Питам хора, които не са претърпели физическо домашно насилие, но не са се чувствали щастливи.
Как взехте решението?
Как взехте решението?
- Публикувана: 6 дек. 2014, 13:10 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2016, 18:34 ч.
Как и кога разбрахте, че е дошъл моментът за раздяла?
Съжалявам да те видя тук. 
Как? Ставаш и тръгваш, без да се обръщаш назад и да робуваш на мнението на този и онзи.
Като за начало- някой от двамата се изнася. Родителите остават като гръмнати. Правят опити да ви съберат, един е достатъчен- неуспешен. Всеки си продължава по пътя.
В началото може и да е гадно- все пак е било навик и т. н., после се свиква. Настават и по- добри времена, ооо, да. А последното изречение не съм вярвала че ще го напиша.
Разкажи, ако ти се разказва.
Как? Ставаш и тръгваш, без да се обръщаш назад и да робуваш на мнението на този и онзи.
Като за начало- някой от двамата се изнася. Родителите остават като гръмнати. Правят опити да ви съберат, един е достатъчен- неуспешен. Всеки си продължава по пътя.
В началото може и да е гадно- все пак е било навик и т. н., после се свиква. Настават и по- добри времена, ооо, да. А последното изречение не съм вярвала че ще го напиша.
Разкажи, ако ти се разказва.
Благодаря:)
Не ми се разказва крещи ми се... Но не тук. Твърде много хора има, които ще побързат да ме разнесат
Пък и е дълго и комплексно.
Вчера имах инцидент на работа, който едва не ме вкара в болница. Мисля,че това е преломният момент. Здравето ми наистина се влоши. Не се чувствам добре физически. А това е рядкост, още по-голяма рядкост е да си го призная.
Не ми се разказва крещи ми се... Но не тук. Твърде много хора има, които ще побързат да ме разнесат
Пък и е дълго и комплексно.
Вчера имах инцидент на работа, който едва не ме вкара в болница. Мисля,че това е преломният момент. Здравето ми наистина се влоши. Не се чувствам добре физически. А това е рядкост, още по-голяма рядкост е да си го призная.
Знаех че този момент ще дойде много преди да се случи и досте след това отлагах напускането на живота с който бях свикнала т.е. самостоятелността ( трябваше да се преместя при родителите си, а хич не ми се искаше ). Разбрах че момента е настъпил когато осъзнах че не ми се прибира в апартамента, че не ми се говори с този човек, че не понасям желанието му да ме докосва. Дразнеше ме самото му присъствие и мисълта за него. Когато пожелах да бъда с друг - разбрах че семейството ни няма шанс и се изнесох.
Като казах на наще - направиха тържествена вечеря в чест на осъзнаването ми.
Срещала съм те някъде из темите и определено не ми хареса това което прочетох. Няма да ти давам съвет с лека ръка разведи се/раздели се - но .... ако връзката ти носи повече негативи - дай си шанс да бъдеш щастлива.
И да, и аз мисля че ако ти се говори - говори без да ти пука кой ще те разнася.
Като казах на наще - направиха тържествена вечеря в чест на осъзнаването ми.
Срещала съм те някъде из темите и определено не ми хареса това което прочетох. Няма да ти давам съвет с лека ръка разведи се/раздели се - но .... ако връзката ти носи повече негативи - дай си шанс да бъдеш щастлива.
И да, и аз мисля че ако ти се говори - говори без да ти пука кой ще те разнася.
Мойте родители бяха първи да ми кажат да прекъсна връзката, но аз бях тази дето се забавих доста. В края на краищата когато осъзнах, че аз съм тази, която е отговорна за моето добро се взех в ръце и полека лека се излиза напред. Но мина доста време докато се стигне до това решение.
