Какви фактори/обстоятелства повлияха на желанието да кърмите

Ами мен майка ми ме е кърмила до годинка и нещо, а е била над 40 годишна тогава. Това ми е показало, че кърменето е нещо много естествено - все пак, човекът е бозайник

Честно казано, с учудване чета тук, че нечии майки или свекърви подтикват майките към ранно отбиване, а и ранно захранване... Аз съм в точно обратната ситуация (те слушат мен   )

Адаптираните млека са сигурно чудесна храна за бебетата, но винаги съм си мислела, че ще ги използвам, ако нямам достатъчно кърма или ако лекар ми докаже, че за бебето е по-добре така.

А и какво по-лесно от това да не се грижиш за приготвянето на млякото? Да не забравяме и финансовата страна на въпроса...

Е, не знаех, че ще трябва да се поогранича от това-онова (не пия кафе, ужас, ужас   ), а и трябва да си поспива човек повечко, но всичко е в границите на нормалното.

В началото се бях ошашавила, че бебокът не беше наддал достатъчно, но благодарение и на този форум, и на други неща, това мина. А, между другото, от насоките в болницата съм много доволна, само това, дето казаха, че на бебето се дава да суче по 10 мин. от всяка гърда, ме обърка - да, може би така трябва да е, когато то "знае за какво става въпрос", не и в първите 2-3 седмици.

Аз съм от тия майки, дето не са научили детето си да не се буди през нощта.    А и каквато съм сънлива, добре че не ми се налага да приготвям млякото.

Разбира се, всички данни за повишен имунитет поради кърмене и др. здравословни причини също бяха важни за мен, макар че аз мисля, че на здравето влияят и много други фактори и кърменето въобще не е панацея.

Желая на всички здрави и весели бебета!  

Ами майка ми ме е кърмила и ми е говорила колко е важно, но аз наистина не знаех дали наистина ще кърмя, преди да се роди детето ми. За всеки случай предварително бях преровила сайта на La Leche League, защото обичам да съм информирана, а вес пак е по-интересно от "какво да правите, когато кански ви боли гърбът в деветия месец" и не е толкова страшно като да си представяш колко боли раждането.

После бебка се роди... и десет дена лежа в кувьоз, аз бях със секцио. Добре, че беше едно момиче от моята стая да ме емне да се цедя на три часа, благодарение на нея кърмата ми тръгна безпроблемно. По цял ден не можех да виждам детето си, което беше на системи и можехме да се виждаме само по 40 минути вечер. Не му даваха кърмата ми, но аз все пак намирах утеха в пустото му изцеждане - в мисълта, че един ден, като се оправи бебчето, ще мога да си го храня и да правя нещо за него. Не можете да си представите каква гледка беше - цяла стая майки като мен, с дечица в кувьози, се изцеждат на три часа и изливат кърмата си в мивката. Защото от болницата не искаха да я вземат и да я дадат на други дечица. Дори, когато най-сетне детето ми се оправи и ми позволиха за пръв път да му дам от изцедената кърма, не искаха да ми стерилизират помпата. Ужас! После пък аз бях на антибиотици още седмица, но все пак запазих кърмата и най-сетне можах да си кърмя детенцето. Междувременно това беше станало много важно нещо за мен. А и промяната в Ането беше толкова видима - това дете просто живна, стана човече. Когато го донесохме вкъщи, брат ми се беше разплакал, като видя как го къпем - много било малко и слабичко. Няколко месеца по-късно хората се обръщаха да видят "пеещото бебе" - пухкаво, гукащо момиченце! Едва ли е било само от кърмата, но съм сигурна, че и тя си каза думата. Детето ми почти не е плакало, не е имало запек, не се е разболявало до годинката. Кърмих до година и три месеца, като първите шест е била само на кърма - е, от време на време с малко ябълков сок за разнообразие.

