Близначе - и при нас има тръшкане. Онзи ден в супермаркета ми го направи. Искаше да продължава да се вози в количката за пазаруване, а трябваше да тръгваме. Аз лично игнорирам, не мога да я забаламосам с нещо друго веднага. Карам й се също така доста. Абе както дойде според ситуацията. И аз я плаша, че няма да изляза с нея повече и на следващият ден пак излизам с нея. Много ми е тъпо стова тръшкане, защото аз винаги съм мразела такива деца. А ето, че на мен се падна
Аз нали ви се похвалих, че й взехме ето такова колелце
Супер много му се кефи и го кара яко вкъщи. Веднъж излязохме с него в парка, но тогава още не му беше съвсем свикнала и само си го носих.
Пине - ето в този сайт има много къщи за госпи под наем. Ако не тисе минава директно през сайта можеш да я намериш някъде другата същата къща. Ние сме резервирали през този сайт и съм много доволна.
Бемолче - ние нали сме в Хамбург. Наистина е готин град, но каква е това "Гулденбург". Аз все още не познавам много добре града и околностите. Иначе морето там е страхотно. Не очаквах, че може да е толкова топличко и да е толкова ситен и хубав пясъка. Но си е на два-три часа път с кола от града. Има и плажове на река Елба, но те не са много хубави. Града ми харесва най-вече защото е много приятелски настроен към децата - има забавления и кътове на всякъде.
Иначе при нас нещата си тръгнаха добре. Аз се успокойх и сега съм много щастлива мама на две прекрасни момичета. Като ми се гушнат и двете и съм на седмото небе
ММ също се държи прекрасно, помага страшно много. През нощта се редуваме за преповиването на бебето (то спи в нашата стая, а Еми в нейната си) и ми я носи в леглото да я кърмя. Въобще засега сме страшна комбина, надявам се това да продължи и за напред. Изнервяме се по малко, но е в рамките на нормалното, а и аз не му се впрягам толкова - оставям го да се навилнее и после по старо му
Само да ме види с лъжица и да взема опаковка на сироп и изпада в шок и ужасТ.
пак Но този път се заинатила и се чудя как издържам: готвя за малкия и за ММ без да опитвам, а аз съм 10 дни без месо, сладко и тесто
имам смътен спомен. Явно съм на ръба 
Снощи направи неговия номер с чупенето. Успя да счупи стъклената холна маса за няколко секунди, нямам обяснение как. Пишка и аз станах да изнеса гърнето. Още не бях стигнала банята, когато се чу трясък. А нейният най-голям ужас беше, не че е щяла да се нарани, а че е счупила лаптопа. Миналата година нали ми удави предния лаптоп и явно много сме я наплашили. За щастие се размина без жертви.
Иначе този вариант го пробвах аз, ама смъкнах само 5 кг и до там. Сега замислям да увелича движението, пък да видим какво ще стане
Та имаше подуто и то много странно подуто - не като нормална цицина, ми като топче на малка площ, ама много подуто и даже се съмнявахме, че няма и кръв вътре. ММ май се уплаши повече и нещо по едно време драпаше да ходим до Пирогов, а на мен само от идеята да припарим пак до там толкова скоро почна да ми призлява. И това в 21 часа. Държахме го буден до към 23 - нищо му нямаше, беше си съвсем адекватен, не повръщал, за сметка на това ядеше като ламя по никое време.