Колко време ли, при мен около 1 година. От месеци баща ми обяснява че е време за раздяла, но главата ми дебела. Трябваше ми време докато осъзная че няма нищо между нас и всъщност в това трио (БНД, любовницата и аз) аз съм излишната. Неговите родители са шокирани, всъщност едва днес разбрах че баща му не знае за фактическата ни раздяла. Не трябваше аз да съм човека който да му каже, но прецених че истината е по-ценна от лъжите. Всъщност опит ако има за събиране от страна на баща му ще е тези дни. Но аз току що изгоних отново БНД, щом като идва само да крещи на мен а не да види децата му показах вратата, вината за лошите взаимоотношения баща-син отказвам да поема аз (БНД опита да ми я стовари естествено). Всичко още ми е много прясно и съм доста наранена още, не мисля да се връщам назад обаче а да гледам напред в настоящето и бъдещето. Аз съм си много по-ценна а също и децата ми от БНД
Не знам точно.Но нямаше драми,защото и двамата се усещахме.И двамата
нямаме близки отношения с родителите си.Нашите имат опит със сестра ми та
им беше все тая общо взето.Пък и не се месят.След като съм решила,че така
ще съм по добре какво да кажат.
След като един човек е решил да си тръгне връщане няма.И да се върне не се получава.
Излишни дразги и натяквания от роднини са излишни.Наранявате се още повече.
Стягаш си багажа и толкова.Колкото по бързо толкова по добре.
Desitoo предполагам,че е ядосон и крещи,защото баща му иска да го върне
при теб.И понеже ти го информираш за положението ви си го изкарва на теб.
А той си е взел решението.Просто информирай родителите му,че смяташ да
си хващаш пътя без него.И се изнасяй.
нямаме близки отношения с родителите си.Нашите имат опит със сестра ми та
им беше все тая общо взето.Пък и не се месят.След като съм решила,че така
ще съм по добре какво да кажат.
След като един човек е решил да си тръгне връщане няма.И да се върне не се получава.
Излишни дразги и натяквания от роднини са излишни.Наранявате се още повече.
Стягаш си багажа и толкова.Колкото по бързо толкова по добре.
Desitoo предполагам,че е ядосон и крещи,защото баща му иска да го върне
при теб.И понеже ти го информираш за положението ви си го изкарва на теб.
А той си е взел решението.Просто информирай родителите му,че смяташ да
си хващаш пътя без него.И се изнасяй.
А, объркала съм се значи, в случая който си спомням беше набъркана друга жена.
Та .... не пие, не бие, любовница няма, .... пържи риба т.е. явно няма гъдел в ръцете относно домакинската работа, какъв е толкова проблема че чак за раздяла да мислиш? Повечето семейства имат разни дразги, ама това се преодолява, вие толкова зле ли сте откъм комуникация.
Та .... не пие, не бие, любовница няма, .... пържи риба т.е. явно няма гъдел в ръцете относно домакинската работа, какъв е толкова проблема че чак за раздяла да мислиш? Повечето семейства имат разни дразги, ама това се преодолява, вие толкова зле ли сте откъм комуникация.
В нашия случай няма любовница, а и аз не съм сигурна дали ще е правилното решение. Виждам,че се опитва да се промени, ама след като му се разсърдя. Не ме бие, не пие... Любовница няма... Тъкмо сега пържи риба за празника, детето си пее, а аз се чудя какво повече искам?!
Извинявам се, мястото ми вероятно не е в този подфорум, видях случайно темата. Мисля, че имаш дълъг лош период в живота и си нарочила мъжа си за главен виновник. Той сигурно има някаква вина, но едва ли само от него произтича всичко. Не си обяснила и само предполагам, но си дай малко време за размисъл. Възможно е да се нуждаеш от друга промяна, не точно от тази. Опитва се да се промени казваш....мисля, че говори много за отношението му към теб. Аз не бих тръгнала да се променям заради никого, нека ми се сърди.
Това е много трудно, по-точно невъзможно. Мъжът ти сигурно го знае или поне го усеща, но се мъчи да се нагоди към твоите изисквания. Ти защо не вземеш да се промениш? Пак казвам, че не знам с какво толкова е крив този мъж, но от написаното това ми дойде на ума.Казваш, че не си щастлива. И реши, че мъжът гони щастието така ли? Това е лично вътрешно усещане и не зависи от други хора. Те могат да попречат, ако те тормозят физически или психически, но иначе си е твое лично завоевание или провал.
