Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

  • 26 210
  • 159
  •   1
Отговори
  • Мнения: 25 824
Заглавието го формирах така,защото то си стана запазена марка на форума...
Темата ми хрумна от една друга тема,където момичето има гинекологичен проблам но нали е края на годината има много работа и не може да отиде на лекар.
А вашия шеф какви ядови ви създава?

Последна редакция: чт, 18 дек 2014, 20:28 от So Lucky*

# 1
  • Бургас
  • Мнения: 3 599
Никакви  - голяма душа е ...пу-пу да не му е уроки... Laughing

# 2
  • София
  • Мнения: 18 746
Лицемерен педал по-нисък от мен комплексар,мразещ жени .Обича единствено кучето си и само за него говори.Не си спазва работното време,само си измисля овър тайм ,за да отсъства.Като му повишиш тон става червен като домат.Е как да не те дразни Laughing

# 3
  • Мнения: 5 513
Добър човек.Със странен характер.Стиснат.Като се сетя ще пиша.При нас
изпадаме до комични или абсурдно-противоречиви ситуации.Аз за 8г. му свикнах.

# 4
  • Мнения: 7 006
Казано с две думи "Тъпа овца"!  ooooh!

# 5
  • Мнения: 716
А с една - интересчии. Всички.

# 6
# 7
  • Мнения: 29 846
Мога да напиша за бившата си шефка.

Толкова ми завидя, че си купихме апартамент /и то не с готови пари, а с огромен кредит/, че накара големия шеф да ме разкара.
Не била доволна от мен. Как 6 години беше, сега изведнъж не е !?!  newsm78 А ми се правеше и на първа приятелка.....

Да не продължавам.... Crossing Arms

# 8
  • София
  • Мнения: 18 746
Е това с личното отношение не го разбирам.при мъжът ми е така.

# 9
  • Мнения: 716
С шеф не бива да се споделят лични неща. Дистанцията е злато.

# 10
  • София
  • Мнения: 18 746
Калво да споделям,аз не го понасям.Не съм лицемер и той го знае много дбре.затова и не ме харесва,за радост не може да ме пипне. Laughing

# 11
  • Мнения: 7 171
Лицемерен педал по-нисък от мен комплексар,мразещ жени .Обича единствено кучето си и само за него говори.Не си спазва работното време,само си измисля овър тайм ,за да отсъства.Като му повишиш тон става червен като домат.Е как да не те дразни Laughing

Защо му повишаваш тон? Не е красиво да повишаваш тон на някого, особено на шефа си?  newsm78 Искрено се надявам да не му водиш кореспонденцията.

# 12
  • София
  • Мнения: 18 746
Без лекции кое е красиво и кое не  bouquetТемата е друга.

# 13
  • Мнения: 7 171
Без лекции кое е красиво и кое не  bouquetТемата е друга.
Не изнасям лекции. Учудих се, че някой си позволява да повишава тон. Не видя ли чешещото се човече?

По темата нямам нищо, но на моята бивша шефка бившия шеф ги карал да се подписват в една тетрадка между 7 и 7.30 сутринта. Ако няма подпис следва скандал. Става дума за медици, преподаватели в университет, чието работно време е ненормирано, но обикновено започва към осем. Въпросният не я пуснал на изпращането на сина и, когато заминавал за казармата.

# 14
  • София
  • Мнения: 18 746
Ами аз съм малко емоционална и като не ме разбират от две думи,а трябва уж на интелигентен човек да обяснявам неща,които следва да знае предвид позицията му ми идва в повече.

# 15
  • Мнения: 5 513
]Как да избегна личното ,като обикалям по магазините с него,защото трябва подарък за внуците,куфар за
еди кой,вино за гости,храна за кучета,риза,дънки..има и жена,ако има изобщо значение.И както е
стиснат е направо ад.Ако питате него най-добре три чифта дънки да са 10лв,а торта с 30 парчета за РД на
детето 8-12лв.,а уж не живее на Луната.
Редактирах,че без да искам съм включила изказване на друг потребител.

# 16
  • София
  • Мнения: 18 746
Не разбрах общото между цитата и поста desitkata77 ?

# 17
  • Мнения: 5 513
Редактирах се беше грешка.Извинявай.

# 18
  • София
  • Мнения: 18 746
Не няма проблеми,по=горе писах за това,че не разбирам личното отношение,може би в тази връзка.  bouquet

# 19
  • Мнения: 716
Личното - от него. Ти очертай линия докъде да опира в твоя свят.

# 20
  • Мнения: 5 513
На мен не винаги ми се излиза,но...Иначе ме предупреждава от сутринта.Аз питам какво точно иска/търси.
После гледам в нета да се ориентирам.Аз се изнервям по-скоро.А той като го гледаш как се държи сякаш
в длъжностната ми характеристика пише да ходя и по магазините.

# 21
  • София
  • Мнения: 76
 Искам да споделя и аз нещо, което ми се случи в офиса. Подготвяме се за коледното ни тържество и покрай такива работи знаете как е.  В 12 часа на обяд ми звъни телефона и мисе казва  да се кача при шефа. След като приключих с него се прибрах в стаята ми и започнах да се обаждам на другите колеги за партито. Мина се не мина много време ипрекият ми ръководител жена надостолепнавъзраст ми казвадане се правя на Директор. Работиласъм на много места ,но такова изказване не бях чувала. Повторих няколко пъти ,че такамие било наредено от изпълнителния директор, но уви все едно говорих на телевизор. Мното обидно ми стана.

# 22
  • Мнения: 29 846
Сетих се за една изцепка на бившата ми шефка. На нея й било забранено да работи текущи задачи от вътрешните одитори  hahaha, тя била само да ни контролира.  Crazy

# 23
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Имала съм изключителни шефове.
Но един от най-готините като се набереше от разни грешки и тъпотии през деня ни събираше на кръгче около аквариума и ни набиваше яко канчетата, като на ученички.
Коронният му номер беше да ни нарича с имена на животни, като най-голямата му любимка биваше оприличавана на рибата-чистач от аквариума - онази дето се лепи с устата си-вендуза за стъклото.
Останалите се задоволявахме с по-незабележимите чайки, щрауси, овце... и вече не помня.
Пич - на много неща ни научи този човек.

# 24
  • Мнения: 306
Кво да ви кажа...има  пари за банкет,а няма пари да си изплати заплатите за м.септември . ooooh!

# 25
  • Варна
  • Мнения: 1 795
"Шъ почерпя", вместо да заплати за допълнително положен труд. Естествено, и почерпка няма.

# 26
  • София
  • Мнения: 3 095
Имала съм изключителни шефове.
Но един от най-готините като се набереше от разни грешки и тъпотии през деня ни събираше на кръгче около аквариума и ни набиваше яко канчетата, като на ученички.
Коронният му номер беше да ни нарича с имена на животни, като най-голямата му любимка биваше оприличавана на рибата-чистач от аквариума - онази дето се лепи с устата си-вендуза за стъклото.
Останалите се задоволявахме с по-незабележимите чайки, щрауси, овце... и вече не помня.
Пич - на много неща ни научи този човек.

 Joy Този избива рибата   Laughing
Някои изпълнения, предадени тук, май не злепоставят точно шефа.
Иначе и аз имам много какво да кажа по темата... Като се поосвободя.

# 27
  • София
  • Мнения: 5 658
Бивша шефка. Пред мен насаме коментира всеки от колегите - този е луд, другия откачен, третият злоупотребява, четвъртият се скатава, петият не си върши работата като хората, та се налагало тя да му оправя бакиите. Намира "блага дума" за всеки. Ама добре, че съм била аз, че да е свършена добре работата. Дотук прекрасно, нали? Същото обаче го говори и за мен пред останалите, като пък хвали тях - с други думи разделяй и владей.
Заплатите се изплащат според уговорката - ок, всеки си прави индивидуален отчет с разбивка на задачите за деня и вложено време за всяка една от тях. Обаче на големия шеф се представят едни съвсем други отчети за изработено време и свършена работа, с повече часове, с платени извънредни, работени съботи, недели, часове след работно време. И баш шефът отпуска съответната надвишена сума, за да покрие допълнителния труд. Разликата госпожата си я прибира тихомълком.

# 28
  • Мнения: 9 487
"Шъ почерпя", вместо да заплати за допълнително положен труд. Естествено, и почерпка няма.

Същия хубостник го имах и аз  hahaha Един колега реши да го излекува.Извика ни той извънредно в неделя на работа и вика "ще почерпя,ще хапнем ,ще пийнем..." свършва работния ден и той-свободни сте! Колегата обаче седи.Шефа така-  Rolling Eyes Колегата вика-аз да не съм дошъл на добра воля,искам си почерпката,така и така тоя ден няма да го платиш.Шефа  #Crazy отиде и накупи за сума ти пари неща(имахме барбекю в двора).Жената на шефа откачи  Laughing.От тогава ако има нещо допълнително вика само 2-3 души и дава пари на ръка-идва му по-евтино.

# 29
  • Боса по асфалта вървя си ...
  • Мнения: 20 890
Бившият ми шеф. Парвеню, имащо се за кореняк софиянец. Неграмотен и невъзпитан. Оказа се роден в София, но с рода от нейде си. Едва изкласил средното образование с 3-ка. Сам се хвалеше.

Същият този един ден ме попита "За какво ти е да учиш"? (учих 2ро висше). Усетих на къде бие, ама си го преместих от левия в десния крачол, пък и не мислих да се пенсионирам в тази фирма, пълна с неграмотници. Един път използвах фразата "работен процес", а отсреща ми казаха "Ти на каква се правиш?". Един вид, че се правя на важна като използвам някакви сложни за тях изрази  Laughing

М/у Коледа и НГ духна да си почива в чужбина и ни остави без пари. Явно разчиташе да ни дойдат някакви приходи в рамките на 2-3 дни, които да стигнат за около 10 човека Mr. Green А сам знаеше, че в касата можеха да влязат и само 100лв. Ама ние да му мислим как да изкарваме празниците. Пари дойдоха, но не успяхме да вземе колкото трябваше.

