Проблеми с ученето, или какво знаем за дислексията! - 5

  • 108 415
  • 757
  •   1
Отговори
# 540
  • Мнения: 24 467
Благодаря, Дороти!  Hug
Добре е да събираме на едно място всичко, което има по въпроса, дори и да не е на български и да го сложим на първа страница. Много би помогнало на хора, които тепърва се сблъскват с този проблем. Защото тук почти няма кой да им помогне.

# 541
  • Майничка
  • Мнения: 13 819
Всъщност, гонката за краснопис е повече в началното и прогимназията. В гимназията сякаш не се държи толкова, ама поне да е четливо.
Скрит текст:
Завчера проверявам работа на един младеж и извадих лупа, да огледам по-добре една дума /имах избор м/у 3 варианта Mr. Green/, колежката по БЕЛ, която му предава също, надниква зад рамото ми и възкликва: "Я-я, при теб как се старае!". Пък то ни поле, ни нов абзац, всеки ред извива надолу към 2 см след края на страницата...  Laughing

Според мен, много е важно да научим децата, особено нашите, да оформят визуално текста, дори почеркът да не им е връх на сладоледа. Имам предвид цялостно отстояние отляво, дори да няма начертано поле, по-често използване на нов ред със съответното отстояние, видимо отделяне на абзаците, оставяме на достатъчно място за евентуални бележки. Така се създава усещане за положено старание и уважение към читателя, проверяващият се настройва положително от началото и гледа по-лежерно на краснописа. За детето също е по-лесно да забележи евентуални пропуски, защото текстът пред очите му не е еднородна маса, а малки сегменти.

# 542
  • Мнения: 1 685
Гаргамела, много добри насоки. Моят е в 4 клас и все още забравя, че ново изречение започва с главна буква. Кога ще дойдем до абзац...   Grinning
Уонка, нашата учителка също е над 60 години, даже може и да е над 70. Старата му класна беше на половината и възраст. Ами много голяма разлика има в разбирането. Ресурсната даже се е отказала да разговаря със сегашната. Бори се в началото, но няма никакъв смисъл. Казва, че тя не търпи някой да и казва как да работи. Ядосва се, че въпреки препоръката да не го изпитва на дъската, тя продължава да го вдига. Няма никаква колективна работа с останалите специалисти.

# 543
  • Мнения: 24 467
Моят е в 4 клас и все още забравя, че ново изречение започва с главна буква. Кога ще дойдем до абзац...   Grinning
...
Това е типично за деца с такива проблеми- липса на подредба, на нови редове, на главни букви и препинателни знаци, замяна на "и" с "й" и обратното и т.н. - във всяка статия и книга, посветени на въпроса, го пише.
Затова е добре през ваканциите да се работи всеки ден по малко- по една диктовка, по съставяне на собствен текст, като се обръща внимание редовно на тези неща. Още в начална степен. Да се създаде дори ако трябва поне един "зрителен навик". Нищо, че децата понякога пак ще допускат същите грешки- неизбежно е. Но поне да е рядко.
И накрая- каквото, толкова. Все нещо ще се понагласи, надявам се.

# 544
  • София
  • Мнения: 571
Явно моят син е извадил късмет с учителките - никога не са му правили сериозни забележки за грознописа. Но аз настоявах да пише четливо, много съм му дуднала. И сега, когато има време, го прави. В училище много бърза и пише ужасяващо. Но на контролни и писмени работи се справя прилично.
Напълно съм съгласна с gargamela - аз карам моето дете да спазва тези правила. Това е и един от критериите за оценяването на преразказа - т. нар. графично оформление.

# 545
  • Майничка
  • Мнения: 13 819
... Това е типично за деца с такива проблеми- липса на подредба, на нови редове, на главни букви и препинателни знаци, замяна на "и" с "й" и обратното и т.н. - във всяка статия и книга, посветени на въпроса, го пише....

В момента и типично за повечето деца. От 26 души клас /подбрани деца, с висок бал/, точно 4 момичета и едно момче си оформят графично текста. Двама от тях изобщо не пишат красиво или особено четливо, но работите им са прегледни.
Затова всеки такъв "трик" е от полза за това, на децата ни да не се гледа като на "мързели" и "мърлячи".

