Публикувана: 24 ноем. 2014, 10:15 ч.
Последно мнение: 29 дек. 2015, 17:40 ч.

Има ли лек за ревността?

22 664
192
1

1
...
6
7
8
...
13
Всички

# 90 26 ноем. 2014, 13:49 ч.

Мнения: 663

Цитат на: Like_Smoke в ср, 26 ное 2014, 11:45

Цитат на: Natally* в вт, 25 ное 2014, 23:38

До колко мъчи ли мен до хормонален дисбаланс, както и поведението на моя приятел. Не знам как да го обясня, нали си знаете мъжете виждат някоя "мацка" и точат лиги еми нещо подобно и по цял ден виси във Фейсбук и се чуди на колко да пусне приятелство и коя колко е съблечена. Товс неуважение към мен направо ме побърка ...

Мъжът ти е простак, ще ме извиняваш, и не те уважава Peace

Напълно съм съгласна, не те уважава или не е възпитан, трябва да вземеш мерки!

# 91 26 ноем. 2014, 13:53 ч.

Мнения: 2 052

Цитат на: Хърмаяни в вт, 25 ное 2014, 14:18

Не съм склонна към ревност и в редките случаи, когато съм я изпитвала е имало повод, който стои извън сценариите в моята глава. Но бях от другата страна.
Безпричинната ревност, желанието за свръх контрол, общуването, в което единия партньор е в позицията на вечния обвиняем, на вечния разпит, не могат да съхранят любовта, дори да си я изпитвал в началото. Смазваща е за всяко положително чувство и води до логичен край на връзката.

Абсолютно съм съгласна с всяка написана дума.

# 92 26 ноем. 2014, 14:09 ч.

Мнения: 25 393

  Ревността не е признак, че обичаш някого, а че просто имаш силно развито собственическо чувство. Виждала съм какви ли не крайности... Някой ревнуват не само партньора без причина, а и приятелките си от други приятелки, родителите от братята и сестрите си, шефа от колегите и прочие.

   Безмислено и деструктивно чувство. Ако има повод, трябва човек да си отваря очите и да си пази гърба, но така да седне да дебне и ревнува е трудоемко, травмиращо и крайно неприятно.

   Като се замисля, може всякакви недостатъци да имам, но слава богу, ревнива не съм.

# 93 26 ноем. 2014, 15:11 ч.

Мнения: 132

Да, обичта е лек за ревността! Да обичаш някой значи да му дадеш свобода, а не да го задушаваш в стремежа си да го притежаваш!

# 94 26 ноем. 2014, 21:25 ч.

Плевен
Мнения: 144

Цитат на: Like_Smoke в ср, 26 ное 2014, 11:45

Цитат на: Natally* в вт, 25 ное 2014, 23:38

Мъжът ти е простак, ще ме извиняваш, и не те уважава Peace

Точно и аз това му казах и му се скарах и силно се надявам да спре, защото не издържам. Не мога да си тръгна от него защото съм бременна и искам детето да има и майка и баща а на 2 пъти си събирах багажа.

# 95 27 ноем. 2014, 09:20 ч.

Мнения: X

Natally, прекалено си млада, за да умееш да четеш между редовете. Съжалявам, че мъжа ти се държи така безумно, подозирам, че и той е малък, също като теб. Не обобщавам категорично, че всички млади са лаици в любовта, семейните отношения и прибързват, просто доста често годините и опита са от съществено значение.
Някой ден може би ще си тръгнеш, но едва ли ще бъде скоро. Човек трябва да узрее достатъчно за идеята, да има достатъчно странична подкрепа и разбира се, финансова сигурност.

# 96 27 ноем. 2014, 11:40 ч.

Мнения: 65

Цитат на: Теичка в пн, 24 ное 2014, 10:15

Пускам темата, тъй като не видях подобна, може би не съм догледала. Моля да ме извините, да ме насочите и да изтриете тази, ако съществува друга.
Въпросът ми е с конкретна насоченост, и не желая да бъда обстойно анализирана. Имам хабер на какво се дължи безумната ми ревност. Питането ми е дали има напълно излекували се, или поне такива в горе долу трайна ремисия. Ще се радвам да прочета рецепти от изпитани методи.
Благодаря предварително. Peace

Има!
Зависи каква е причината за ревността. Възможно е и ти несъзнавано да искаш да го напуснеш, а ревността да е проява на това. Обикновено всичко се дължи на взаимоотношенията с родителите ти и на отношенията между твоите родители.

Един бърз лек: помоли партньора си да ти дава повече поводи за ревност. Примерно ти го посрещаш с думите: "Закъсняваш, да не си ми изневерявал?!", а той отговаря: "Да, и то яко два часа. И го правихме и така, и така, и така". Ще видиш колко е целебно

# 97 27 ноем. 2014, 11:52 ч.

Мнения: X

Има голяма доза истина в това, което казваш. Истина за мен, тъй като и тя като толкова други неща е крайно относителна.