Екс шефът стоеше на отворена врата, за да вижда какво се случва в офис помещението. Като отивах до тоалетната ме питаше "Да с*реш ли отиваш?"  #Crazy Пърият път се потресох. После взех да му отговарям хапливо, например "Не, и този път не успях", "Да, даже 2 пъти" и т.н...но индивидът не се усети.

И още куп селски номера, които за него бяха нормални, но ако друг ги направи е пълен селяндур Whistling

# 30
  • Мнения: 7 848
"Шъ почерпя", вместо да заплати за допълнително положен труд. Естествено, и почерпка няма.

+1 Peace
Ооо, да! Аз от такива почерпки все "пияна" си ходя!

# 31
  • Мнения: 14 726
Нашият се изхвърли повече.Ако стане еди какво си,ще ви увелича заплатите и т.н.Стана нещото,за персонала само работата се увеличи.За повишение на заплатите:не бил сега момента,трябвали още приходи.Хукна по почивки и екскурзии.Една колежка напусна.Онзи опищя света.След известно време чух,че се е хвалил,че той я изгонил.След няколко месеца доведе някаква роднина за около две години понавлезе в работата.Не,че е мн.трудно,женицата е мудна и докато се натутка,друг свърши и нейната работа.

# 32
  • Мнения: 5 513
То шефа уж стиснат обаче от почивки не пести.Що свят обиколи.Една почивка
за 7-10дни му излиза 8-12 хиляди.На него и жена му.То Дубай,Малдиви,Сингапур,Бали,
все едни такива.

# 33
  • София
  • Мнения: 398
Бившата ми шефка за празници, официални почивни дни и т.н. ни превеждаше повече пари (смяната се заплаща двойно), които пари искаше след това да й бъдат върнати, защото политиката на фирмата не била  такава и не включвала допълнителни възнаграждения.

# 34
# 35
  • Мнения: 980
  Като отивах до тоалетната ме питаше "Да с*реш ли отиваш?"  #Crazy


 Sick    Еееее, тоя чупи глупомера отвсЕкАде .

# 36
  • Мнения: 11 573
Един бивш шеф го бяха изтипосали преди време в Господарите- не плащал. На мен ми бавеше парите и ми плащаше в дребни, възможно най- окъсаните двулевки. Същия този удари шамар на една бивша работничка, която идваше всеки ден да си вземе изработените 3 заплати. А не е като да няма работа и пари, сега отвори нов ресторант тоя. Ама- скръндза!

# 37
  • Мнения: 1 130
Всяка зима работниците и служителите се освобождават и се "вземат" отново пролетта, през което време те са на борсата. Това обаче даже е добре дошло за повечето, защото ще вземат пари. Пари, които са изработили, не се заплащат като заплати, дават се като заем. Бе - работиш за осигуровки. Ха, честито - и върви запиши още едно висше, че да си му полезен по още някоя линия.

# 38
  • Мнения: 25 824
А нещо относно терминът 14-та заплата?

# 39
  • София
  • Мнения: 23 120
Моят шеф е възрастен човек. От 14 години работя във фирмата му и като си помисля, не мога да се оплача. Веднъж ме изкара извън нерви, крещейки ми "Ти нормален човек ли си?!" при което най-демонстративно си взех якето и излязох от кабинета си. Седнах да плача на една пейка до офиса.  Crazy Като се върнах след около час, шефът ми беше по-нисък от тревата.

# 40
  • Мнения: 5 513
Изтрих го.Отново се извинявам.

Последна редакция: сб, 20 дек 2014, 20:55 от desitkata77

# 41
  • Мнения: 25 824
Пиши и ЛС. Peace

# 42
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз при селяни не работя. Нямам мазохистични налконности.

# 43
  • Мнения: 5 060
Не знам кой е по-виновен в случая -  този, който си иска парите обратно  или онзи, който ги връща, този, който обижда или онзи, който го позволява?
Закони има в тая Държава и не е зле да четем от време на време поне това, което ни касае пряко.

# 44
  • UK
  • Мнения: 1 926
Предишният ми шеф беше абсолютен простак, непрекъснато крещеше за щяло и нещяло на живо и по телефона и коментираше как този и онзи били грозници, к***и, педерасти, уроди. Според мен беше дълбоко комплексиран на тема собствения си външен вид.

Пестеше от всичко, непрекъснато крещеше защо съм принтирала маловажни документи на неработна хартия (имахме една щайга с хартия, на която е печатано само от едната страна и задължително уточняваше да работим на нея). Не е лошо да се използват пълноценно ресурсите, но не бяха необходими истерии за това, че съм си разпечатала една страница на чист лист.

Сега имам прекрасен мениджър, нормален и стойностен човек - разликата е от небето до земята.

# 45
  • Мнения: 7 006
Заглавието го формирах така,защото то си стана запазена марка на форума...
Темата ми хрумна от една друга тема,където момичето има гинекологичен проблам но нали е края на годината има много работа и не може да отиде на лекар.
А вашия шеф какви ядови ви създава?


Шефа ми е женски полов орган,откърмен от  майката Партия и до ден днешен бозаещ от нея..Паразит,но за съжаление като гледам цялото ни управление/и на фирмата и на държавата/ни е такова..

# 46
  • Мнения: 2 746

Екс шефът стоеше на отворена врата, за да вижда какво се случва в офис помещението. Като отивах до тоалетната ме питаше "Да с*реш ли отиваш?"  #Crazy Пърият път се потресох. После взех да му отговарям хапливо, например "Не, и този път не успях", "Да, даже 2 пъти" и т.н...но индивидът не се усети.

И още куп селски номера, които за него бяха нормални, но ако друг ги направи е пълен селяндур Whistling

Все си мислех,че съм видяла от лошо по-лошо, ама това изби рибата  Sick  #Cussing out

Сегашният шеф е супер, работи се чудесно с него, но пряката началничка е голяма интригантка. Обградила се е с хора, които и лижат задника, без да са особено продуктивни, а другите трябва да опъват, че и освен това ги плюе пред баш шефа.

Последна редакция: нд, 21 дек 2014, 14:43 от viva_nova

# 47
  • Варна
  • Мнения: 1 795
А нещо относно терминът 14-та заплата?

Аз съм чувала за 13-та заплата. Дават ти я декември, заедно с декемврийската и януари месец - заплата няма.  Crazy

# 48
  • SF
  • Мнения: 21 422
В нашата фирма също няма 13-а заплата... Sad

# 49
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 364
Да... и аз съм имала прекрасна шефка... такава която гони и малкото млади и амбицирани работници , заради 3 интригантки от фирмата които и лижат г*за и друга работа освен с кой с кого се е таковал и защо   и не излизат от офиса и не могат да вършат , едната е пенсионерка трепери от страх , че някой млад и можещ човек ще и заеме мястото ( защото знае , че не я бива в нищо ) . но ето че шефката ми и се доверява повече от колкото на себе си и само нея слуша ( тя управлява цялата фирма ) има и камери даа из цялата сграда , но явно сплетнята си остава класически метод. Та издържах само 3 месеца там , защото съм голяма непукистка и с усмивка вършех всичко което ме накарат ( и редовните реплики на шефката ми бяха  е хайде де ти по - бързо не можеш ли? Да не си дошла тук да стоиш и аз да ти плащам ? (докато 3те сладурани стояха и си опъваха краката ) Е набързо ми стана бивша шефка , и още няма човек на моята длъжност , и работата им върви много злее , за което се радвам , защото след като напуснах по собствено желание ( първо тя не искаше и получих редица заплахи как нямало да ми плати и т.н накрая като напуснах е казала на бившите ми колеги с които поддържам връзка , че ме е изгонила защото за нищо не ставам ) Аз и пожелавам все така да и върви работата  smile3534

# 50
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Стара история (от 2007 г.).
Назначават ме на работа и собственика на фирмата ми казва. В цеха има 3 ръководни длъжности: търговски мениджър (грижи се за финансовата част, клиенти, приходи, разходи - той е икономист), производствен дирактор (грижи се за организация и планиране на производствения процес) и ти (грижиш се за взаимодеиствите с БАБХ, документация по качество и безопасност, анализи). Аз бях на 25 тогава, но и сега не искам да съм големия шеф и си гледам моята работа. Най-амбициозен от нас беше търговския мениджър и ни се правеше на шеф на всички.
1. Случай. Вика ме той да говорим по някакви въпроси и аз идвам от производството, както съм с рабтните дрехи. По едно време от джоба ми се чува дрънчене. Получила съм СМС. Онзи  Naughty "не знаеш ли че в производството е забранено да се носят телефони". Хммм... Собствениците никога не бяха ми го казали това. Още по-странно, че на другия ден собственичката ме повика и ми каза, че задължително трябва да имма служебен телефон, защото не и било удобно да ме търси винаги на личния и ми връчи още един телевон, който да нося не позволено в производствените помещения.
2. Случай. Питам въпросниятърговски мениджър, защо заплащането ми е колкото на току що постъпила дългокрака мадама, която работи в пакетажа, предвид че аз съм мениджар качество. той ми обяснява, че заплатите се решавали от собствениците. Когато отидох да ги питам тях, те бяха очудени, че заплатат ми все още е такава и на бързо ми я увеличиха с 20-30%.

# 51
  • Sofia, Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 12
Преди няколко години, още студентка, започнах лятото работа в производствен цех. Шефката работеше на равно с нас и постоянно беше около нас. Редовно бяхме разпитвани за личния си живот, давахме отчет за това какво правим, когато сме почивка и защо го правим. Понякога сме работили  6 дена в седмицата, по 12 часа. След почивния ден биваш посрещнат с репликата " Айде да поработиме малко, вчера цял ден си  си вирила краката"  Crazy . Сутрин ако закъснееш те порицават, но ако имаш недовършена работа си длъжен да останеш извън работно време, за да я довършиш. Заплата се получаваше на ръка, от шефа, който ако не беше доволен от цифрите питаше: " Ти г*за ли си си почесвала? Не ти плащам да седиш и да се подпираш ", при положение, че си цял ден на крак  hahaha Аз в началото бях  Shocked , от където ми тръгна прякор "Пулева". Бяха "забавни" образи....

