Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

Защо не се оплачеш на шефа?
Винаги можеш да докажеш, че създаването на твоите файлове предхожда нейните. Как така ще ги представя като нейни?

ПП Пускай ги тогава като изображения с воден знак. Не че пак не може да го премахне, ама поне да се поозори.

Шефът не се интересува чии са файловете. Важното е да ги има и да са по изискванията, които са поставени. Аз обаче си ценя труда и на такива, които само смучат и не дават и аз не искам да дам. Моли ме, заплашва ме дори, но не ѝ ги дадох. Накрая бръкнала в пощата на шефа, сменила имената и е готова.

Оплачи се, бе жена! Хвани я ушите, за да не е зад гърба ѝ, замъкни я при шефа и му кажи какво става. И докажи.
Егати наглото.

Уау.....Лиляна, това е нечувана наглост!
Ама, какви сте такива търпеливи и хрисими, да ви се чуди човек....

Не е много здравословно, защото шефът ще се чуди как да скрие, че някой знае паролата ѝ.
Засега съм предприела тактика да премълча, защото не съм сигурна в отношенията на другите две и може само да си похабя патроните. Сигурна съм, че няма да трогна никого с героизма си да направя нещо самостоятелно, което другите обикновено го преписват, просто сгреших, че се похвалих, че съм си ги направила перфектни и по новите изисквания и съответно ме ограбиха интелектуално.
Да влачи сега. Изчаквам момент, който ще е подходящ, но със сигурност ще има такъв. Тя тази се е компрометирала и по друг начин, та събирам материал поне накрая да си струва, не само леко шефско подсмихване или потупване.

Това, което аз зная е, че може да се премахне опцията "edit" в документа, което не позволява copy-paste.

Другото, което зная е, че когато отвориш документа, опцията "info"  ти казва кой и кога го е създал, кой и кога го е модифицирал.

Последно, можеш да си добавиш електронен подпис (видим или невидим) към документа.

Моят шеф общо взето е сладур, доколкото се отнася до мен. Аз лично лошо от него не съм видяла. За няколкото месеца, откак работя за него, ми се е налагало да отсъствам заради детето за един ден, за половин ден и т.н. Никога не ми е отказал, и то без да се отрази на заплатата ми. Що се отнася до мен, наистина ме издразни само една реплика, казана в деня, в който провеждахме интервюто за работа. Като стана дума за заплатата, каза: "Заплатата ти ще е.....лв, повече не мога да си позволя, ние сме малка фирма". ОК, съгласих се, бях на зор и приех. Впоследствие обаче се оказа, че изобщо не е вярно, че не може да си позволи да ми плаща повече. За половин година поне 5-6 пъти води семейството си в чужбина, аз лично съм го виждала как разполага с доста пари. Както и да е-толкова е преценил, толкова ми дава. Аз съм приела и не се оплаквам от размера на заплатата си. Издразни ме само репликата, че толкова можел да си позволи.
А иначе, когато не се отнася до мен, съм ставала свидетел на явни лъжи и манипулации на клиенти, на некоректно отношение към колеги и т.н.

 

Шашнах се от това, което прочетох! Сегашната ми шефка е винаги зад гърба ми при всякакви ситуации, цени ме и ме уважава, колективът ни е сплотен, радвам се, че работя в нормална среда.

Когато бях студентка, обаче, едно лято бях сервитьорка в дискотека и шефката ми искаше да стана любовница на приятел на нейния любовник, да ходим по Златни пясъци четиримата и т.н., той можел много да направи за мен (онзи глупак беше полицай). И когато отказах, ме уволни за лошо отношение към клиентите

......Това,,че идвате на работа,не означава ,че трябва да ви плащам ! "  

Е мноо ясно..Тва бачкаторите са напаст божия.Не стига,че има по цял ден къде и какво да правят,ами и пари искат да им се дава..



Говорят си двама колеги бизнесмени:
- Ти колко работници имаш?
- 50-60, а ти??
- Ами и аз горе-долу толкова
- А плащаш ли им редовно?
- А бе, де платя, де не платя. А ти?
- Ами и аз така.Е сега например,вече 6-ти месец заплати не съм давал.
- И те все още ли идват на работа???
- Идват бе идват, а твоите?
- А бе, и те идват!
- Слушай! Що не вземем да им турим на тези глупаци входна такса на портала,а???
-Ми аз вече сложих човек да им къса билетчета.
–И ?!?
–Ми нищо..Продължават да идват.

На много места това е действителността,уви.

За съжаление робският манталитет на българския служител (аз също не съм била изключение) отлично подкрепя робовладелческите практики на много български работодатели.

Напълно съгласна. Докато има такива, които работят за жълти стотинки, никога няма да получаваме нормални заплати. Само цъкаме с език колко получавали европейците, но ние сами подбиваме цената на труда си........и то вече сме в омагьосан кръг, от който няма отърване. Какво да го правиш - манталитет.
Помня преди години преди да затворят комбината за олио в града ни, майката на моя приятелка работеше там в продължение на месеци, сигурно имаше и година, без да получава никакви пари. Питах я за какво се хаби майка й да работи без пари, като се е видяло, че никога няма да получи парите си. За това време да си беше намерила друга работа. Българинът е много търпелив, ама в лошия смисъл.

За съжаление наистина е така.
Една приятелка с години работи във фирмата на нейна позната, която прави служителите си сами да си говорят. Само ги обижда и какви ли не психически номера им прилага. Няма да навлизам в подробности. Та, започнала е да си търси друга работа. Отива в някаква фирма, където много я харесват, но й казват, че могат да си позволят....лв заплата /която е супер малко/. Това можели да си позволят.....е, значи искаш някой да ти работи, пък да не му плащаш или да даваш минимума... За съжаление обаче все се намира кой да работи за минимума и така се подбива труда....

Намира се, не се намира 
Когато започнах работа в Пловдив атмосферата на работното ми място беше доста кофти, а иможе би ми е било кофти да съм сам сама в град, където не познавам никой, но двете причини доведоха до това да си кажа "Няма да се издържа тука! Дай да търся друго нещо." Извикаха ме по обява за работа (същата длъжност) в Хасково. Много ме харесаха и цитирам шефа "Да! Точно такъв човек ни трябва. Виждам, че имаш много познания в областа и опит, но има един проблем." Аз: "Какъв?". "Заплатата, която предлагаме за тад(зи длъжност е ХХХ лв., което е по-ниско от това, което вземаш в Пловдив." Не просто беше по-ниско, а беше 1/2 от заплатата ми в Пловидив и с 20% под заплатата ми в Ямбол. Понеже си имах работа не се засрамих да кажа "Съжалявам, но не мога да работя за тази заплата. Може би, когато прецените, че тази длъжност заслужава повече ще се срещнем отново." Повече не сме се виждали с предствители на тази фирма, но обявите им са ежегодни за тази длъжност, очевидно тези които се съгласяват да я работят за тези пари, толкова я работят, а другите просто не отиват там. Ежегодни са и обявите на друга фирма близо до Първомай.
Вярно е, че все още има много хора притиснати от обстоятелствата, но има и не малко, като тези случай. Друг случай е на момиче, което се съгласи за длъжност равна на моята без да има това образование (в областта) или опит за 600 лв. се съгласи в не малък град и в много голяма фирма да върши тази работа. Момичето предполагам е интелигентно, но не си е давала сметка каква е работата (никога не беше влизала в такова производство). Е... кратко изкара там и напусна. Очевидно или работата не е за хора, които не са от този бранш или/и не може да бъде оценяна на 600 лв.