С какво ви дразнят свекървите- 39

Много съм съгласна с това мнение. Племенникът ми е прекарал първите си 3 години в дома на свекървата. От изписването са се грижили за него и си личи, че им е по на сърце.
Ние живеем в друг град и малката са я виждали няколко пъти. Мисля, че им е интересна само с това, че е момиче. Дори още преди да забременея ми заявиха в прав текст, че искат да родя момиче или близнаци, защото момченце вече си имали

Пълна простотия е това.


По отношение на деленето на децата като следствие от отношенията снаха - свекъри. Няколко пъти съм го писала в темата - със свекъра ми сме прекратили отношения преди повече от 10 години - той не стъпва в нас, аз не стъпвам в тях. Това положение по никакъв начин не влияе на отношението му към сина ми. Така че, "снахата не ме иска в тях, следователно аз ще си го изкарам на детето ѝ" важи при по-елементарни, тактично казано, хора.

отношението се променя,в интерес на истината ,като идваха по Коледа моята снаха       си каза че планира да се редуваме с майка и  да помагаме.Не  е нужно всичко да е лично ,когато обсъждаш казус.В случая е на близки ,установих,че хората си приличат на моменти, ама много.Там са се събрали от всичко по проблем- имотен спор,делене,бе каквото се сетиш.
И моето мнение ,позиция се колебае на такава амплитуда,дето не съм мислела,че има.А как си мечтаех да ми доведат дъщеря и да си дам цялата обич и помощ.
Интересно ми е ,как снахата може да има претенции ,да харесва или не харесва ,да иска или да не иска родителите на мъжа си,но като свекървата  има изискване или становище е пълна глупост и  неприемливо.Е ,пък ние тези синове не сме ги намерили на улицата или в гората.Стават ваши,милото ви ,прекъсват контактите с майките си ,и онази свекърва от случая и  вдовица,сама се бъхти и всяка помощ  и внимание  към нея  се осребряват поне в мислите,какво е длъжна да даде.Пък и още сложно има там ,доведено дете...което е прието нормално.Дори да изглежда,че нямам постоянно мнение ,обръщам се ,не е вярно ,за всеки отделен случай е  различно.И смятам,че имам право на всичко ,и на своите капризи и не дължа на никого нищо...като свекърва.Пък който иска уважение -да уважава.Като не иска,да не се сърди.Аз мога всичко,от обич до игнориране,независимо кого и какво.И търпение имам да чакам.Идва времето на други мисли и решения от всички.Само ви го казвам.Всеки,който не ме смята за човек получава същото.

Това не го разбрах, кой го е твърдял?

Според мен снахата има право да не харесва родителите на мъжа си, както и те имат право да не я харесват. Важно е по какъв начин се изразява това нехаресване.

Ох,ама като вземете да пишете едни небивалици...Аз съм била виновна за отношението на свекърва ми към детето. Просто приемете,че има тесногръди хора и проблемът на моята свекърва е името на детето.Пак ще уточня,че тя е сравнително млада,а детето е с първата буква на баща си т.е сина и.В този ред на мисли моите родители трябваше да ме анатемосат ли?Ето това е абсолютна глупост,при все че детето ще навърши 9 г.тази година.С дъщеря(зълва ми) сме в нормални отношения. П.п Аз също съм на ясно,че винаги едните внуци са приоритет,просто съм против това да се показва толкова явно,че и децата да го усещат. И продължавам да твърдя,че масово " обичаните" внуци са тези на дъщерята,като разбира се има изключения.

