Здравейте, всеки от нас си има трески за дялане и една от моите е липсата на търпение. Постоянно имам нуждата да съм в движение, а същевременно толкова ми се иска да се поспра. За срещи и лекции винаги тръгвам с поне половин час по-рано от часа на лекцията, при условие че живея на пет крачки. В същото време не обичам да чакам и понеже винаги ходя много рано трябва да вися. От друга страна никога не успявам да отида на време когато реша да не тръгвам толкова рано - все нещо ще стане и ще вляза с минута или две по-късно. Ако има някой преминал през това, кажете ми кое ви научи на търпение и как заочнахте да оцелвате точното време за среща без да цъфнете там половин-един, че и два часа по-рано и да трябва да висите?
- Публикувана: 6 дек. 2014, 20:23 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2015, 11:36 ч.
Как да се науча на търпение?
Не обичам да закъснявам, затова и аз предпочитам, ако трябва да съм някъде в определен час да изляза по-рано. Ако има много време до събитието, винаги си намирам работа, или се мотам по магазините, или си довършвам или свършвам нещо, което ще ми улесни после работата или просто си чета, винаги имам в себе си нещо за четене.
Не съм се научила на търпение, просто не се притеснявам, че съм такава. Така съм спокойна, че всичко ми е организирано.
Не съм се научила на търпение, просто не се притеснявам, че съм такава. Така съм спокойна, че всичко ми е организирано.
все едно за мен говориш. Винаги тръгвам по-рано и после вися да чакам (без значение къде съм тръгнала, срещи, лекции, час при доктора...) Та нямам съвет за теб защото не съм се справила с това. Всеки път си чакам, ядосвам се и си обещавам, че другят път ще тръгна по-късно.
Според мен не се опитвай да се променяш, някой ден хората ще оценят това (работодадел, приятели), защото повечето хора закъсняват постоянно. Азсъм на принципа ''иди по-рано, пък ако ще и да чакаш''
Глупаво е, но трудно се контролира. Та ще следя темата ти. 
Преди правех така, а сега мъжът и децата ме дърпат назад, защото са от закъсняващия тип. Изнервящо ми е, защото не обичам да закъснявам.
Работодателите ценят идването по-рано, така че не е лошо, а и ако се случи нещо (примерно променили маршрут на автобус, затворили улица) имаш време да обиколиш и пак да стигнеш навреме.
Проблемът е май във вътрешното нетърпение да се отиде на място или да се видиш с човек.
За такива случаи си отивам по-рано, както си зная, и си нося нещо за четене или правене (понеже правя мартеници), за да не вися просто така, а да се занимавам. В днешни времена и игри на телефона вършат работа.
Работодателите ценят идването по-рано, така че не е лошо, а и ако се случи нещо (примерно променили маршрут на автобус, затворили улица) имаш време да обиколиш и пак да стигнеш навреме.
Проблемът е май във вътрешното нетърпение да се отиде на място или да се видиш с човек.
За такива случаи си отивам по-рано, както си зная, и си нося нещо за четене или правене (понеже правя мартеници), за да не вися просто така, а да се занимавам. В днешни времена и игри на телефона вършат работа.
все едно за мен говориш. Винаги тръгвам по-рано и после вися да чакам (без значение къде съм тръгнала, срещи, лекции, час при доктора...) Та нямам съвет за теб защото не съм се справила с това. Всеки път си чакам, ядосвам се и си обещавам, че другят път ще тръгна по-късно.
Според мен не се опитвай да се променяш, някой ден хората ще оценят това (работодадел, приятели), защото повечето хора закъсняват постоянно. Азсъм на принципа ''иди по-рано, пък ако ще и да чакаш''
Глупаво е, но трудно се контролира. Та ще следя темата ти.
Аз съм същата и не смятам да се променям. Ако опитам, ще се изнервя още повече. Предпочитам да съм по-рано пристигнала, отколкото закъсняла, дори и по независещи от мен причини.
Може би си е до ген.
Баща ми беше по-тежък случай от мен - часове си чакаше по-рано и то в пълно спокойствие.
Може би си е до ген.
Баща ми беше по-тежък случай от мен - часове си чакаше по-рано и то в пълно спокойствие.