# 52
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 364
Преди няколко години, още студентка, започнах лятото работа в производствен цех. Шефката работеше на равно с нас и постоянно беше около нас. Редовно бяхме разпитвани за личния си живот, давахме отчет за това какво правим, когато сме почивка и защо го правим. Понякога сме работили  6 дена в седмицата, по 12 часа. След почивния ден биваш посрещнат с репликата " Айде да поработиме малко, вчера цял ден си  си вирила краката"  Crazy . Сутрин ако закъснееш те порицават, но ако имаш недовършена работа си длъжен да останеш извън работно време, за да я довършиш. Заплата се получаваше на ръка, от шефа, който ако не беше доволен от цифрите питаше: " Ти г*за ли си си почесвала? Не ти плащам да седиш и да се подпираш ", при положение, че си цял ден на крак  hahaha Аз в началото бях  Shocked , от където ми тръгна прякор "Пулева". Бяха "забавни" образи....

 moresmile Извинявай , посмях се , защото като завърших и аз попаднах на едно такова чудно място , та получавах същите въпроси и работното време беше подобно и си мислех , че става въпрос за едно и също място , но видях че си от София.Мислех , че тези индивиди са единствени на тази планета . но уви за съжаление не са  Grinning

# 53
  • Sofia, Sofia, Bulgaria
  • Мнения: 12
Скрит текст:
Преди няколко години, още студентка, започнах лятото работа в производствен цех. Шефката работеше на равно с нас и постоянно беше около нас. Редовно бяхме разпитвани за личния си живот, давахме отчет за това какво правим, когато сме почивка и защо го правим. Понякога сме работили  6 дена в седмицата, по 12 часа. След почивния ден биваш посрещнат с репликата " Айде да поработиме малко, вчера цял ден си  си вирила краката"  Crazy . Сутрин ако закъснееш те порицават, но ако имаш недовършена работа си длъжен да останеш извън работно време, за да я довършиш. Заплата се получаваше на ръка, от шефа, който ако не беше доволен от цифрите питаше: " Ти г*за ли си си почесвала? Не ти плащам да седиш и да се подпираш ", при положение, че си цял ден на крак  hahaha Аз в началото бях  Shocked , от където ми тръгна прякор "Пулева". Бяха "забавни" образи....

 moresmile Извинявай , посмях се , защото като завърших и аз попаднах на едно такова чудно място , та получавах същите въпроси и работното време беше подобно и си мислех , че става въпрос за едно и също място , но видях че си от София.Мислех , че тези индивиди са единствени на тази планета . но уви за съжаление не са  Grinning
Може да има специални наръчници за такова отношение, знам ли Laughing

# 54
  • Мнения: 29 846
Може да има специални наръчници за такова отношение, знам ли Laughing

...Тцъ!  Naughty  Простаци има навсякъде!!!! Peace

# 55
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 021
о, роман мога да напиша...
Бившия:
-пълна забрана за болнични;
-забрана да говорим, поздравяваме, усмихваме се на служителите от съседните фирми;
-забрана да го обсъждаме с любовницата му т.е опит за контрол над разговорите ни Mr. Green;
-забрана да ходиш до ВС, да говориш по телефона личния извън почивките ;
Всичко това се съобщаваше в прав текст на нарочно свикани събрания, на които бяхме наричани - цигани, идиоти, малоумни. И никога нищо не беше свързано с  работата ни!
Как пък не се намери някой да го осъди още се чудя. Аз се изнесох бързичко...


За компенсация сегашния:
-джентълмен с класа . За съжаление децата му не са наследили нито едното, нито другото  Tired.
-когато те овиква, го прави по много фин и необиждащ те начин, но същевременно ефективен;
-влага "сърце" в бизнеса си;
- Фирмата ще умре с неговото оттегляне за съжаление. Синовете му са прекалено мързеливи.

# 56
  • Варна/Благоевград
  • Мнения: 423
Ох Болната ми тема, работя в тази фирма от почти 1 година, но още има неща, които ме изненадват.
Най пресния- от вчера. Работя до 5. В 5 и 5 колежката говори с шефа по телефона за някакви глупости- приятелски, забавен разговор. Отивам до тоалетната и в момента в които се връщам ми казва да се обадя на шефката, да ми каже какво да и напазарувам Shocked Аз съвсем сериозно си помислих, че се шегува с мен, но само до момента в които звъня, телефона ми се вдига и без питане, молба или някаква увертюра ми се казва "Трябва да ми купиш пресни гъби, защото сега ми се обадиха, че ще имам гости!" Аз отново  Shocked  отговарям Къде да ти търся пресни гъби в 5 часа свсъбота, а тя ми отговаря с досада "ох Зара, по нагоре от склада, срещу един кой си магазин има зеленчуков магазин. Освен това ще ми трябва и пилешко филе, но първо ще отидеш за гъби, защото ако няма пресни, ще сменя и ще купиш един какво."
През цялото време буквално бях онемяла от почуда и просто не знаех какво да кажа.
След което с личната си кола отидох до магазина, каза ми да купя още няколко неща и пак с личната ми кола закарах покупките до дома им.
Освен цялото това унижение, сякаш е малко, следва и второ.
Отивам пред тях няма никой, звъня не ми вдигат, след няколко минути ми се връща обаждането и им казвам Долу съм от 5 минути, на което шефа ми казва" Еми ти си долу, ама аз съм още горе" и избухва в смях от това, колко е забавен.
Слезе синът му да вземе торбата и да ми даде парите, подаде ми ги и изобщо не ми погледнах, направо ги прибрах с портмонето си.
След няколко минути следва, ново обаждане от шефа в което ме пита "няма ми да ми благодариш? "
Питам го за какво и ми казва "еми не видя ли, че ти оставих бакшиш?"
Отговаря му "Благодаря ти страшно много, ако си ми оставил, ако не си пак ти благодаря, явно си сметнал, че не заслужавам?
На което последва мълчание, силно се надям от засрамване, макар, че се съмнявам и ми вика. "Добре айде чао."
Видях си след това парите, естествено бяха точни до стотинката.....

По нагоре прочетох, че някоя потребителка са я питали "Къде отиваш да с*реш ли? " - аз също съм получава въпроса и не веднъж. Накрая започвах да отговарям с "Да, защо? " Естествено не се усеща и от време на време продължава да ми задава въпроса...

# 57
  • Мнения: 3 749
А моят началник е възпитан, представете си! Той просташки номера не прави. Но затова пък се опитва да върти психологически трикове.
Първият трик, за който се усетих - не знам наивна ли съм или загубена, ама ми трябваха три-четири месеца да се осъзная - беше от любимите му, тип как да прехвърлим работата на друг, без другия да разбере.
Работим си двамата нещо, в кабинета тишина. И отведнъж началникът наддава едно отчетливо, звучно и много изненадано "Хм.. странна работа..."... Аз естетсвено, че съм жена и естествено, че съм любопитна, веднага питам: "Какво има?" А той само това и чака: "Ами в еди-кой-си отчет има май някаква грешка, ама не мога да разбера откъде е..." И преди да се усетя, съм си зарязала моята работа, намерила съм отчета и съм свършила неговата. После вече се изхитрих и аз и спрях да питам кое е странното. След още няколко опита и шефът спря да вика "Хм".  Laughing

# 58
  • Мнения: 4 244
              " Хъммм " Laughing  ми е много познато... И аз в началото не се усещах, че няма как шефката ми да не познава материята по-добре от мен, новобранката. После го възприех като един вид тестване на моето ниво на квалификация, а след това минах на варианта - "Знаеш ли, че и при мен се появи едно "хъммм", сигурно сме разсеяни от влиянието на луната".
              Подсетихте ме едно чудо, което си мислех, че няма аналог  ooooh!  - На един бивш шеф, който задаваше на всички въпроса - "ама ти пак ли отиваш до тоалетната", въпреки че по регламент имахме 10 минути почивка на всеки час работа, една от колежките не се стърпя и му каза: Шефе, искаш да ме придружиш ли? Благодаря ти, но няма нужда, аз все още мога да се бърша сама.  Laughing

# 59
  • out of space
  • Мнения: 8 574
А моят началник е възпитан, представете си! Той просташки номера не прави. Но затова пък се опитва да върти психологически трикове.
Първият трик, за който се усетих - не знам наивна ли съм или загубена, ама ми трябваха три-четири месеца да се осъзная - беше от любимите му, тип как да прехвърлим работата на друг, без другия да разбере.
Работим си двамата нещо, в кабинета тишина. И отведнъж началникът наддава едно отчетливо, звучно и много изненадано "Хм.. странна работа..."... Аз естетсвено, че съм жена и естествено, че съм любопитна, веднага питам: "Какво има?" А той само това и чака: "Ами в еди-кой-си отчет има май някаква грешка, ама не мога да разбера откъде е..." И преди да се усетя, съм си зарязала моята работа, намерила съм отчета и съм свършила неговата. После вече се изхитрих и аз и спрях да питам кое е странното. След още няколко опита и шефът спря да вика "Хм".  Laughing

Хахаха този е доста интелигентен и тактичен, почти успя да ми хареса  Grinning

# 60
  • Мнения: 3 749
              " Хъммм " Laughing  ми е много познато... И аз в началото не се усещах, че няма как шефката ми да не познава материята по-добре от мен, новобранката.

Да, последният номер пак беше свързан с "хъмммм".
Редът при нас обикновено е такъв: 1. аз правя отчет (в ексел); 2. началникът го проверява; 3. началникът го изпраща на "от шеф нагоре" (за да си мислят "от шеф нагоре", че той собственоръчно се претрепва от работа и сам върши цялата работа
Връщам се от отпуска, 10 дни. Не съм си съблякла палтото още и той започва да обяснява кооооолко работа е свършил, коооолко напрегнато е било, коооооолко още справки са ни поискали, докато ме е нямало. Сядам на компютъра и той превключва, как е направил и моите отчети, но... не могъл да разбере горкият някои подробности, затова ги оставил на мен да ги довърша.
И това при положение, че съм му написала километрични инструкции, стъпка по стъпка как се правят. И също при положение, че като отворите свойствата на документа, авторът на документа е точно шефът. Но той, милият, не знае как се правят тези работи, нищо че има инструкции и всеки месец ме проверява за грешки.

