"С дъх на череши..., или за нас - другите..."

Нито някога съм, нито бих направила подобна простотия. Нито бих си позволила дори да хлътна по ангажиран мъж с жена и деца. Освен ако не претърпя тежка черепно-мозъчна травма, за друга причина не мога да се сетя.

А ако е имала предвид теб?

[quote author=Wild_rabbit
Какво значи друг партньор? Какви промени, бе хора? Нещастливи?   А, да и разнебитена вяра!
Боже, имам чувството, че повечето тук го играят Многострадалната Геновева... И се опитват да поемат, като един същи ми ти Исус греховете на недостойните...
Това от скука или...природа, викаш.
[/quote]

 Кое не разбра Заеко,  че има хора ,които  се влачат във връзки по инерция с други хора ( като живееш с някой, който  не ти е роднина , обикновено се нарича партньорство) И като от инерция  чувстваш  "партньорството" си с някой -  празно, скучно и неразвиващо се  - просто си  тръгваш безшекспирово. Но пък ако не ти стиска, можеш да го удариш на друга драма - не си тръгваш, но там пък вече разстилаш многострадалногеновевеви  причини и Исус чат пат намесваш, щото той все пак е виновен(баща му всъщност) заради всичките тези змии и ябълки ужасни

 Можеш да си категоричен в това ,което си минал, но  няма как да си такъв в това, което ще  минеш. Всичко и Никой, Винаги и Никога са думи без реален смисъл.

Щастието няма дефиниция, мили хора. То няма и форма, и размер. Щастието за един не е същото щастие за всички останали.
По някакви неопределими причини, за щастие хората основно са приели да имат любим човек до себе си, дом, деца, да им стигат парите, да са си достатъчни един на други да не поглеждат настрани.
Щастието обаче, е това, което удовлетворява всеки един човек достатъчно! Толкова достатъчно, че той в тази своя лична форма на щастие се чувства идеално и нищо не иска да променя. Но света около нас се променя всеки миг! С него се променяме и ние, дори и да не го осъзнаваме. Променят се обстоятелствата и това, което вчера е било константа и ни е давало 100% сигурност, утре вече може да не е така... Затова е хубаво всеки да открие своето щастие навреме и да го оцени докато не го е загубил, докато някой друг не му го е отнел, защото също е открил своето щастие в него или докато не си е отишло завинаги от този свят. Най-голямото усилие, което хората влагат в този живот, е в търсенето на своето щастие. То зависи и от душевната потребност индивидуално на всеки човек. Намерете си своето и не анализирайте чуждото. Не можете да съдите никого, че намира щастие в едно или друго нещо. Можете единствено да се опитате да му обясните, че се прецаква, ако виждате, че нещо, което си мисли, че ще му донесе щастие, всъщност го ощетява. Но не можете да го накарате да спре да търси щастието си по своя си начин. Нито да настоявате да престане, ако не иска. Просто, всеки човек сам кове съдбата си и животът му преминава така, както сам си го подреди.

Аз мислих, мислих и честно казано не мога да се закълна, че никога няма да изневеря. Да, нямам никакво намерение, но не мога току-така лесно да употребя думата "никога". "Никога" и "завинаги" са прекалено дълго време, а аз не съм ясновидка...

Да изневериш веднъж не е същото, като да живееш паралелен живот с друг. И още по-различно е да създадеш паралелно дете.

В поста на Зандали ми се набиха думите "с чисто сърце". Това е ключовата фраза - защото чистото сърце е тотално несъвместимо с тайните и лъжите. Какви са тия връзки с чисто сърце, при които се обаждаш на жена си и и казваш - много те обичам, обаче ме задържа шефа до късно - и го набутваш на другата.
 
