Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение-Тема 6

Благодаря ти!
Моят син се роди с планирано секцио миналата седмица. Беше доста неприятно преживяване за мен и дори почнах да съжалявам, че не се пробвах отново нормално раждане. Усещах как ме ровичкат през цялото време, а на 2 пъти дори ме заболя, че се наложи и упойка да ми добавят.
Оказа се, че пъпната връв е увита няколко пъти около бебето. Не разбрах точно къде, защото бях в голям стрес по време на операцията. Чух, че лекарите говориха за възел, едната от акушерките, която присъства на операцията ми каза, че е около врата, а като отидох в отделението на вече родилите ми казаха, че било "около тялото". Попитах дали това означава, че ако се бях пробвала нормално раждане, пак щеше да завърши със спешно секцио. Отговорът беше, че по време на раждането не се знае дали няма да се развърже. Аз вече споменах, че тук си държат на нормалното раждане.

Но като че ли тази увита пъпна връв приспа притеснението ми, че сбърках като избрах секциото този път.

При всички случаи ужасът в очите ми беше двойно по-голям от това да присъствам на операцията си, отколкото да търпя болките на естественото раждане и категорично бих предпочела нормалното, ако няма риск от усложнения, както беше при мен.

Честито бебче! Важното е, че сега сте добре, и още по-добре ще ставате! 

На моето първо секцио бях с пълна упойка, която обаче не ме хвана - и съм във все съзнание, само няма как да им кажа, че ги чувам как си говорят, че усещам скалпела и всичко останало.
 На второто секцио упойката беше от тези, които слагат в гръбнака. И аз не мога да повярвам как докато анестезиологът и една младичка акушерка ме разсейват, и усещам как си мърдам краката - не се бяха вдървили, извадиха детето ми.

Как да си го обясня това и аз не знам 

Момичета, попадали ли сте на по-задълбочена информация (и в чужди сайтове) за рисковете от пролапс при VBAC - особено в случаи на по-напреднала възраст или на голямо бебе (при мен май ще се комбинират и двата фактора - в 36-та седмица бебето вече надминава 3 кг). Моя позната с VBAC в чужбина се е сдобила с необратими усложнения (специфичен пролапс и разкъсване на мускулни влакна), като е родила много едро бебе 4,2 кг след секцио преди 4 години. Сега не може да се грижи адекватно за децата си и е като инвалид. Този случай съвсем обърка моите представи.

Може би в най-добрия случай, ще изчакам поне раждането да започне само, а след това ще минем на секцио. Всички лекари, с които говорих ми дават такива прогнози. Изглежда нито упражненията, нито физическата подготовка, нито позитивната нагласа ще свършат работа...

Ще съм благодарна, ако някои е попадал на полезна информация по този въпрос да сподели.

Това, което описваш е много лошо, но според мен е редно да прочетеш повече статистика и най-вече да си слушаш лекарите. Аз откровено, не бих родила нормално след секциото. Трябваше да помисля преди първото, но тогава бях категорична, че искам само едно дете.

Здравей,
Рискове винаги има,при всяка една ситуация, при всяко раждане, независимо дали е секцио или нормално.
Моето мнение е, че ако не се чувстваш уверена и спокойна, по-добре е да се откажеш от нормалното раждане. Аз родих голямо бебе (4,180) VBAC, но имах вътрешното убеждение, че така трябва да стане, както и подкрепата на опитен лекар. Четох много, гледах статистика, разговарях с няколко лекари, повечето от които бяха категорично против, но в крайна сметка за себе си усетих, че съм готова и спокойна за нормално раждане.
Смятам, че трябва да постъпиш така, както ще се чувстваш максимално спокойна.
Поздрави и успех!

Подкрепям мнението на Ivory_, че трябва да си уверена, че искаш.
Ако имаш страхове все пак можеш да работиш с тях, има различни начини.

Здравейте, преди два месеца родих сина си със секцио по медицински показания, макар че много ми се искаше естествено раждане.
Искаме да си имаме поне още едно дете, след като мине препоръчителния период на изчакване, но този път, ако няма усложнения, съм решила, че ще раждам нормално. Ще ви следя с интерес.

Здравейте, имам малък син на година и 8м. и съм отново бременна.
Много ми се иска да родя по естествен начин този път и се записвам в темата 

Здравейте, записвам се с темата с огромно желание да родя нормално вторият път
Искам да попитам има ли някой раждал Vbac при д-р Китанова в Шейново? Насочила съм се към нея по препоръки.