По принцип не съм се замисляла особено, но убеждението ми беше и е, че кърменето е най-доброто за бебто, а и най-лесно за мама.
Голямата ми дъщеря - на 17г - я кърмих до около 9м, но е захранена по схемите тогава - след 3-ти месец сокчета и т.н......
За малката - 2г7м - /още я кърмя на поискване/ информацията за изключителното кърмене и захранване след 6-ти месец идваше от брат ми и снаха ми. Те живеят в Канада и имат син 7м по-голям. Всичко това ми се видя толкова естествено и добро, че не се и замислих. Имах, и имам, подкрепата на всички в къщи, НО педиатърката и някои приятелки направо ме мислеха за луда. Какви ли не глупости чух - как ще се увреди мозъкът на бебето, като не пие вода; как може да получи психически отклонения от дългото кърмене и пр. и пр......
После открих Бг-мама и този форум и ми олекна, че не съм сама.
Благодаря Ви, че Ви има.
За съжаление обаче, повечето майки нямат тази информация и се водят по старите схеми, препоръчвани от педиатрите.
А и "какви млека има сега...."

Никога не сьм си мислила 4е 6те кьрмя дьлго време. Но ето ме , Ми6о е на 15 месеца и си цока о6те...
Как запо4нахме? В Италия кьрменето е издигнато като на пиедестал, като малкия се роди след 4 4аса отидох да кьрмя. И тука практиката е такава _ 5 мин. от всяка гьрда. До 25 ден само сьм кьрмила, нанаде с по4ти кило и 100г. Но заради непрекьснатия рев и ве4ното казване, 4е бебето е гладно запо4нах след кьрмене да давам и добавка "НАН". Педиатьрката бе против, ма кои ти да я послу6а На 4,5 месеца малкия отказа добавката и остана само на кьрма, винаги е надавал добре, и когато е бил с "НАН", и като е кьрмен. ПОврь6та6е много до 3_ия месец, за това избягвах да давам сок4ета или друго . Може би е бил "силно" бебе 6том не се отби с добавката, педиатьрката не може6е да повярва, 4е редуваме 6и6е и гьрда 5 месеца...
Как стана и аз не знам, но преди навьр6ването на петия месец, детето не иска6е и да близне от биберона.
Мнозинството околк мен , да не кажа без изкл. маики са кьрмили максимум 4 месеца.( бьлгарките). Разберат ли , 4е продьлжавамда кьрмя с " 9 зьба и 3 предкьтника" коментара е:" Луда си, Ирина, ти се излага6". Аз им отговарям, 4е кьрмата е само здраве, ма кои ти слу6а, тука на6енките са " модерни " маики..........
Та така, 6те се кьрмиме докато Ми6о има желание, таткото ме подкрепя напьлно,   бабите са     и двете, но мама си знае неиното
Поздрави

Моето мом4енце е астрален близнак на моми4енцето на Боо.

Това че в Канада учат да се захранва от 6ти месец и да не се дава вода без нужда не значи че българското лоби и баби не плашат майките отляво и отдясно, повярвайте. И тук се носят разни легенди как маиката не давала вода и детето направило гърчове в ръцете на човека от бърза помощ и всякакви такива. Важното е човек да си набавя информация от където може и сам да си прави изводи. Затова си мисля че този форум е по-полезен за бременните и майките в БГ и не само от всички педиатри, колкото и да е парадоксално. Тук са им и добрите съвети и кирливите ризи. Затова аз ще го препоръчвам на всяка бременна, ако всички го четат още преди да са забременели и след това може би има някаква надежда да изчезне невежеството и легендите и да има по-малко объркани и паникъосани майки. Браво на който го е направил и на неуморните и безкрайно търпеливи модераторки, особено Бу !
     