Друго нещо. Ясно, че човек не е възторжен и непоклатим през целия си живот, има си периоди на умора, криза, депресия, невяра - какво ли не. Но някак неприемливо ми се струва тези неща да се лекуват първосигнално със събуване на бельото. Преди това има други неща - приятели, хобита, спорт, децата, работата, дори психологическа терапия, човек намира смисъл в какво ли не, защо трябва веднага да тича в обятията на някого. В крайна сметка това не е решение на проблемите, а още един проблем. Човек не ремонтира собствената си душа, като върши неща със съмнителна емоционална стойност. Като не си в мир със себе си, като нямаш вътрешни устои, някой друг ли ще ги оправи? Най-много да си създадеш зависимост, или по-лошо, да нараниш невинни, а не да постигнеш хармонията, която търсиш.

В брака има  доста компромиси. С годините няма начин нещата да останат същите, както в първите месеци. Често в партньора се проявяват точно тези черти, които са ни дразнили в родителите му, а не е бил така на младини. Но какво от това? Защо трябва човек да очаква, че ще живее с някакъв съвършен образ? Ние да не сме перфектни? Въобще къде са тия перфектни партньори? Човек си има скала с приоритети - на какво държи най-много у партньора и кое не е чак толкова съществено. И да се държи за хубавите неща, защото в повечето случаи (когато няма екстремни ситуации като бой, наркотици, комар, твърде много алкохол, а също и изневери) те преобладават.

Никога не казвай никога - ОК. И все пак у всеки има едни граници, различни са при различните хора, за които човек си казва: аз не мога така. И не ги преминава. Може би в друга възраст, като щракне биологичната програма на следващия си етап (като кризата на средната възраст, когато полудяват някои хора и стават за резил с два пъти по-млади от тях), може би. Но като цяло формираните личности не се променят съществено след определена възраст.

Не просто да изневериш, ами да се вкараш във филм с обвързан и с деца.

Бащата на малкият ми син е разведен има,  си син от първия  брак - аз съм му  "втората жена" (поствам го в кавички, защото нямаме брак) Моят син паралелен ли се води и ако не, причината само  наличието на   документ за развод ли е , щото ако е само тази, е  много тъпа причина.

Можеш да си категоричен в това ,което си минал, но  няма как да си такъв в това, което ще  минеш. Всичко и Никой, Винаги и Никога са думи без реален смисъл.

[/quote]
Ако съм изритала един боклук от живота си, защо до не бъда сигурна, че няма да го направя с втори или пети?
Какво общо имат например с мен, хора, които не вярват на себе си?
Не мога да бъда сигурна единствено в действията на други хора, обстоятелствата и пр., неща които не зависят от мен. Но ако съм взела решение да не се чукам с женени мъже, то това е нещо, което зависи единствено и само от мен. Е, не си го слагам с женени, нито с някой различен от съпруга ми,  нищо не ми показва, че не мога да бъда сигурна и категорична в себе си.
Не се предава по въздушно капков път просто.

Имено де, аз за това и писах, че истинката изневяра е да   незачетеш вярата в себе си и нещата, които смяташ за важни ( ценни) Другото не винаги зависи обаче от какво и как си решил. Аз например се оказа, че два пъти съм била с женени мъже...ама честно разбрах  в последствие (добре, че не се влюбих)...е сега как да се нарека - противопринципна ( щото и аз не  съм искала  обвързани да ми се миткат наоколо) или  ... каква 

Причината е, че детето е създадено, когато и двамата имате единствена връзка, а не няколко. Не е документът като такъв, а истинската реалната ситуация. И той и ти имате само тази връзка.
Да разбирам ли, че за теб не би имало проблем, ако мъжът ти си има "трета жена" с която да си имат дете, докато е все още с теб. понеже каза за някаква тъпа причина...

Не сте ме изплашили,просто бях на банкет
очаквайте отговорите ми утре

Кой е твърдял, че сме те плашили?
Цяла вечер на банкета ли мисли за тази тема?

Зандали, не зная. Не ми се е случвало. Опита, уроците, принципите и решенията си относно мъжете, изградих до към 20-та си година.
Предполагам вътрешното чувство и начина, по който те кара да се чувстваш е показателно, къде се намираш.