Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

та вие сте отличници , с такъв резултат.

Влязох да видя и нашия резултат/  т. е да си припомня  де /  , за учебната 2011/2012 г. трети клас , моят син е имал 31 точки на състезанието "Аз и числата" ,а   2 клас -29 т. и е почти последен по резултати в неговото училище.
Спомням си тогава го карах насила да ходи и той естествено се травмираше от това, че е последен, ревеше и т.н.......

Милите те! Интересно ми е, какво мислите, какво е по....редно да е поведението ни като родители-да оставим децата си да са щастливи, макар и изоставащи в училище, с надеждата с възрастта развитието им да настигне останалите, или да ги "натискаме" да учат, а те да са нещастни.....  У нас редовно като кажа, хайде маме да пишем, той все пита, ама защоооо. Приема всичко като наказание- и четенето, и писането, и смятането. Въпреки това, забелязвам напоследък, че се опитва да чете субтитрите на филмите, естествено обикновено прочита една или две думи и то по средата на реда. Относно отговора на въпроса, аз лично за себе си клоня повече към първия отговор, колкото и примиренчески да звучи. Той много бързо се изморява и грешките стават по няколко на една дума.

Както при всяко друго нещо- от значение е балансът.
Лично за мен на първо място е здравето, което не съществува без усещането за лично щастие.
..........
Моите деца за състезания не ги натискам и не смятам, че е редно изобщо. Малкият харесва математиката и аз му помагам там- решаваме вече състезателни задачи и смея да кажа, че се справя прилично. Обича да пише свои неща- и там го подкрепям. Обича историята и биологията- занимавам го, водим го, обясняваме. Харесва животните и растенията, да се грижи за тях- работим по въпроса. Играе шах- ходи на занимания, съответно и на турнир отиде и второ място завоюва след половин година занимания само- беше много доволен. От Математика без граници ако успее да се класира за национално състезание с досегашните си бронзов и сребърен медал- това изключително много ще му помогне да повярва в себе си.
С училището, лично за мен, и за "нашите деца", и за останалите, важи това, че амбицията за пълни отличници, дори за отличници, за "вкарване" в определено /от родителя/ училище, само доказва родителски комплекси, най- често основани на липса на лична реализация. Аз имам такава и съм мерси да тормозя безсмислено деца. Даже бях решила, че ако детето ми не успее да се справи със задължителния учебен материал, да минем на частно домашно обучение. Лично аз не ценя високо нашата образователна система, та не би ми било трудно да взема такова решение и да го реализирам. Засега, обаче, е отличник във ІІ клас и се оправя. Щом си върви така- ще караме, докато можем. Пък ако трябва и на печатно писане ще минем.

kalona, и аз се изненадах от резултата. Не, че не съм сигурна, че има знанията. Учудвам се, че се е концентрирал. На Аз и числата има по-малко точки, а уж в математиката му е силата. Ама кой да седне да чете условията до края, че и да ги осмисли. А и тогава отиде на състезание за първи път и то след голямо убеждаване. Помня, че отказа да отиде на Аз рисувам с рев. Госпожата беше решила, че ще го запиша и му беше казала, че ще ходи. Посрещна ме на врата със скръстени за молитва ръце и сълзи, да не го записвам  Госпожата, милата, ни гледаше смаяна. След математиката претръпна. Сега се е амбицирал следващата година да стигне до националното  

mama mariana, и при нас е същата драма и ми домилява. Използвам всеки повод да го похваля и да му покажа колко се гордея с него. Превръщам всичко възможно в награда. Гледам да измислям забавни текстове за диктовка с любими за него герои. Колкото и да ми е гадно не го оставям на течението. Е, гледам да не стигам до крайности. Аз също не държа да е отличник, но той много се депресира, когато гледа успехите на неговите съученици. От съвсем мъничък има много силен състезателен дух и когато не успее в нещо се смазва. Няколко пъти плака, че неговите приятели пишат без грешка, а той всеки път трябва да прави поправка. Страда, че вече на диктовките госпожата не му пише отличен. Как да му обясня, че е различен, а не глупак. Ох, не е лесно  

Judy, много се радвам за вашите успехи! Не толкова на конкретните постижения, а на това, че сте намерили пътя до тях 

Ами аз на моя си му обясних какво означава дислексията и какво- дисграфията още лятото, след І клас. Прочетох му есента пък малко от "Дарът на дислексията" как виждат света тези хора и той видя, че това, което преживява и възприема, далеч не е характерно само за него. Нито ме притеснява, нито искам той да се притеснява от факта. Дори за мен е по- добре да го знае и да го приеме, което пък ще му даде възможност да осъзнае проблемите си и по- лесно да ги пребори.
Моят не страда нито за оценки, нито за класации. От малки целенасочено ги възпитавам повече да приемат участието си в различните инициативи като удоволствие и начин за развитие, отколкото като състезания, в които трябва да се класират. Важно ми е да намери това, което го интересува него и да си си тича по неговата си писта. Май е единственият в класа си, който не знае броя на шестиците си /понеже често се разпитват децата за такива неща/. Не следи кое дете кога какви оценки има, не го интересува. За мен това е доста здравословно. Не само по отношение на деца с такива проблеми, а по принцип. Затова и възприех такава политика още когато се роди големия син.  

Зависи какво се разбира под "щастлив", че за повечето деца това май се припокрива с "оставен на мира" и "доволно безконтролен". За дете в ранна ученическа възраст това не е удачно.
Като Джуди и аз не съм особен фен на съществуващата образователна система /нищо че се явявам част от нея, понастоящем/, но така или иначе, в момента действаща е тя, т.е., детето трябва да покрие някакви минимални критерии. Пък като имаш живо, будно, умно дете, да не се опиташ да го размърдаш и бутнеш напред, там, където би могло, си е направо грехота.

За мен начинът е непрекъснато да провокирам децата си да пробват нещо ново, ако нещо не им се удава - да се опитат, с моя помощ в началото, да го подхванат от втори, трети, четвърти ъгъл, все отнякъде ще изскочи заек. Ясно, че трябва да се цели баланс някакъв - пръчката се огъва до един момент, после се чупи, но ако детето не се учи от малко да търси информация, да мисли, да свързва нещата, не бих разчитала, че с възрастта тези умения ще го споходят по благоволение свише.
Това важи в троен размер за деца с обучителни трудности, при тях е от особено значение да се развиват тези умения, защото благодарение на тях могат да компенсират недостатъците на образователната система и да съхранят вярата в себе си. Вярно, за много родители е трудно да намерят време, вдъхновение и/или търпение да подходят алтернативно към обучителните задачи, обаче не тръгнат ли отрано, с времето става все по-трудно, защото самите деца все повече ограничават зоната на комфорта си и отказват да мърдат от нея.

Mama Mariana, не ограничавай четенето и писането до училищните задачи и четива, вкарай ги в практически неща, примерно за смятане - даваш шивашки метър или триъгълник, примерно и го караш да ти измери дължината на стени и на определени мебели. Метърът няма да стигне, да слага белег докъде е, да си записва на лист последователните мерки и после да ги събере. Като измери стената и мебелите - изваждане - да види кои от тях могат да се вместят на тази стена и колко см от стената ще останат свободни или колко см няма да стигнат за да намести още един фотьойл, например.  Ако не ти се ще да бележи стени - да мери лавици на библиотека и книги, да си изчислява със събиране и изваждане джобни пари и желани покупки, стойността на рожден ден, при определен бюджет, режийните на жилището, на база заплата на родител, все конкретни и касаещи го неща.
За четенето и писането - можеш да извадиш само субтитри от любим филм или книжка/комикс по темата /колко ги мразех комиксите Уинкс навремето, но щерката само тях подхващаше с мерак, докато не откри фентъзито /. Ако е комикс - да ти опише картинката, първо словесно, после писмено. Да напише бележка на баща си къде/защо излизате, да направи план какво ще прави в първия ден от ваканцията. Може да му куца правописът на някои думи, но като задача е по-смислено от писането на "мама мие Мими".
Децата обикновено могат да поемат много повече, отколкото ние си мислим, стига да им стане интересно.

Не познавам щастлив човек, който да няма лични интереси и занимания.
Та поради това, поне за мен, детето е щастливо, ако следва своя път на развитие, занимава се с това, което му импонира най- добре и развива останалите области според възможностите си.
Затова и смятам, че всички деца трябва да се насърчават да откриват силните си страни и да ги развиват, а в останалите области- да се развиват съобразно своите възможности, без излишен стрес, като се търси подходящият начин.
.........
Пример- моят има проблеми с изписването. Пишем всеки ден, но до степен да не става досадно и подбираме по- интересни текстове. Цел- калиграф определено няма да стане от него, но може да се научи да пише поне четливо и без правописни грешки или поне те да се сведат до минимум.

Judy, нямах предвид щастието като абсолютна категория, а този цитат:
Т.е., не можем да приравняваме "щастлив" на обратното на "нещастен, поради факта, че е натискан да учи". Начален тласък от родител/роднина/учител винаги се налага при такива обстоятелства, въпросът е той да не е под формата на натиск, а под формата на креативна помощ, която да позволи на детето само да стигне до усъвършенстване, каквато прилагаш ти, например. Защото аз пък не познавам човек, който да е щастлив от факта, че не се представя добре в нещо. Да развие непукизъм - да, но чак да е щастлив. Малко като в "Дневниците на майор Томпсън", дето английските ученички марширували в час по физическо и пеели: "Колко съм щастлива, аз не съм красива!". Може и да са си вярвали, ама надали.

Мисля, че Мама Мариана има предвид това, че въпреки положените усилия има деца, които ще са си сред изоставащите в училище, въпреки това. По обективни причини. Има си предел на натоварване. Човек не може да се надскочи. И докъде да се натиска, след като понякога със и без натискане резултатите са ако не едни същи, то сходни? Повечето хора, реалисти, си задават такива въпроси.
Иначе лично аз не вярвам по принцип, че даден проблем се решава от самосебе си. Но това не значи, че съм права. Бивала съм понякога и опровергавана. 
поради което е и нормално човек да си търси своето поприще. 
Т.к. има ситуации, при които и да се спукаме от зор, пак няма да сме добри там, където другите са, а нас ни няма по начало.

Интересен въпрос на Мама Мариана. Харесах обясненията на gargamela , но във всички има полезни неща. Аз мисля, че на първо място един човек е щастлив, когато е независим. Та четенето с нормална скорост са субтитрите, електронни надписи, документи е част от това. Не мога да преценя доколко някои неща ще се подобрят с времето.

Но аз имам и един друг критерии - времето. Например сега детето е втора смяна и сме се разбрали, че след училище прави за 30 мин. най-лесното домашно. Сутрин работи от 9,30 до 12 часа, като на всеки 40 мин. има по 10 мин. почивка и после на училище. Събота учи, неделя не. На мен ми се вижда оптимално това време, даже леко увеличено. Но имат толкова много домашни - от сборници, тестове и подобни, че е много натоварено. На сайта на Просвета има книгите на учителите и там по математика е показано, че дори не всички задачи от учебниците и тетрадките трябва да се решават - а при нас се решава всичко плюс 2-3 страници допълнително.
Та искам да кажа, че детето е оптимално да работи 2-3 часа на ден домашни и други четива, като се редуват по-приятни за детето и по-трудни.

За домашните съм съгласна - редно е да са контролни за наученото в час или креативни, пак на такава база, но основната работа би трябвало да се върши в час. Когато дъщеря ми беше в прогимназия, по математика решаваха в час по една-две задачи, за сметка на домашната, която беше от 7-10 задачи с по 10-15 примера. Още съжалявам, че не я преместих навреме в друго училище, това повторение направо си беше баща на затъпяването.

Аз бях започнала да пиша и един абзац за ролята на учителите. Преди го изтрих, но сега ще го напиша. Дъщеря ми от 1-3 клас беше при добра учителка - обясняваше, проверяваше и т.н. Детето си научаваше повечето неща в клас, домашното само за затвърждаване. Бяха и маломерен клас 17 деца.
Сега ги разформироваха - нова класна, 25 деца. Новата класна каза на родителската среща, че не ги учи, тя ги информира какво да прочетат и научат. Сега класа е в положение 25 мин. самостоятелна работа /1-2 задачи в клас/, някое дете се изкарва на дъската да обясни една задача и всичко за домашно. Дъщеря ми не донесе и едно знание от училище в къщи за този 4-ти клас.
Не знам някак чакам с надежда 5 клас, защото от 5-6 учителя поне половината да са читави пак ще е по-улеснено. Сега по всичко учим самостоятелно и за много малко време, все пак половин ден се проспива в училище.  И очаквано госпожата каза за дъщеря ми, че е с "дефицит на вниманието", но понеже много работя с нея, да продължавам така...Не съм се притеснила от изказването, защото съм видяла много учители и подходи.   Но класната им си има и добри страни, някак обстановката е спокойна - блееш, блей си. Например съседната  госпожа е много строга, но някои момичета ги болят коремите и не могат да спят преди контролни, кара се, побийва момчетата /с разрешение на родителите/. И третата госпожа си има и добри и лоши страни. Някак нито да се местим, че не знаем на какво ще попаднем...

Благодаря на всички за отговорите, наистина ми бяха полезни. Като усещане, това е най-близко до нас и усещанията- моите и на детето. Той до миналата година като чели въобще не схващаше смисълът на цифрите. А буквите, писането, там върви до момента, в който се измори, после грешките са ужасни. Хем се ядосвам, случвало се е да скъсам страница,защото от зачертаване не си личи нищо, но после се обвинявам- ако някой сега поиска от мен да управлявам самолет, аз какво бих направила. Гледам да обяснявам, да подържам интерес, който по една или друга причина се появи. Преди две зими бяха "на мода" звездите - то не бяха клипчета, то не бяха картинки, бешеги научил разни по имена, коя от коя е по голяма, коя била гигант и т.н. Но това беше за няколко месеца, сега.....

mama mariana, и аз съм късала страници. Има случаи, когато няма дума без грешка. Друг път е по-добре. Най-важни са вашите здраве и спокойствие. Против тях не бива да вървиш. Не се отчайвай и помни, че няма да е все така. Ще напредвате с малки стъпки, но ще продължите да вървите напред. Да бъдем благодарни, че децата ни са здрави и могат да ходят на училище 

Letsgo благодаря ти, наистина е по-лесно, когато имаш подкрепа на съмишленици, каквито имаме в тази тема.  Четвърти клас сме сега, ще изклйсим някак си,надявамсе лятото да дръпне още малко в интелектуално отношение, добавки, планирам и барокамера. Нопети клас безкрайно много ме плаши.