Проектозакон за предучилищното и училищното образование

  • 137 674
  • 2 346
  •   1
Отговори
# 1 260
  • София
  • Мнения: 62 595
За заложбите има СИП-ове, ЗИП-ове и пр. допълнителни часове. Трябва да има един сносен общообразователен пакет, независимо от това кое кого го влече. Не може да е зле по едно и супердобре по друго, защото се нарушава хармонията в развитието на личността. Иначе е много атрактивно за родителите и децата, но е рисковано. Всички науки са обвързани.
Голямо вкопчване в тези надарени деца, голямо чудо! А те са съвсем малко. Повече се кахърете за обикновените деца, а не за една шепа надарени, защото вероятността собственото дете да е от надарените е  под 10 процента. Да, много е готино за родителското самолюбие да възприема детето си като надарено и имащо право на повече, като включвам и себе си в това число, но има нещо друго - ако летвата е ниска, надареността няма никакво значение. Законът първо трябва да осигури добро образование на масата деца, защото те са основната бройка ученици, а фокусът да е само върху надарените (а това що е то надарено дете е съвсем отделен въпрос, нали знаете, в Горна Баня е все за надарени).

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 10:19 от Andariel

# 1 261
  • Мнения: 24 467
За средното училище не е нужно всеки да учи всичко на едно и също ниво. Аз предпочитам другата система в това отношение.
Родителски самолюбия нямат нищо общо с това. Точно обикновените хора винаги имат силни и слаби страни, предпочитания и антипатии и няма смисъл от една възраст нататък всеки да се занимава с всичко на общо /еднакво ниско у нас/ ниво.

# 1 262
  • Мнения: 5 177
Въпросът ми е по-скоро към юристите и запознатите с начина на промяна на законите..
До къде го докараха приемането на промените и какви до тук са те, че аз чета, но с инженерната си глава не разбрах сега последно ще има ли, ще няма ли специализирани паралелки  newsm78

# 1 263
  • София
  • Мнения: 62 595
Ако на един младеж не се постараеш да му развиваш и слабите страни, а не само силните, рискуваш да получиш един ресурс "работна сила" с много ограничени знания и умения, а като личност силно ограничена. А родителскот осамолюбие има много общо, защото то е до голяма степен водещо при вземането на решения относно детето - дали в преувеличаване на способностите на детето, дали в затваряне на очите за проблемите. Дотук почти не съм срещала родител в някоя тема да си каже, че неговото дете е средна хубост и иска детето му да развива всичко, макар и да е трудно.
Някой писа по-горе за немската система, в която ужким много гъвкавост, няма нужда всеки да учи всичко и да се дипломира, ужким може после да доучи за матура, но на практика веднъж детето поеме ли коловоза на по-слабото образоване, вече така и не доучва дори до матура, да не говорим за висше образование. За мен, ако една система е добра за съвсем обикновените, значи е добра и за необикновените. А намаляването на ученето и голямата избираемост никак не е добре за обикновените. Да, системата може да си спестява сума пари като не се хаби да избута тройкаджиите до диплома за средно, но е рисковано и за другите деца, защото на акъл не са много далновидни. Пример за това са и нещата, които се виждат при седмокласната кампания - някои деца просто не вдяват за какво е цялото учене, и ако утре ги оставиш да избират какво да учат в училище, нищо чудно да се окажат празни часовете по химия примерно.

# 1 264
  • Мнения: 1 359
Разбира се, всяка система има и плюсове, и минуси. Ако не се е разбрало правилно, исках само да коригирам твърдението за паралелките в Щатите, не да защитавам тяхната система. Но що се отнася до това, че можело кабинетите по химия да останат празни, проблемът не  е в даването на избор, а в начина на учене и преподаване. Надявам се, че няма нужда да доказвам, че всяка област може да бъде безкрайно интересна за децата. Въпросът е така да се подбере и структурира материалът, да се подготвят учителите и пр., че децата да харесват всички предмети. Хиляда пъти по-важно е да научат по малко, но да развият и  запазят интерес и любознание към всяка област, отколкото да назубрят тлъстите си учебници, но с убеждението, че това е най-скучното/трудното/гадното нещо на света. С оглед на това даването на избор - например една година детето да  учи много физика, щото така му се иска, а  другата - много химия и пр. - може да бъде изключително полезно.   

# 1 265
  • София
  • Мнения: 62 595
Хубаво де, а докато чакаме кабинетите да се превърнат в интересни лаборатории и да се размърдат отговорните фактори да подобрят учебниците и т.н., какво да правим, да караме по лекото съпротивление, че който иска, все ще научи химия, а нея да я махнем? (не е към теб, а изобщо). И аз искам хубави кабинети, ама няма! И аз искам по-добра система на преподаване, ама към момента няма! Следователно ще учат химия както е възможно към момента, вместо изобщо да не учат. А в това една година да учи повече химия, пък догодина повече физика е неефективно, защото ще има регрес в знанията по химия. Всичко трябва да си върви заедно. Просто вече не искам да пипат нищо, защото каквото са пипнали, все е станало по-зле.