Така че Ери, нееееее, няма как да успее да ми хареса тоя.  Mr. Green

# 61
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Дидичка, няма незаменими хора, но също толкова вярно е, че има неповторими!

# 62
  • Мнения: 48 052
 Дидичка и мен ме проверяват хора, на които обяснявам стъпка по стъпка какво проверяват изобщо  Laughing Свиква се, но поне да имат добро отношение  Hug

# 63
  • Мнения: 5 060
Не ги мислете за глупави, други качества ви проверяват по този начин.  Grinning

# 64
  • Мнения: 328
 HugСкъпи мой 
да не ви изпусна,аз съм новобранец  по нататък като си почина ще споделям 
в общи линии съм щастливка имала съм добри шефове.

# 65
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
HugСкъпи мой 
да не ви изпусна,аз съм новобранец  по нататък като си почина ще споделям 
в общи линии съм щастливка имала съм добри шефове.
Нищо не ти се разбира. Кой е този, когото наричаш скъпи, шефът ти ли?
После липсата на точки и запетаи прави текста още по-лош.

# 66
  • Мнения: 25 824
Скъпи сме  и ние, тук пищещи и четящи. Mr. Green

# 67
  • Мнения: 25 767
Ще ти се.  Mr. Green
Жената ясно и точно се обръща към един човек и то мъж - "скъпи мой".
Като се има предвид, че мъжете тук не са много, кой ли ще е той?  newsm78

# 68
  • Мнения: 5 060
Клюкарки.  Mr. Green

# 69
  • Мнения: 25 824
Жената е на 65 години,казвам ви ние сме и мили. bowuu

# 70
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Моите уважения към възрастта, но не и към неграмотността.

# 71
  • Мнения: 328
  bouquet
Скъпи сме  и ние, тук пищещи и четящи. Mr. Green
да ,много си права Hug
Ще ти се.  Mr. Green
Жената ясно и точно се обръща към един човек и то мъж - "скъпи мой".
Като се има предвид, че мъжете тук не са много, кой ли ще е той?  newsm78
Неееееееееееелюбимият ми форум ,единственият    bouquet

# 72
  • Мнения: 25 824
Ето, всичко се изясни. bowuu

# 73
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Да, за съжаление.

# 74
  • Бургас
  • Мнения: 3 599
От настоящия си шеф наистина не мога да се оплача, но един от бившите...такава селска, дребна душица. Тъй като нямаше възможност да следи отблизо работата, предвид, че централният офис /респ. той/ беше в друг град, всяка сутрин и вечер трябваше да му звъня от служебния телефон в офиса, предполагам за да се увери, че съм на работа  Laughing. При липса на позвъняване следваше глоба от 10 лв. Сега ми е смешно, но в претоварването си вечер ми се е случвало да забравя и гледай ти после...

# 75
  • Мнения: 379
Много е прост горкият. Оценява ни два пъти в годината във връзка с едни бонуси. Писа ми ниска оценка и на въпроса ми защо ми отговори,че било защото често съм отсъствала, а не защото не си върша работата. За протокола ще отбележа,че сестра ми беше болна от рак,а на два пъти се разболя от вируси и детето ми. Той знае причините за отсъствията ми, а освен това съм ползвала и полагащият ми се годишен отпуск - не повече, но въпреки това.... За капак открито заявява,че не разбира това, което работя и той не може да го работи, както и че ако му се наложи да го работи ще напусне. Ние сме на една длъжност - т.е. завършили сме едно и също и получаваме равни заплати, но видите ли аз много отсъствам защото си позволявам да имам болни близки... Rolling Eyes

# 76
  • Мнения: 25 824
Баси идиота. Rolling Eyes

# 77
  • out of space
  • Мнения: 8 574
И аз имах такъв шеф, но ми се виждаше в реда на нещата. От къде да знам какви хора са работили преди мен и какви номера са му правили...
Никога не съм забравяла да звънна.

# 78
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 021
Хаха, сега се сетих.
Имах един , дето ни караше да му пишем всеки ден какво сме свършили.
За информация беше парашутист и халхабер си нямаше какво точно се работи в тая фирма.

# 79
  • Мнения: 91
Вече не ме ядосва, напуснах с кеф.

# 80
  • Мнения: 10 082
Имах една за кратко време, която се беше вредила да командва доста по-умни от нея. Веднъж я помолих да намали малко децибелите на чалгата, която си пускаше по време на работа, а тя ме скастри, като ме осъди, че не съм модерна, защото всички модерни хора слушали тази музика.
Започна да злобее и да ме критикува без особена причина. Една колежка ме посъветва да й подаря шоколадови бонбони, много обичала да я ухажват по този начин. Смешно ми стана и доста се чудих, как да го направя. Накрая се реших и измислих повод да направя въпросния подарък.
И... о, чудо - нещата драстично се промениха, чак се ядосвах, че не си купих по-рано спокойствието.
Добре, че за малко си имах работа с тази тъпа женица.

# 81
  • Мнения: 356
Преди много години беше... майката на шефа, виждайки, че синът й дава заплатите, най-сериозно ни заяви: "Хайде сега целувайте ръка". Той не реагира ooooh!

Дописвам: Не сме целували ръка, естествено. Бяхме млади, но не и луди  Grinning

Последна редакция: пт, 02 яну 2015, 09:42 от Покипси

# 82
  • Мнения: 29 846
Преди много години беше... майката на шефа, виждайки, че синът й дава заплатите, най-сериозно ни заяви: "Хайде сега целувайте ръка". Той не реагира ooooh!

Ееее....то бива, бива..... ooooh!  Селяния голяма!!!! ooooh!

# 83
  • Мнения: 980
Преди много години беше... майката на шефа, виждайки, че синът й дава заплатите, най-сериозно ни заяви: "Хайде сега целувайте ръка". Той не реагира ooooh!

Пхахаха.  hahaha 

И вие какво? Целувахте ли ръка? 

# 84
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 021
Преди много години беше... майката на шефа, виждайки, че синът й дава заплатите, най-сериозно ни заяви: "Хайде сега целувайте ръка". Той не реагира ooooh!

Пхахаха.  hahaha 

И вие какво? Целувахте ли ръка? 



E, това ми е номер едно, честно  Joy

# 85
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Първият ми шеф уж беше много готин.....докато не започна да ми прави сексуални намеци. Тогава бях едва на 20г., а той на близо 60г. Веднъж бях скъсала с гаджето. Бяхме сами в офиса, той застава зад мен, хваща ме за рамената и ми казва "Не се тревожи.  Ще си намериш друг. Нали знаеш,  че всички мъже те желаят.....и всички мъже в офиса те желаят"   Crazy Направих се на разсеяна, измънках нещо и излязох от ситуацията, но когато часове по-късно пак се излигави, му казах да се държи прилично. На другия ден ме уволни, защото "не се получавали нещата в работата и да си тръгвам". А аз бях стажантка без заплата, която му вършеше доста полезна работа....само, че не и онази, за която очевидно съм била наета. Прибрах се разревана. После си намерих друга и то платена работа. Година по-късно го виждам и тоя гузен ме пита дали му се сърдя. С усмивка му казах, че ми е направил голяма услуга, че ме е уволнил и го подминах наперено.

Отивам на интервю за работа и шефката ми казва, че в момента няма чистачка и в началото ще си поделяме грижата за хигиената в офиса двете. Естествено тя не пипна нищо. Освен това си носеше храна от в къщи и осираше цялата кухня. До напускането ми две години по-късно така и не нае чистачка. Не ми е било проблем да чистя, ама защо се излагаше да лъже така.

# 86
  • Мнения: 29 846
Дано поне ти е давала и заплатата на чистачката над твоята. Иначе е много гадно използване това. Имам позната, която работеше при една жена нотариус. Първо, че й даваше минимална заплата, второ я караше да чисти офиса и то не само нейното работно място, а целия основно, плюс прозорци.  Crazy

# 87
  • Мнения: 2 478
Преди 7-8 години имах 2 шефки...роман мога да напиша за глупостта и безпардонността им.
Взех си много поуки тогава и сега се старая да бъда справедлив работодател - на всеки му според заслугите. Но идея нямате колко прост народ има и с колко усилия и компромиси се сформира екип.

# 88
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Дано поне ти е давала и заплатата на чистачката над твоята. Иначе е много гадно използване това.

По онова време /преди 7-8г/ получавах 240лв заплата, без осигуровки и не, не ми е плащала отгоре, за да чистя офиса. А на всичкото отгоре беше голяма писюрана. Уж се придвижваше до офиса с кола, а обувките й вечно бяха изкаляни. Под бюрото й беше всичко в бучици кал и пръст. Чистила съм с мопа и по два-три пъти на ден. На обяд си носеше храна от вкъщи /нищо, че точно до входа имаше заведение за хранене/. Мъкнеше всякакви миризливи манджи. Веднъж докара печена скумрия, която миришеше отвратително /като на разваляща се риба/  Sick, а на всичкото отгоре чакахме клиенти. Надали щяха да си помислят, че шефката си претопля риба на микровълновата в кухнята. На всичкото отгоре не си миеше мръсните буркани и чинии и съответно бях дежурна на мивката да й ги измия. Ако си направи кафе пък целия плот беше в разляно кафе. Не знам как го постигаше това.

# 89
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 529

Редът при нас обикновено е такъв: 1. аз правя отчет (в ексел); 2. началникът го проверява; 3. началникът го изпраща на "от шеф нагоре" (за да си мислят "от шеф нагоре", че той собственоръчно се претрепва от работа и сам върши цялата работа


При нас редът е същият... Това е селски пиниз със сигурност.

# 90
  • Мнения: 25 824
Това с бурканите от манджата и скумрията много гадно бе...Как не  и купихте за Коледа пластмасови контейнери за храна. Rolling Eyes

# 91
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Много бързо ги лекувам такива приятно разсеяни и съм го правила, но не ми се споделя във форума.

