Публикувана: 21 ноем. 2014, 18:36 ч.
Последно мнение: 6 юни 2022, 20:12 ч.

Проектозакон за предучилищното и училищното образование

137 674
2 346
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са предложенията на законопроекта за предучилищното и училищното образование относно приема в гимназиите и оценяването, както и мнението за него?
Какви са различните мнения относно ранния прием в гимназиите и профилираните гимназии?
Кои фактори трябва да имате предвид при избора на училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са предложенията на законопроекта за предучилищното и училищното образование относно приема в гимназиите и оценяването, както и мнението за него?
  
  Проектът на Закона за предучилищното и училищното образование предлага промени в приема в гимназиите, като например въвеждане на национални изпити след седми клас. Освен това предложенията включват преразглеждане на системата за оценяване, като се предлага завършване на основно образование в седми клас и предоставяне на възможност на младите хора да започнат работа или да продължат образованието си от 16-годишна възраст. Мненията относно законопроекта за предучилищното и училищното образование са разнообразни. Някои смятат, че предложенията биха могли потенциално да намалят конкуренцията в лицето на математическите гимназии, докато други подкрепят идеята за завършване на основно образование в седми клас. Има също опасения относно възможните академични недостатъци и неграмотност, както и за профилирането след 10-ти клас.
- Какви са различните мнения относно ранния прием в гимназиите и профилираните гимназии?
  
  Различните мнения относно ранния прием в гимназии включват както подкрепа, така и опозиция на идеята. Някои хора вярват, че ранният прием позволява профилиране след 10-ти клас, докато други се притесняват от намалената конкурентоспособност в математическите гимназии и потенциалните рискове от когнитивно изоставане и неграмотност. Мненията за ранния прием в профилите на гимназията варират. Някои хора смятат, че това може да доведе до намаляване на качеството на образованието поради възможността „паразитни“ студенти – тези, които влизат в гимназия, но не са мотивирани да учат – да се появят. Други обаче виждат предимства в ранния прием, като например подобряване на подготовката на учениците и намаляване на напрежението около приема след седми клас.
- Кои фактори трябва да имате предвид при избора на училище?
  
  Когато избирате училище, е важно да вземете предвид индивидуалните нужди на детето. Помислете за техните интереси и предпочитания, като математика, изкуства, спорт или други области. Освен това разгледайте качеството на образованието, средата, преподавателите и възможностите за растеж на учениците.
- Какви са ползите от посещаването на математически гимназии?
- Какви са притесненията относно промените в образователната система?

# 1 260 11 май 2015, 10:12 ч.

София
Мнения: 62 595

За заложбите има СИП-ове, ЗИП-ове и пр. допълнителни часове. Трябва да има един сносен общообразователен пакет, независимо от това кое кого го влече. Не може да е зле по едно и супердобре по друго, защото се нарушава хармонията в развитието на личността. Иначе е много атрактивно за родителите и децата, но е рисковано. Всички науки са обвързани.
Голямо вкопчване в тези надарени деца, голямо чудо! А те са съвсем малко. Повече се кахърете за обикновените деца, а не за една шепа надарени, защото вероятността собственото дете да е от надарените е под 10 процента. Да, много е готино за родителското самолюбие да възприема детето си като надарено и имащо право на повече, като включвам и себе си в това число, но има нещо друго - ако летвата е ниска, надареността няма никакво значение. Законът първо трябва да осигури добро образование на масата деца, защото те са основната бройка ученици, а фокусът да е само върху надарените (а това що е то надарено дете е съвсем отделен въпрос, нали знаете, в Горна Баня е все за надарени).

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 10:19 от Andariel

# 1 261 11 май 2015, 10:16 ч.

Мнения: 24 467

За средното училище не е нужно всеки да учи всичко на едно и също ниво. Аз предпочитам другата система в това отношение.
Родителски самолюбия нямат нищо общо с това. Точно обикновените хора винаги имат силни и слаби страни, предпочитания и антипатии и няма смисъл от една възраст нататък всеки да се занимава с всичко на общо /еднакво ниско у нас/ ниво.

