Аз пък се притеснявам моя синковец каква мома ще ми доведе в къщи. 
И за щерката също де....ама ще видим...
И за щерката също де....ама ще видим... - Публикувана: 4 ян. 2015, 23:46 ч.
- Последно мнение: 12 ян. 2015, 06:05 ч.
Искам да кажа ... (18)_05.01-11.01
Напълно съм съгласна с вас, но трябваше да ида на интервю за работа...Казвам ви, няма по-ужасен ужас да останеш след майчинство без работа...И защо ли и аз ходя, като следва резонният въпрос: Има ли кой да ви гледа детето като е болно и аз отговоря отрицателно...Единственият вариант е дистанционна или почасова работа или детегледачка - последното е абсурдно, а засега и първата опция. 
Аз пък се притеснявам моя синковец каква мома ще ми доведе в къщи. И за щерката също де....ама ще видим...
И за щерката също де....ама ще видим...Сесили, и да се притесняваш, и да не се притесняваш - все тая е. По-добре не се притеснявай предварително.
Жаки, ако имаш хубави отношения със свекървите, бъди сигурна, че и ти имаш заслуга. Това са двустранни отношения, не става с добра воля само от едната страна. За съжаление малко хора го разбират.
Джули, има по-ужасни ужаси. не се отчайвай толкова.Гледай сега детето. Нямаш ли баби да ги привикаш?
Ох, с чужбинските гаджета е много забавно. На сестра ми все й намилахме да не се хваща с германец, но и в никакъв случай с арабин. За арменец и сърбин дума за не става. При толкова много изисквания не знам как въобще си намери гадже.
А момчетата, само още малко да пораснат, ще ги предупредя да се пазят от рускините. Всякава друга гад ще мога да понеса, само не такова чудо.
пп: Щом Чек казва, че дудненето помага, почвам и аз.
А момчетата, само още малко да пораснат, ще ги предупредя да се пазят от рускините. Всякава друга гад ще мога да понеса, само не такова чудо.
пп: Щом Чек казва, че дудненето помага, почвам и аз.
Напълно съм съгласна с вас, но трябваше да ида на интервю за работа...Казвам ви, няма по-ужасен ужас да останеш след майчинство без работа...
От сърце ти желая скоро да намерите изход от това положение. 
Приятелката на моя син е едно много симпатично и кротко девойче....
И тъй като е сравнителнно мъничка - не много висока и слабичка, все се натискам да я храня...
Ние всичките в семейството сме високи и едри...все ми се струва , че е недохранено....
Аз пък от синковеца не съм доволна...(единствено мамино чедо разглезено), че не се държи достатъчно кавалерски и все дудна...ма друг е въпросът дали ми обръща внимание
И тъй като е сравнителнно мъничка - не много висока и слабичка, все се натискам да я храня...
Ние всичките в семейството сме високи и едри...все ми се струва , че е недохранено....
Аз пък от синковеца не съм доволна...(единствено мамино чедо разглезено), че не се държи достатъчно кавалерски и все дудна...ма друг е въпросът дали ми обръща внимание
Две поколения в една къща е ужасно, но някои го практикуват в още по-изварен вариант - в апартамент. И не две, а 3 поколения. Не знам как се живее така, сигурно е ужасно.
Надявам се на такива отношения и с бъдещите ми зет и снаха. Времето ще покаже.
Е, като няма друг вариант, човек най-добре да приеме единствения възможен.
По-ужасно ми се струва да съм на мястото на възрастния човек, който трябва да направи място за новото семейство и да се съобразява с него. Сори, но това си е моят дом, където ако искам ходя по гащи, правя секс и си мятам сополите по килима (само образно казано), така че който е достатъчно голям да живее с момиче, първо да си изкара пари, да излезе под наем и тогава
По-ужасно ми се струва да съм на мястото на възрастния човек, който трябва да направи място за новото семейство и да се съобразява с него. Сори, но това си е моят дом, където ако искам ходя по гащи, правя секс и си мятам сополите по килима (само образно казано), така че който е достатъчно голям да живее с момиче, първо да си изкара пари, да излезе под наем и тогава
Да видим, току виж се окаже, че ми доведе пък зет 
Янечек, права си, всеки сам прави избора си. Аз не се оплаквам. Мъжът ми имаше право да закупи апартамент от службата си (това още като се оженихме, по соц. време). Дойде комисия у нас, огледаха се и едната от проверяващите възкликна: "Аууу, какъв палат имате!". И дотам. Действително, къщата е голяма, не сме се сбутвали в две стаи. Съумяхме и съумяваме толкова години да живеем без катаклизми. Даже се хилихме с децата - когато бяха малки, все казваха "на мама къщата", "на мама стаята", всичко беше "на мама" .
. Препоръчани теми