# 92
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Това с бурканите от манджата и скумрията много гадно бе...Как не  и купихте за Коледа пластмасови контейнери за храна. Rolling Eyes

Тя купи специално микровълнова за офиса, за да си топли манджите. Мъкнеше какво ли не - гювеч, боб. Наяде се, хвърли буркана и чинията в мивката, пък аз да чистя мизерията.
А на всичкото отгоре имаше и един ужасен навик.  Вика ме в стаята й, за да ми даде задачи за вършене и докато се чудеше какво да ми измисли, си чоплеше нещо в косата. Чуваше се отвратителен звук като чоплене на раничка с коричка. Един гаден цъкащ звък, който ме полудяваше. И сега настръхвам като се сетя  Sick

# 93
  • Мнения: 3 749

Редът при нас обикновено е такъв: 1. аз правя отчет (в ексел); 2. началникът го проверява; 3. началникът го изпраща на "от шеф нагоре" (за да си мислят "от шеф нагоре", че той собственоръчно се претрепва от работа и сам върши цялата работа


При нас редът е същият... Това е селски пиниз със сигурност.

Тарталета, ако знаеш какъв смях съм се смяла с това изпращане... Началникът на друг отдел успява някакси да прехвърли на нашия отдел един отчет. Шефът естествено решава, че ще аз трябва да поема новия отчет. Идва първият месец, правя отчета, началникът го проверява и той го изпраща на "от шеф нагоре". При което началникът на другия отдел веднага звъни да пита защо ние сме изпратили отчета, като досега все той си го бил пращал.  Joy Joy Joy

# 94
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 529
По интересното е, че хабер си няма какво е пратил... Каквото напиша, това ще е. Не разбира от 80% от нещата, които се случват около него.
Друга отвратителна черта е, че много обича да говори зад гърбовете на хората. Екип от 5-6 души са настроени един срещу друг от човека, който всъщност трябва да е обединяващото звено!

# 95
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
По интересното е, че хабер си няма какво е пратил... Каквото напиша, това ще е. Не разбира от 80% от нещата, които се случват около него.
Друга отвратителна черта е, че много обича да говори зад гърбовете на хората. Екип от 5-6 души са настроени един срещу друг от човека, който всъщност трябва да е обединяващото звено!

Много шефове са на принципа "Разделяй и владей". На моя приятелка шефката е казала на служителките си, че ако разбере, че се виждат извън работа, всички са уволнени.

# 96
  • На изток от Рая
  • Мнения: 1 364
Този принцип "Разделяй и владей" важеше за бившата ми шефка - голяма интригантка.Слушаше кой за кого какво говори , после отиваше при особата , за която са говорили и и подхвърляше слуха , че еди си кой е казал това и това за теб и гледаше сеир. Винаги са ми били странни хората , които се радват на такива долни неща , съвсем сериозно не знам какво печелят от това  newsm78

# 97
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 529
Точно- радват се на долни неща! Как може да те направи щастлив или поне доволен нещо такова?! Ако не си пълен тъпанар...

# 98
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
По интересното е, че хабер си няма какво е пратил... Каквото напиша, това ще е. Не разбира от 80% от нещата, които се случват около него.
...
И още не си се възползвала да го изложиш?
Има толкова много начини, че да не разбере откъде му е дошло.

В този ред на мисли, ще съм благодарна, ако някой ми подскаже за текстов формат на файл, от който да не може да се копира и да е само за четене. Освен с принтскрийн, за друго не се сещам, което да не може да се пробие.

# 99
  • Мнения: 25 767
В Word нямаше ли опция да се заключва редактирането с парола?
Имам някакъв смътен спомен, че съм попадала преди години на файл, който можеше само да се чете, но не и да се редактира, и беше защитен с парола.
Но може и да е бил друг формат, не помня точно.

# 100
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
В Word нямаше ли опция да се заключва редактирането с парола?
Имам някакъв смътен спомен, че съм попадала преди години на файл, който можеше само да се чете, но не и да се редактира, и беше защитен с парола.
Но може и да е бил друг формат, не помня точно.
Има възможност само да се чете, но може да се копира, а това не ме устройва. Има една, не ми е шефка, но много селски се добра до шефската поща и ми копира мои неща, които съм убедена, че никой друг няма, понеже сама съм си ги правила. Искам да си ги защитя, но да не занимавам шефа с това.

# 101
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 529
По интересното е, че хабер си няма какво е пратил... Каквото напиша, това ще е. Не разбира от 80% от нещата, които се случват около него.
...
И още не си се възползвала да го изложиш?
Има толкова много начини, че да не разбере откъде му е дошло.


Излагайки него, ще изложа и себе си до някаква степен. Така са навързани нещата. Иначе той сам се излага като праща тотално неграмотни мейли на хора над него в йерархията. Нееднократно съм поправяла груби правописни грешки, начело със Здравей те, но не отбира... Вече само му се радвам и си затварям очите.

# 102
  • Мнения: 3 749
Моят шеф си разбира от работата, добър специалист, ерудиран човек, но постоянно се прави на ударен, разсеян, неразбрал и т.н., само и само някой неориентиран чистосърдечен служител да се върже и да свърши работата.

"Разделяй и владей" беше любим принцип на старата ми работа - малка семейна фирмичка, шефът на която имаше удивителния талант всеки ден да измисля по някаква простотия (или поне да ти вдигне кръвното). Колежките бяха дотолкова психясали, че наистина вярваха, че в офиса има монтирани подслушвателни устройства.

# 103
  • Сф
  • Мнения: 4 783
Лиляна,

Скрит текст:
Конвертираш файла в пдф и му слагаш забрана (парола) да се редактира (включително и копира). Аз така направих с дипломната си работа преди години, тъй като имах опасения, че ще се появи в някой научен журнал под името на доцентката.

Първата ми работа- задържах се 8 месеца, само и само да събера някакъв опит.
"Началничката" е съученичка на собственика, който имаше друг бизнес и на нея беше поверил управлението на 2-3 човека. Е няма такава ограничена личност. Абсолютно никакъв търговски нюх, ограничен човек, който само дърпаше фирмата назад. Крайно мързелива и лишена от умение да говори и работи с хора.
Идваше на работа в 11ч., в 12ч. отиваше на Женския пазар (офисът беше в Студентски), връщаше се в 15,00ч. да обядва и в 16.30ч. си биеше камшика, че вече била изморена.
Единия колега беше освободен от работа с обаждане по телефона в 19,30ч., че от утре не е на работа. Друг колега принудително го накраха да си изчисти платения отпуск, след което го въртяха и накрая му казаха, че нямало повече работа за него.
Знаех й номерата и много внимавах. Поисках си отпуск за държавния изпит- беше ми отказан. Взе да ми философства, че не ми се полагал ала бала ... казах й да отвори Кодекса на труда и да чете. Държеше се абсолютно неадекватно, никога не съм предполагала, че на тия години можеш да се държиш така.  Продължава да ми се намила каква съм била, аз й викам отвори КТ и чети-е  не ще.
На другия ден отивам на работа- вика ме в нейната стая- освободена съм била. Аз принципно много лесно паля, ама тогава се мобилизирах и останах на положение. Викам супер, ама ще си изработя 2-месечното предизвестие. Тя  Shocked Shocked - шах, лапе на 22 години си знае правата и й се опълчва. Вика ми- не може, трябва веднага да се махна, ала бала. Ами тогава ще ми изплати пълните заплати (осигуряваха на минимална) + боничния. Ама не можело, нямало пари, не знам си кво. Отговорих й, че или си изработвам предизвестието и ще ходя още 2 месеца или още днес ми плаща и се махам. Голям зор видя с мен и с това, че си знаех правата.
Кулминацията дойде, когато отказах да подпиша великите декларации за конфиденциалност (фирмата лъжеше партньорите си и се страхуваха да не изтропам на клиентите какви ги вършат) докато не си видя Т книжка и парите, които ми дължат. Оная ти ми се паникьоса, заби ми шамар  Shocked Shocked  аз почнах да викам, колегите скочиха....Пълен цирк!!! Оная после се освести, правеше се, че нищо не е станало. Аз избягах в тоалетната да се успокоя.  Колегите бяха в шок. Оная ме заплашва с полиция, викам й айде, да идва, че да те принере такава побойничка.
Голям екшън беше, ама накрая стана по моето (пак ме прецака с болничния, ама айде). Много горда бях, че не й се оставих на обидите и манипулациите и накрая й излезе през носа цялата история.
Аааа и с най-голямата си наглост като си тръгнах ми се обади по телефона да се върна да й остава картата за ГТ, с която тя ходеше до женския пазар.  #Crazy #Crazy

# 104
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Лиляна,

Скрит текст:
Конвертираш файла в пдф и му слагаш забрана (парола) да се редактира (включително и копира). Аз така направих с дипломната си работа преди години, тъй като имах опасения, че ще се появи в някой научен журнал под името на доцентката.
....
Благодаря, но пдф-те са най-лесни с Абби Файнрийдър примерно.
Мисля си за воден печат отдолу под текста с моето име и после принтскрийн на две страници в една. Надявам се максимално да затрудня преписвачката, че да се откаже да ми ползва моите файлове представяйки ги като нейни, нейната кожа. Щото аз си играх една седмица да ги сътворя, а тя за един час и ми се ухили самодоволно.

А твоята история е достойна за приз.

# 105
  • Мнения: 25 767
Защо не се оплачеш на шефа?
Винаги можеш да докажеш, че създаването на твоите файлове предхожда нейните. Как така ще ги представя като нейни?

ПП Пускай ги тогава като изображения с воден знак. Не че пак не може да го премахне, ама поне да се поозори.

# 106
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Защо не се оплачеш на шефа?
Винаги можеш да докажеш, че създаването на твоите файлове предхожда нейните. Как така ще ги представя като нейни?
Шефът не се интересува чии са файловете. Важното е да ги има и да са по изискванията, които са поставени. Аз обаче си ценя труда и на такива, които само смучат и не дават и аз не искам да дам. Моли ме, заплашва ме дори, но не ѝ ги дадох. Накрая бръкнала в пощата на шефа, сменила имената и е готова.