Иначе накратко - супер разочарована съм, че родих секцио преди година и 9 м. Уговарях се за нормално, разбира се. Водите ми изтекоха и отидох в болницата с 2 см. разкритие. Качиха ме в предродилна, пуснаха ми системите с окситоцин, бързо правех разкритие, на 5 см. ми сложиха епидурална, олекна ми веднага, но спрях да усещам каквото и да е.. Засилиха оксиотцина, насилиха ми все едно раждането, за 4 часа бях с пълно разкритие, но бебето седеше твърде високо, а не ми даваха да се разходя или да стана въобще. Спряха ми епидуралната, чакаха ме 4 часа с пълно разкритие, но така и нямах напъни и бебето не слезна и - спешно секцио. Много ревах, но в този момент не можах и да се възпротивя. Роди се 3,710, 51 см., лекарката твърдеше, че бил голям за моя таз и нямало да мине, а и той изобщо не стигнал до таза ми. Остана ми горчив вкус в устата.. Сега съм доста решена на нормално, до термин ще има 2 г. и 1м. поне, говорила съм с акушерка Жени Коричкова в Шейново, много ме насърчи и препоръча д-р Китанова.

Здравейте! Вече си имаме бебче и се отбивам да кажа какво се случи при нас. Не се получи VBAC, но поне раждането тръгна нормално и се стигна до разкритие от ок. 6 см. Много се бях надъхала и подготвила - физически и психически за този момент. Дори контракциите не ми се струваха много болезнени. В един момент обаче тоновете на бебето започнаха да падат внезапно, а контракциите станаха почти без пауза помежду си, като болката беше основно в областта на разреза на предишното секцио. За щастие, лекарският екип реагира изключително бързо, като организира секцио по спешност. Оказа се, че съм била на косъм от руптура на матката. Тъканта на мястото на първото секцио явно не можеше да се разтегли, за да отвори път на бебето към таза и щеше да се разкъса под натиска му. В крайна сметка всичко приключи благополучно и имам позитивни спомени. Възстановяването след секциото върви по-леко и по-бързо, вероятно защото знам какво да очаквам. Избегнах адаптираното мляко и бебчо е само на кърма. Сложиха го за кратко на гърдите ми още в реанимацията, а от втория ден си седеше денонощно с мен и се закърмихме успешно.

Рискът от руптура може би би могъл да се предвиди. Давам си сметка обаче, че лекарите, с които се консултирах през бременността, не са преглеждали белега от първото секцио, никой не опипа тъканта за евентуални сраствания, нито е гледал мястото на ехограф. Когато се оплаквах, че усещам придърпване в един конкретен участък ми казваха „Нормално е, матката се разтяга“. В 9-тия месец, когато бебето започна да се смъква, имах чувството, че в областта на белега съм като вързана с късо въженце – усещах опъване, а коремът ми буквално увисна над белега. Може би всички тези симптоми са били важни, но нямам представа доколко са показателни от медицинска гледна точка. В крайна сметка съм благодарна, че поне ме оставиха да опитам и процесът донякъде напредна съвсем естествено

Дано при повечето от вас нещата се случат, както очаквате, но в случай на секцио, не се чувствайте разочаровани. Аз отидох с настройката, че има сериозен шанс нещата да приключат с операция и се радвах на всяка контракция в началото. В крайна сметка, важно е, че сме добре и съм с позитивна нагласа за това, което ни чака оттук-нататък  .

Zora, съжалявам, че не се е получило, но се радвам, че всичко е наред все пак. Може ли да споделиш при кой доктор беше, Киров в Тина Киркова ли?

Честито бебче !
Аз не бих се подложила на нормално раждане след секциото. Руптурата е животозастрашаващо състояние и не бих рискувала.

Zora Z, честито бебе! Колко време е минало между двете раждания?

 И от мен честито!
Аз имах същото опъване в последните месец два, но не повлия на раждането

Честито бебче!
Мисля, че за всеки който иска VBAC раптурата е най-голямото притеснение, има много статистика в тази насока, която е по-скоро успокояваща. Да не говорим, че раптура може да се получи и без да има секцио преди това, процентът е приблизително същият като след секцио (ако не се лъжа). Исках да кажа, че докато траяха контракциите ми и аз усещах "нещо" като много силно опъване, дори болка там, където си мислех, че е срязването от секциото. Но дежурният екип ми каза, че едва ли е това и всъщност докато се чудех дали опъването не е страшно, се оказа, че вече съм с пълно разкритие и влязох в родилна зала. В началото разкритието напредваше супер бавно, от 2 до 3 см сигурно минаха 3 часа, а от 3 до 10 - 1 час.
Успех на всички! Спокойствие и важното е да сме здрави и децата също!