Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

  • 109 055
  • 757
  •   1
Отговори
# 420
  • София
  • Мнения: 62 595
Джуди, твоя воля е какво ще пишеш и как ще го напишеш. Нямам никакво намерение да споря, включително няма да споря с теб. Който иска да помисли върху това, което съм написала, а който не ще - негова воля! Обосновала съм основното положение, дала съм подсказка за процесите при четене, за хиперлексията, за сакадичните движения, пък нататък всеки да си решава дали и как ще възприеме написаното от мен! Съотнасянето на графема към фонема е в началния етап на ограмотяване. Също и работата по фонология и метафонология. Зная за какво пишеш, но това не е пълната картинка. Четенето на глас не помага разбирането. Могат да си се упражняват в четене на глас до края на света и все тая. Важно е усвояването на стратегии за улесняване на четенето, а човек чете и на ум. За последен път обръщам внимание - със или без прозорчета, човек при четене вербализира, но просто, грубо казано, не включва фонационни, и артикулационния апарат. И не смесвай различните типове на нарушението. Можеш да си компетентна само и единствено относно особеностите при твоето дете и ти препоръчвам да се ограничиш дотам!
между другото, не са звуЦИ, а говорни звукоВЕ. Звуци са звуците от олиото в тигана или шума на улицата, също и имитирането на звуци от околната среда. Но в устната реч има говорни звукове.

Последна редакция: нд, 08 ное 2015, 10:20 от Andariel

# 421
  • Мнения: 24 467
Дори не си прочела това, което съм писала.
Така не се води дискусия.
Аз не споря, споделям и се мотивирам. Не си губя времето, темата е важна, затова пиша в нея и чета. Не смятам да го гуля и занапред в безплодни спорове.
Подробно обяснявам защо следва да се премине през съответен етап от корекция на дислексията. Не само като прочела специализирана литература, а и като преминала през това и видяла, че има положителни резултати. Далеч не съм си го измислила сама. Помощ получих както от книгите, така и от специалист и от хора,, лично запознати и сблъскали се с проблема, работили по решаването му.
С удоволствие споделям наученото и лично преживяното, вкл. и тук, на специалното място, с надеждата да помогне и на други хора в същата или аналогична ситуация.

# 422
  • София
  • Мнения: 62 595
Прочетох. Нищо ново не ми казваш. Затова ти написах, че можеш да се ограничиш само и единствено в ролята си на родител и то относно особеностите на твоето дете. И специалистите са почитатели на една или друга школа. В ролята си на родител си идеална за твоето дете, включително виждаш и можеш да коментираш ефектите за твоето дете.

Именно пиша, каквото съм написала с идеята да помогна, но явно ти се изживяваш като алфата и омегата на компетенцията относно дислексията. Хубаво! Но темата не е твоя и ти не си специалист, нали така! На практика нямаш как да оспориш това, което съм написала, но си позволяваш да опитваш да го дискредитираш. А може би е по-добре да се замислиш, ако искаш де, аз насила никого нищо не карам!

# 423
  • София
  • Мнения: 4 412
Здравейте,
Да питам нещо за Българския език в периода 5-7 клас.
От една страна разчитам на този период дъщеря ми да се научи да говори по-добре. Да използва повече допълнения, обстоятелствени пояснения, повече определения, от преразказите се надявам да почне да осмисля и да се изказва по-добре.
От друга страна труден материал, безумни неща за преразказване и т.н., но търся баланс.
Вие видяхте ли някаква полза в насока развитие на речта от БЕЛ и литература ?