# 1 262 11 май 2015, 10:23 ч.

Мнения: 5 177

Въпросът ми е по-скоро към юристите и запознатите с начина на промяна на законите..
До къде го докараха приемането на промените и какви до тук са те, че аз чета, но с инженерната си глава не разбрах сега последно ще има ли, ще няма ли специализирани паралелки newsm78

# 1 263 11 май 2015, 10:28 ч.

София
Мнения: 62 595

Ако на един младеж не се постараеш да му развиваш и слабите страни, а не само силните, рискуваш да получиш един ресурс "работна сила" с много ограничени знания и умения, а като личност силно ограничена. А родителскот осамолюбие има много общо, защото то е до голяма степен водещо при вземането на решения относно детето - дали в преувеличаване на способностите на детето, дали в затваряне на очите за проблемите. Дотук почти не съм срещала родител в някоя тема да си каже, че неговото дете е средна хубост и иска детето му да развива всичко, макар и да е трудно.
Някой писа по-горе за немската система, в която ужким много гъвкавост, няма нужда всеки да учи всичко и да се дипломира, ужким може после да доучи за матура, но на практика веднъж детето поеме ли коловоза на по-слабото образоване, вече така и не доучва дори до матура, да не говорим за висше образование. За мен, ако една система е добра за съвсем обикновените, значи е добра и за необикновените. А намаляването на ученето и голямата избираемост никак не е добре за обикновените. Да, системата може да си спестява сума пари като не се хаби да избута тройкаджиите до диплома за средно, но е рисковано и за другите деца, защото на акъл не са много далновидни. Пример за това са и нещата, които се виждат при седмокласната кампания - някои деца просто не вдяват за какво е цялото учене, и ако утре ги оставиш да избират какво да учат в училище, нищо чудно да се окажат празни часовете по химия примерно.

# 1 264 11 май 2015, 11:12 ч.

Мнения: 1 359

Разбира се, всяка система има и плюсове, и минуси. Ако не се е разбрало правилно, исках само да коригирам твърдението за паралелките в Щатите, не да защитавам тяхната система. Но що се отнася до това, че можело кабинетите по химия да останат празни, проблемът не е в даването на избор, а в начина на учене и преподаване. Надявам се, че няма нужда да доказвам, че всяка област може да бъде безкрайно интересна за децата. Въпросът е така да се подбере и структурира материалът, да се подготвят учителите и пр., че децата да харесват всички предмети. Хиляда пъти по-важно е да научат по малко, но да развият и запазят интерес и любознание към всяка област, отколкото да назубрят тлъстите си учебници, но с убеждението, че това е най-скучното/трудното/гадното нещо на света. С оглед на това даването на избор - например една година детето да учи много физика, щото така му се иска, а другата - много химия и пр. - може да бъде изключително полезно.

# 1 265 11 май 2015, 11:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Хубаво де, а докато чакаме кабинетите да се превърнат в интересни лаборатории и да се размърдат отговорните фактори да подобрят учебниците и т.н., какво да правим, да караме по лекото съпротивление, че който иска, все ще научи химия, а нея да я махнем? (не е към теб, а изобщо). И аз искам хубави кабинети, ама няма! И аз искам по-добра система на преподаване, ама към момента няма! Следователно ще учат химия както е възможно към момента, вместо изобщо да не учат. А в това една година да учи повече химия, пък догодина повече физика е неефективно, защото ще има регрес в знанията по химия. Всичко трябва да си върви заедно. Просто вече не искам да пипат нищо, защото каквото са пипнали, все е станало по-зле.

# 1 266 11 май 2015, 11:17 ч.

Мнения: 50 664

Да се учи всичко без съмнение ТРЯБВА. Не го отричам, но въпросът е в обема и задълбочаването. Неслучайно има една приказка, че образоваността е това, което ти остава в главата след като забравиш ученото в училище. Според мен това учене на всичко трябва да спира до нивото на 9 клас някъде. Това, което учат в 10 и 11 клас по биология, химия, физика, история, география и пр. вече влиза в ненужни подробности. По-доброто образование би било като сегашното, но някъде докъм 10 клас и после 2 години вече да има широко профилиране - хуманитарен профил, природоматемчтически профил, икономическогеографски профил и какво там още не се сещам. Там вече нека децата наблягат на детайлите и да задълбават навътре в избраното от тях направление. Но на един инженер ученето на география и биология му излита от главата веднага след завършване и повече никога не му трябва.

