Появата на дете не е негативно.
Негативно е това, че появилото се дете ще чете, ще слуша и ще знае как се е появило. Т.е. един ден това дете ще страда. Елементарно е, ама ти що навремето не си го прозряла, сега е късно.
- Публикувана: 16 дек. 2014, 14:17 ч.
- Последно мнение: 24 дек. 2014, 10:12 ч.
"С дъх на череши..., или за нас - другите..."
Появата на дете не е негативно.
Негативно е това, че появилото се дете ще чете, ще слуша и ще знае как се е появило. Т.е. един ден това дете ще страда. Елементарно е, ама ти що навремето не си го прозряла, сега е късно.
Появата на дете не е негативно.
Негативно е това, че появилото се дете ще чете, ще слуша и ще знае как се е появило. Т.е. един ден това дете ще страда. Елементарно е, ама ти що навремето не си го прозряла, сега е късно.
Негативно е това, че появилото се дете ще чете, ще слуша и ще знае как се е появило. Т.е. един ден това дете ще страда. Елементарно е, ама ти що навремето не си го прозряла, сега е късно.
Би страдало, ако такива Хаховци му втълпят в главата, че трябва да страда.
Добре де, наистина ли вярвате, че едно дете хич няма да страда, като знае, че баща му не ще дори да го види?
Я се поставете на мястото на детето:"Баща ми живее в същия град, но защо не иска дори да ме познава?Толкова ли съм лош/лоша?"
Всяко дете има нужда и от двамата си родители.Без значение дали живеят заедно или не.
Сега, дали реално ще страда или не, много зависи от майката, в случая.Но, че ще е ощетено по някакъв начин от липсата на единия родител, едва ли някой ще отрече.
Я се поставете на мястото на детето:"Баща ми живее в същия град, но защо не иска дори да ме познава?Толкова ли съм лош/лоша?"
Всяко дете има нужда и от двамата си родители.Без значение дали живеят заедно или не.
Сега, дали реално ще страда или не, много зависи от майката, в случая.Но, че ще е ощетено по някакъв начин от липсата на единия родител, едва ли някой ще отрече.
Ще страда само, ако някой му набие в главата това, ако майката и другите му роднини се жалват как бащата го няма, ако те изпитват вина и страдание. Като се прибави и някой моралист, който много съчувства на това дете....
Детето има нужда от спокойна и любяща среда. Има нужда от силна упора, която да го научи да не обръща внимание на хаховските мисли на другите.
До сега не съм срещала самотни родители, които да не се обвиняват за липсата на другия родител. Не се говори пред детето за него, избягва се темата... Ами резултата е както го очаквате.
Детето има нужда от спокойна и любяща среда. Има нужда от силна упора, която да го научи да не обръща внимание на хаховските мисли на другите.
До сега не съм срещала самотни родители, които да не се обвиняват за липсата на другия родител. Не се говори пред детето за него, избягва се темата... Ами резултата е както го очаквате.
Детето ще чувства това, което чувства майката. Ако тя рони сълзи и непрекъснато споменава за липсата на бащата, естествено, че и детето ще страда. И не, няма да си мисли "толкова ли съм лош/а, че не иска да ме вижда". Децата обикновено много лесно прозират кой го е грижа за тях и кой нехае. И никак не са толкоз алтруистични. Моята веднъж ми каза : "Тоя пък баща ми само парцали ми носи като се присети за мене, един път не ми каза - ей ти тука тия пари да си купиш нещо...". Защото вижда, че вторият й баща го прави - значи можело.
Достойното поведение за мен изисква, след като искаш нещо ново - поемаш си риска то да се окаже неудачно. А не се криеш и не се правиш, че го няма.
Добре де, наистина ли вярвате, че едно дете хич няма да страда, като знае, че баща му не ще дори да го види?
Я се поставете на мястото на детето:"Баща ми живее в същия град, но защо не иска дори да ме познава?Толкова ли съм лош/лоша?"
Всяко дете има нужда и от двамата си родители.Без значение дали живеят заедно или не.
Сега, дали реално ще страда или не, много зависи от майката, в случая.Но, че ще е ощетено по някакъв начин от липсата на единия родител, едва ли някой ще отрече.
Я се поставете на мястото на детето:"Баща ми живее в същия град, но защо не иска дори да ме познава?Толкова ли съм лош/лоша?"
Всяко дете има нужда и от двамата си родители.Без значение дали живеят заедно или не.
Сега, дали реално ще страда или не, много зависи от майката, в случая.Но, че ще е ощетено по някакъв начин от липсата на единия родител, едва ли някой ще отрече.