# 424
  • Мнения: 636
Проблемите ни може би са различни, но аз лично не видях полза от БЕЛ и литература.

Даже сега в 7 клас, имаме тотално забравяне, особено по математика.Дъвчим едни и същи задачи, а след няколко дни дори не помни кога ги е решавал /формули, алгоритми -забравя/.
В чудо се виждам, накупих и добавки-Брей Бустер, омега 3, едно американско-препоръчаха ми го от темата за трудно проговаряне, нямаме подобрение.Още повече се засили и хиперактивността и дефицита на внимание, стана неуправляем. Sad

# 425
  • Мнения: 24 467
Здравейте,
Да питам нещо за Българския език в периода 5-7 клас.
От една страна разчитам на този период дъщеря ми да се научи да говори по-добре. Да използва повече допълнения, обстоятелствени пояснения, повече определения, от преразказите се надявам да почне да осмисля и да се изказва по-добре.
От друга страна труден материал, безумни неща за преразказване и т.н., но търся баланс.
Вие видяхте ли някаква полза в насока развитие на речта от БЕЛ и литература ?

Точно в този период, 5-7 клас, не, не видях ползи в нужната ни насока. И то при дете без проблеми.
За три години преразказите могат да се изброят на пръстите на двете ми ръце. Есета- никакви. Отговори на въпроси в обем до стр. малък форма- пак няколко пъти и то за три години. Което е нищо и половина.
Подготовката си му беше домашна. Няма да крия. Преразкази давах аз. А есета се научи да пише на курсовете по английски, т.к. това е част от приетото за норма езиково обучение във Великобритания, по чиято система се провеждаха занятията.
В периода до ІV клас учителят е много важен. При нас всяка седмица имат задача за съставяне на собствен текст- съчинение. Освен това по почти всички предмети имат редовни изпитвания, в които се отговаря самостоятелно, със смислен текст, а не само със заграждане на отговори. Имат да поставят нужни думи в даден текст, в който са оставени празни места- едно много полезно упражнение не само за научаване на материала, а точно и за трениране на специфичните проблеми на дислексиците. Гледам едно познато мое дете имаше точно такъв проблем- намиране на точната дума. Запознатите са наясно- не е нито от липса на общуване, нито от липса на четене. Просто специфика. С това дете работи почти всеки ден специален учител. Нали това представлява и състоянието- на гръцки: "dys - трудна и lexis - дума".
При малкия също имаше частично застъпен такъв проблем. Тези упражнения се оказаха много полезни.
Или другите- за намиране на синоними и антоними.

# 426
  • София
  • Мнения: 4 412
kalona, и при дъщеря ми има подобно нещо - до 4 клас съвършено знаеше математиката, а сега същите неща с дроби вечно позабравя. Но това е от особеността, че като се натрупат повече неща за съобразяване и им е трудно. Вече ми е ясно и че все по-трудно ще става, но дано мозъка им да стане по-пластичен. Не знам друг начин, само упражнения.
И аз давам добавки - от миналата година давам това с пчелно млечице. Давам 3 дни в седмицата.

Judy, и тя е правила подобни упражнения, но някак изостана с разказването. Мисля, че до 4-ти клас като видяха, че се справя отлично на писмени изпитвания,леко и спестяваха чисто разказните. Но дано сегашните упражнения да помогнат.

# 427
  • Мнения: 636
И аз давам добавки - от миналата година давам това с пчелно млечице. Давам 3 дни в седмицата.

ето това купих последно
http://www.iherb.com/Liquid-Health-Products-Attention-32-fl-oz-946-ml/5955
дано да има някакъв ефект.

Таня, това с пч.млечице, лекар ли ти го изписа?

# 428
  • Мнения: 1 652
сигурно и друг път съм питала, но ще го направя пак.

Някой търсил ли е медицинска помощ в чужбина?
Знае ли някоя от вас, болница, клиника, която да се занимава с тези деца. Няма ли майки от чужбина, които да са писали в темата?
 
Децата са различни и затрудненията им не са еднакво тежки. На по-леките може и да помогне литературата ...  
Мисля, че тази статия осветлява доста въпроса за физиологичната причина на нещата.

http://www.logopedia.bg/index.php?option=com_content&view=ar … B8&Itemid=114

Последна редакция: чт, 03 дек 2015, 06:28 от darena

# 429
  • Мнения: 24 467
Judy, и тя е правила подобни упражнения, но някак изостана с разказването. Мисля, че до 4-ти клас като видяха, че се справя отлично на писмени изпитвания,леко и спестяваха чисто разказните. Но дано сегашните упражнения да помогнат.

