Има ли лек за ревността?

  • 22 656
  • 192
  •   1
Отговори
# 165
  • София
  • Мнения: 963

Сакън, недей. Ще взема да използва и тази ти проява като оправдание за по-нататъшните си действия.

Живота е пълен с всякакви изпитания. Но и ние самите си ги сътворяваме. Не спирай да го обичаш. Просто спри да го забелязваш за известно време. Това мога да те посъветвам аз.
Напълно съм съгласна.

# 166
  • Мнения: 24
Аз като една голяма ревнивка бих казала, че няма отървававане. Не мисля, че бих се променила. Има периоди, в които като ме удари лудото мога да го побъркам, понякога не толкова. Добре че въжа ми ме търпи и не ми обръща внимание.

# 167
  • Мнения: 24
Ревността по някога опира до несигурност в себе си - т.е. ако ти в дадена ситуация би изневерила, значи и той ще го направи. Аз лично спрях да ревнувам в момента, в който открих човек на който никога не бил изневерила, който с поведението си ме кара да мисля същото за него и който обичам и на който вярвам безкрайно много... И преди съм изпитвала "липса на ревност" или когато не ми е пукало толкова много, или когато човека с мен просто никога не ми е дал повод да се съмнявам...за това отговора на въпроса дали има лек - по скоро НЕ, всичко зависи от човека до теб и от теб самата Simple Smile

# 168
  • Мнения: 663
Ревността по някога опира до несигурност в себе си - т.е. ако ти в дадена ситуация би изневерила, значи и той ще го направи. Аз лично спрях да ревнувам в момента, в който открих човек на който никога не бил изневерила, който с поведението си ме кара да мисля същото за него и който обичам и на който вярвам безкрайно много... И преди съм изпитвала "липса на ревност" или когато не ми е пукало толкова много, или когато човека с мен просто никога не ми е дал повод да се съмнявам...за това отговора на въпроса дали има лек - по скоро НЕ, всичко зависи от човека до теб и от теб самата Simple Smile

Хубаво си го написала, но хората се променят. Не се знае какво ще изпитваш след 5 или 10 години.

# 169
  • Sofia
  • Мнения: 4 062
Пускам темата, тъй като не видях подобна, може би не съм догледала. Моля да ме извините, да ме насочите и да изтриете тази, ако съществува друга.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително.  Peace

Теичка, извинявай, но чак сега попадам на темата ти и реших да ти отговоря.

АЗ съм напълно излекувала се от ревността си! Наистина много ревнувах гаджето си, после ми стана мъж.

Рецептата лично за мен е гадна: той скъса с мен заради ревността ми, каза, че не издържал повече. Това в далечната 2000 година. Били сме гаджета на 3 години, но живеехме заедно от 2. 11 дена по-късно той ме поиска обратно, а аз си бях изплакала очите. Обещах му, че повече няма да ревнувам... и ... спазих обещанието си. Просто алтернативата ми беше непоносима, а именно да го загубя завинаги.

2003 се оженихме. 2004 се появи детето. Нямаше и помен от ревност. И тогава, и сега. Той не ми дава поводи за ревност. Аз съответно не го подозирам и дебна излишно. Вътрешно съм спокойна.

И да ми изневери, ще го приема и ще продължа да бъда с него. Наистина. Чувствам го отвътре. Не меря хората и постъпките им с двоен аршин. С годините си промених мисленето за някои неща. Научих се да прощавам и да приемам. Както на другите, така и на самата себе си. Така определено се живее по-леко, по-лесно и с повече достъп до реалността такава, каквато е. А не такава, каквато я искаме.

Дано съм ти била полезна с изповедта си!  Hug

Успех с преборването на ревността ти желая! Постижимо е!

# 170
  • Мнения: 12 472
Аз също преди бях много ревнива, сега - хич.
И не е заради ММ, а защото съм била и адски ревнувана.
И е ужасно. И от двете страни.
Заклех се никога повече да не си причинявам това.

Научих се да се ценя и уважавам сама себе си. И да знам, че не завися от никого - и ще си тръгна ако пак ме наранят.