# 107
  • Мнения: 25 767
Оплачи се, бе жена! Хвани я ушите, за да не е зад гърба ѝ, замъкни я при шефа и му кажи какво става. И докажи.
Егати наглото.

# 108
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 021
Уау.....Лиляна, това е нечувана наглост!
Ама, какви сте такива търпеливи и хрисими, да ви се чуди човек....

# 109
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не е много здравословно, защото шефът ще се чуди как да скрие, че някой знае паролата ѝ.
Засега съм предприела тактика да премълча, защото не съм сигурна в отношенията на другите две и може само да си похабя патроните. Сигурна съм, че няма да трогна никого с героизма си да направя нещо самостоятелно, което другите обикновено го преписват, просто сгреших, че се похвалих, че съм си ги направила перфектни и по новите изисквания и съответно ме ограбиха интелектуално.
Да влачи сега. Изчаквам момент, който ще е подходящ, но със сигурност ще има такъв. Тя тази се е компрометирала и по друг начин, та събирам материал поне накрая да си струва, не само леко шефско подсмихване или потупване.

# 110
  • Мнения: 7 171
Това, което аз зная е, че може да се премахне опцията "edit" в документа, което не позволява copy-paste.

Другото, което зная е, че когато отвориш документа, опцията "info"  ти казва кой и кога го е създал, кой и кога го е модифицирал.

Последно, можеш да си добавиш електронен подпис (видим или невидим) към документа.

# 111
  • Мнения: 1 408
Моят шеф общо взето е сладур, доколкото се отнася до мен. Аз лично лошо от него не съм видяла. За няколкото месеца, откак работя за него, ми се е налагало да отсъствам заради детето за един ден, за половин ден и т.н. Никога не ми е отказал, и то без да се отрази на заплатата ми. Що се отнася до мен, наистина ме издразни само една реплика, казана в деня, в който провеждахме интервюто за работа. Като стана дума за заплатата, каза: "Заплатата ти ще е.....лв, повече не мога да си позволя, ние сме малка фирма". ОК, съгласих се, бях на зор и приех. Впоследствие обаче се оказа, че изобщо не е вярно, че не може да си позволи да ми плаща повече. За половин година поне 5-6 пъти води семейството си в чужбина, аз лично съм го виждала как разполага с доста пари. Както и да е-толкова е преценил, толкова ми дава. Аз съм приела и не се оплаквам от размера на заплатата си. Издразни ме само репликата, че толкова можел да си позволи.
А иначе, когато не се отнася до мен, съм ставала свидетел на явни лъжи и манипулации на клиенти, на некоректно отношение към колеги и т.н.

# 112
  • Мнения: 45
 Shocked

Шашнах се от това, което прочетох! Сегашната ми шефка е винаги зад гърба ми при всякакви ситуации, цени ме и ме уважава, колективът ни е сплотен, радвам се, че работя в нормална среда.

Когато бях студентка, обаче, едно лято бях сервитьорка в дискотека и шефката ми искаше да стана любовница на приятел на нейния любовник, да ходим по Златни пясъци четиримата и т.н., той можел много да направи за мен (онзи глупак беше полицай). И когато отказах, ме уволни за лошо отношение към клиентите Laughing Laughing Laughing

# 113
  • Мнения: 306
......Това,,че идвате на работа,не означава ,че трябва да ви плащам ! "  #Crazy

Последна редакция: вт, 06 яну 2015, 17:58 от -Jane-

# 114
  • Мнения: 7 006
Това,,че идвате на работа,не означава ,че трябва да ви плащам ! "  #Crazy

Е мноо ясно..Тва бачкаторите са напаст божия.Не стига,че има по цял ден къде и какво да правят,ами и пари искат да им се дава..



Говорят си двама колеги бизнесмени:
- Ти колко работници имаш?
- 50-60, а ти??
- Ами и аз горе-долу толкова
- А плащаш ли им редовно?
- А бе, де платя, де не платя. А ти?
- Ами и аз така.Е сега например,вече 6-ти месец заплати не съм давал.
- И те все още ли идват на работа???
- Идват бе идват, а твоите?
- А бе, и те идват!
- Слушай! Що не вземем да им турим на тези глупаци входна такса на портала,а???
-Ми аз вече сложих човек да им къса билетчета.
–И ?!?
–Ми нищо..Продължават да идват.

# 115
  • Мнения: 2 746
Говорят си двама колеги бизнесмени:
- Ти колко работници имаш?
- 50-60, а ти??
- Ами и аз горе-долу толкова
- А плащаш ли им редовно?
- А бе, де платя, де не платя. А ти?
- Ами и аз така.Е сега например,вече 6-ти месец заплати не съм давал.
- И те все още ли идват на работа???
- Идват бе идват, а твоите?
- А бе, и те идват!
- Слушай! Що не вземем да им турим на тези глупаци входна такса на портала,а???
-Ми аз вече сложих човек да им къса билетчета.
–И ?!?
–Ми нищо..Продължават да идват.


На много места това е действителността,уви. Sad

# 116
  • UK
  • Мнения: 1 926
За съжаление робският манталитет на българския служител (аз също не съм била изключение) отлично подкрепя робовладелческите практики на много български работодатели.

# 117
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
За съжаление робският манталитет на българския служител (аз също не съм била изключение) отлично подкрепя робовладелческите практики на много български работодатели.

Напълно съгласна. Докато има такива, които работят за жълти стотинки, никога няма да получаваме нормални заплати. Само цъкаме с език колко получавали европейците, но ние сами подбиваме цената на труда си........и то вече сме в омагьосан кръг, от който няма отърване. Какво да го правиш - манталитет.
Помня преди години преди да затворят комбината за олио в града ни, майката на моя приятелка работеше там в продължение на месеци, сигурно имаше и година, без да получава никакви пари. Питах я за какво се хаби майка й да работи без пари, като се е видяло, че никога няма да получи парите си. За това време да си беше намерила друга работа. Българинът е много търпелив, ама в лошия смисъл.

# 118
  • Мнения: 29 846
За съжаление наистина е така.
Една приятелка с години работи във фирмата на нейна позната, която прави служителите си сами да си говорят. Само ги обижда и какви ли не психически номера им прилага. Няма да навлизам в подробности. Та, започнала е да си търси друга работа. Отива в някаква фирма, където много я харесват, но й казват, че могат да си позволят....лв заплата /която е супер малко/. Това можели да си позволят.....е, значи искаш някой да ти работи, пък да не му плащаш или да даваш минимума... #Cussing out #2gunfire За съжаление обаче все се намира кой да работи за минимума и така се подбива труда.... Confused

# 119
  • Пловдив
  • Мнения: 2 136
Намира се, не се намира  newsm78
Когато започнах работа в Пловдив атмосферата на работното ми място беше доста кофти, а иможе би ми е било кофти да съм сам сама в град, където не познавам никой, но двете причини доведоха до това да си кажа "Няма да се издържа тука! Дай да търся друго нещо." Извикаха ме по обява за работа (същата длъжност) в Хасково. Много ме харесаха и цитирам шефа "Да! Точно такъв човек ни трябва. Виждам, че имаш много познания в областа и опит, но има един проблем." Аз: "Какъв?". "Заплатата, която предлагаме за тад(зи длъжност е ХХХ лв., което е по-ниско от това, което вземаш в Пловдив." Не просто беше по-ниско, а беше 1/2 от заплатата ми в Пловидив и с 20% под заплатата ми в Ямбол. Понеже си имах работа не се засрамих да кажа "Съжалявам, но не мога да работя за тази заплата. Може би, когато прецените, че тази длъжност заслужава повече ще се срещнем отново." Повече не сме се виждали с предствители на тази фирма, но обявите им са ежегодни за тази длъжност, очевидно тези които се съгласяват да я работят за тези пари, толкова я работят, а другите просто не отиват там. Ежегодни са и обявите на друга фирма близо до Първомай.
Вярно е, че все още има много хора притиснати от обстоятелствата, но има и не малко, като тези случай. Друг случай е на момиче, което се съгласи за длъжност равна на моята без да има това образование (в областта) или опит за 600 лв. се съгласи в не малък град и в много голяма фирма да върши тази работа. Момичето предполагам е интелигентно, но не си е давала сметка каква е работата (никога не беше влизала в такова производство). Е... кратко изкара там и напусна. Очевидно или работата не е за хора, които не са от този бранш или/и не може да бъде оценяна на 600 лв.

# 120
  • София
  • Мнения: 7 673
Това,,че идвате на работа,не означава ,че трябва да ви плащам ! "  #Crazy
Говорят си двама колеги бизнесмени:
- Ти колко работници имаш?
- 50-60, а ти??
- Ами и аз горе-долу толкова
- А плащаш ли им редовно?
- А бе, де платя, де не платя. А ти?
- Ами и аз така.Е сега например,вече 6-ти месец заплати не съм давал.
- И те все още ли идват на работа???
- Идват бе идват, а твоите?
- А бе, и те идват!
- Слушай! Що не вземем да им турим на тези глупаци входна такса на портала,а???
-Ми аз вече сложих човек да им къса билетчета.
–И ?!?
–Ми нищо..Продължават да идват.
И още:
- Откакто им въведох входна такса, си тръгват само в петък вечер.  hahaha

# 121
  • Варна
  • Мнения: 1 795
Най-редовният номер: Направи това, това и това. След време: Аз кога съм казвал такова нещо?!?   ooooh!

# 122
  • Мнения: 42
Е може и по - зле: Казах ти!
Не, не си. - Не КАЗАХ ТИ! И всякакви спорове са излишни, защото тя не приема ''оправдания''. Но е ок, когато аз ги приемам. И my all time favorite:  ''Ти си свикнала с малко, но аз не мога.''....Абе мога роман да напиша, толкова материал има. В началото ме докарваше до рев, после до бяс, сега ми е смешна.