# 546
  • Мнения: 24 467
Просто е специфика точно на тези деца. Защото на тях и да им се обяснява, и да тренират редовно- винаги могат да направят такава "грешка". И я правят.
Големият ми син няма дислексични проблеми и още в начална степен отстрани проблема с големите и малки букви, с отделянето на изречения, новите редове и подредбата. С малкия, който си е диагностициран с дисграфия, е без значение колко пъти ще му се обясни и колко упражнения ще направи. Винаги може да започне изречение с малка буква и да напише "воина", когато пише текст и мисли за съдържанието му. При дисграфиците специално има проблем със самото "чуване" на звуците.
Изчетох за година- две де що има литература на български, руски и английски- това е изключителна специфика точно за дисграфията. При онези хора, при които я няма, си е въпрос на желание да се научат. Ето и последната книжка и руският линк, които постнах вчера-и в тях е описано като характерен белег.
Лошото е, че моят на теория си е наясно кога се пише "й", кога се почва с главна буква, кога е нов ред и как се оформя. Когато започне да пише текст си се обърква понякога. Големият никога не е бъркал, след като го научи. Прави го механично. Това е основната разлика между децата с дислексичен синдром и останалите, без такъв.
Затова е хубаво да се правят, както пише в руския линк, редовни и кратки упражнения на проблематичния материал. Големи и обемни такива само изморяват излишно детето. Но гаранция, че при следващото писане ще е добре няма. При децата с дислексия/дисграфия. 

# 547
  • София
  • Мнения: 571
Това не е и трик, а спазване на някакви изисквания. Аз си спомням, че още във втори, трети клас имаше такива изисквания към писмените работи на децата. Поне началните учителки на сина ми държаха на това (и то много повече, отколкото на краснописа и правилното изписване на буквите).
А наистина ли толкова много забележки отнасят децата за грозното писане? Моето дете пише много грозно, вече е седмокласник и все още пише по "първолашки", само че бързо и с едни огромни букви и можете да си представите колко неесетично изглежда. В началния курс понякога е имало забележки от рода на "Пиши по-четливо!", което си е съвсем в реда на нещата (аз казвах същото), а сега в прогимназията никой учител дори не е споменавал това да му е проблем. Е, аз още натяквам да пише четливо.

# 548
  • Майничка
  • Мнения: 13 819
...А наистина ли толкова много забележки отнасят децата за грозното писане? ...

Не мисля, затова случаят с детето на ra2 ми се стори направо оливане.
При младежа, за когото аз споменах, между бързото изписване на f,t,g и е няма никаква разлика, а между тях и с разликата е колкото косъмче и може да е просто мацване с химикала при началото на следващата буква. Е, при положение, че за първа година учи езика, няма как да не правя забележка да внимава повече. На български сходни са му с и е, но там се предполага, че трудно ще ги сбърка.

# 549
  • Мнения: 24 467
Цитат
Това не е и трик

Не е, разбира се. Изискване си е. Което е трудно да се удовлетвори, когато човек има определени обективни проблеми.  Peace

...
А наистина ли толкова много забележки отнасят децата за грозното писане? ....

Ами при нас- да. Добре поне, че занималнята отървахме.
Не е само за грознопис, а и за начина на подредба.
Скрит текст:
Специално за подредбата на задачите лично аз намирам, че при нас се прекалява. Детето учи деление в момента. Дели си според правилата. Записва задачата, оставя един свободен ред и пише след нея другата. На една страница има по две задачи с деление, записани една до друга, но помежду им има разстояние. Показах тетрадката поне на 10 човека, все незаинтересовани от образователния му процес. Помолих ги за обективно мнение- дали се разбира какво е написано. Всеки разбра безпроблемно какво е правено, както и какви са цифрите. Не са неясно написани. Когато са такива- да, ще го заявя първа аз. Но в случая не е така. И не е неподредено. Обаче получи отказ да му се провери работата веднъж и бива каламен напоследък често за това.
Аз съм обективен човек. Когато има защо- и аз правя забележки. Имам интерес да се научат децата ми. Малкия само аз съм го обучавала и съм му помагала да се справи с проблема си досега. Затова и гледам да обръщам внимание на всяко нещо, което ми се струва не наред. Но когато няма за какво да се правят забележки- просто няма.  Излишна и вредна е педантичността. Особено пък що се касае до дете с проблеми, за които се знае. То стига, че детето може да си решава задачите и през годината грешките му се броят на пръсти, основно в някоя сметка. И аз допускам такива, че и учителите му, бас държа, толкова грешки като процент на такъв обем задачи. 
Достатъчно е, че диктовките ми се връща почти винаги без грешка или с по една, максимум две. Че на преразказите и съчиненията има по развитие на речта до момента отлични оценки- т.е. че изобщо дискрафикът се е научил да пише грамотно, като за дете на неговата възраст и че пише смислено. Да искам от него красота е вече прекалено. И не го искам. Защото знам какво ни коства и на двамата същественото в заданието. И знам, че не само е безсмислено, а и прекомерно да се занимавам толкова с несъществената форма.
Работим само по подредбата за нов ред, защото е правило. Както и по останалите ясни граматични правила. Трудно е, но работим. С каквото темпо можем- с такова. И да, не става въпрос за трикове въобще. А за постигане изпълнение на общите изисквания. Трик ще има, ако има начин те да се овладеят и този резултат да е траен и дори постоянен.

