Страх от секцио

  • 15 932
  • 51
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 955
Имам две раждания секцио-и двете със спинална упойка.Нямам никакви оплаквания нито от раждането нито от престоя и оздравяването ми.Не се притеснявай,намери лекар с който се чувстваш спокойна,това е 80 % от раждането и всичко ще бъде наред.Леко раждане и здраво бебче ти желая  bouquet

# 31
  • София
  • Мнения: 9 423
Аз раждах без избор на екип, попаднах на д-р Панайотова в Шейново.Беше изключително мила, идваше всеки ден да проверява как съм, държеше тя да махне конците. 
Другите момичета също имаха много добри лекари, а пак не бяха избирали екип.
Аз не познавах израждащ лекар преди секциото и всъщност и да бях платила, щеше да е напълно същото, като това да ми се падне който е на смяна.Само щях да си дам парите.
Вече другият път бих платила...може би същата лекарка и също така за вип стая. Обичам да си говоря с други момичета, но някои по-непукисти се възползват от търпението ми. Искам следващият път да бъда сама с детето, да имам спокойствие.Даже това ми е по-важно от изборът на лекар.
 dreamer4e, тазът се разширява по време на бременността. В 35-36-а седмица се мери и се решава как ще раждаш. Има слаби момичета, на които пак им е широк вътрешния таз.
Мен много ме беше страх, направо се тресях и си циврех като ме водеха към операционната. Само по време на самата операция изпитах болка, не беше приятно, но минава бързо и анестезиолозите веднага реагират.
След изкарването ми от операционната и за момент не съм имала болка, която дори да се доближава до нормалния ми цикъл.Неприятно е от катетъра като пишкаш. Помоли ги ако може да ти го сложат след упойката, на мен така ми го сложиха и не изпитах дискомфорт от слагането му.  Много момичета казват, че контракциите после и раздвижването болят много.Сигурно е според организъм, защото мен не ме болеше, даже като ме раздвижиха изпитах облекчение. А и аз си помръдвах денят и нощта след секцио, въртях се, повдигах си леко таза, че да не се обездвижа.

# 32
  • Мнения: 955
При раждане със спинална упойка,катетъра го слагат след поставяне на упойката,така че няма от какво да се безпокоиш.Мисля,че само при пълна го слагат предварително,защото след поставяне на упойката трябва да изведат бързо детето   bouquet

# 33
  • София
  • Мнения: 9 423
На момичето преди мен и го сложиха преди спиналната  Peace Като ме заведоха в реанимация преди секциото, за да ме "налеят"  Laughing тя от половин час беше там и ми каза да не се тревожа, че няма страшно и само слагането на катетъра е неприятно. Но на мен ми го сложиха след като упойката подейства.

# 34
  • Варна
  • Мнения: 5 926
Страхувам се и аз от предстоящето секцио, но понеже още имам време, гледам да не задълбочавам много мислите. Най-много ме притеснява болката, разбира се и дали ще ми подействат обезболяващите, ако се наложи да искам такива.
Както и ставането и раздвижването и дали ще мога да се грижа за бебето.

Но имах тежко и кошмарно първо естествено раждане, та ако ми бяха отказали секцио, щеше да ме е страх в пъти повече. Тук поне не знам какво да очаквам.

# 35
  • София
  • Мнения: 9 423
Аз изпитах болка, но знам само още 1 момиче от отчетната ни, която също я е боляло.та по правило не би трябвало.Беше неприятно като натискат да избутат там нещо преди ваденето на бебето.Но по-болезнено ми беше като ме чистеха, аз още в началото им казах, че в горната част имам усещане. Но веднага щом ме заболя и ми се пригади, ми пуснаха нещо в системата и се оправих.
След това всичко беше песен. даже при раздвижването повече се притеснявах дали няма д ами падне лигнина, че те раздвижват без гащи  hahaha А най-голямата ми болка от цялото раждане е, че умирах от глад, това най-много ме тормозеше през цялото време.
Много исках да родя нормално, но сега при второ се надявам пак на секцио, защото се наплаших от естествените в болницата. Но то пак си е до човек, има жени, които сякаш са създадени да раждат-не усещат контракции, раждат за 2 часа без 1 шев.
Тайга, всичко ще е наред  Hug

# 36
  • Мнения: 30 106
Страхувам се и аз от предстоящето секцио, но понеже още имам време, гледам да не задълбочавам много мислите. Най-много ме притеснява болката, разбира се и дали ще ми подействат обезболяващите, ако се наложи да искам такива.
Както и ставането и раздвижването и дали ще мога да се грижа за бебето.