Просто от V клас писането в училище бива престъпно занемарено. За сметка на безсмислените понятия, които се тъпчат в детските глави. За жалост в доста училища и класове писането и устната комуникация и в начална степен са игнорирани от учителя.
За да бъде човек полезен на децата си, трябва да работи с тях в насока изказвания- писмени и устни. Преразкази, съчинения, есета- трябва да се пише. Това е активният език, а не глупавите упражнения за видове подчинени изречения, които никога никаква работа няма да свършат на едно 99% от населението.

Дарена, чела съм тази статия /или друга подобна/.
В началото попаднах на това твърдение от нея:
"Дефицит на вниманието и/или хиперактивност е едно от най-честите нарушения в детска възраст.",
като във връзка с него ще споделя, че винаги съм смятала, че тези характеристики всъщност са били винаги налични при някои деца, откакто щъкат хора по земята и те са свързани с темперамента на детето, който е вроден и който бавно, но сигурно би могъл с времето и подходящи методи не да се промени, но поне да се вмести в някакви социално приемливи граници.

Последна редакция: чт, 03 дек 2015, 08:36 от Judy

# 430
  • Мнения: 1 652
Дарена, чела съм тази статия /или друга подобна/.
В началото попаднах на това твърдение от нея:
"Дефицит на вниманието и/или хиперактивност е едно от най-честите нарушения в детска възраст.",
като във връзка с него ще споделя, че винаги съм смятала, че тези характеристики всъщност са били винаги налични при някои деца, откакто щъкат хора по земята и те са свързани с темперамента на детето, който е вроден и който бавно, но сигурно би могъл с времето и подходящи методи не да се промени, но поне да се вмести в някакви социално приемливи граници.

Judy,  за съжаление не  е така. Не се преодолява и не минава в приемливи граници . От статията се вижда, че става дума за увреден ген, вследствие на което липсва трансмитер за допамина . Мисля, че си от щастливките, които не са запознати с въпроса и слава Богу за теб! Казвам го с добро чувство.  Hug

Аз повтарям моя въпрос- търсил ли е някой медицинска помощ в чужбина? Убедена съм, че децата имат сериозен здравословен проблем, не е просто някакъв си дефицит на вниманието.

# 431
  • Мнения: 24 467
Пиша изрично, че не съм от тези, които вярват, че темпераментът на човека се променя. Защото смятам точно обратното- че не се променя. Могат, обаче, да се променят някои изразни специфики.
Разбира се, че всеки вид състояние си има и характерни случаи, които не могат да се вкарат в тези граници на "социално приемливото". Въпреки това и те търпят промени в насока поне доближаването им.
Що се касае до поредния нов термин- "дефицит на внимание", дори и в непрофесионални статии, като тази, е посочено, че "Точните причини за появата на това нарушение все още не са изяснени...". Дори не е сигурно, дали трябва да се третира като заболяване. При неясна причина е трудно да се говори сериозно за "лечение". Има туширане на симптоми, не и лечение.
Иначе всеки може да експериментира в насока подобряване на поведенческите модели. Как и докъде- това всеки решава за себе си.
Питай в чужбинските теми за това, което те интересува. Има цял подфорум, в който пишат родители на деца, живеещи в държави почти по целия свят. Можеш да получиш информация от там. 