# 123
  • Мнения: 581
Имах една шефка с образование-спортно училище. Нищо лошо, но и нищо общо с длъжността, която упражняваше в момента. Любимото й занимание беше, докато пиша нещо на компютъра да седне над главата ми и да обяснява с гордост с кого е била съученичка в спортното- все отбор юнаци именувани Телето, Главата, Шопа и т.н. Най-смешното беше, че четеше какво пиша и се опитваше да редактира. " Що не метнеш някоя анимацийка в текста, нещо по-веселко..." И по никакъв начин не разбираше, че няма как да вмъкна "нещо по-веселко" в оферта до дадена фирма. Понякога се забавлявах с простотиите й, но доста често ме изкарваше от релси...

# 124
  • Мнения: 29 846
Доста съм се чудила как толкова прости и ограничени в мисленето хора се назначават на шефски позиции.... newsm78  Ама явно връзките си казват думата..... Crossing Arms

# 125
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Не е само до връзки. простите хора са нахални и вресливи, та все успяват да се намърдат някъде.

# 126
  • София
  • Мнения: 18 746
А точно нахални и арогантни до безобразие чак.С нахалство и прогрес,и повечето са некви дошли от майната си.

# 127
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
...,и повечето са некви дошли от майната си.
Какво имаш предвид?

# 128
  • София
  • Мнения: 18 746
Парашутисти. Grinning

# 129
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Парашутистите не е задължително да са прости и нахални. те могат да бъдат всякакви. Аз говорех за един особен род хора - нагли и нахални, заедно с това доста прости, които с лакти и нокти успяват да си издействат място. Имам такъв пример, но не с шеф.

# 130
  • Мнения: 25 824
Не забравяйте и фактора "добри финансови възможности".Мама, тате, мъжО, често срещано е, кифла сложена на мениджърска позиция защото е от семейството.
Лили. знам за кой тип хора говориш, има много такива успели. Не е от значение дали са дошли от село или са родени на пъпа на града.

# 131
  • Мнения: 2 650
Моята бивша шефка (работех в агенция за недвижими имоти) пък през повечето  време си редеше пасианси на компютъра или решаваше разни чаршафни кръстословици от жълти вестници,  тоест решавахМЕ, зоащото тя само  ме застрелваше с кръстословични въпроси и ако евентуално не знам отговора,  започваше с тиради - за какво съм учила толкова като не знам  такива елементарни неща , ако пък  отговоря ,пак не било верно, защото не си пасвали буквите...Това докато  набирам нещо на компютъра или водя разговори с клиенти по телефона. Обяснявала съм й, че не се получава, защото бинокИл и  шИфЙор (примерно) не са написани правилно, при което тя пак се  цупеше, че съм се правила на "учена" Не й  се дразнех за тези неща, защото си беше  много сладко същество по принцип и явно имаше комплекси  за нещо незавършено.  Тегавото беше, че и в работата беше също толкова в час . Много случаи е имало, в които просто ми се е искало да се изпаря от срам, но последната капка, заради която и напуснах беше:
 Обажда ми се тя по телефона, че намерила  къща в място Х , на много добра цена, веднага да съм я пуснела в обявите по сайтовете и вестници, да не я грабнели други. Мястото наистина супер и търсено, цената такава, че аз ако имах от къде да  взема на заем, веднага бих го купила. Естествено започнаха да валят обаждания . Записвам всичко,  давам списъка на шефката и очаквам да се разберем кой кога с кого ще ходи на огледи ( само двете си работихме основно) И тя тържествено ми заявява, че отново по-лесната работа ще е за мен - аз ще съм ходила на огледи, нейната  трудна работа щяла да е - да убеди хората да си продадат къщата, щото те дори и идея нямали , че  случайно преминаващата им с колата Шефка харесала къщата и я е обявила за продан ooooh!

# 132
  • Бургас
  • Мнения: 3 599
нейната  трудна работа щяла да е - да убеди хората да си продадат къщата, щото те дори и идея нямали , че  случайно преминаващата им с колата Шефка харесала къщата и я е обявила за продан ooooh!
Joy   Joy  Joy Сега, ако ми кажеш, че ги е и убедила...

# 133
  • Мнения: 29 846
нейната  трудна работа щяла да е - да убеди хората да си продадат къщата, щото те дори и идея нямали , че  случайно преминаващата им с колата Шефка харесала къщата и я е обявила за продан ooooh!
Joy   Joy  Joy Сега, ако ми кажеш, че ги е и убедила...


 hahaha е, не!!! Тая мнооого си е повЕрвала!!!! Crazy  А как е решила за цената?!?

# 134
  • Мнения: 25 824
нейната  трудна работа щяла да е - да убеди хората да си продадат къщата, щото те дори и идея нямали , че  случайно преминаващата им с колата Шефка харесала къщата и я е обявила за продан ooooh!
Joy   Joy  Joy Сега, ако ми кажеш, че ги е и убедила...
Ще я призная честно. Joy

# 135
  • Мнения: 2 650
В този район имаше голямо  търсене в него момент, та  цената  бешебезпринципно " най-ниска"  Whistling, даже ,колежки от други агенции ми се обаждаха и се сърдиха, че било нелоялна конкуренция а с това подбиване на цените. Не разбрах да  ги убедила, защото  напуснах...ама едва ли Laughing

# 136
  • Мнения: 4 303
Това го изпитах на собствен гръб и повярвайте ми не го пожелавам на никого.
Започвайки работа преди време, шефът ми ми каза в прав текст,че не обича хора, които боледуват.Слава богу нямах здравословни проблеми до момента на започване на работа и действително не излъгах!
Винаги обаче има първи път. Още на 20 ден ми се появи нещо на гърба като цирей. През почивката ходех при личната и мажех с разни мазила, от които полза нямаше. Това нещо стана като малка топка. Не смеех да кажа, че имам проблем, защото виждах как всеки излязал в болнични не се връща.
Беше по 0сми март петък, освободиха ни на обяд, аз отново на доктор и веднага с пълна упойка на операция. Петък,събота,неделя и понеделник на работа.Така и не разбраха какво стана с мен. Работата ми не е свързана с физически труд, иначе не бих могла да скрия. Дъщеря ми беше студентка, мъжът ми болен и парите ми бяха повече от нужни.
Напоследък обаче го налегнаха и него здравословни проблеми и вече не е така краен. Май както се казва: "дойде на мяра и хвана вяра", че хората освен да шмекеруват може и наистина да са болни.

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 14:41 от vasq_5

# 137
  • SF
  • Мнения: 21 422
А на моя шеф му се случи голяма здравословна неприятност и отстъстваше много дълго време. Въпреки всичко е много нетолерантен, когато някой от нас излезе в болнични. Например на мен за 5 дни в болнични, между които и 2 почивни, ми звъня всеки ден, за да ме пита кога ще се появя на работа и разпитва за подробности какво ми е точно. Като че ли може да прецени дали мога да отсъствам или да работя. Накрая отидох на работа в последния си ден от болничните. И, естествено, по никакъв начин не бях компенсирана. Дори и едно благодаря не получих, нито "как си, мина ли ти?". Вместо това си изработих болничните.
Но е като в оня виц - и такса да им сложа, пак ще идват на работа...

# 138
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
На моя приятелка едната й колежка загуби майка си, а другата - баща си........и то в рамките на десетина дни. Шефката била много притеснена как щели да работят в "това състояние". Въпросните момичета работят от 7-8г. във фирмата, а онази глупачка - шефката, не проявила никакво съчувствие. Дала им два дни и айде пак на работа. Иначе месец по-късно, когато нейната майка се разболяла, опищяла света. То вярно на чужд гръб и сто тояги са малко. Не знам какъв изрод трябва да си, че да не те трогне чуждото нещастие.

# 139
  • Мнения: 37
А колко е трябвало да им даде ? Месец , два ? Ако е някоя фирмичка с 3-4 човека или има крайни срокове .Едва ли и двете момичета пък биха съчувствали много на шефката  в края на месеца като не си получат заплатите,защото не са работили и пари няма. Грозно е да се дават квалификации като "глупачка , изрод " при положение , че историята е описана на две на три.

# 140
  • Мнения: 3 749
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

На предишната ми работа пък създадох предецент, като ми изплатиха болничен от работодател. И то дори не бях болна, а ми се счупиха очилата (късогледство, астегматизъм). Помолих което търпи отлагане да изчака ден-два до новите очила, понеже без очила много бързо ме заболява глава от компютъра (работното време - десет часа). Синът на шефа обаче веднага започна как всичко било спешно, как съм щяла да работя така, как ужасно много спъвам общата работа и не спря да намила, докато не ме разплака. Чувствах се ужасно унижена, все едно нарочно съм късогледа и нарочно съм си счупила очилата. Поплаках си малко, после взех, че се ядосах, обадих се на личния лекар и - воала - три дни болничен. За сметка на шефа.

# 141
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
А колко е трябвало да им даде ? Месец , два ? Ако е някоя фирмичка с 3-4 човека или има крайни срокове .Едва ли и двете момичета пък биха съчувствали много на шефката  в края на месеца като не си получат заплатите,защото не са работили и пари няма. Грозно е да се дават квалификации като "глупачка , изрод " при положение , че историята е описана на две на три.

В техния случай става въпрос за няколко малки магазинчета за дрехи, в които работят по две служителки на смяна. Надали ще настъпи края на света ако в рамките на седмица работи едно момиче. Въпросната шефка е отвратителна дрисла. Сега им намалила почивните дни, съкратила втората служителка /е, явно можело да работи по една служителка докато другата се освести от загубата на родител/ и им намалила и заплатите  ooooh!. На всичкото отгоре продава разни отвратително грозни и демодирани дрехи /от сорта на къса велурена рокля с тигрово около бюста/ на супер високи цени и после реве, че нямало работа.

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 19:44 от miss july

# 142
  • Мнения: 29 846
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

То на тези хора им се връща с лихвите....Има кой да ги съди!

Мен също ме съкратиха /разбирайте разкараха/ от старата фирма и то не, защото отсъствах, а защото си тръгвах навреме в края на работния ден. Не можело така!!!! Ако си тръгваш в 17,30, значи си си изключил компютъра в 17,00  Shocked - голяма логика.  ooooh! А, че отивах всеки ден с 15-20 минути по-рано никой не го забелязваше, разбира се. Тръгвах си, за да си взема детето от градина. И това го получих от хора, които имат деца..... Всъщност реалната причина беше, че шефката ми беше много завистлива и супер много се дразнеше на щастието на другите.....