Що се отнася до масовото образование, там е нужна хармония, за да има успехи. А сега хармония няма още от 1 клас - на най-първата родителска среща едни родители са ок, други се възмущават, че децата нищо не учат и тъпчат на едно място, трети се възмущават, че толкова труден материал им стресира децата. И за себе си всеки е прав - за едно дете може този материал да е стрес, за друго да е скучно тъпчене на място. Е как да преподава учителят и какви компромиси да прави, че всички да са доволни? Хармонията може да я има само ако има разделяне на децата, така че всяко да учи с темпото си. Тогава и стрес няма да има, и родителите ще са доволни.

Помня как ни преподаваха биология немците в НЕГ - от целия урок конспектират 5-6 неща от по едно изречение и искат те да се знаят твърдо. Ако си прочетеш повече - няма лошо. Но аз тези 5-6 неща още ги помня, а там където се е искало да уча по няколко страници с факти нищо не ми е останало в главата.

# 1 267 11 май 2015, 14:55 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Всичко, но в основата е редно да учат. Детайлите са за свободното време или профилираните школа. Единствено математика или изкуство според мен трябва да учат децата задълбочено задължително в малките класове /или пък нещо друго развиващо/. За да се развие мисленето - който каквото го влече. И това олекотяване за "масата" трябва да е "официално" и "черно на бяло" в учебници и програми. Тогава децата с интереси ще са много, а от тях лесно ще се изявят и таланти. И те ще имат нужда от по-бързи като тепмо и по-дълги като материал писти. А не като сега деца в първи класа да са на училищше, занималня и дописване вкъщи всеки ден... те трудно ще имат интереси изобщо, чакайи съня си мечтаейки за игра ако имат сили.

В нашите учлища разликата я правят директорите и учителите. От тях зависи стаите да са добре оборудвани, сградата и двора - чисти, часовете - полезни, домашните разумни, а децата подкрепяни и в добра среда. После идват и родителите, които се саморазпределят според ценностната система, доходите и целите си и осигуряват съптветния тип деца. Това усилва ефекта на управлението - доброто управление печели ученолюбиви деца, лошото - допирателни.

Обаче това изначално, макар и често спасително на практика, е изначално грешно и лесно се опрочава. Най-често с претоварване на децата в името на доброто образование, което всъщност похабява потенциал.

Много по-ефективно, надеждно, че и евтино е да имат читави програми. Тогава няма да се хвалим как историята е ОК, естествените науки интересни, математиката напредва, българския е на ниво.. понеже учителят е чудесен! Когато не разчиташ на добър или много добър учител да смегчава негативите на план и учебник, е много по-лесно децата да са научени и съхранени. Според мен тези неща се случват с много старание от страна на родителите и/или късмет с учителите. Или не се случват когато ги няма.

А не всеки има желание или ресурс да го прави и замества училището - първо търсейки правилното школо, после добрият учител, след това препитвайки или осигурявайки уроци - обяснения или платени. Най-малкото товари детето. Отделно е загубата човек да расботи своята работа и после да замества учителят/лите/ на децата си - със себе си или с парите си. Което още повече обезкървява учителите като професия.

ПП Примерът на Черна станция за биологията е точно такъв - учител, конспектиращ учебника. Вместо в него да има каре и за учениците на не толкова добрите учители. А в момента даже в някои учебници няма свързан текст.

# 1 268 11 май 2015, 15:07 ч.

Мнения: 5 177

Имах нещастието да видя учебника по БЕЛ за 5 клас на Булвест, станах разногледа от фонове, подцветки само за 15 мин се почувствах отегчена и изморена и то при все, че материалът ми е ясен ..
Само споделям и си беснея на ум

# 1 269 11 май 2015, 15:10 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Аз Просвет-ната математика до 4-ти клас, не знам кой я е разрешил - същото дизайнерско-полиграфическо недоразумение, с откровено грозни илюстрации.

# 1 270 11 май 2015, 15:23 ч.

sofia
Мнения: 9 235

Цитат на: KOTE в пн, 11 май 2015, 15:07

На теб поне материала ти е ясен. Аз трябваше да прочета някои определения по няколко пъти, за да възкликна накрая "Яз това го знам, беее". Единственото полезно нещо в него са едни таблици накрая. Снимах ги, да си ги имам за бърза справка.