Имаме съседи- свекър и свекърва на приземния етаж и двама сина със семействата си  на горните етажи на къщата им. Та бабата и дядото посрещаха и  гледаха ЕДНОВРЕМЕННО внучетата от двамата си сина-4 на брой, след като се връщаха от училище. В добри отношения съм и с бабата, и със снахите. Та тогава бабата споделяше какво им готвила, какви десерти правила и все се съобразяваше с вкусовете им. Плетеше им и дрехи, плетеше им и за чеизи.  А бяха трудните времена, когато по магазините нямаше това изобилие. Всяка от снахите е казвала пред мен, че бабата все гледа да угоди на децата на другата. Изслушвах ги, мълчах си  и ми ставаше много  мъчно за бабата-толкова се стараеше жената. И до ден днешен не съм и споменавала какво са говорили снахите й, защото ще и бъде много мъчно.  Лично съм чувала една от внучките да казва "А, майка е сготвила зелен фасул. Ще ида при баба да ям от нейната манджа". Сега внуците са големи, трима от тях са женени със свои деца, а още това "За тях това, ама за нашите не е така" съществува. А на празниците всяка си среща децата  на етажа, а бабата и дядото, вече доста на възраст-сами долу на приземния и внуците и внучките  я отишли, я не отишли да ги видят, защото и на тях това им е внушавано, че едните са били предпочитани.  Някой път ми става мъчно за мене си и съжалявам, че нямам и дъщеря, та снахите здравословно малко да ревнуват. Как, Сийка, а и Боряна са го казали точно.  Смисълът на казаното от тях е "Каквото повикало-такова се обадило". Тук болшинството от пишещите споделят, че като се роди бебето им, не искат свекървите си, а майките си. Колко пъти е казвано: "Тя не ми е никаква". Ами същото е със свекървите - предпочитат дъщерите  пред снахите.

Ето нa-заради името било,тука е ключа за бараката ...от там се е почнало.Тя била сравнително млада,ама тесногръда...Ако я беше кръстила на нея както си е по традиция-така да и направиш уважение,щеше да премира,да се разтапя от лИбов(не е много сигурно де,ама все пак)...ама ти на,инат. К'во е т'ва- първата буква на мъжа ти,ама ха ....Мимеее

Сега сериозно...За много хора/свекъри това е от изключителна важност.Ако е първо внуче особено,се кръщава задължително на свекърите.И ако това не стане си е свръхнеуважение от страна на снахата според тях...и от там нататък отношенията не вървят-те са смъртно обидени и пренебрегнати завинаги. ...Пък нека да сме в 21 век,всичко си е до разбирания на хората.

Преиграва се с тези имена ,още малко и ще повярвам колко е важно.Но не за мен.Преди да са женени моите се знаеше,че няма да са на мен кръщавани внуци.На мъжа ми няма смисъл ,не е  жив.Правото е на майката да реши ,или заедно да стигнат до консенсус.Повечето възрастни ,които аз познавам не държат на името.И  пак ми се струва,че хем не искате роднините ,хем искате да се радват на децата ви и да ви дават това онова.Не всички де.Пропито е  с негативно чувство към старите ,аз поне десетина години имах добри чувства и  обноски,може пък да не разбирам живота от млада.Със сигурност го разбирам все повече с годините.Дават на далечните деца парички,защото грижи не могат да им дадат толкова примерно.Откритата омраза на снахата влияе и не ти се иска да и  пипаш нищо ,дори детето.Усещаш ,че е  насторено срещу теб предварително и натъртвам-близостта започва от духовната връзка,ако я няма -отпиши всичко нататък.Четох тук и  друго-детето общува с бабите придружено от бащата,също приемам за вариант.И вероятно тези майки не го настройват лошо.Иска ми се  да прочета какво грешат снахите от първо лица единствено число,аз го ползвам когато не искам да ангажирам друг  с мнението си.Нито една снаха не греши явно.Греши,но го осъзнава като стане свекърва или остарее ...изпитах го.Не съм съгласна с нещата,но ги разбирам защо са ставали така.