# 432
  • Мнения: 3 721
В чужбина в много държави за дефицит на внимание дават Концерта или други със същата активна съставка. Ефект върху вниманието има и то сериозен. Проблемът със страничните ефекти е много силно преувеличен. Все пак се касае за влошена функция на мозъка, което при моето дете се доказа с ЕЕГ - алфа и бета вълните определено говореха за проблем. При нарушена функция на орган, поне според мен, е нужно да се коригира функцията с подходяща теряпия.
Аз за себе си не смятам да задълбавам в това има ли генетичен проблем или не, защото нищо не мога да направя по въпроса така или иначе, дори и да е генетично. При нас дефицитът на внимание става вече толкова голям, че започва да влияе и на ежедневните дейности, не само на ученето. Един от начините да се справим поне с някои от ежедневните задачи е създаването на навици и заучаването на определено поведение. За пример ще дам стриктното спазване на определена последователност, когато се приберем - събличане на яке, събуване на обувки, миене на ръце, обличане на дрехи за в къщи. За всяко нещо от ежедневието създаваме определен алгоритъм, който трябва да се спази. Помага за част от нещата. Но в училище дефицитът на внимание вече започва да води до сериозно изоставане не само в материала, но и във възприятиет по принцип и ако не е лекарството, детето не може да се справи с повишаващата се трудност на задачите, тъй като с времето задачите стават все по-сложни и изискват все  повече концентрация, а той просто чисто физически не е в състояние да е толкова концентриран.
Това, което наблюдавам е и в което все повече се убеждавам е, че дислексията определено е свързана по някакъв начин с дефицита на внимание или по-скоро дефицитът е свързан с дислексията.

# 433
  • Мнения: 1 652
Дрън, благодаря за отговора! Hug
Ще попрочета за това лекарство. Peace

# 434
  • Мнения: 24 467
В чужбина в много държави за дефицит на внимание дават Концерта или други със същата активна съставка. Ефект върху вниманието има и то сериозен. Проблемът със страничните ефекти е много силно преувеличен. Все пак се касае за влошена функция на мозъка, което при моето дете се доказа с ЕЕГ - алфа и бета вълните определено говореха за проблем. При нарушена функция на орган, поне според мен, е нужно да се коригира функцията с подходяща терапия.
Разбира се, че е по- добре. Когато е установена причината. Но тук става въпрос за вече конкретно заболяване- отклонение от нормата, поради ясна на медицината причина. "Дефицит на внимание" е обща категория. Състояние, което не се "лекува" като такова, без да е установено конкретно отклонение от биологичната норма.
Аз за себе си не смятам да задълбавам в това има ли генетичен проблем или не, защото нищо не мога да направя по въпроса така или иначе, дори и да е генетично.
Абсолютно. Никакъв смисъл няма човек да задълбава в подобно нещо. Какво ще направим, като го знаем? Но що се касае до конкретната причина, то е изключително важно установяването й, за да може да се повлияе на последиците. Липса на микроелемент в организма? Какъв? Изключително скептично, дори негативно, съм настроена към изписване и вземане на химии, без да са проведени сериозни изследвания и без да са установени конкретни причини за дадено състояние от специалист. Не само за този проблем.
При нас дефицитът на внимание става вече толкова голям, че започва да влияе и на ежедневните дейности, не само на ученето. Един от начините да се справим поне с някои от ежедневните задачи е създаването на навици и заучаването на определено поведение.
Винаги следва да се преценява ползата от лечението, като се съпоставя с вредата. Негативен ефект винаги има от лекарства, но когато е необходимо да се лекува нарушено сериозно здраве, се прави винаги такава преценка. Стига лекарят да е добросъвестен и да запознае пациента с негативите от лечението. За жалост у нас това рядко се прави. За чужбина- не знам. Чужбините са много. И лекарите там- също.
Не смятам за еретично да споделя и други свои разсъждения- когато едно дете се отличава съществено от средната норма и се затруднява много да изпълнява изискванията на определена среда, то лично аз не виждам смисъл да се тика към такова изпълнение. Очевидно следва да се потърси друга, среда, с други изисквания и методи. В противен случай е повече от нормално проблемите на детето да се задълбочат- изискванията на средата нарастват, а то все по- рядко може да им отговори съответно. Това го разстройва допълнително.

...Но в училище дефицитът на внимание вече започва да води до сериозно изоставане не само в материала, но и във възприятиет по принцип и ако не е лекарството, детето не може да се справи с повишаващата се трудност на задачите, тъй като с времето задачите стават все по-сложни и изискват все  повече концентрация, а той просто чисто физически не е в състояние да е толкова концентриран.
Това, което наблюдавам е и в което все повече се убеждавам е, че дислексията определено е свързана по някакъв начин с дефицита на внимание или по-скоро дефицитът е свързан с дислексията.