# 1 266
  • Мнения: 50 664
Да се учи всичко без съмнение ТРЯБВА. Не го отричам, но въпросът е в обема и задълбочаването. Неслучайно има една приказка, че образоваността е това, което ти остава в главата след като забравиш ученото в училище. Според мен това учене на всичко трябва да спира до нивото на 9 клас някъде. Това, което учат в 10 и 11 клас по биология, химия, физика, история, география и пр. вече влиза в ненужни подробности. По-доброто образование би било като сегашното, но някъде докъм 10 клас и после 2 години вече да има широко профилиране - хуманитарен профил, природоматемчтически профил, икономическогеографски профил и какво там още не се сещам. Там вече нека децата наблягат на детайлите и да задълбават навътре в избраното от тях направление. Но на един инженер ученето на география и биология му излита от главата веднага след завършване и повече никога не му трябва.

Що се отнася до масовото образование, там е нужна хармония, за да има успехи. А сега хармония няма още от 1 клас - на най-първата родителска среща едни родители са ок, други се възмущават, че децата нищо не учат и тъпчат на едно място, трети се възмущават, че толкова труден материал им стресира децата. И за себе си всеки е прав - за едно дете може този материал да е стрес, за друго да е скучно тъпчене на място. Е как да преподава учителят и какви компромиси да прави, че всички да са доволни? Хармонията може да я има само ако има разделяне на децата, така че всяко да учи с темпото си. Тогава и стрес няма да има, и родителите ще са доволни.

Помня как ни преподаваха биология немците в НЕГ - от целия урок конспектират 5-6 неща от по едно изречение и искат те да се знаят твърдо. Ако си прочетеш повече - няма лошо. Но аз тези 5-6 неща още ги помня, а там където се е искало да уча по няколко страници с факти нищо не ми е останало в главата.

# 1 267
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Всичко, но в основата е редно да учат. Детайлите са за свободното време или профилираните школа. Единствено математика или изкуство според мен трябва да учат децата задълбочено задължително в малките класове /или пък нещо друго развиващо/. За да се развие мисленето - който каквото го влече. И това олекотяване за "масата" трябва да е "официално" и "черно на бяло" в учебници и програми. Тогава децата с интереси ще са много, а от тях лесно ще се изявят и таланти. И те ще имат нужда от по-бързи като тепмо и по-дълги като материал писти. А не като сега деца в първи класа да са на училищше, занималня и дописване вкъщи всеки ден... те трудно ще имат интереси изобщо, чакайи съня си мечтаейки за игра ако имат сили.

В нашите учлища разликата я правят директорите и учителите. От тях зависи стаите да са добре оборудвани, сградата и двора - чисти, часовете - полезни, домашните разумни, а децата подкрепяни и в добра среда. После идват и родителите, които се саморазпределят според ценностната система, доходите и целите си и осигуряват съптветния тип деца. Това усилва ефекта на управлението - доброто управление печели ученолюбиви деца, лошото - допирателни.

Обаче това изначално, макар и често спасително на практика, е изначално грешно и лесно се опрочава. Най-често с претоварване на децата в името на доброто образование, което всъщност похабява потенциал.

Много по-ефективно, надеждно, че и евтино е да имат читави програми. Тогава няма да се хвалим как историята е ОК, естествените науки интересни, математиката напредва, българския е на ниво.. понеже учителят е чудесен! Когато не разчиташ на добър или много добър учител да смегчава негативите на план и учебник, е много по-лесно децата да са научени и съхранени. Според мен тези неща се случват с много старание от страна на родителите и/или късмет с учителите. Или не се случват когато ги няма.

А не всеки има желание или ресурс да го прави и замества училището - първо търсейки правилното школо, после добрият учител, след това препитвайки или осигурявайки уроци - обяснения или платени. Най-малкото товари детето. Отделно е загубата човек да расботи своята работа и после да замества учителят/лите/ на децата си - със себе си или с парите си. Което още повече обезкървява учителите като професия.

ПП Примерът на Черна станция за биологията е точно такъв - учител, конспектиращ учебника. Вместо в него да има каре и за учениците на не толкова добрите учители. А в момента даже в някои учебници няма свързан текст.

# 1 268
  • Мнения: 5 177
Имах нещастието да видя учебника по БЕЛ за 5 клас на Булвест, станах разногледа от фонове, подцветки само за 15 мин се почувствах отегчена и изморена и то при все, че материалът ми е ясен ..
Само споделям и си беснея на ум

# 1 269
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Аз Просвет-ната математика до 4-ти клас, не знам кой я е разрешил - същото дизайнерско-полиграфическо недоразумение, с откровено грозни илюстрации.