Преди години, когато ходех като квестор на кандидат-студентски изпит по математика, се случи да се заговоря с един преподавател, който окончателно разби илюзиите ми. Та човека изразил желание да пише учебник по математика. (Да уточня, че МОН и разните там издателства си търсят авторите). И какво се случва: не може да подреди нещата, както той сметне за добре, дори съобразявайки се с обема материал, който следва да се покрие. Всичко - структура, съдържание и пр. е било предварително зададено - е как да сътвориш нещо смислено. И се е отказал, естествено.

# 1 271 11 май 2015, 15:33 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Точно - планът е безумен!

Нямах идея как ги правят процедурно учбниците, но ми беше много неприятно навремето, че не удобриха Убенова за втори клас български.Първият им клас беше наистина първа класа, да не кажа повече - рехав, красив, лек, синтезиран.

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 16:45 от ом

# 1 272 11 май 2015, 15:40 ч.

София
Мнения: 1 087

КОТЕ,
Обсъждането на законопроекта продължава с пълна сила в Комисията по образование като тази седмица ще го гледат на 2 заседания -на 12 и 13 май. Следва второ четене в пленарна зала и гласуване от депутатите и чак след като видим обнародван закона в Държавен вестник ще е ясно какво остава и какво не.

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 16:37 от valya_v

# 1 273 11 май 2015, 16:29 ч.

Мнения: 5 177

Цитат на: valya_v в пн, 11 май 2015, 15:40

КОТЕ,
Обсъждането на законопроекта продължава с пълна сила в Комисията по образование на като тази седмица ще го гледат на 2 заседания -на 12 и 13 май. Следва второ четене в пленарна зала и гласуване от депутатите и чак след като видим обнародван закона в Държавен вестник ще е ясно какво остава и какво не.

Благодаря, ще следя

# 1 274 17 май 2015, 05:09 ч.

Мнения: 138

Цитат на: Judy в пн, 11 май 2015, 10:16

Аз писах многократно по този въпрос, но нека да го повторя:

1) Има неща, които абсолютно всеки трябва да ги знае за да функционира нормално в 21-и век. Тези неща включват огромно количество материал, който в момента повечето хора мразят с цялата си душа, както и много материал, който въобще не се учи в училище в момента. Твърдението, че "от една възраст нататък, хората трябва да имат свобода да учат каквото искат" е, буквално интерпретирано, вярно. Въпросът е каква е тази възраст какво да се учи преди нея, и дали няма да я снижим толкова, че съвсем да разкапем системата.

2) Образованието не е и не може да бъде демократична/пазарна и т.н. система. Качественото образование е по природа тоталитарно и включва сериозен елемент психологическо, а понякога и физическо насилие, и няма как да бъде иначе - повечето хора умират без някога да осъзнаят защо е било нужно да се учат повечето неща, през които са минали в училище, какво да говорим за способността на едно дете (и на по правило не особено информираните му родители) да разбере защо трябва да заляга над математиката, която толкова не му харесва.

3) Фундаменталната причина защо истинскотото образование е дълбоко недемократично в същността си е, че природата е такава. Никой не може да гласува относно валидността на законите на термодинамиката - те са си такива каквито са и ние не можем да променим нищо, без значение дали ни харесват или не. Можем единствено да се съобразяваме с тях. Съответно човек няма много право на избор какво да учи и какво да не учи ако иска да има поне минимално адекватно разбиране за света около него. Ние даваме много повече свобода в това отношение, отколкото можем да си позволим и резултатът е плачевен - интелектуалният "елит" по правило идва от средите на юристи, историци, социолози, философи и пр., политическият "елит" идва от средите на икономисти, юристи, мениджъри и пр., и т.н., все хора, чието последно и единствено докосвано до науката е било в единия (най-много два) час седмично физика/химия/биология в средното училище. Същото важи и за журналистите. Е, изненадващо ли е, че обществото като цяло е тотално откъснато от реалността (която е изцяло физическа)? И може ли това да се промени без драстични промени в образователната система от точно обратният тип на сегашните предложения?

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 2, тема 12 /15.11. - 22.11.2020/

Има ли смисъл от стартиране на хендмейд бизнес?

Керем Бюрсин в ”Почукай на вратата ми”, тема 82 #Ангелите ни обещаха 🌌 18+

Пациенти на др Емре Тургут - тема 2

Причина:

Причина: