Селски пинизи на шефа.(Или с какво ви ядоса прекият ви началник)...

Това с бурканите от манджата и скумрията много гадно бе...Как не  и купихте за Коледа пластмасови контейнери за храна.

Много бързо ги лекувам такива приятно разсеяни и съм го правила, но не ми се споделя във форума.

Тя купи специално микровълнова за офиса, за да си топли манджите. Мъкнеше какво ли не - гювеч, боб. Наяде се, хвърли буркана и чинията в мивката, пък аз да чистя мизерията.
А на всичкото отгоре имаше и един ужасен навик.  Вика ме в стаята й, за да ми даде задачи за вършене и докато се чудеше какво да ми измисли, си чоплеше нещо в косата. Чуваше се отвратителен звук като чоплене на раничка с коричка. Един гаден цъкащ звък, който ме полудяваше. И сега настръхвам като се сетя 

Тарталета, ако знаеш какъв смях съм се смяла с това изпращане... Началникът на друг отдел успява някакси да прехвърли на нашия отдел един отчет. Шефът естествено решава, че ще аз трябва да поема новия отчет. Идва първият месец, правя отчета, началникът го проверява и той го изпраща на "от шеф нагоре". При което началникът на другия отдел веднага звъни да пита защо ние сме изпратили отчета, като досега все той си го бил пращал. 

По интересното е, че хабер си няма какво е пратил... Каквото напиша, това ще е. Не разбира от 80% от нещата, които се случват около него.
Друга отвратителна черта е, че много обича да говори зад гърбовете на хората. Екип от 5-6 души са настроени един срещу друг от човека, който всъщност трябва да е обединяващото звено!

Много шефове са на принципа "Разделяй и владей". На моя приятелка шефката е казала на служителките си, че ако разбере, че се виждат извън работа, всички са уволнени.

Този принцип "Разделяй и владей" важеше за бившата ми шефка - голяма интригантка.Слушаше кой за кого какво говори , после отиваше при особата , за която са говорили и и подхвърляше слуха , че еди си кой е казал това и това за теб и гледаше сеир. Винаги са ми били странни хората , които се радват на такива долни неща , съвсем сериозно не знам какво печелят от това 

Точно- радват се на долни неща! Как може да те направи щастлив или поне доволен нещо такова?! Ако не си пълен тъпанар...

И още не си се възползвала да го изложиш?
Има толкова много начини, че да не разбере откъде му е дошло.

В този ред на мисли, ще съм благодарна, ако някой ми подскаже за текстов формат на файл, от който да не може да се копира и да е само за четене. Освен с принтскрийн, за друго не се сещам, което да не може да се пробие.

В Word нямаше ли опция да се заключва редактирането с парола?
Имам някакъв смътен спомен, че съм попадала преди години на файл, който можеше само да се чете, но не и да се редактира, и беше защитен с парола.
Но може и да е бил друг формат, не помня точно.

Има възможност само да се чете, но може да се копира, а това не ме устройва. Има една, не ми е шефка, но много селски се добра до шефската поща и ми копира мои неща, които съм убедена, че никой друг няма, понеже сама съм си ги правила. Искам да си ги защитя, но да не занимавам шефа с това.

Излагайки него, ще изложа и себе си до някаква степен. Така са навързани нещата. Иначе той сам се излага като праща тотално неграмотни мейли на хора над него в йерархията. Нееднократно съм поправяла груби правописни грешки, начело със Здравей те, но не отбира... Вече само му се радвам и си затварям очите.

Моят шеф си разбира от работата, добър специалист, ерудиран човек, но постоянно се прави на ударен, разсеян, неразбрал и т.н., само и само някой неориентиран чистосърдечен служител да се върже и да свърши работата.

"Разделяй и владей" беше любим принцип на старата ми работа - малка семейна фирмичка, шефът на която имаше удивителния талант всеки ден да измисля по някаква простотия (или поне да ти вдигне кръвното). Колежките бяха дотолкова психясали, че наистина вярваха, че в офиса има монтирани подслушвателни устройства.

Лиляна,


Първата ми работа- задържах се 8 месеца, само и само да събера някакъв опит.
"Началничката" е съученичка на собственика, който имаше друг бизнес и на нея беше поверил управлението на 2-3 човека. Е няма такава ограничена личност. Абсолютно никакъв търговски нюх, ограничен човек, който само дърпаше фирмата назад. Крайно мързелива и лишена от умение да говори и работи с хора.
Идваше на работа в 11ч., в 12ч. отиваше на Женския пазар (офисът беше в Студентски), връщаше се в 15,00ч. да обядва и в 16.30ч. си биеше камшика, че вече била изморена.
Единия колега беше освободен от работа с обаждане по телефона в 19,30ч., че от утре не е на работа. Друг колега принудително го накраха да си изчисти платения отпуск, след което го въртяха и накрая му казаха, че нямало повече работа за него.
Знаех й номерата и много внимавах. Поисках си отпуск за държавния изпит- беше ми отказан. Взе да ми философства, че не ми се полагал ала бала ... казах й да отвори Кодекса на труда и да чете. Държеше се абсолютно неадекватно, никога не съм предполагала, че на тия години можеш да се държиш така.  Продължава да ми се намила каква съм била, аз й викам отвори КТ и чети-е  не ще.
На другия ден отивам на работа- вика ме в нейната стая- освободена съм била. Аз принципно много лесно паля, ама тогава се мобилизирах и останах на положение. Викам супер, ама ще си изработя 2-месечното предизвестие. Тя  - шах, лапе на 22 години си знае правата и й се опълчва. Вика ми- не може, трябва веднага да се махна, ала бала. Ами тогава ще ми изплати пълните заплати (осигуряваха на минимална) + боничния. Ама не можело, нямало пари, не знам си кво. Отговорих й, че или си изработвам предизвестието и ще ходя още 2 месеца или още днес ми плаща и се махам. Голям зор видя с мен и с това, че си знаех правата.
Кулминацията дойде, когато отказах да подпиша великите декларации за конфиденциалност (фирмата лъжеше партньорите си и се страхуваха да не изтропам на клиентите какви ги вършат) докато не си видя Т книжка и парите, които ми дължат. Оная ти ми се паникьоса, заби ми шамар    аз почнах да викам, колегите скочиха....Пълен цирк!!! Оная после се освести, правеше се, че нищо не е станало. Аз избягах в тоалетната да се успокоя.  Колегите бяха в шок. Оная ме заплашва с полиция, викам й айде, да идва, че да те принере такава побойничка.
Голям екшън беше, ама накрая стана по моето (пак ме прецака с болничния, ама айде). Много горда бях, че не й се оставих на обидите и манипулациите и накрая й излезе през носа цялата история.
Аааа и с най-голямата си наглост като си тръгнах ми се обади по телефона да се върна да й остава картата за ГТ, с която тя ходеше до женския пазар. 

Благодаря, но пдф-те са най-лесни с Абби Файнрийдър примерно.
Мисля си за воден печат отдолу под текста с моето име и после принтскрийн на две страници в една. Надявам се максимално да затрудня преписвачката, че да се откаже да ми ползва моите файлове представяйки ги като нейни, нейната кожа. Щото аз си играх една седмица да ги сътворя, а тя за един час и ми се ухили самодоволно.

А твоята история е достойна за приз.