Публикувана: 13 дек. 2014, 15:39 ч.
Последно мнение: 12 март 2015, 13:27 ч.

Предпочитане на едно дете пред друго (за родителите с повече от едно дете)

25 965
189
1

13 дек. 2014, 15:39 ч.

Мнения: 217

Замислих се напоследък дали е обичайно (и нормално) едно дете да е предпочитано пред друго... От родители, баби и дядовци?...

Дали това е правилно, ако е обичайно? (аз мога да съдя само от собствената си камбанария, затова събирам и чужди мнения)

И как се отразява фаворитизма на предпочитаното и не-предпочитаното дете. Усеща ли го по-малко предпочитаното дете?

И как се чувствате, ако забележите фаворитизъм?

Вие имате ли по-предпочитано дете (или внуче)?

# 1 13 дек. 2014, 16:41 ч.

Мнения: X

Мисля, че е нормално един родител да харесва повече някое от децата си. Това не е нещо, което правиш нарочно или можеш да контролираш. (И нека "харесвам" не се бърка с "обичам".)

Но интелигентният родител ще съумее да се държи така, че да не демонстирира предпочитанията си открито.

# 2 13 дек. 2014, 17:17 ч.

София
Мнения: 28 579

О, точно това обсъждахме скоро в друга тема. Ще се самоцитирам, за да не пиша наново.

Цитат на: milenaka в чт, 11 дек 2014, 01:39

.. Не понасям двукраки, които имат две деца, но едното им е повече дете, или две внучета, но отново едното е повече внуче. За мен това са двукраки амеби и отношението ми към тях е като към амеби.
...

# 3 13 дек. 2014, 17:34 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Ще следя темата Grinning

При мен , нашите ни обичат по равно и до сега по еднакво са ни деляли ...... нооооо Laughing

брат ми (по-макък е от мен 8 г ) е по-послшният и винаги получаваше нещата с лекота Laughing

и бях решила че му отделят повече внимание.
На времето много беснеех от това Crazy

и съм си мислила че ни делят Wink

Та , мислатА ми е че понякога за 'деленето' си има причинка Grinning

Погледнате монетката и от тзаи страна Flutter

може едното дете да е по-хрисимо , по-послшно , по-знае как да посика и да получи нещо което си е наумило Laughing

и родителите волно или не волно да обръщат повече внимание на 'хитрьОто' Mr. Green

а не на диването Laughing

# 4 13 дек. 2014, 18:05 ч.

Всеки ден трябва да се инжектираме с малко фантазия, за да не умрем от реалност: Рей Бредбъри
Мнения: 4 327

Ще отговоря като майка на 3 щерки Simple Smile

Според мен обичам, обожавам еднакво и трите ... Наистина - сега се замислих и не мога да кажа, че по някакъв начин една от тях за мен е нещо повече от другите две ... Но - всяка има нужда от нещо различно, всяка е силна посвоему, всяка има различни критерии за това какво трябва да правя в определен момент ... и, когато се случи в един и същи момент бебето да плаче, средната да разказва нещо или да иска да й рисувам, а голямата да ми покаже някаква снимка от бука ... и лудвам ..., защото ако гушна бебето да го успокоя и се получава ... "Ти нея най-обичаш!" от страна на другите две ...
Та, ако питате мен - не фаворизирам. Ако питате голямата и средната - в зависимост от момента - най-вероятно средната ще каже, че обичам и фаворизирам бебето, а голямата ... май няма да може да каже коя от малките обичам повече, но със сигурност ще каже, че нея я пренебрегвам ...

# 5 13 дек. 2014, 19:07 ч.

Мнения: 2 622

Имам две дъщери, които са съвсем различни като външност и характери. Съответно и подходът ми към тях е различен, няма начин. Това, което е валидно за едната не може да се приложи при другата. В смисъл на отношение и реакция. Когато кажа нещо на голямата, тя реагира по един начин, когато кажа същото нещо на малката, нейната реакция е съвсем различна. Децата ми са отделни индивиди и няма как отношението ми към двете да е едно и също. И не, не става въпрос за повече обичане на едната, нито пък за фаворитизиране, нито за предпочитане на едната пред другата Peace

# 6 13 дек. 2014, 19:21 ч.

Мнения: 2 600

И майка ми и баща ми са по-малко обичаното дете и някои хора толкова не успяват/не искат да го скрият и след години, че чак и внуците им виждат, какво става. Може пък някои да не виждат, как фаворизират едно дете, знам ли. От типа на "вземи донеси чувала с житото" /към преди 2 месеца по-рано накълцаната ми от онкологична операция майка/, "за да не вдига брат ти, че е слабичък" /по-малък е една година от нея/ Rolling Eyes

# 7 13 дек. 2014, 20:49 ч.

Мнения: 2 124

По мое мнение винаги има фаворизиране, за щастие аз имам едно дете.

