Децата се нуждаят от ласка и внимание

  • 3 663
  • 38
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 175
Според мене главният проблем разгледан в статията е дали да бъде оставяно детето да плаче само.
Мисля, че винаги има причина за детския плач и задачата на всяка майка е да опознае детето си и причините за плача му.
Ако детето бъде оставено самотно да плаче през деня или не му е било отделяно достатъчно внимание, то най-вероятно е то нощно време да се опитва да 'навакса' тази проява на липса на обич.
 Разбира се, тук не става въпрос за разглезване и непрекъснато обръщане на внимание - всичко е според възможностите и мисля, че децата разбират това. Както разбират от ласка и истинско внимание и нежност.
Разбира се, всичко зависи най-вече от характерите и на майката и детето. Колкото то става по-голямо, толкова повече характер проявява. Тук вече идва на помощ твърдостта при възпитанието и най-вече хитростта и изобретателността на родителите Wink
Това са засега моите виждания по този въпрос, ама съм от скоро майка, нямам и кой знае какъв поглед и върху възпитанието на други деца. Simple Smile Та - поживем, увидем Simple Smile
А че бебетата трябва да се гушкат, ТРЯБВА Simple Smile Преди време попаднах на една статия за това http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=805629 . Може и да сте я обсъждали, но ето че я пускам.

# 16
  • София
  • Мнения: 276
Съгласна съм с казаното в статията. Винаги ми е било трудно да го оставя да плаче- повече от минута не издържам . А до спането заедно- от 4 месечна възраст спи при нас, но забелязвам, че вече сам изпитва желание да си спи в леглото. Може да греша във възпитанието, но аз го оставям той" да ме води". Понякога съм и доста строга, но няма начин.

# 17
  • Мнения: 3 663
добре, аз лично с много неща от статията съм съгласна, с някои не съм, но както и да е - важното е че дава инфо и разширява мирогледа
обаче
чудя се друго
тези американски учени има няма няколко години и излизат с нови тези по почти всички въпроси...
сега очаквам след някоя и друга година да кажат, че тия изследвания не са проведени щателно и нещата не меродавни... и да започнат тотално да им противоречат  Confused да кажат, че децата гледани по другия начин израстват зависими примерно...
и какво правим тогава...

# 18
  • Мнения: 3 034
добре, аз лично с много неща от статията съм съгласна, с някои не съм, но както и да е - важното е че дава инфо и разширява мирогледа
обаче
чудя се друго
тези американски учени има няма няколко години и излизат с нови тези по почти всички въпроси...
сега очаквам след някоя и друга година да кажат, че тия изследвания не са проведени щателно и нещата не меродавни... и да започнат тотално да им противоречат  Confused да кажат, че децата гледани по другия начин израстват зависими примерно...
и какво правим тогава...

 newsm10   
ами променяме коренно концепциятя за отглеждане и побъркваме детето, себе си и околните  Smile

# 19
  • Мнения: 2 768
Ако си имаме собствена концепция-едвали ще се "побъркаме"!
Моята е подобна на тази в лекцията от много време. Още с първото дете преди 12 години педиатърката ме съветваше да не го кърмя нощем и да го оставя да плаче, за да "свикнел" Shocked Аз и казах да си остави тя нейното да плаче  Mr. Green (бях само на 20 години...) Просто смятам, че тук в статията става въпрос за новородените бебета и първите месеци от живота им. Взимала съм децата в нашето легло, когато бяха бебета, но сега насила не мога да ги накарам!

# 20
Hi all,
Много интересна тема, жената каза да чета да се образовам ммдаа слушам и изпълнявам Laughing ама личното ми мнение относно отглеждането малко се разминава със статията:

  С други думи на детето трябва да му се обръща внимание ама то е малко според зависи:

     По кое време на деня е ... след което -> Преглежда се дали е гладно, жадно, наакано, оригнало ... Ако всичко си му е наред ми и то човече глези се търси ласка/внимание/сигурност. По принцип по разпространения/'препоръчителен' подход е да го оставите да  си реве или (поне според мен) да му се обърне малко внимание и да се остави пак, ако продължи да реве (но все пак това си е  според майката/бащата дали искат да го глезят или не) оставяте го да пореве после пак го успокоявате (обикновенно има ефект)  / глезите го нон-стоп ( Sick ). А дали трябва да спи при родителите си или не - ми то за него е почти все едно по простата причина че никой не може да ви каже то зависи от самото дете пък и в крайна сметка това го решават родителите му дали им е приятно да спи при тях или не, дали ги е страх да спи при тях или не.  (ако ви е страх да не го затиснете докато спите който и каквото и да ви разправя на дали ще го сложите при вас... hahaha)

     Иначе отностно самата статията - ми да може да се травмира все пак то се формира  психически/душевно/начин на мислене - през първите ~ 7 години. После се учи да мисли вече като голям човек - пораства. Та статията е по скоро травмираща за родителите които си имат първо дете и си нямат наидея за какво иде реч. Ще ги обърка повече отколкото да им помогне.