Последното не е задължително. И по въпроса и до днешен не е ясно кое е причината и кое- следствието, ако изобщо има такава обвързаност.
Познавам деца с дефицит на вниманието без дислексия, например. Както и обратното- деца с дислексия, изключително съсредоточени и изпълнителни.
Доста сложен е въпросът дори за учените, които не са на едно мнение по въпроса.
Ето:
Причините за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност са неясни.
https://homeostaza.bg/blog/%D0%B4%D0%BB%D1%8A%D0%B6%D0%BD%D0%B8% … 0%B4%D0%B8%D1%81/
Общото за дислексията, диспраксията и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност е, че това са състояния, чието начало е в детството и ранното им диагностициране и специфична намеса от страна на специалистите и родителите води до израстване на пълноценни и образовани индивиди. В редица европейски държави има изградена стройна система за диагностициране, подкрепа и работа с децата и с техните семейства. В България, уви, такава липсва.
/Между впрочем тази статия е интересна като цяло/

Ето и нещо по- задълбочено за приликите и разликите на дислексията и ХАДВ:
http://old.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/cognitive%20sci … bena_Ignatova.pdf
 Какво е взаимоотношението между двете нарушения и как спецификата на тяхната патология се отразява върху базисните академични умения?
Това, което обединява децата носители на двата синдрома дислексия и ХАДВ, е сериозното  лазминаване между техните интелектулните способности и личностови умения с постиженията в училище.
Различни са факторите, които допринасят за подобно затруднение. От съществено значение е дефинирането на двата синдронма и определяне на основните симтоми. Необходимо е  отбелязването на съпътстващи и коморбидни нарушения. В същото време липсват критерии за прецизна диференциална диагностика, особено по отношение оценката на базисните академични умения. Прецизната оценка на нарушенията в четенето, писането и смятането при учениците, носители на ХАДВ или дислексия, поражда въпроса за прилагане на качествено различна форма на терапия.
Настоящият труд има за цел да установи разликата между синдрома на ХАДВ и дислексия при оценка на основните училищни умения-четене, писане и математичеси способности.
..............
Че не е налице пълно припокриване е изследвано и статистически:

"Въпреки, че ХАДВ и дислексия са
независими нарушения, се наблюдава известно припокриване. Според
епидемиологичните проучвания, децата с обучителни проблеми имат два пъти
повече ХАДВ. Обратното също е вярно, учениците с ХАДВ два пъти по-често срещат
проблеми с фонологичното представяне, което пряко се отнася към дислексията.
Коморбидността между двете нарушения варира между 30% и 50%."

Доста далеч от 100-те процента е, все пак. И не е ясно дали дефицитът на внимание при дислексиците не зависи по- скоро от погрешният подход и цел те да се вкарат в общия кюп и да карат по общата метода, към тях да има изисквания, като към деца без дислексия, което е нелогично и което ги кара, рано или късно, да дадат отпор. Няма как да не реагира човек, който бива каран да върви с темпо и по начин, по които не може. Когато детето усети, че не настига масата, то се разсейва /нормално/, не се съсредоточава. И с нарастване на изискванията към него, които то не може да покрие, колкото и усилия да вкарва в процеса, то губи интерес и реагира с разсейване.
.......
Статията е доста по- професионално и задълбочено написана от множеството четива на български език, които, за жалост, са основните такива у нас. Повечето са доста повърхностни. Както повърхностно се правят често прегледите и се поставят диагнозите, както се провеждат "леченията".
Авторът е, доколкото проучих, логопед и преподавател, докторант в ДП "Езикова и речева патология".

Ето още една:
"Дефицитът на вниманието е характерен за по-голяма част от децата-дислексици, но не и задължителен."
http://medipop.eu/?p=1959

Последна редакция: пт, 04 дек 2015, 09:03 от Judy

Общи условия

Активация на акаунт