Още по темата: http://www.hera.bg/s.php?n=1975

# 8 13 дек. 2014, 21:19 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Цитат на: mariposa de noche в сб, 13 дек 2014, 20:49

По мое мнение винаги има фаворизиране,за щастие аз имам едно дете.

И аз така си мисля Simple Smile

все пак и отношението на децата към родителите е различно Simple Smile

Деца от едни и същи родители/възпитание а различни светове Grinning

Фаворизиране , не по скоро различно отношение , подход .... оф знам ли Rolling Eyes

Това не значи че няма обич Grinning

Е , сА 'нещастие' ли е да имаш повече от едно newsm78

?

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

От тук е , има още които могат да се приложат към тази тема Grinning

Скрит текст:

Научих ...

Научих -
че не можеш да накараш някой да те обича.
Можеш само да бъдеш някой,
който може да бъде обичан.
Останалото зависи от другия.

Научих -
че без значение колко те е грижа,
на някои хора просто не им пука.

Научих -
че отнема години да изградиш доверие,
и само секунди да го разрушиш.

Научих -
че не е важно какво имаш в живота си,
важното е кого имаш в живота си.

Научих -
че можеш да разчиташ на обаянието си
около петнайсет минути.
След това е по-добре да знаеш нещо.

Научих -
че не трябва да сравняваш себе си
с най-доброто, което другите могат да направят,
а с най-доброто което ти можеш да направиш.

Научих -
че не е важно какво се случва с хората
Важното е какво правят те по въпроса.

Научих -
че за секунда можеш да извършиш нещо,
заради което ще те боли цял живот.

Научих -
че колкото и прецизно да режеш,
винаги ще има две страни.

Научих -
че отнема много време,
да станеш човека който искаш да бъдеш.

Научих -
че е много по-лесно
да реагираш вместо да помислиш.

Научих -
че трябва винаги да се разделяш
с тези, които обичаш с думи на любов.
Може пък това да е последният път, когато се виждате.

Научих -
че можеш да продължиш напред
дълго, след като си решил че повече не можеш.

Научих -
че сме отговорни за това, което правим
независимо какво чувстваме.

Научих -
че или контролираш отношението си към хората
или то те контролира.

Научих -
че независимо колко страстна и буйна
е една връзка отначало,
страстта отминава и добре би било да има
нещо друго да заеме мястото й.

Научих -
че герои са хората,
които правят това, което трябва се направи,
когато трябва да се направи
независимо от последствията.

Научих -
че да се научиш да прощаваш изисква практика.

Научих -
че има хора които искрено обичат,
но просто не знаят как да го покажат.

Научих -
че парите са калпав начин да си мериш успеха.

Научих -
че с най-добрия си приятел можем да правим всичко
или пък нищо и пак да си изкарваме страхотно.

Научих -
че понякога хората, които очакваш
да те ритнат докато си на земята,
ще бъдат тези, които ще ти помогнат да станеш пак.

Научих -
че понякога, когато сме ядосани
имаме право да бъдем ядосани,
но това не ни дава право
да бъдем жестоки.

Научих -
че истинското приятелство продължава да расте
дори през големи разстояния.
Същото се отнася и за истинската любов.

Научих -
че понеже някой не те обича
по начина, по който ти искаш да те обича,
това не означава
че не те обича с цялото си сърце.

Научих -
че зрелостта много повече зависи
от това какъв опит си придобил
и какво си научил от него,
и много по-малко
от това колко рожденни дни си празнувал.

Научих -
че никога не трябва да казваш на дете
че мечтите му са невъзможни или странни.
Малко неща са по-унизителни, а и каква
трагедия би било, ако ти повярват.