# 143
  • Мнения: 3 749
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

То на тези хора им се връща с лихвите....Има кой да ги съди!

Мен също ме съкратиха /разбирайте разкараха/ от старата фирма и то не, защото отсъствах, а защото си тръгвах навреме в края на работния ден. Не можело така!!!! Ако си тръгваш в 17,30, значи си си изключил компютъра в 17,00  Shocked - голяма логика.  ooooh! А, че отивах всеки ден с 15-20 минути по-рано никой не го забелязваше, разбира се. Тръгвах си, за да си взема детето от градина. И това го получих от хора, които имат деца..... Всъщност реалната причина беше, че шефката ми беше много завистлива и супер много се дразнеше на щастието на другите.....


Natali_ , не съжалявай. Не е приятно да останеш без работа, а когато имаш семейство дори е страшно, но все пак е за предпочитане отколкото да работиш в такава среда. Не се знае каква нова възможност ще се отвори пред теб. От старата си работа си тръгнах сама - друга беше основната причина, но освен всичко друго сметнах, че не мога да работя в такава атмосфера и при такова отношение. Предричаха ми, че скоро ще се върна пак във фирмата, защото никъде нямало да намеря по-хубаво. Е, още чакат. Simple Smile

# 144
  • Мнения: 29 846
Дидичка, благодаря ти за подкрепата! Не съжалявам, че си тръгнах, но ми е много болно за начина и причините, по които стана това. Въпросната шефка винаги ми се е правила на приятелка, постоянно ме товареше със задачи, а накрая - била съм изгубила интерес към работата /това й беше основанието/. Това го разбрала, защото съм си тръгвала навреме, не можело така.... ooooh! Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

# 145
  • Мнения: X
Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

Това си е достойно за нова тема.... Никога нямаше да ти повярвам, но и на мен ми се случи. Не става въпрос за нов апартамент, но все пак за придобивка някаква. Завидяха и се скарахме!  Joy

Абе смешно, смешно, колко да е смешно. Tired

# 146
  • тук-там
  • Мнения: 4 274
Не, че чак ме е ядосал, но ме разочарова...силно.
Не "харесвам" шефове, от които няма какво да науча. Peace
Ще го изтърпя още малко.

# 147
  • Мнения: 29 846
Просто не можеше да преживее, че си купихме апартамент.....много злоба, много нещо.... ooooh! Tired Ама то Господ връща на такива хора.

Това си е достойно за нова тема.... Никога нямаше да ти повярвам, но и на мен ми се случи. Не става въпрос за нов апартамент, но все пак за придобивка някаква. Завидяха и се скарахме!  Joy

Абе смешно, смешно, колко да е смешно. Tired

Не сме се карали, просто завистта си личеше отвсякъде. И, откакто го купихме, започна всячески да ме товари с работа. Накрая отиде и наговори на големия шеф разни глупости /загубила съм интерес към работата  Joy/....нямам думи!
Ако някой ми го беше казал това, нямаше да повярвам, че ще се случи. Но, както казва една приятелка, злобата на хората е толкова огромна, че, ако я впрегнат в електрическата мрежа, няма да има нужда от централи....
А и то разбирам някой да ми го е купил или пък да го бях спечелила отнакъде, а то съм се заробила с огромен кредит....не е като да ми дойде наготово....

# 148
  • Мнения: 7 171
Моят шеф ми разказва за своя позната, на която детенцето и се разболяло и трябвало да излезе в болнични, а началничката и казала: "Помисли си кое е по-важно за теб, работата или детето."

На предишната ми работа пък създадох предецент, като ми изплатиха болничен от работодател. И то дори не бях болна, а ми се счупиха очилата (късогледство, астегматизъм). Помолих което търпи отлагане да изчака ден-два до новите очила, понеже без очила много бързо ме заболява глава от компютъра (работното време - десет часа). Синът на шефа обаче веднага започна как всичко било спешно, как съм щяла да работя така, как ужасно много спъвам общата работа и не спря да намила, докато не ме разплака. Чувствах се ужасно унижена, все едно нарочно съм късогледа и нарочно съм си счупила очилата. Поплаках си малко, после взех, че се ядосах, обадих се на личния лекар и - воала - три дни болничен. За сметка на шефа.

А всъщност е редно да имаш резервни очила. Аз също съм силно късогледа и без очила съм напълно изгубена. Имам си обаче резервни очила вкъщи, които при нужда бих могла да използвам за ден-два. Не са последна мода, но с тях мога да виждам.

Не мисля, че е било редно да те разплакват, естествено, но си помисли за резервни очила, евтини, ако пак ти се случи.

# 149
  • Мнения: 7 006
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

# 150
  • Мнения: 10 082
Това със завиждащите шефове ми е до болка познато.
Имах такъв, който ме подложи на голяма гонка, когато разбра, че имам по-голямо жилище от неговото.
Не знам дали беше Господ, но му се върна. Не  съм му пожелавала това, което му се случи.

# 151
  • Мнения: 37
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.

# 152
  • Мнения: 3 749
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.

Всъщност, ако бяха разбрани хора и си спазваха закона, трябваше да осигурят на всичките си служители, работещи с видеомонитори, преглед при очен специалист, а при нужда - и очила. Не мога да ти цитирам точната наредба, но има такава. А моите очила се счупиха в много особен момент - от няколко месеца усещах, че диоптърът ми може би се е увеличил, но с десетчасовото си работно време нямаше как да си запиша час при офталмолог, т.е. избрах да съм съвестен служител пред това да се погрижа за здравето си.

Въпреки това, за втори път избрах да съм съвестен служител - доколкото мога - и помолих да отложим само задачи, които е възможно, а не да скръстя ръце и да си чакам новите очила, но не случих на разбрани хора, които да ми влязат в положение. Не бяха длъжни, но и нямаше нужда да се държат зле, а после колежките една по една да ме успокояват, че когато боледуват, и тях ги обиждат.

P.S. И аз така направих - един път компромис, два пъти - и казах довиждане. Simple Smile

Последна редакция: пн, 12 яну 2015, 22:05 от Дидичка

# 153
  • Мнения: 7 171
Редно ли?


Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Абсолютно е редно, да. Не е нужно да са последна дума на модата. Просто евтини очила с диопър, а може и старите да си запазите. Колкото да ви свършат работа докато си направите новите очила.

# 154
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Редно ли?
Някои хора едвам успява и единия чифт да си заплатят.. ooooh!

Абсолютно е редно, да. Не е нужно да са последна дума на модата. Просто евтини очила с диопър, а може и старите да си запазите. Колкото да ви свършат работа докато си направите новите очила.

Ако състоянието на очите ти е такова, че да не можеш без очила, е редно наистина да имаш резервен чифт очила. Не само заради работата, а и заради личното ти удобство.

# 155
  • Мнения: 11 573
Това за отиването преди работно време е повсеместно май. Без никой да го отбележи, но тръгването навреме, леле майко!

Бях без ангажименти и работех в малко хотелче от 14- 22.00. С кеф отивах към 12.00, пиех кафе в бара с колежките, към 13.00 се запътвах към рецепцията. В нас са ми звънели на служебния, няма проблем. Шефката след време реши служебния да остава в склада на камериерката, да не занимава момичетата от бара с резервации след 22.00. Имахме и стационарен в бара.
И съм поканена с вече приятеля ми и семейството му за откриване на бара, нов сезон, вече е 22.40, тя идва и ме пита къде е служебния, някой можело да звънне. При положение че вече не съм на работа и съм гост.
Взех го.

Заведение, лятно. Уговорили сме се за работно време 09..00- 17.00. Едно, че преди да отвори, от 8 бях там да чистим, отивах в 08.40 като започнахме работа, тръгвах в 17.00, исках да изляза с детето в парка, а колегата- барман все закъсняваше и идваше към 17.20-30, аз бях виновна че нямало барман, при положение че оставаха двама сервитьори с една- две маси.

# 156
  • Мнения: X
Да, след като не можеш да си вършиш работата без тях .Никой не е длъжен да те търпи , ако са разбрани хора могат да направят един , два пъти компромис след това ти се показва врата и довиждане.
Това беше най-смешното нещо, което съм чела от известно време.  Rolling Eyes
Хора с твоето мислене определено заслужават шефовете си, били те добри или лоши.

# 157
  • Мнения: 14 726
За завистта на шефовете...върнахте ме мн.години назад.Средно голяма семейна ф-ма.Бизнеса процъфтява,По онова време мобилните телефони и разговорите бяха мн.скъпи.Не бяха масова употреба.Имах от няколко месеца моб.телефон на роднина инвалид с 20мин.безплатни минути.Дори нямаше на кого да се обадя.Трябваше ми ако се наложи да ми звъннат по спешност да реагирам.Никой не знаеше.Една сутрин колежка блъскаше по вратата на тоалетната:звъни ти телефона!Шефката мърмореше за какво си дават парите някои хора.Те също имаха от въпросните телефони,но едва ли не подчинените нямат право на този ''лукс''.После ме подпитваха как си позволявам такава ''екстра'' с мойта заплата.След време две колежки се сдобиха с панелни апартаменти.Пак приказки,разпити.Един вид големи заплати дават и ето какво си позволяват служителите им.Едва ли не трябва да се чустват виновни.Едната се подтисна много.Не стига,че предстоеше дълги години семейството им да го изплаща.Не можа и да се зарадва както си трябва.

# 158
  • Мнения: 6 122
Цитат
Най-редовният номер: Направи това, това и това. След време: Аз кога съм казвал такова нещо?!?

Ау, това е кошмар. Три години работих с такава шефка. Редовно казваше : "направи това" и после ама аз никога не съм казвала, ама не, ама да. Кошмар. Беше семейна фирма, която логично и фалира. Естествено служителите били виновни, защото не вършели нищо като хората, та тя и затова 5 - 6 месеца не им беше платила заплати.

# 159

Общи условия

Активация на акаунт