А знаете ли какво ме накара дд размисля? Ако трябва да съм честна, като чух новината за родилката, починала от белодробна емболия и замръзнах...и си дадох сметка, как аз с тази диагноза, макар и не родилка, в крайна сметка извадих страхотен късмет да се разбере навреме, да се вземат мерки и сега да имам живота си с леки превантивни мерки в лицето на лекарствата, които пия. Че можеше и да не е така...А може би пък е просто период, който си му беше времето да отмине. Вече се чувствам по-добре, заредна с повече позитивна енергия. Опитвам се да търся хубавата страна на живота ми и да я намирам. Много ми помагат моментите, прекарани с Йоето, като се приберем вкъщи, рисуваме, редим пъзел, гледаме Маша и мечока, апликираме и това ме зарежда със смисъл и обич
. Също така, открих, че ако ти не си направиш сам готиното, понякога няма как. Давам пример, на моя РД трябваше да се видя с моята приятелка с бебето, но заради Йоето отложихме. Първо ми стана тъпо, но после ми мина и на връщане от работа, минах и си купих сама козметика на Виши, самоподарих си я. Ми стана ми хубаво. Е, и от Стани имах подарък, а пък Йоето милото, ми беше опаковало един тефтер и ми беше скрила подаръка и ме накара да си го търся сама, въпреки че тогава тя само вкъщи си стоеше и не излизаше навън. Иначе, в този период, в който не пишех- Йоето изкара сравнително леко варицелата, не вдигна Т, и с не много пъпки. От вчера си е на градина до края на май и после с баба си на село. При мен в работата нещата не са много окей, но пък Стани получи много хубава премия в неговата работа, та това е ин и ян в живота
. И така покрай мен. Кокосче- как си, влезе ли в 37 г.с. Отново да ти пожелая, възможно най-леко раждане

Тоби, честити придобивки, надявам се, че не се чувстваш най-зле, от към неразположенията

Елена, успех на изпита
Сигурно не ти е лесен период, ти- на работа, малкия- на ясла, но като се напаснете с новото ежедневие, препдлагам, че ще ви е по-леко. Иначе, сестра ми учи педагогика, не знам какво е учила, само знам, че не иска и да чуе с това да се занимава. В момента преподава английски в една школа.Люби, аман и при вас от болести, еййй
Айде, и при вас да минава, този период
. Харесва ми това, което ти пише Кокосчето, защото мисля да го направя и за себе си, в смисъл да подобря семейната енергия /много ме кефи това словосъчетание
/. Какво стана с училището, успя ли да подадеш документите? Аз гледах за Йоето вчера на сайтовете на две училища, за които догодина ще се колебаем и май ще изберем едното, защото там ще имаме точки по критерий местожителство, но това имам време да го мисля.Ама как си личи, че пиша пак


Първо се ядосах, после ми стана тъжно за детето. Ние и казваме, че на есен е ученичка, но как да и сервирам, че има още една седмица на градина с приятелите си. И всяка година им организират нещо за 01.06 само за тях си. И сега сигурно е така. Много ще се разстрои. Да, знам че тепърва ще има разочарования и, че няма да мога да ги спестя, ама..тъпо ми е. Сега преглеждам варианти за частни занимални за лятото. Мога да я гледам у нас, но ще изгуби навиците, няма да има такава дисциплина, а и няма да мога да осигуря, това което могат професионалистите. Пише, че ги подготвят за бъдещи първокласници, има разни креативни занимания, излети, игри. Почти се навих. Всъщност проблем ще е ( освен финансовата част) и чисто логистичната. Занималните са от 8, а ММ трябва да е на работа преди 8, пък аз не съм шофьор. За което сама съм си виновна, де. Ето, оплаках се.
и си тръгнах.