Снощи в 00:00 имах изненада от него - кога и как е успял да го направи, аз наистина не знам, явно съм голяма блейка. Отидохме в спалнята да си гледаме "Приятели", по едно време той зачезна и аз реших да видя къде е, гледам в хола свети, запътих се натам като го извиках по име и той като отвори вратата с някакъв боен вик, аз така се стреснах, че избягах в дрешника и ревнах с глас - представете си глдката, седя права в центъра на дрешника, рева с глас, отворена уста, сълзи и сополи... колкото и цветно да си я представите, няма да е баш истинската ситуация И му се разсърдих, защото ме изплаши. И така му се сърдих 1 час и то стана 00:00, оказа се, че човекът беше украсил хола с балони, домъкнал ми още 1 тон коледни играчки (защото знае какво искам ), табелки, свещи, букет и т.н., и т.н. Къде ги е крил той си знае, но първо ме изплаши, после ме ухили - луда работа.
Сега отива да вземе един шкаф за баня, че само там остана за шкаф, да си приберем циганията и после ще украсявам елхата, а веднага щом си ремонтирам фурната ще пека и сладки!
А на Никулден майка ми прави шаран - взимаме го обаче задължително от рибарника на вуйчо ми, до София, защото шараните месеци преди това ги взима и ги гледа в течаща планинска вода и никога не миришат на тиня. Хубав е, ама аз ще си направя суши.
Пиша този пост от 1 час, ама днес все хубави работи - смс-и, цветя пред вратата, обаждания - много си обичам близките! И спирам, че стана 100 километра пост, ама само защото го пиша от час и допълвам