# 171
  • Мнения: 287
Аз също преди бях много ревнива, сега - хич.
И не е заради ММ, а защото съм била и адски ревнувана.
И е ужасно. И от двете страни.
Заклех се никога повече да не си причинявам това.

Научих се да се ценя и уважавам сама себе си. И да знам, че не завися от никого - и ще си тръгна ако пак ме наранят.

И да не ти пука!

# 172
  • Мнения: 520
Щях да допусна за тази криза ,ако бяхме заедно от 10- 15 год заедно. Та ние сме само от 5 год заедно.  Преди да се залюбим ,беше овършал всичко живо по дискотеки и кръчми .. Все ревеше ,че му е писнал този живот , бил се наживял и иска дом , семейство..  Извинявам се ,че отклоних темата.

Simona, ами май всички такива уж наживяли се мъже говорят едно и също, но си продължават по старому. Защо не знам  newsm78
Но е факт, от опит вече го казвам. Както и постоянно се говори, че тия със силиконите са боклуци, пък точно след такива търчат. #2gunfire Sick
Честно казано на моя подобен екземпляр му заявих, че си тръгвам ако не спре. Еми имаше лека промяна, но не кой знае каква. И винаги стоиш в приклекнал старт.

Последна редакция: вт, 15 сеп 2015, 14:55 от Li13

# 173
  • Мнения: X
Щях да допусна за тази криза ,ако бяхме заедно от 10- 15 год заедно. Та ние сме само от 5 год заедно.  Преди да се залюбим ,беше овършал всичко живо по дискотеки и кръчми .. Все ревеше ,че му е писнал този живот , бил се наживял и иска дом , семейство..  Извинявам се ,че отклоних темата.

Simona, ами май всички такива уж наживяли се мъже говорят едно и също, но си продължават по старому. Защо не знам  newsm78
Но е факт, от опит вече го казвам.
Приказката "Курвалъка е до време, алкохола е до гроб!" не е случайна.Като под "до време" не се има предвид "докато се ожени".   А докато го вдига....

# 174
  • Мнения: 520
Да да точно. Съгласна съм. Курвалеят точно докато го още го вдигат. Направо е смешни и жалко.  Sick
Но щом има будали като нас които да търпят и те си продължават.

# 175
  • София
  • Мнения: 12 000
Ако аз се примиря с това е все едно съм му дала зелена светлина ,няма да стане .
 

Прочетох бякъде, че се страхуваш от нова изневяра, само ако се върне в полошо настроение или отговори по-рязко.
Изключително ме учуди това - млада, красива и умна жена си, а да си толкова зависима от мъжа си, бил той и баща на детето ти. С почуда установих, че някои те съветват да приемеш, че "мъжете сме такива", брех, че кеф!!!!!! Joy

# 176
  • Мнения: 12 472
Аз също преди бях много ревнива, сега - хич.
И не е заради ММ, а защото съм била и адски ревнувана.
И е ужасно. И от двете страни.
Заклех се никога повече да не си причинявам това.

Научих се да се ценя и уважавам сама себе си. И да знам, че не завися от никого - и ще си тръгна ако пак ме наранят.

И да не ти пука!

Тук грешиш - няма начин да не ми пука, но пък знам, че и това ще мине. Wink

# 177
  • Мнения: 2 222
Когато си с мъж, който не ти дава никакъв повод за притеснение, няма как да ревнуваш и въобще това не ти е мисъл в главата.  Peace

# 178
  • Мнения: X
Когато си с мъж, който не ти дава никакъв повод за притеснение, няма как да ревнуваш и въобще това не ти е мисъл в главата.  Peace
Абе, не е точно така ...     Laughing
Истинските ревнивци си ревнуват и без повод.То и затова донякъде се окачествява като болестно състояние....дори да нямаш реален повод за ревност, "болния" мозък може такива сценарии да измисли, че бедна ти е фантазията.

# 179
  • Мнения: 2 222
Не знам, "нормалната" ревност често се бърка явно с "ненормалната" Crazy

Общи условия

Активация на акаунт