# 98 27 ноем. 2014, 15:16 ч.

София
Мнения: 1 017

Аз също съм ревнива..., поне в предишните си връзки бях, в сегашната общо взето не ми дават поводи. Лично аз си го обяснявам с несигурността ми в собствената ми значимост и страха ми от изоставяне (дете на разведени родители съм). Старая се да не съм ревнива, да приемам нещата каквито са, да не възприемам човека срещу мене като моя лична собственост и донякъде успявам. Но пък и в тази ми връзка мъжът до мене ми помага, защото ме цени каквато съм и ми го казва и показва, което наистина ме улеснява в процеса на придобиването на вяра в самата мене си.
Теичка, мисля, че щом го осъзнаваш ще успееш постепенно да се справиш с това, важното е да повярваш в себе си и в собствената си цена. Казваш, че си създаваш сценарии в собствената си глава, ами запитай се - има ли смисъл от това, след като само се тормозиш от това. Задавай си този въпрос всеки път, когато въображението ти се развихри и в един момент ще осъзнаеш, че е безсмислено (не само в мислите си, тъй като в тях ти го знаеш, но и като вътрешно усещане).
Ти каква зодия си, между другото? Да не си рибка?

# 99 27 ноем. 2014, 15:44 ч.

Мнения: 2 650

grach, и аз съм дете на разведени родители и ако това ми се е отразило в някаква степен,то е станало точно в обратния вариант - не се страхувам да ме напуснат, по-скоро хората около мен се страхуват, че ще ги напусна,защото наистина съм готова да си тръгна във всеки момент и то без особена причина...Просто съм малко темерут сигурно Rolling Eyes

. Като усетя, че отношенията ми с някой прерастват във връзка, усещам вътрешна съпротива - че някак съм вързана и че трябва да бягам (грубо казано де) За това и може би попадам на силно ревниви партньори ( въпреки, че повечето от тях твърдят, че преди мен са били или неревниви или доста по-умерени в притесненията си) без да давам повод за това.Но пък може и по тази причина да попадам на много всеотдайни и грижовни мъже...Знам ли,може пък рецептата за лечението на ревността е вътрешната свобода (лична) и уважението към отсрещната такава.

# 100 27 ноем. 2014, 16:04 ч.

Мнения: 87

Скандали обиди, на кого му трябва ва

# 101 27 ноем. 2014, 16:33 ч.

Мнения: X

Наистина за ревността трябва да се разсъждава свръх философски. Това за мен е най-отровното чувство от всички емоции, които съм способна да изпитам. Може би е била предпоставка за раздяла от моя страна (на подсъзнателно ниво), тъй като се е случвало да търся под вола теле в предишни връзки, а след преустановяване на отношенията превъзмогвам бързо. Много е комплицирано, чак след време си давам сметка за нещата в натурален вид, освободени от всякакви моментни импулси.
Може би ми трябва и повече самочувствие, но като един виден реалист съм наясно, че винаги ще има по по най от мен. Не може да сме единствени на този свят, и този мой идеализъм (егати парадокса) понякога ми пречи ужасно. Както и да е, това е съвсем сбита част от многото. Ако добавим и страх от изоставяне не ми се мисли къде ще му излезе края ooooh!

Зодия Стрелец съм, а моят възлюбен е рибок.

# 102 27 ноем. 2014, 16:42 ч.

София
Мнения: 1 017

Цитат на: ЗАНДАЛИ в чт, 27 ное 2014, 15:44

Знам ли,може пък рецептата за лечението на ревността е вътрешната свобода (лична) и уважението към отсрещната такава.

И аз така мисля, в крайна сметка никой не може да бъде собственост на друг и всеки има право на личен избор и собствено пространство. Само че понякога е трудно да го осъзнае и приеме човек (в някои моменти имам предвид, не като общо правило, ако мога да се изразя така)

Теичка, разбира се, че винаги има някой, който е по-по-най, за нещо, но пък ти си по-по-най за друго... така че общо взето има баланс... или би трябвало да има де. То и аз това съм си го мислила, ама се научих да приемам, че има хора, които са по-добри в различни области от мене, но това не означава, че аз като човек съм по-лоша от тях Wink

Аз пък си имам други предимства, които те нямат и тъй (още го "уча" това в интерес на истината).
_{За зодията те питах, защото спомена интуиция, а пък аз съм рибка, на нас ни е присъща, ама явно не само на нас}

# 103 28 ноем. 2014, 10:01 ч.

Мнения: 422

Мисля си, че ревността е страх да не загубиш любимия човек. Но всъшност това поражда някаква болка. Въпросът е как да се излекуваме от ревността?

# 104 28 ноем. 2014, 11:07 ч.

Мнения: 7 841

Човек се лекува с хобита и с това всеки път като го жегне нещо да си казва с много твърд и ясен тон: "Ама, че глупости!" и да си вярва, че са глупости. :Д Аз чувствам, че безрезервното доверие (дори, ако накрая се окаже неоправдано) ми се отразява много добре.

Препоръчани теми

Наем за право на преминаване през двор до собствения на лицето имот

КРУИЗИ /Тема 10/

Козметични продукти, от които НЕ сме доволни!

На море в Гърция 2025 - I

Причина:

Причина: