Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

мандаринка ! предай на тази учителка, поздрави от мен и й кажи, че има голямо сърце!

На фона на всичко, което съм преживяла и аз и други майки тук и децата ни, тази учителка е герой!Тя те е спасила от много неприятности, да знаеш. Аз съм срещала добри учители, но в първи клас имахме ужасна учителка, която пишеше на червените контролни - "Не се стараеш!Пишеш грозно!" или " Не се справяш!"- , а детето ми си идваше в къщи , мъничък , нямаше още 7 години и казваше- "Мамо, искам и аз печатче!". Беше един от най-големите кошмари  в живота ни! И тази учителка правеше кошмара още по-страшен! Разказвам ти всичко това за да разбереш от какво те спасява тази жена. И това , което ти разказах  е една малка част от кошмара.

Много се радвам, като чета, че има все пак учители, които са близо до децата, които се опитват да живеят с децата. И без да искам да съм песимистът тази вечер, все пак страшното е след 4-ти клас. Трудно е и за невротипичните, камо ли за дете с проблеми в развитието. Ако сега трябваше да избирам, бих записала датато си в основно училище, не в СОУ(сега СУ), защото когато един учител е преподавал на големите в основното училище, те са само с три години по-голяма от зайчетата, а когато един учител в гимназия слезе да преподава на 5-токласници, тук вече разликата във възрастта на малките и големи ученици е огромна, учителите наистина забравят, че пред тях стоят крехки душици на по 10-11 години, а не юноши на по 18-19. При нас поне класът приема детето, дори го закрилят и обгрижват, никога не се е оплакал от отношение или пък обиди.
И за да се посмеем малко- Ванката напоследък има интерес към английския и аз реших да впрегна моментния интерес в уроци по английски. И днес по едно време ми съобщава авторитетно: И да знаеш, утре не съм на school.

Да, знам за какво става дума. В първи клас имахме същата учителка. През 2 седмици ходех да говоря с нея и всеки път обещаваше да намери начин да я поощри, да не поправя толкова с червено по тетрадките и .. нищо. Добре, че детето не можеше да чете, та посмекчавах червени писания. Но пък то знаеше, че това, червеното не е хубаво. "Не се стараеш", "Не се справяш", "Не внимаваш", "Това са драсканици", даже за една рисунка беше казала, че е "мацаница" и не пожелала да я вземе за някаква там изложба. Състезание по нещо си, всички дават пари, на моята не ѝ взели парите, нямало смисъл да си давам парите за състезание. В резулатта - целия клас решава задачи, моето "си драска" на първия чин.
А за госпожата по занималня като се сетя и едни фрази напират да изскочат от устата ми...С нея всеки ден на взимане "си говорехме", тя с мазен тон - "вижте, тя Катето нещо, не знаааммм, трябва да я прегледате, аз обяснявам, всички разбират, пък тя...ама иначе е кротка, де, спокойна, не вдига щум, не пречи в час". Веднъж ми каза "Ама разберете ме, аз идвам от училище за даровити деца и тук, с такова дете като Катето направо...много ми е трудно". Такава обида не съм получавала в живота си, честно ви казвам.  Още ми държи влага. Аз ѝ казах, че аз, като майка на "такова дете" няма нито право, нито намерение да се отказвам от него.
Детето смачкано, подтиснато, не смее да вдигне ръка, като види текст и бяга далече, да не се наложи да го срича. То и аз не помагах, колко съм ѝ се карала, че не вижда "очевидното", че не помни какво съм обяснявала вчера. А колко трудно учи стихотворения...а имахме на килограм миналата година. Че и говори едно носово, завалено, не всичко ѝ се разбира, а като се притесни и става адски зле. 

Когато разбрах, че имаме нова класна и нова госпожа на занималня, хич не страдах. Отидох преди началото на учебната година, разказвах всичко за детето си на новата класна, показах старите ѝ тетрадки, какво правим през лятото и т.н. И на първия учебен ден /така де, не на 15.септ, а на 16-ти, примерно/ новата класна ми се обади и ми каза - "защо говорите така за това дете, тя е чудесна, справя се не по-зле от всички останали". Още първата седмица имаше няколко "отличен" в тетрадката, детето лети! Криле му пораснаха. Заобича математиката, била много лесна. А задачи решаваме всеки ден, еднотипни, и всеки ден ѝ ги обяснявам като за сефте  Обяснявам с ябълки, разбира, решаваме. Сменям ябълките с круши и...това е някаква напълно нова задача и тя няма никаква идея как да я подхване. Но ще се борим. Напредва, с нейното си темпо, но напредва. Ще наваксваме, добре, че наистина е кротка и упорита.

Луда Мара, при нас класната и ресурсната решиха, че детето възприема в час по БЕЛ и МАТ, седи кротко и спокойно и няма причина да се извежда от тези часове. Било по-добре уроците да ги чуе първо в час, от класната, и после отново да ги работи, с ресурсната. На мен ми прозвуча логично, не че са ме питали, де, просто ме уведомиха как смятат да работят. Но пък наистина детето пропуска разтоварващите предмети, дано втория срок я взимат в обртатната смяна, тъкмо ще си е цял ден с класа 

Мандаринка,    И едно голямо гуш за Катето!  Новата ви класна за мен е олицетворението на думата "учител" и трябва да им се прекланяме. Жалко, че са малко.

Maндаринка, разплака ме, в очите съм като панда , с размазан грим, на работа съм и очаквам всеки момент да пристигне група чуджестранни наши клиенти. Та ще ги посрещна грозна като смъртта, но щастливо-тъжна, развълнувана от твоя разказ...

мандаринка, !

Здравейте майчета, Мандаринка, прегръдки на Катето! Честно, напоследък нямам много време да ви чета, но май и активността на темата не е много голяма. Влязох да ви споделя един разговор, който общи мои познати ми осигуриха с учител дългогодишен в помощно училище....Звучи страшно "помощно училище". Но при тази жена видях истинска загриженост за децата, за майките им, които трябва да са спокойни като си оставят децата ни тях, за собствените темпове на децата....И се сетих за случая от миналата седмица. В нашето училище. Водя детето, гледам от далеч децата прави, явно вече влиза госпожата. Изпратих го бързо да се качва, казах му да се извини за закъснението и се запътих да си взема едно кафе от машината до училището. Обаче гледам другите си седнаха, моето стои право с раница на гърба. Защо не сяда това дете? Госпожата пред дъската известно време си сваляше шала, якета и викам си - тя пък да не би да се притеснява да му направи забележка и да го накара да си седне?!? Решавам да се кача и да почукал на вратата. Викнат го, казах му да седне, а госпожата Ама аз не съм ЗАБЕЛЯЗАЛА : че той не си е седнал.....Едно от децата вика, ама госпожо, аз ви казах че Ванко не си сяда. А тя с една безкрайна отнесена усмивка. Ужас! А защо не си бил седнал? Ми защото едно друго дете му било седнало на мястото и той нямал място.
Та такива работи....

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=957532.new#new


Новата тема