Научих -
че семейството ти няма винаги
да те подкрепя. Може да изглежда странно,
но хора, с които не си роднина
могат да се грижат за теб и да те обичат
и да те научат отново да вярваш на хората.
Семействата не са биологични.

Научих -
че колкото и добър приятел да ти е някой,
той ще те наранява
от време на време
и трябва да му прощаваш за това.

Научих -
че не винаги е достатъчно
да ти простят другите.
Понякога трява да се научиш
ти самият да си прощаваш.

Научих -
че независимо колко лошо
ти е разбито сърцето,
света не спира заради мъката ти.

Научих -
че произхода и обстоятелствата
може да са повлияли на това кои сме,
но не са отговорни за това кои ще станем.

Научих -
че понякога когато приятелите ми се карат,
се налага да взема страна
дори и да не искам.

Научих -
че само защото двама човека се карат
не значи, че не се обичат.
И че само защото не се карат,
не значи че се обичат.

Научих -
че понякога трябва да поставиш човека
преди неговите действия.

Научих -
че няма нужда да променяме приятелите си,
ако разберем че приятелите се променят.

Научих -
че не трябва да бъдем толкова
настоятелни, да открием някоя тайна.
Тя може да промени живота ни завинаги.

Научих -
че двама човека могат да
гледат едно и също нещо,
а да виждат нещо съвсем различно.

Научих -
че колкото и да се опитваш да защитиш
децата си, все нещо ще ги нарани
и това ще нарани и теб.

Научих -
че има много начини да се влюбиш
и да останеш влюбен.

Научих -
че независимо от последствията,
тези които са честни със себе си
стигат по-далеч в живота.

Научих -
че независимо колко приятели имаш,
ако ти си тяхната опора,
ще се чувстваш самотен и изгубен,
когато те са ти най-нужни.

Научих -
че живота ти може да бъде променен
за часове, от хора
които дори не те познават.

Научих -
че дори, когато мислиш,
че нямаш какво повече да дадеш,
когато приятел повика за помощ,
ти ще намериш сили да помогнеш.

Научих -
че писането, както и говоренето,
може да облекчи емоционалната болка.

Научих -
че парадигмата в която живеем,
не е всичко, което ни е предложено.

Научих -
че заслугите на стената
не ни правят почтени човешки същества.

Научих -
че хората, на които държиш най-много в живота
ти биват отнети твърде рано.

Научих -
че, въпреки че думата "любов",
може да има много различни значения,
тя губи стойност, когато се употребява прекомерно.

Научих -
че е трудно да се определи
къде да се тегли чертата,
между това да бъдеш добър и
да не нараниш чувствата на хората
и това да защитаваш това, в което вярваш.

# 9 13 дек. 2014, 21:44 ч.

Мнения: 6 764

Точно в този раздел едно момиче наскоро пусна тема. Проблемът беше, че тя е пренебрегваното дете, а сестра й любимката. Прочети я и ще ти стане ясно как се отразява фаворизирането на едно от децата Peace

# 10 13 дек. 2014, 22:27 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

И да я прочета , темата е едностранна Simple Smile

ще прочета само едното мнение / чуства , преживявания Rolling Eyes

Не оправдавам такова деление , прост0 нещата не винаги са само черни или бели .
Когато има такова 'обвинение' винаги се питам каква ли е другата гледна точка , там какви са чуствата и т.н.
Има не малко родители наранявани и пренебрегвани от децата си Rolling Eyes

също така без причина .....

Темата е двустранна.

# 11 13 дек. 2014, 22:49 ч.

Мнения: 217

Цитат на: Desss в сб, 13 дек 2014, 22:27

И да я прочета , темата е едностранна Simple Smile

ще прочета само едното мнение / чуства , преживявания Rolling Eyes

също така без причина .....

Темата е двустранна.

Ще ме насочиш ли към тема, която показва страданията на фаворита? Не намерих такава, а много ми се иска да разбера и другата страна, тази, дето страда от факта, че получава достатъчно внимание и респект.

И би ли моля, обосновала себе си, в случаите, когато става въпрос за малки деца и бабите и дядовците? Те как точно са наранени от някви дребовци на по 6-7 години, че предпочитат внуците си от другото им дете?