-----
Успех в отглеждането дано Ви станат умни и красиви дечицата Simple Smile

# 21
  • Мнения: 5 299
 Свекърва ми много пъти ми е казвала, 4е е оставяла децата си да плачат. И е убедена,че това е правилният подход. Аз обаче съм склонна да мисля, че в резултат на това сега сина и е ужасно нервен(повече от нормалото), макар и да не твърдя,  че е точно така. Thinking Просто си мисля, че е възможно... Мискя,че при всяко дете е различно. Аз лично съм пробвала да оставям Викториа да поплаче, и се уверих, че това НЕ е най_подходяЩият метод при нея.

# 22
  • Мнения: 648
Понякога дотежава непрестанното висене на Александра по крачолите, ръцете, гърдите ми, не може сама да заспива, трябва да съм пред погледа й...................... но самата аз съм "гушливче", е как точно тя да не е Laughing, колкото й пъти да се заканя да я уча на малко търпимост, толкова пъти си я гушкам, давам да цоца, спинка си при нас Heart Eyes..................... просто така го усещам Hug

# 23
  • Мнения: 46 518
София винаги е спяла в самостоятелно легло, след това и в самостоятелна стая, но никога не е оставяна да плаче, за мен това е правилния подход и смятам, че се отразява добре, и на нея, и на нас  Peace

# 24
  • Мнения: 292
Подкрепям и съм съглсна със заключенията на двамата учени - децата се нуждаят наистина от топлина, ласка, насърчаване, внимание и т.н.  И не е необходимо да си ... титулован учен, за да го прозреш.

# 25
  • София
  • Мнения: 1 121
Аз не съм спала повече от 5 часа накуп за тези 15 месеца. Ако я няма цицата наблизо се реве до припадък. 1-2 пъти се пробвахме да я откажем от приспиване на цица/нощно сукане, когато вече поотрасна де, някъде към годинката. Гледката е страшна - рев до задавяне, позиви за повръщане, хълцане, едва си поема дъх човечето... Но нещата стават все по-зле и по-зле... Вече се буди през половин час и си търси заветната цица. Преди две седмици просто престанах да я връщам в неното легло, преди това гледях да го правя ако не съм заспала. Но спахме точно 2 дни. Сега пак се буди, аз местя от ляво и от дясно... Първия инстинкт на детето е да стане права, ако се разбуди... И тъкмо се реша да се преместя временно в другото стая да спя, а те да си се гушкат и успокояват с таткото (или т. нар. "превъзпитаване") и вземе че се появи такава статия...  Twisted Evil Хайде господа учените да ми  обяснят какво да правя.  Crossing Arms

# 26
  • Мнения: 3 161
Американските учени са пропуснали тънкия момент, открит от българските баби, че бебето трябва да се остави да поплаче, "за да му се развият гърдичките". Какво е тук една нервна система в сравнение с добре развити гърди и глас на оперен певец в бъдеще?

Иначе аз също не съм оставяла детето да плаче като бебе, виж като по-голямо е по-различно, защото наистина могат да се научат да постигат желаното с рев.

# 27
  • Мнения: 87
Статиятя ми харесва и в нея има неща, които подкрепям, но непрестанно си мисля, че проблема е в абсолютните крайности: или пълно себеотдаване та чак от лишаване от минутката в тоалетната, или пък закостеняла строгост, която също може да е резултат от тъжни и самотни детски нощи /в Щатите са често срещано явление/! Ако има обич и нежност в грижата ни за дечицата, значи ще открием правилния път до взаимността! Освен това дечицата ни инстинктивно ни показват от какво се нуждаят и ако обичта и нежността ги има между нас, значи няма място за проблем!

# 28
  • Мнения: 3 760
Хубава статия!
Но мисля, че не може да се правят генерални обобщения. Важното е ако майката усети, че трябва да успокои бебчето да не се спира, защото...,а ако усеща, че плачът не изисква незабавна реакция, съответно да не се юрва само, защото има опасност детето да е по-поддатливо на стрес.
Просто е важно да се вслушваме в майчината си интуиция.
Аз на теория съм по-склонна да гушкам непрекъснато, да нося бебето непрекъснато, да спя с него...Но на практика - госпожичката иска да спи сама и да я оставим на мира. Опитите да бъде успокоена в повечето случай удължават периодите на плач и страдание (когато плаче, защото й се спи) и т.н. Майката трябва да се води по детето си, а не да робува на някакви предрасъдъци.
Иначе американският начин на отглеждане (а доколкото сум чувала и немският) будят у мен недоумение  #Crazy

# 29
  • Мнения: 1 107
Хареса ми статията, напоследък все на такива попадам, но съм против вманиачаването.
Сутрин задължително влизам в банята и оставям детето в кошарата с играчки, понякога реве, но вече не е толкова малък - оставям го, защото не мога да ходя мърлява и рошава цял ден!
Друго е, когато е малко бебе - естествено, че не трябва да се оставя да плаче, няма нужда да се четат и статии, майчиният инстинкт го подсказва Peace

Общи условия

Активация на акаунт