Последна редакция: чт, 24 мар 2016, 11:44 от Judy

# 550
  • Мнения: 4 505
Най-много ни заболя и двамата от : "не си за това училище" Tired
Оценка, резултат- преживява се, не е все тая, но не е и от основно значение. Все пак с математика тепърва не се каним да се занимаваме.
Според споделеното, почваме и ние да гледаме основно там, където ще продължава, а другото- на каквото стане, без двойки. Дано не се сетят да искат оценка средна аритметична от общата диплома само тепърва, че тогава ще е жална ни майка!
И да, на този етап е основно грозното писане, малки/главни букви, й/и, запетаи, точки. И подребдата.
Ще опитаме да прави нещата по-прегледно.

# 551
  • Майничка
  • Мнения: 13 819
Да, "трик" беше неудачно. Да речем, "спазване на правило".
Но няма как да го нарека "изискване", при положение, че почти никой не го изисква в горен етап, включително родители и учители. По мое мнение, де.

# 552
  • Мнения: 24 467
В начален етап се изисква стриктно. За четири години, ако учителят е читав, децата без проблеми овладяват подредбата. Но за "нашите" деца това не е сигурно. По обективни причини. И защото точно това е характерният белег на проблема им.
И аз търся основно точно начини, които да ни помогнат да придобием трайни умения и по- сигурни резултати.  Peace
Защото на теория си го знаем. Но като го нашият с няколко забележки по този повод, това не му помага никак. Дори напротив. Като да насмотам дюстабанлията, че не тича добре с останалите.

Най-много ни заболя и двамата от : "не си за това училище" Tired
...
Да, много е грозно.
Чувала съм го много пъти дори в класа на големия, където децата бяха подбрани от V клас с изпит по адрес на кого ли не. Освен на няколко явни протежета. Въпрос на възпитание изцяло. Или по- скоро на липсата на такова.
Не е в правомощията на който и да било учител да определя кой за какво училище е. И слава Богу!

# 553
  • София
  • Мнения: 571
Аз под грозно писане имах предвид точно грозно, а не нечетливо. Понякога се пише грозно, но четливо - та, затова питах - толкова ли държат вашите учители на красотата? Иначе е ясно, че когато не разчиташ някои букви - gargamela, доколкото разбирам - ти искаш да установиш дали думите са написани вярно на езика, който преподаваш, ще направиш забележки.
И аз работех няколко години в училище и също съм правила забележки, когато не мога да разчета нещата, дори съм връщала деца да ги преписват, но не съм изпадала в естетически драми.
А тези откази да се проверяват контролни, хич не ги разбирам - в крайна сметка, ако не се чете, учителят ще напише рецензия "Не се разчита, пиши четливо!" и ако детето е по-малко, може да му даде допълнително домашно да си оправи работата и след това да я оцени, ако е по-голямо - може да я поиска напечатана - пак като допълнителна задача; ако е за подредбата на задачите - "Правилно си решил задачите. Старай се да подреждаш решението според правилата!". А онова, което ra2 сподели - "пишеш грозно, за да ме дразниш" е смешно.
А за графичното оформление - със сигурност е трудно, но според мен наистина е важно. То ще е нужно и когато децата пораснат и започнат да пишат на компютър. Отделянето на абзаци има отношение към смисъла на текста.
gargamela, учудвам се, че не се изисква - особено когато учениците трябва да пишат вече по-дълги писмени работи, то си става каша без отделяне на абзаци. А иначе нямам предвид новия ред да е баш един пръст навътре или 1 точно 1 см, просто да е ясно, че е нов ред.
ra2, това са много грозни думи.

Последна редакция: чт, 24 мар 2016, 12:20 от мюмла

# 554
  • Мнения: 24 467
При нас се случи за първи път. Затова и мога да предположа, че е нещо инцидентно и не сме го обсъждали. Просто седнах и му проверих задачите аз. Без друго като си пише домашните нали аз му ги проверявам, както и като давам допълнителни неща- пак аз контролирам. Не ми е проблем никакъв. Просто е малко кофти за детето, защото то наистина не може да пише по- добре. Ако ще и да се скъса от старание. Може да решава задачи, това да, може да разбира добре нов материал. Графемите, сходните знаци и подредбата са му проблем и винаги ще са. Ако ще и у нас всички на челна стойка да седим по един час всеки ден и да четем молитви. Поне постигнахме за трите години четимост.

Общи условия

Активация на акаунт