Здравейте 
И моето дете е делено като внуче, но изобщо не се оплаквам. Влязох, за да кажа само. Относно имената - сина ни трябваше да е кръстен на свекъра. Не му харесвам името, затова избрахме друго име с първата буквичка. Да, ама не  Детето си се роди най един от най-големите празници и така си взе името. Още в Шейново бях с бебе на 1 ден, когато чух свекървата да пита "И сега, онова дете как ще се казва?". 12 години по-късно му се дават 20 лв за Коледа и 50 лв за РД. Това е, но не искам повече 

И аз не разбирам снахите, които искат да се отдалвчат от свекървите, ама пък защо свекърите нямат топла връзка с детето. Ами не стаяа!  Аз от моята свекърва не искам нищо, освен да стои по далеч от мен;). Пуслаа съм преди, че в началото искаше да обсеби детето и едва ли не да го отглежда, като в същото време майка ми почти да не го вижда. Не стана, разбира се. Изхабих много нерви.  С детето се справяме с мъжа ми, а когато е болна я гледа майка ми. Не бих се разсърдила, ако свекърва ми не иска да контактува с дъщеря ми.

Брей, то снахата вече си уредила нещата. Теб питаха ли те дали ти се гледа бебе преди снахата да си направи "плановете"?

Няма баба на която не и се гледа внучето.Всъщност да помогне за броени дни.Важно ми беше желанието да ме поканят.Със сигурност ще се справят сами.И не само защото аз не мога,напоследък съм доста  зле ,нещо,което не се поправя и няма да се поправи.Казвам го,защото съм уж анонимна тук.Но всяка минута в която е възможно бих изпитвала желание  да съм полезна.
Някога се чудех на свекърва си ,как болна ,а пък като дойдат на гости другия син скача и нищо и няма.Дано магията стане и за мен,внуците да ме вдигнат и се почувствам ОК.В момента не ставам за нищо ,до сега три пъти лежах,гледах тук или плетох малко  и толкова.И точно това е нещото ,дето ме прави крива  и вгорчавам и на околните живота ,добре ,че децата са далеч ...и околните са предимно виртуални,тук там  някой реален се нацели...И може би си правя равносметка на живота ,иначе планирам да прекъсна тези излияния отказвайки се от Интернет.Но е още рано за това...

Не съм съгласна, че на всяка баба ѝ се гледа внуче. Има такива, които не искат да ги занимават. Не ги упреквам, според мен имат право на това.
Освен това се чудя каква е тази толкова нужна помощ след раждането. Ако двамата родители не могат да се справят със собственото си дете, къде са тръгнали?

Nefertarri, преди 12-тата му година нищо ли не получаваше или 12 г. получава само на Коледа и на Нова година?  Освен това 20 лв и 50 лв.от двамата свекъри поотделно или от двамата общо? Питам за това уточнение, защото много хора получават  или нищожни заплати, или още по-нищожни пенсии и става така, че и да искат, няма как.

Миленака,права си ,ама с всяка буква...Имам предвид да искаш като да имаш  потребност и желание,а как ще се случи реално влияят разни фактори...И нека се съглася на изключения и при бабите...Може и да са нежелаещи да ги занимават някои...Има дума чуваш...ти ли чуваш това стадо примерно
Та някои  ги чуват като реват  и толкова.И ако няма причина -да са се почувствали отблъснати ,да не могат малко бебе да гледат ,вероятно поотраснало дете биха  приели за ваканции,при нужда поне това.Не искам да повярвам,че една жена не би поискала контакт с внуче,пък може и  да греша.
А за моите-просто си говорят и планират кое  как,близнаци ще имат и  може би малко ги е  страх ,но съм сигурна когато се стигне до това ще са ОК и ще се справят...
И аз не бих искала да ми измерват обичта в размера на подаръците ,ако доживея да пораснат малко , повече бих искала да общувам ,да си говорим както моите баба и дядо ,особено дядо правеха.Той ме научи да чета преди училище,обсъждахме книги и разговаряхме за живота  докато можех да си ходя при тях....Колкото можех по-точно,защото имах ангажименти  и семейство ...До края  си почти  бе извор на мъдрост и обич...и това не мога да забравя ,не помня никакви пари и подаръци...

Толкова ми е леко и хубаво в момента...дано продължава дълго....