Просто виждам момента в който от нищоправене и скука докато чакам в кафенето ще започна да подреждам столове, маси и да забърсвам... Мен скуката ме избива на пазаруване или подреждане и чистене, въпреки че като всекидневна дейност върша чистенето със зор. Не умея нищоправенето, когато няма какво да правя спя или започвам да подреждам и чистя. Дали не е от асцедента Дева? Забелязвам, че чакането ме дразни само самостоятелно, когато съм с поне един друг човек и има с кой да си говоря не ми прави никакво впечатление.
Мен скуката ме избива на пазаруване или подреждане и чистене, въпреки че като всекидневна дейност върша чистенето със зор. Не умея нищоправенето, когато няма какво да правя спя или започвам да подреждам и чистя. Дали не е от асцедента Дева? Забелязвам, че чакането ме дразни само самостоятелно, когато съм с поне един друг човек и има с кой да си говоря не ми прави никакво впечатление.
И аз съм така. Не го приемай като недостатък, напротив. Аз така спечелих едно работно място. Човекът, който ме нае на работа забелязъл, че съм на мястото за интервю 30 минути по-рано. По-късно ми сподели, че това е изиграло много важна роля в решението му.
При срещи с приятели винаги съм по-рано. Преди срещата просто не ме свърта вкъщи. Влизам в близките магазини, нося книга със себе си и чета или пък паля цигара. Намирам си работа, колкото и да е безсмислена. Самата мисъл, че мога да закъснея, ме изнервя много повече.
При срещи с приятели винаги съм по-рано. Преди срещата просто не ме свърта вкъщи. Влизам в близките магазини, нося книга със себе си и чета или пък паля цигара. Намирам си работа, колкото и да е безсмислена. Самата мисъл, че мога да закъснея, ме изнервя много повече.
Не го приемам толкова като недостатък, просто искрено завиждам на хората което умеят да не вършат нищо и просто да си седят в пълно спокойствие. Ето така да поспрат за момент, да забавят темпото и да съзерцават като будистки монах. Може би единственото решение е да запиша някакъв спорт, където да изразходвам излишъка на енергия. 
Просто виждам момента в който от нищоправене и скука докато чакам в кафенето ще започна да подреждам столове, маси и да забърсвам... Мен скуката ме избива на пазаруване или подреждане и чистене, въпреки че като всекидневна дейност върша чистенето със зор. Не умея нищоправенето, когато няма какво да правя спя или започвам да подреждам и чистя. Дали не е от асцедента Дева? Забелязвам, че чакането ме дразни само самостоятелно, когато съм с поне един друг човек и има с кой да си говоря не ми прави никакво впечатление.
Мен скуката ме избива на пазаруване или подреждане и чистене, въпреки че като всекидневна дейност върша чистенето със зор. Не умея нищоправенето, когато няма какво да правя спя или започвам да подреждам и чистя. Дали не е от асцедента Дева? Забелязвам, че чакането ме дразни само самостоятелно, когато съм с поне един друг човек и има с кой да си говоря не ми прави никакво впечатление.не е от асцендента дева, аз съм с асцендент дева и абсолютно винаги закъснявам или отивам в последния момент/полетите ги хващам буквално за опашката/.
в същото време съм възможно най-нетърпеливия човек на света - само като ми кажат 'чакай' и съм яхнала метлата
защо ти е да се променяш? животът ти зависи ли от това? просто приеми, че си такава.
Пробвай с позитивното мислене. 
Чувствам се по-комфортно да подраня, отколкото да закъснявам и затова подранявам. Като ходех по срещи това караше мъжете да се чувстват гузно 
Не мисля да се променям, но си нося неща за вършене докато чакам - например си преподреждам органайзера, правя списъци за покупки за празници, списъци със задачи, преглеждам какво е успял да побере потфейла ми, намирам 5 мин. да си поговоря с приятели по телефона, чистя си телефоните от излишното и така ...
Като ходех по срещи това караше мъжете да се чувстват гузно Не мисля да се променям, но си нося неща за вършене докато чакам - например си преподреждам органайзера, правя списъци за покупки за празници, списъци със задачи, преглеждам какво е успял да побере потфейла ми, намирам 5 мин. да си поговоря с приятели по телефона, чистя си телефоните от излишното и така ...