# 1 270
  • sofia
  • Мнения: 9 235
Имах нещастието да видя учебника по БЕЛ за 5 клас на Булвест, станах разногледа от фонове, подцветки само за 15 мин се почувствах отегчена и изморена и то при все, че материалът ми е ясен ..
Само споделям и си беснея на ум
На теб поне материала ти е ясен. Аз трябваше да прочета някои определения по няколко пъти, за да възкликна накрая "Яз това го знам, беее". Единственото полезно нещо в него са едни таблици накрая. Снимах ги, да си ги имам за бърза справка.

Преди години, когато ходех като квестор на кандидат-студентски изпит по математика, се случи да се заговоря с един преподавател, който окончателно разби илюзиите ми. Та човека изразил желание да пише учебник по математика. (Да уточня, че МОН и разните там издателства си търсят авторите). И какво се случва: не може да подреди нещата, както той сметне за добре, дори съобразявайки се с обема материал, който следва да се покрие. Всичко - структура, съдържание и пр. е било предварително зададено - е как да сътвориш нещо смислено. И се е отказал, естествено.

# 1 271
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Точно - планът е безумен!

Нямах идея как ги правят процедурно учбниците, но ми беше много неприятно навремето, че не удобриха Убенова за втори клас български.Първият им клас беше наистина първа класа, да не кажа повече - рехав, красив, лек, синтезиран.

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 16:45 от ом

# 1 272
  • София
  • Мнения: 1 087
КОТЕ,
Обсъждането на законопроекта продължава с пълна сила в Комисията по образование като тази седмица ще го гледат на 2 заседания -на 12 и 13 май. Следва второ четене в пленарна зала и гласуване от депутатите и чак след като видим обнародван закона в Държавен вестник ще е ясно какво остава и какво не.

Последна редакция: пн, 11 май 2015, 16:37 от valya_v

# 1 273
  • Мнения: 5 177
КОТЕ,
Обсъждането на законопроекта продължава с пълна сила в Комисията по образование на като тази седмица ще го гледат на 2 заседания -на 12 и 13 май. Следва второ четене в пленарна зала и гласуване от депутатите и чак след като видим обнародван закона в Държавен вестник ще е ясно какво остава и какво не.

Благодаря, ще следя

# 1 274
  • Мнения: 138
За средното училище не е нужно всеки да учи всичко на едно и също ниво. Аз предпочитам другата система в това отношение.
Родителски самолюбия нямат нищо общо с това. Точно обикновените хора винаги имат силни и слаби страни, предпочитания и антипатии и няма смисъл от една възраст нататък всеки да се занимава с всичко на общо /еднакво ниско у нас/ ниво.

Аз писах многократно по този въпрос, но нека да го повторя:

1) Има неща, които абсолютно всеки трябва да ги знае за да функционира нормално в 21-и век. Тези неща включват огромно количество материал, който в момента повечето хора мразят с цялата си душа, както и много материал, който въобще не се учи в училище в момента. Твърдението, че "от една възраст нататък, хората трябва да имат свобода да учат каквото искат" е, буквално интерпретирано, вярно. Въпросът е каква е тази възраст какво да се учи преди нея, и дали няма да я снижим толкова, че съвсем да разкапем системата.

2) Образованието не е и не може да бъде демократична/пазарна и т.н. система. Качественото образование е по природа тоталитарно и включва сериозен елемент психологическо, а понякога и физическо насилие, и няма как да бъде иначе - повечето хора умират без някога да осъзнаят защо е било нужно да се учат повечето неща, през които са минали в училище, какво да говорим за способността на едно дете (и на по правило не особено информираните му родители) да разбере защо трябва да заляга над математиката, която толкова не му харесва.

3) Фундаменталната причина защо истинскотото образование е дълбоко недемократично в същността си е, че природата е такава. Никой не може да гласува относно валидността на законите на термодинамиката - те са си такива каквито са и ние не можем да променим нищо, без значение дали ни харесват или не. Можем единствено да се съобразяваме с тях. Съответно човек няма много право на избор какво да учи и какво да не учи ако иска да има поне минимално адекватно разбиране за света около него. Ние даваме много повече свобода в това отношение, отколкото можем да си позволим и резултатът е плачевен - интелектуалният "елит" по правило идва от средите на юристи, историци, социолози, философи и пр., политическият "елит" идва от средите на икономисти, юристи, мениджъри и пр., и т.н., все хора, чието последно и единствено докосвано до науката е било в единия (най-много два) час седмично физика/химия/биология в средното училище. Същото важи и за журналистите. Е, изненадващо ли е, че обществото като цяло е тотално откъснато от реалността (която е изцяло физическа)? И може ли това да се промени без драстични промени в образователната система от точно обратният тип на сегашните предложения?

Общи условия

Активация на акаунт