Скритите опасности на общуването с мобилни оператори

Позицията ми не се е променила. Задължение на родителя е, щом толкова преритва да обзаведе невръстното си отроче с телефон, да се информира, да информира детето и да потърси оптималния вариант. Възмущението би имало резон, ако авторката си беше направила този труд, но очевидно не е.
И трите оператора предоставят младежки и по-особени номера (Лууп например). За варианти от сорта на Ало, да и услугите на фирми като Близу и Макс Телеком да не говорим.
Друго решение е най-евтиният китайски смартфон с неактивна сим-карта+wifi или сим-карта само за данни и инсталиран скайп. Глобулските договори за мобилен интернет предлагат карти, които са само за интернет. Моя колежка процедира по подобен начин - говори почти изключително по скайп, въпреки че картата в телефона й е за разговори. Този вариант е напълно подходящ за 10-годишно дете - възраст, която лично аз считам за подходяща долна граница за купуване на телефон.
Изобщо, при желание нещата могат да се натъкмят.

за какво да се информира?

а твърденията ти, че имало евтини телефони, с които може да си ограничаваш по избор входящите обаждания, са абсолютно неверни. няма такива телефони, с които да може да ограничиш всички обаждания, с изключение на 1 или 2 номера. можеш да блокираш няколко номера, но не и всички, нито всички без еди кои си.

също така - операторът може, но няма да направи блокиране на входящи повиквания, освен в едни много специални случаи, които ги описаха по-горе. дори и тогава, няма да блокира избирателно - е тия сто хиляди номера, без тоя и тоя номер.

изобщо, аз разбирам, че характерчето ти е темерутско и ти харесва да си наопаки по принцип, но капацитетът ти по темата се изчерпа отдавна. можеш още десет пъти да си повториш безумните твърдения какво можела и трябвало да направи авторката - това няма да ги направи нито по-смислени, нито по-компетентни, нито по-полезни някому.

Точно защото характерчето ми е темерутско, ще прежаля 50 стотинки да се обадя на оператор и ще се разходя до институциите да декларирам номера. Ако толкова ми е належащ проблемът, ще се свържа и с КЗП, които ще ми кажат, че опасностите от заглавието не са скрити за човек, който е чувал за комбинаторика.
Видно не се досещаш, че причината операторът да не желае блокиране на входящи повиквания е, че няма обективна причина. Затова написах, че трябва да има желание. Не ми се коментира що за човек ще си сложи главата в торбата и ще заложи собственото си благо и името на работодателя си, за да ограничава входящите на Пена от Сусурлево, понеже тя не си е направила сметката.
За телефоните, които имат опция за ограничаване - пробвай да питаш чичко Гугъл. Останалото съм го обяснила достатъчно ясно и който има авършен 8ми клас, ще разбере.

Нека бъдем честни! Дори вие признавате че само оператора може  ако поиска да блокира  входящите обаждания извън тези на мама и татко.
Не съм авторката, но съм си направила труда да се поинтересувам и убедено твърдя ,че към момента на пазара   няма вариант ,който да решава този проблем. Да се твърди нещо друго различно от това си е   откровена лъжа .Безполезно  е да се правят опити да се пробутват такива  заблуди ,защото който се е поинтересувал вече го  знае а останалите ще го разберат с едно кликване.
Не е коректно да представяте вариант за смарфон като евтин  .Цените започват от 140 лв и то с уговорката че  и там има проблеми и то много (кофти софтуер грубо казано),които правят работата с тези апарати доста трудна дори за възрастен.
Ще си позволя да не споделя мнението ,че на дете под 10 г не е нужен телефон .По скоро на децата над 10г не им е чак толкова нужен, защото вече съумяват да се оправят в ежедневните си неща сами, но малките имат нужда като им се наложи да знаят че могат да чуят мама.
 Като беше в ПДГ моето дете  популярно забавление било сред  по-големи ученици да  затискат вратата на тоалетната от вън когато някой мъник е вътре докато детето не се разплаче. Моето дете когато ми се обади също беше много притеснено  .Естествено реагирах веднага ...и се оказа че и на други деца ''се е случвало' 'и то ежедневно но учителите до онзи момент не бяха взели мерки .
Случвало се е да ми звънне ,че не се чувства добре за да си я прибера. Случвало се е и да не успее сама да се оправи в тоалетната и да ме помоли да се прибере за да се измие.
Имаше миналата година едно дете на 4г ,което получило разтройство и не могло да се оправи само беше станало обект на присмех и подигравки ,а госпожата си спестила обаждане до родител и го оставила омазано до края на деня. Подигравките продължиха до края на учебната година и тази година детето е в друго училище защото се оказа че тази ''случка'' се е отразила трайно и на желанието му да общува с връстниците си да играе и да се забавлява.
Смятам че дадох достатъчно ясни примери как когато  на момента едно телефонно обаждане може да извади мъничетата от проблемна ситуация и да подсигури спокойствие на родителите както да ни предпази от задълбаване на проблеми.

p.p.Най-малките са достатъчно притеснени  от новите неща с които сами трябва да се оправят и най-малко се нуждаят от притеснителни обаждани  от непознати.