Нау4их за изклю4ителното кърмене съвсем слу4айно. Наши близки приятели имаха бебе, което полу4аваше алергия към всяка нова храна, която му даваха при захранването , а беше алерги4но и към адаптираните млека, та му купуваха някакви с разградени белтъци и т.н. До 1 год. дететнцето можеше да яде само месо, картофи и ориз, защото само от тях не се изриваше. И до сега има алергии към куп неща - мляко и мле4ни продукти, яйца, бобови, цитруси, спанак и т.н. И тогава се запитах, защо това дете е така? Каква може да е при4ината за алергиите? Пуснах търса4ка, на английски, защото не можах да намеря това, което търсех, на български, и, нео4аквано за мен, попаднах на страница за кърменето , по-то4но за връзката между липсата на кърмене и алергиите. Заинтересувах се и запо4анах да 4ета, къде каквото намеря, най-ве4е статиите на www.babycenter.com , макар тогава още да не бях бременна.
След като забременях, ве4е бях из4ела доста за кърменето, намерих си и Книга за кърменето на Хана Лотроп. При раждането оба4е нещата малко се объркаха, заради лекарска грешка се наложи дъщеря ми да бъде транспортирана в Неонатологията към Педиатрията на МА. Бях я видяла само 1 път, като се роди, и 1 път, преди да я откарат с линейката. Когато ме изписаха, веднага отидох да я видя. До тогава изпомпвах гърдите си всеки ден, по 5-6 пъти прес около 3 4аса.  Имах ве4е доста кърма и помолих да ми разрешат да нося всеки ден изцедена кърма. В Неонатологията изследваха кърмата ми, за да са сигурни, 4е в нея няма ве4е от антибиотика, които ми вливаха след раждането, и ми разрешиха . От тогава (9-10 ден след раждането) Мила е само на кърма.
Когато я изписаха, си мислех, 4е ще се наложи да се борим много, докато засу4е, но, за щастие, нямахме никакъв проблем. Предполагам, 4е в Неонатологията са ги хранили с бинберони с малки дупки, за което съм им благодарна, както и за вси4ки грижи, положени за Мила!
Притеснена от вси4ки проблеми около раждането на дъщеря ми, реших да следвам съветите на лекарите. Кърмех на 3 4аса, а през нощта давах само вода. Единственият резултат бяха много безсънни нощи и бебе, което през деня се буди на 2 4аса и реве от глад, докато минат 3   . За щастие, моя близка, която беше кърмила бебето си 10 месеца, ми даде 2 много добри съвета, за които винаги ще съм и благодарна: 1. Бебе може да се кърми и на по-малко от 3 4аса. И 2. Не е необходимо да НЕ се кърми през нощта. Блаодарение на тези съвети, дадени ми от майка с опит в кърменето (а не от педиатърката на бебето), успях да кърмя и да не смятам, 4е нямам достатъ4но кърма (ве4е бях 4ела, 4е не може кърмата да не е хранителна).
За съжаление, тогава този форум не съществуваше . Дъщеря ми беше ве4е на 1 година, когато го открих. Във форума за бъдещи майки влизах 4есто след раждането, винаги, когато можех.
За захранването имах късмет - давах сокове 3 дни, дъщеря ми се запе4е и аз реших да ги спра. То4но на следващия ден в "Искрено и ли4но" гостува изпълнителната директорка на УНИЦЕФ-България, която каза, 4е ве4е имат едно изклю4ително кърмено бебе в София!!! Така се зарадвах! Намерих телефона на УНИЦЕФ, обадих се, те ми пратиха техни материали и ми дадоха координати на лекарка, която препоръ4ва късно захранване. Това още пове4е ми помогна, и спря вси4ки приказки за това, 4е лишавам детето си от нещо. Щом и УНИЦЕФ го препоръ4ва,  пък и с лекар съм се консултирала...
4рез УНИЦЕФ се свързах и с майката на това изклю4ително кърмено бебе, която ми даде страхотни съвети. И ме успокои, като каза, 4е, "ето, ние сме само на кърма ве4е 6 месеца, сега се захранваме, и нищо ни няма", така 4е да не се притеснявам. Друго си е да видиш примера с о4ите си, а не само да 4етеш, 4е някъде по светя правят така и така...
Това е моята история. Май стана доста дълго , извинете ме .