Но имах тежко и кошмарно първо естествено раждане, та ако ми бяха отказали секцио, щеше да ме е страх в пъти повече. Тук поне не знам какво да очаквам.
Нищо страшно няма. Аз си исках обезболяващи свещички, за да не ме дупчат непрекъснато, а и действат слабително, което е много желателно след операцията. Раждах в частна болница, в която имаше рехабилитатор, та ме вдигна лесно. На 5ти ден ни изписаха, а веднага след това бях на разходка

# 37
  • Варна
  • Мнения: 5 926
И аз ще съм в частна болница, в която практиката е ставане и раздвижване на шестия час.
Ще се справя, мисля, че прагът ми на болка е висок.
Благодаря за окуражаването  bouquet

# 38
  • Мнения: 30 106
Моят съвет е да си искаш обезболяващи, за да вървиш повече. Колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-добре!  Hug

# 39
  • Мнения: 1 565
Кога най-рано ще видя таткото след операцията ? Кога ще го пуснат да види бебетата ? Колкото повече наближава, толкова повече ме е страх как ще протече всичко ,макар и да си плащам за всичко има ли гаранция ,че отношението на докторите ще е по адекватно ? Кога ще се прибера вкъщи с децата ,ако няма причина да остават по дълго в болницата?

# 40
  • София
  • Мнения: 9 423
Зависи от режима в самата болница, както и ти в какви стаи си.
Аз видях мъжът си след два дни, някъде на обяд. Той не можа по-рано. В Шейното на етажа на родилките не се допускат посетители, евентуално може по едно стълбище да се качат и през стъклената врата да покажеш бебето. Иначе слизаш долу и се виждате. Докато бях в патологията, можеше да седят с мен там, където се хранехме на етажа.
Бебето ми го дадоха ден след секциото, след излизане от реанимация и преместване в обикновена стая.
Тези във вип стаите можеха да приемат посетители по всяко време.
Затова си зависи и от болницата, и от стаята. Разпитай персонала предварително или прочети ако пише в сайта им.

# 41
  • София
  • Мнения: 133
Кога най-рано ще видя таткото след операцията ? Кога ще го пуснат да види бебетата ? Колкото повече наближава, толкова повече ме е страх как ще протече всичко ,макар и да си плащам за всичко има ли гаранция ,че отношението на докторите ще е по адекватно ? Кога ще се прибера вкъщи с децата ,ако няма причина да остават по дълго в болницата?

Наистина зависи от болницата. Аз раждах в Софиямед. Веднага след секциото ме преместиха в реанимация и се изредиха да ме видят един по един мъжът ми, двете баби и единия дядо, та дори и една приятелка. Новородените бяха в една стая със стъклени стени и през стъклото всички го видяха. На мен ми дадоха бебето да го погушкам и сложа на гърда някъде 12 часа по-късно (бях все още в реанимация).
Аз лично умирах от страх преди секциото , но всъщност се оказа, че въобще няма нищо страшно.  Peace

# 42
  • Мнения: 1 565
Кога най-рано ще видя таткото след операцията ? Кога ще го пуснат да види бебетата ? Колкото повече наближава, толкова повече ме е страх как ще протече всичко ,макар и да си плащам за всичко има ли гаранция ,че отношението на докторите ще е по адекватно ? Кога ще се прибера вкъщи с децата ,ако няма причина да остават по дълго в болницата?

Наистина зависи от болницата. Аз раждах в Софиямед. Веднага след секциото ме преместиха в реанимация и се изредиха да ме видят един по един мъжът ми, двете баби и единия дядо, та дори и една приятелка. Новородените бяха в една стая със стъклени стени и през стъклото всички го видяха. На мен ми дадоха бебето да го погушкам и сложа на гърда някъде 12 часа по-късно (бях все още в реанимация).
Аз лично умирах от страх преди секциото , но всъщност се оказа, че въобще няма нищо страшно.  Peace
 

Благодаря ти ,дано и при мен да се окаже ,че не е толкова страшно ,колкото си мисля сега.Може би съм прекалено чувствителна и за това  ме е страх в момента.

# 43
  • Мнения: 603
Присъединявам се в отбора на страхливите. И при мен наближава момента и направо откачам вече. Нищо не може да ме успокои.

# 44
  • Мнения: 1 565
Присъединявам се в отбора на страхливите. И при мен наближава момента и направо откачам вече. Нищо не може да ме успокои.
Добре дошла ,аз не знам повее за себе си ли ме е страх или от това дали всичко ще бъде наред с бебетата или от самия престой в болницата ,вече и аз не знам .Ако можеше още на следващата вечер да си спя вкъщи бих била най-доволна ,но не може,Това сигурно вече ще ми е 5-6 път в болницата.Само един от всичките попаднах на готина жена в стаята с която бързо мина времето там.

Общи условия

Активация на акаунт