Вече излизаме от темата.
Много изкушаващо изглежда на всеки да се превърне в грижовен супермен (или суперлейди), който реагира на секундата, и единствено се изисква да даде на детето телефон. Само че нещата не се случват така. Телефонът не е начин да се компенсират пропуските в общуването и възпитанието на каквито и да било навици. Въпросната госпожа, която не е счела за необходимо да се обади на родител, утре ще вземе телефона на детето, за да не я излага.
Щом е толкова необходимо толкова малко дете да разполага с телефон, то въпросният трябва да се предава на педагога (учител, възпитател). При нужда детето говори с педагога и той се свързва от неговия телефон с родител.
П.П. Относно оцветените в синьо фрази - не мисля, че съм твърдяла обратното. Дори по-назад в темата се каза, че се блокира при доказан тормоз. Всъщност имах колебания точно по въпроса с доказания тормоз и родителския контрол. В темата се каза, че има обаждания, ограничени от оператора, а не от телефона; също се каза, че операторът не ограничава. Сега да се питаме на кого да вярваме ли?
П.П.П. На нашия пазар няма варианти за родителски контрол, но, понеже и аз си направих труда да се разровя. Намерих машинка, която ограничава повиквания, вкл. с опция да ограничи всички входящи с изключение на номерата в телефона.
Малките имат нужда да знаят, че могат да чуят мама, защото мама така ги е научила. За мен това е грешно. Дете на роднини, на 10, е заобиколено от бебе от всевъзможна компютърна и телефонна техника. У тях е склад за такива неща. Детето получи телефон в 3ти клас, защото майка му нямаше възможност да го води на училище вече, а основната причина беше, че то искаше музикален плеър. Просто взеха телефон с плеър.

To  принципнно АКО педагога е на място то телефона би бил излишен , но действителността е друга понякога доста грозна и за съжаление с нея се сблъскват най малките.Не излизаме от темата ,а става ясно защо 4-5 г дете му е нужен телефон и защо не е редно(обезпокоително е ,дори плашещо) да получава обаждане от непознат чичко.
По големите далеч не са толкова уязвими. А госпожата само    сериозно ще си  усложни положението ако отнеме телефона ,особено след случката със затискането в тоалетната и факта че е знаела и не е взела мерки.

!!!Родители ,намерете начин деликатно да питате децата си ,защото те се срамуват за дето са се разплакали и крият.

В училищата масово забраняват телефоните, така че точно с това надали госпожата ще си усложни положението. За детска градина не съм много сигурна - не съм се интересувала, защото нямам познати толкова малки деца. Иначе за училищата отнемането на телефон може да се счете дори за част от служебните задължения (при наличие на забрана, естествено). Проблемите идват от неизпълнение на други служебни задължения, но и там по-добре да има комуникация вкъщи и изисквания към педагозите. Нито едното, нито другото реално е свързано с носене на телефон.

Към момента забрани за носене на телефони в училищата няма,но има ограничение по отношение ползването им час. И двете неща са встрани от темата. В страни е и опита да се представи , че даването на телефон на малки деца е излишно ,ненужно и позьорско макар да стана ясно защо не е такова.
Темата е за това как мобилните оператори предлагат номера ''с екстри-  неясно с какви контакти'' без да ни уведомят и без да предложат услуга чрез която да си спестим създадените неудобства.

Тогава отново извън темата, но мобилните оператори предлагат доста "екстри", за които хората са уведомени посредством подписаният от самите тях договор, но не ги познават.
Не е позьорско даването на телефон при действителна нужда. Има деца с особени потребности, които е необходимо да имат постоянно възможност за контакт с родителите, ако нещо се случи. А каква е нуждата едно здраво, нормално дете да чува мама през час, когато има около себе си други деца за игра и възрастен, който се грижи за тях?

идея си нямаш какви най-различни казуси и причини може да има в живота на хората, които да налагат даването на телефон на дете. това, че ти си нямаш понятие, не означава, че потребности не съществуват.

а притежаването на телефон в джоба защо и как се свързва с обаждане час през час на мама? трябва да си страшен хейтър наистина, за да правиш такива непредизвикани от нищо намеци - само, за да продължаваш да спориш и да изкарваш отсрещната страна малоумна.

Мамамари, предлагам да спрем да храним трола в тази тема. виждам, че почва чак да се опиянява от възторг.

На здраво, нормално дете може и само веднъж годишно да му се наложи да се обади спешно на майка си, а може и съвсем да не му се наложи, но след като има такава вероятност, е хубаво да му осигуриш начин за връзка. От личен опит, нито учителите, нито медицинските сестри се обаждат на родителите при нужда, освен ако детето няма свой телефон, от който да се обадят.

Аз за една учебна година съм получила 6 обаждания и всичките са били наистина важни. Не знам дали това е много или малко , но съм се убедила че институциите не работят ,а малките деца са податливи на манипулации с цел да се прикрият някои нередности И РОДИТЕЛИТЕ ДА НЕ РАЗБЕРАТ.
аз съм сигурна ,че си няма хал хабер що е то да си майка на 4-5 годишно. Иначе нямаше да обяснява че причината за несправяне в тоалетната е в липса на възпитание и хигиенни навици,а щеше на е наясно че проблема е чисто анатомичен. На децата ръчичките им не са пропорционално на възрастните , а са по-късички и поради това просто не достигат и не успяват.
Прави ми впечатление, че направи доста необмислени , непроверени и прибързани  емоционални изказвания  от което си правя извода че е много младо момиче, което си мисли че всичко му е ясно и от всичко разбира. Аз не и се дразня като и дойде до главата ще разбере за кое не е била права ,ще попълни пропуските си и може би (дано)ще обмисля по внимателно думите си за да не изпада неловки ситуации.
Върви в правилна посока  като чете и се интересува , а ако е умна и активна ще направи всичко възможно като и дойде времето ''да стъпи в нашите чехли'' нещата да са по-лесни и ''тръните вече да са утъпкани''

Не съм казала аз, че детето има нужда да чуе мама. Затова питах кое здраво дете има такава нужда, без да има причина. Болно и алергично е ясно. Специалистките може да ми отговорите, щом толкова разбирате.
А също ми е интересно какво се е случило с госпожата, която е оставила детето омазано цял ден.
Човек ще каже, че само вие сте раждали на този свят.

По тази логика и на възрастните понеже се оправят с нуждите си телефон не им е нужен, освен един служебен на  бюрото....  кой и защо е решил да обзаведе с телефон детето си, мисля, че си е негов "проблем". За мен за детската градина е ненужен, за училище вече е задължителен.
(в интерес на истината, чисто от здравословна гл. точка при нужда ми е звъняла г-жа и от двете места, но телефона не е само за  да може ако му прилошее да ми звънне. Слчва се рядко, но си го ползва).

Не знам дали сте запознати ,но поради липса на достатъчно места в детските градини и невъзможност да бъдат обхванати всички деца бе разпоредено в училищата да бъдат разкрити паралелки ,които да обхванат децата ( 4-6 г)които не са успели да попаднат в детска градина. В училищата   обаче за разлика от детските градини няма лелка, към която детето да се обърне за съдействие .Учителката има съвсем друга длъжностна характеристика  а и граупите са доста големи защото няма ограничението за бройка деца в група както е в градините например. Училищата са длъжни да приемат всички желаещи деца,а родителите на дете незаписано е детска градина трябва задължително да го запишат в ПДГ към училище.Такъв е законът.
В училищата обаче не винаги има възможност малките да бъдат отделени от големите. Не достигат възпитатели,тоалетните са общи и не са съобразени с това че и 4-5 г деца ще ги използват.(За малките са нужни по-ниски тоалетни като тези по детските клубове,но къде ти.За хигиената думи нямам.Т.е седнали от министерството и го написали,но не отпуснали пари за да се направи да стане възможно и човешко  за толкова малки деца.
Все пак на времето,най-малките бяхме поне 6-7 г и с по 23-25 деца с паралелка.Бяхме отделени на отделно крило от големите и винаги имаше дежурни ,които да следят за нередности.
Днес децата са много по-малки ,не са отделени ,няма база,няма дежурни и оцеляват кое както може.
Не е кой знае колко тежко провинение леките форми на ежедневен тормоз(да го затиснат в тоалетната,да го намокрят, да му вземат закуската,якето или шините и да ги пуснат в коша....и др),но се отразява на формирането на личността на детето.За децата е забавление,потърпевшия се срамува и крие от родителите си,а възпитателите не са достатъчно материално мотивирани  или съвестни та да се разчита на тях.
Ще ми се полека лека с времето нещата да се оправят,но не виждам как.С телефона в джобчето и когато е нужно посещение в училището (4-5 пъти за година) моето дете прескочи този критичен момент .За съжаление проблемите ще се ''наследят'' от следващите випуски.Всеки родител сам си решава но ,има деца които в началото ходеха с желание а няколко седмици по-късно плачеха и се молеха пред училищните врати на майките си да не ги оставят и си има причини ,които не винаги излизат на яве.