Е, и аз да си кажа. И аз като agneshka никога не съм съмнявала, че ще кърмя. Никога и за секунда не съм съмнявала колко важно и полезно е това за бебето ми. Напредстава си нямах докога, обаче си се успокоявах, и един месец да е, пак добре, два - още по-добре. В смисъл не драматизирах, колкото толкова. Ще направя абсолютно всичко каквото зависи от мен, пък каквото ще да става. И то си се получи, поне до сега - 4,5 месеца. Доволна съм! Обаче съм много благодарна на свекърва ми, която ми даваше много ценни съвети. В началото когато гърдите ми ставаха камък, когато имах притеснения дали малкия яде достатъчно, после когато кърмата ми намаляваше много, винаги е била до мен с компетентен съвет. И така се чувствам много спокойна. Като че ли има отговор за всичко тази жена, как пък ги усеща толкова тези бебета, как знае винаги какво им е, как да ги успокои. Ума не ми го побира направо. Както и да е, успешното кърмене го дължа на упоритостта си и нейната безценна помощ.

Аз ходех на курсове по време на бременността,там подробно ни запознаха с предимствата на кърменето Все си мислех,4е няма да мога да кърмя,защото имам така наре4ените''плоски зърна'',но с адекватна подготовка нямах никакви проблеми и кърмих 8 мес.След раждането вкъщи идваше сестра,която също беше добре запозната и много внимателна.Във форума бях регистрирана,но не влизах 4есто,за което съжелявам разбира се ,тук нау4их доста нови неща

Аз не съм от най-дълго време кърмещите мами в този форум (5 месеца засега), но ще се радвам, ако и моят опит послужи на някоя бъдеща мама, която има колебания дали да кърми.

Мозъкът ми не допускаше, че е възможно да родя по друг начин освен нормално и разбира се, че има друг начин за хранене на бебето освен естествения. В първото се излъгах   наложи се да родя планирано секцио и тогава реших, че поне ще кърмя на всяка цена и то колкото се може по-дълго. Съдбата пак ми изигра номер - детето ми беше в кувьоз 6 дни. Когато ми дойде кърмата, вдигнах температура и гърдите ми станаха на камък ме спасиха моят лекар и акушерките в болницата. Започнах да се изцеждам по мъничко (за да не стимулирам пък свръхлактация) през 1-2 часа, защото много ми се пълнеха гърдите и да хвърлям в мивката. На 6-ия ден ми донесоха детето да го кърмя, а той не беше поемал до този момент нищо освен глюкоза. Сложих го на гърдата преизпълнена с щастие и желание да излея цялата си любов към него. Вече вкъщи имах същите проблеми като Бу - той не наддаваше, но аз за разлика от нея бях аха-аха готова да се откажа от кърменето, още повече, че много ме боляха зърната. Е не го направих и се благодаря на лекарката. Тогава някъде започнах да чета и статиите от Библиотеката на този форум и да се допитвам до момичетата. Някои неща ми допаднаха и помогнаха, други не, но важното е , че кърмя и това ми харесва, както и на детето ми  , така че ще продължавам да го правя докато мога и докато е добре за детето.

Имах две приятелки, които бяха кърмили успешно повече от една година и те ме агитираха. Майка ми не ме е кърмила, свекърва ми също (     Да свекърва ми няма как да ме е кърмила, но не е кърмила и децата си...).  Бях се амбицирала аз пък да кърмя. И ето вече повече от година кърмя. (То пък това си е толкова естествено нещо, но нали в България се среща рядко)

Иначе преди раждането бях изцяло фокусирана върху проблемите на раждането, къде да родя, какво ще се случва с мен. После се оказа, че раждането беше песен в сравнение с трудностите и болките на първите три месеца от кърменето.  Мъжът ми ме упрекваше, че не съм си била подговила зърната преди раждането. Само че аз си знаех, че за такава непоносима болка, която изпитах, нямаше как да се подготвя. От раните се оправих с хомеопатия и малко късмет. Имаше някои правила, които стриктно съблюдавах. Като например да не се дава адаптирано мляко или вода от биберон. Да сложа детето на гърдата през първите 24 часа от раждането. Бебето да е в стаята при мен (в "Св. София" това е правило за родилите по естествен път). Най-много се травмирах, когато по лекарски съображения бебето беше отделено от мен и трябваше да го кърмя по график. Мисля, че заради това кърмата ми се забави до към седмия ден. И досега се съмнявам за правилността на това решение и май трябваше да подпиша декларация и да си ходим вкъщи. Но сега си спомням първите седем дни след раждането като лош сън. Радвам се, че след това бебо имаше страхотен апетит, сучеше много силно и изяждаше кърмата и от двете гърди . Наду едно бузи като за световно. Мен пък ме обявиха като мама с кърма за трима...  

