Купуваме си хладилник от местния Техномаркет за апартамент, който обитаваме 2-4 пъти годишно за по 1 седмица. При поредното ни посещение това лято се оказва, че хладилника просто не работи. Обаждаме се да искаме ремонт (в гаранция е), при което ни се отговаря - Чакайте, ще се обадим, срокът е една седмица. Ок, чакаме като междувременно се обадихме още един два пъти да уточним, че след седмица вече няма да сме на адреса, че сме с малки деца на жегата и с неработещ хладилник, та ако може малко по-бързо. Срокът бил 1 седмица и точка. Как да е прибрахме се в София - мина седмица, че две, че три - обаждане йок. При следващото планувано посещение мъжът ми уговаря седмици предварително посещението на техника, когато ще сме там, все едно е среща с папата. Взеха го най-накрая за ремонт в заветния ден. Този път срокът е 1 месец. Онзи ден изтече месецът - никой не се обади. Междувременно стискахме палци и на краката да не се обадят, за да можем да си искаме парите за злополучния хладилник и да вземем нов. Днес мъжът ми се обадил и познайте: "Ама господине, той хладилника Ви е готов. Може да дойдете да си го вземете". Той е обяснил, че никакъв хладилник не искаме да взимаме, а си искаме парите и имаме право според общите им условия. Последвали увъртания, трябвало да се говори с началството и сега чакаме развръзката.
На това му казвам аз типично обслужване по нашенски, от което дори големите вериги не могат да избягат.
Продължението на историята:
За тези, които са ме прочели да споделя развитието: Преди малко се обадили на мъжът ми и казали, че са пуснали хладилника с куриер до адреса, на който ние естествено в момента не сме и те го знаят. Играта започва да загрубява. Ще бъда благодарна да получа съвети, какво можем да предприемем. Искаме си парите и според условията и сроковете, на които те както се видя много "държат" сме си в правото.
После се оказа, че не бил самият хладилник, а някакво становище, с което ни се отказва връщането на парите.