Нашите са се разделили, когато съм била на 2-3 г. Баща ми досега все е проявявал интерес между 0 и 0.0001 към мен. Не съм страдала никак. Имам много обичлива майка, имах чудесни баба и дядо, и хич не се вълнувах. Ядосвала съм се само, че не плаща издръжки. И то само, когато беше труден финансов период. Детето не си мисли такива глупости: "Баща ми живее в същия град, но защо не иска дори да ме познава?Толкова ли съм лош/лоша?" Повечето деца от много много ранна възраст лесно осъзнават, че не всичко неприятно е следствие от техни грешки. Никога не съм се чувствала виновна или пренебрегната, или самотна. Имала съм нужда от дом и обич, и съм ги получила. 
Да, то детето е сляпо и глупаво и няма да му хрумне, че нещо не е наред, ако то е с един родител, а другите - с двама 
Защо подценявате децата и прехвърляте топката изцяло към чувствата на майката, които рефлектират върху него? Може да се получи, но докато детето не тръгне на училище /прескачам детската градина нарочно/ и не започне да говори осъзнато с връстниците си.
Защо подценявате децата и прехвърляте топката изцяло към чувствата на майката, които рефлектират върху него? Може да се получи, но докато детето не тръгне на училище /прескачам детската градина нарочно/ и не започне да говори осъзнато с връстниците си.
Скрит текст:
И са ко стана - не разбрах. Прави свирка на любовника, после не плакне уста, ест., прибира се вкъщи цвърчаща от радост и - разбира се, нацелува едно хубаво мъжа си (да му е сладко)....тва ми напомня на един виц, нали, само дето по истински случай - абе, прибира се, вика една, моя сутринта от служебно парти и ме такова в банята, ама преди това ме кара му го лапам, пък то смърди...... А то щото той таковал колежката отзадЕ на служебното парти, без презерватив....
Бахти, колко възвишено е сичко: )
Не, мреси, предпочитам да бачкам по 12 часа
Бахти, колко възвишено е сичко: )
Не, мреси, предпочитам да бачкам по 12 часа
а, ronaldd e мой чивек
работохолик
Да, то детето е сляпо и глупаво и няма да му хрумне, че нещо не е наред, ако то е с един родител, а другите - с двама
Защо подценявате децата и прехвърляте топката изцяло към чувствата на майката, които рефлектират върху него? Може да се получи, но докато детето не тръгне на училище /прескачам детската градина нарочно/ и не започне да говори осъзнато с връстниците си.
Защо подценявате децата и прехвърляте топката изцяло към чувствата на майката, които рефлектират върху него? Може да се получи, но докато детето не тръгне на училище /прескачам детската градина нарочно/ и не започне да говори осъзнато с връстниците си.
Говорила съм, не само, ами и 3 от 4 мои приятелки все бяха без бащи (или разведени, или самотни родители). Нищо не ми е рефлектирало, живеехме си прекрасно и никога не сме обсъждали майки, бащи и тем подобни. Съвсем други неща ни вълнуваха
. Както е и с голямата ми дъщеря в момента. Е, тя ми разказва от време на време разни латински сериали....то направо да си "само" без баща е най-безобидното.Важното е, че сме имали дом и любящи хора, които са се грижили за нас.
Нищо им няма на 40-те. Прекрасна възраст, до която вече съм преживяла и знам достатъчно да не си губя времето с разни мимолетни и празни връзки.
Един пенис да те кара да летиш на тази възраст, мда, жалко е..
Да бе, разбрах, че не е само единия секс
Много вамп жени, много нещо, смях!
Един пенис да те кара да летиш на тази възраст, мда, жалко е..
Да бе, разбрах, че не е само единия секс
Много вамп жени, много нещо, смях!
Твой избор е дали да почерпиш инфо защо и как се случват тези връзки и да я ползваш тази информация. Факт е, че въпросът те интригува щом си в тази тема.
А жена, която ми говори за 40-те все едно ми говори за 90-те, за мен е ощетена в определена степен.
Любовниците могат много епитети да използват за тези, които живечт различен от техния живот, но не го правят. Уважават избора им. И се опитват да разберат мотивите им и нещата,които тях ги правят щастливи.
Ronaldd, бачкай си, бачкай си...
Родителите ми са се развели, когато съм била на две години. Не ме е търсил докато бях малка. Като му остаря задника и се наскита, ме потърси. Бях на 17. Отделих му пет минути, за да му кажа, че не ми трябва в живота и не държа да го познавам. И не, не съм страдала. И да, благодарение на майка ми. Никога не си е позволила да каже лоша дума за него. Ако питах нещо, отговаряше ми, но без нападки. Остави ме аз сама да си изградя мнение за него. Не бях сляпа, не бях глупава. Наистина не ми пукаше, майка ми ми даваше обичта, от която имах нужда. На приятелката родителите се разведоха, когато тя беше студентка. Дотогава живееха в ревност, скандали и побоища. Тя и сестра й молеха майка им да се разведе. Считам, че те са по-ощетени емоционално, въпреки че са отраснали с двама родители, отколкото аз, израснала без баща.
Препоръчани теми