Бях чела само "Книга за кърменето" и донякъде ми помогна. До интернет нямах достъп в началото. Чак когато синът ми беше на 4-5 месеца дойдох във форума. Радвам че, че го има този форум, защото кърмещите майки за толкова малко, а тези които кърмят повече от година са още по-голяма рядкост. Тук се чувствам сред свои. Дори майка ми не ми е толкова близка по този въпрос.

Гостът съм аз...

Когато забременях моя приятелка ми каза за дир-ския форум на Бъдещите майки. Оттам пък научих за този форум и сайта на Мамма. Тогава още Кърмаческият форум го нямаше... Няколко месеца преди да родя, бюх влизала в Бъдещи майки тук и видях темата на Воо за кърменето и колко дълго смятате да кърмите и т.н. - макло след това мисля дойде и предложението за нов форум. Тогава написах там, че бих искала да кърмя възможно най-дълго детето си, че ще се радвам изключително много, ако мога да го кърмя, но дано имам кърма и т.н. Тогав ане знаех, че кърма имат почти всички, въпросът е да започнеш с кърменето.

В последствие до раждането не съм се замисляла много за кърменето, същата приятелка ми прати една книга (тя е в Англия) за кърменето, а си купих и Книга за кърменето след търсене в бг-нетските книжарници (само тя излезе на думата кърмене). Гинекологът ми също има принос, защото ме убеждаваше да спра цигарите заради кърменето, не толкова заради бременността (е, спрях ги още докъто бях бременна).

След като родих (секцио за съжаление), дори не знаех, че е добре да поискам да накърмя бебчо още веднага. Дадоха ми го на другия ден, акушерката в Шейново ми показа как да го сложа н агърдата и той си засука много лесно и добре - не ми е създал никакви проблеми.

Но най-голяма заслуга за кърменето ми има самият Гого - още в болницата отказа добавката  

Когато Джи-Пи-то на детето ми каза на първото посещение, че още след месец-два ще почваме сокчетата, аз пак реших да питам моята приятелка от Англия и тя ме посъветва да изчакам, каза ми как е при тях... После дойдох в този форум и научих много неща от вас момичета, от книгата на моята приятелка, от книгата за кърменето, от Интернет.

Така... Всъщност кърменето се оказа един от най-хубавите моменти, свързани с отглеждането на детето.

Единственият ми стимул да кърмя е самите ми дечица.Аз не съм кърмена и никога не бях се замисляла ,че това е толкова важно.
Когато родих първия нямаше толкова информация,нямаше книги за кърменето.Единствените които слушах бяха педиатърката и свекърва ми.Да само ,че педиатърката си знаеше Бг схемата ,дори не ме питаше дали кърмя.А свекърва ми се "оказа" че всичко е забравила. Около мен нямаше кърмещи майки,защо ли? И така само желанието на малкия да цука,не ме разколеба.Сега съм чела толкова много статии и най-вече този форум,а тогава си умирах от притеснение.Защо,защо????Все ? ,които нямаха отговор.Радвам се ,че поне успях да го кърмя 6 месеца.
Сега кърменето за мен е най-естественото нещо ,което мога да правя и се надявам да се справя по-добре от първия път.Проблемът ни е ,че малкия има неуточнена непоносимост и ми препоръчват отново да започна ранно захранване със зеленчукови пюрета.Още не съм решила какво ще правя ,но дано се справя добре.