малко извън темата, но забелязвам че хората които баш изневеряват са в пъти по-ревнивите партньори, да не кажа патологично. е, тяхното лечение няма
- Публикувана: 24 ноем. 2014, 10:15 ч.
- Последно мнение: 29 дек. 2015, 17:40 ч.
Има ли лек за ревността?
малко извън темата, но забелязвам че хората които баш изневеряват са в пъти по-ревнивите партньори, да не кажа патологично. е, тяхното лечение няма
Така е, хората които много ревнуват задължително съдят за другите по себе си. Обаче всяко правило си има изключения естествено.
Ще споделя нещо лично. Не съм ревнива, но при нас ревността има известен смисъл възпитателен характер. Още повече, че Божия заповед е "Не прелюбодействай".
малко извън темата, но забелязвам че хората които баш изневеряват са в пъти по-ревнивите партньори, да не кажа патологично. е, тяхното лечение няма
За съжаление това преживяване ми остави болезнена ревност,която прехвърлих върху сегашния ми партньор без той да ми е дал какъвто и да било повод.Опитвам се да не го тормозя излишно,но не винаги се получава.Надявам се все пак с времето да преодолея ревността си.
малко извън темата, но забелязвам че хората които баш изневеряват са в пъти по-ревнивите партньори, да не кажа патологично. е, тяхното лечение няма
А съм имала партньори, които са ми изневерявали и не са ме ревнували, напротив, приемали са леко евентуалните изневери. Къде хипотетично, къде наистина.
Има лек да - мъж който ви дава онова усещане за сигурност - просто едни го могат други не и няма и да се научат никога. едни просто им харесва да се правят на мачовци и да си задоволяват егото по един или друг начин, други са просто уверени в себе си и с тази си увереност ви дават сигурност в отношенията.
Но факт е че и аз спирам с ревността когато спра да обичам и АКО спра да съм вярна, защото аз съм голяма будала - не иневерявам. Предпочитам да го зарежа и тогава да правя каквото и да е - смятам че така е редно. Ноооо мъжете не са така. Те са друга порода.
Но факт е че и аз спирам с ревността когато спра да обичам и АКО спра да съм вярна, защото аз съм голяма будала - не иневерявам. Предпочитам да го зарежа и тогава да правя каквото и да е - смятам че така е редно. Ноооо мъжете не са така. Те са друга порода.
Имах невероятно доверие към мъжа ми , никога не съм го питала - къде ?, с кой? ,кога?
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
Имах невероятно доверие към мъжа ми , никога не съм го питала - къде ?, с кой? ,кога?
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
За да преодолееш това чувство, трябва да му изневериш и ти. Успех.
Имах невероятно доверие към мъжа ми , никога не съм го питала - къде ?, с кой? ,кога?
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
Не съм ровила , дебнела ,въобще не съм се съмнявала. Наскоро разбрах ,че ми е изневерил , от тогава всичко рухна . С огромна буца съм в гърлото , всеки път като излезе някъде ,стомаха ми се свива. Като е по - рязък или изнервен ,почва да ме тресе паническа мисъл ,че пак има нещо . Всеки поглед към друга ,всяко споменаване на друга ,ми обръща червата. Но никога няма да си го покажа,защото рискувам само да влоша нещата . Целта ми не е да го съсипя , а да изгладя нещата. Трябва да го подтиснеш дълбоко ,да се научиш да носиш маската и да го преживееш сама,това е.
За да преодолееш това чувство, трябва да му изневериш и ти. Успех.
Може би , но незнам дали ще имам тази смелост.
Опитай сухи тренировки в сайтове за запознанство. После, като се поотпуснеш, ще си намериш партньор, с когото да изконсумираш изневярата. Това ще ти донесе спокойствие и ще започнеш "на чисто" с мъжа си. С други думи, ще си докажеш, че и ти можеш и ти си харесвана от други, като него и няма да изпадаш в див ужас, че може да те напусне.
Опитай сухи тренировки в сайтове за запознанство. После, като се поотпуснеш, ще си намериш партньор, с когото да изконсумираш изневярата. Това ще ти донесе спокойствие и ще започнеш "на чисто" с мъжа си. С други думи, ще си докажеш, че и ти можеш и ти си харесвана от други, като него и няма да изпадаш в див ужас, че може да те напусне.
Има логика, като се замисля в това.За мен ревноса идва от липса на увереност
До голяма степен изневярата на мъжа води до сриване на самочувствието на една жена. Аз лично се затворих в себе си и може би това е грешка. За щастие мъжко внимание не ми липсва.
Изневяра ми се струва много краен вариант , но мисля ,че няколко флирта с чужди мъже биха помогнали в случая.
За да преодолееш това чувство, трябва да му изневериш и ти. Успех.
Със всичко се претръпва, споко. Няма непрежалими хора.
И аз не знам дали ще имам смелост де, каня се на моя да му изневеря от 2 години насам и още не съм. Вече почнах да се чувствам като желязната девица, нищо че тук ме наричаха развратница без морал и най-голямото зло на света.
На мен само устата ми е голяма, хората дето вършат нещо, си го вършат тихо и тайно. Тези като мен само лаят, но не хапят. 
Няма да се затваряш в себе си, simona. Общувай с повече хора, за предпочитане от противоположния пол. Отслабни, ако има какво да сваляш, почвай тренировки за хубаво тяло, купи си хубави дрехи и самочувствитето ти ще дойде. Нищо че моят съвет е малко лековат, ама може и да помогне.
Препоръчани теми