляко, преминало ферментация с млечнокисели бактерии – например в България и степите на Русия – хората живеят извънредно дълго.
Така възниква идеята, че процесът на стареене води до активизиране на гнилостни бактерии, произвеждащи токсични вещества в дебелите черва. Съгласно Мечников тези вещества са отговорни за така наречената „чревна автоинтоксикация”, която причинява физическите промени, свързани със старостта. Той предполага, че е възможно чревната флора да се промени, като вредните микроорганизми се заменят с полезни. Затова Мечников е известен като „Бащата на пробиотиците”.
В нашия стомашно-чревен тракт има 1-2 кг бактерии, което е 100 трилиона микроорганизми или 10 пъти повече от броя на клетките в човешкото тяло. Тази флора може да се състои от 300-1000 различни видове, въпреки че болшинството (99%) от тях са само от 30-40 вида. Повечето от бактериите не са нито полезни, нито вредни, но с тях са свързани до 60% от сухата маса в изпражненията.
Само около 5-7% от нашата чревна флора са пробиотични бактерии.
Бактериите са важна част от нашата храносмилателна система, като помагат за ферментацията на въглехидратите – без бактерии ние не бихме могли да смиламе фибри, нишесте или захари. Бактериите превръщат фибрите в мастни киселини с по-къса верига, които, освен другото, са много важни за нормалната перисталтика на червата.
Фибрите не се усвояват от тялото ни като храна, но някои от тях могат да се използват за храна от пробиотичните бактерии и по този начин да съдействат за увеличаването на броя им, което ни позволява да наричаме някои фибри „пребиотици”. Не всички фибри са ефективни пребиотици. Това зависи от степента на усвояването им от пробиотичните бактерии. Фруктоолигозахаридите (FOS) с къса верига са фибри, от които чрез ферментация от бифидобактерии се получават мастни киселини с къса верига.
Ползата от FOS с къса верига е, че 95% от фибрите се усвояват в първата част на дебелите черва, което води до по-ниско производство на газове, в сравнение с усвояването на други типове фибри като инулин, което завършва по-късно в храносмилателния процес. Комбинацията от пребиотици и пробиотици се нарича синбиотик и е много полезна като хранителна добавка за поддържане на здравето на храносмилателната система, особено при хора, склонни към запек или диария.