Цитирам:
While the findings revealed genetics accounted for around 30% to 40% of a man's sexuality, the rest was based on social and environmental factors.
Така че момчето може да има въпросните гени, но те никога да не се проявят, ако това не му се представя постоянно като някаква чудесна алтернатива. Или пък не го изнасилят в затвора и не започне с времето да му харесва. Именно затова размиването на междуполовите разлики, особено в ранната детска възраст, когато се формират основните личностни нагласи, е от значение за трайната сексуална ориентация. И да, отклонение (НОРМА е състоянието при мнозинството; останалото се нарича ОТКЛОНЕНИЕ) и проблем е - по простата причина, че болшинството все пак са хетеро. Биологически оправдано е различните да бъдат по някакъв начин неприемани от обществото (макар че ние като цивилизовани същества се мъчим да пренебрегваме инстинктите си и приемаме различните) - това го има при абсолютно всички животни и има своя смисъл. Но във всяка популация се поддържа определен малък брой изключения, чието предназначение е да покрият вариантите, при които условията се променят. Често точно такива изключения спасяват вида като цяло и тласкат развитието му напред. Чети популационна генетика, ако не ми вярваш.
Много малко гени са от типа сини очи-кафяви очи. Генната експресия при повечето признаци зависи много неща - като се започне от количеството копия на въпросните гени и се стигне до присъствието на гени-модификатори или на други гени, които в комплект определят даден признак. Много неща са във вид на предразположения - ръст, тегло, предразположеност към диабет, рак, хипертония, стомашни заболявания, характерови особености, включително и сексуалната ориентация....Чети, ако се интересуваш.
Конкретно с хомосексуалността, както казах, няма да се учудя, ако точно това залитане в тази посока е един от механизмите за намаляване на броя на населението - не че ще свърши работа, де. Обаче природата не винаги действа оптимално, доста видове са загинали въпреки предпазните механизми. Конкретно - засега моите деца не дават такива признаци и аз съм доволна, защото отчитам значението на нормалните инстинкти и не се обвинявам за това. Ако обаче някое ме изненада, какво да го правя, дете ми е - пак благодарение на майчинския си инстинкт ще го приема. Няма да съм много щастлива точно от този факт, но едва ли ще го пращам да живее другаде, докато само не реши (или не навърши преклонната възраст от двейсет и няколко години ). Не съм някакъв средновековен фосил, просто гледам реалистично на нещата, заедно с неприятните части от него, а не както ми оттърва на младежките идеали.
Всъщност с какво са нарушени правата на хомосексуалистите? Освен дето не им разрешават засега (но това сигурно ще се промени скоро) да сключват граждански брак? Ама кой пък толкова се натиска да сключва брак в наше време?