Искам да кажа ... (18)_05.01-11.01

Ха, Чек, това съм аз. 

И при мен не се получава. Нарочно цитирам.
Ама аз не намирам и опцията аз да пиша така, поне от таблета.

Въшко-майтапът е як  

Яне, весел празник!

Юхууу. Прибрах се, нарязах си ементал и синьо сирене, сипах малко червено винце и се проснах на спалнята. Голям кеф еййй, голям!

Бърдс   Скъсах се от смях с въшливата история. Сега синковецът ти да се моли да не го хванат наистина гадинките, че надали ще му се вържеш лесно.  

Аз не знам как се става анонимен. Дано не ми притрябва тази опция!

Може би,защото сме от мобилни устройства  от компютър сигурно става!

Тони, welcome back   

Сега видях, че в мобилната версия няма изобщо допълнителни опции. Пробвах и с пълната версия - видях къде е отметката, но цитиране като на Лиляна нямам, не се види кой кой е.

Аз пробвах от компютър, не става. Не знам с друг браузър дали ще има ефект.

Официално тогава обявявам Лиляна за компютърен и форумен гений   

Стига си издава свръхспособностите де, Лиляна!
Можеше да ни събираш по 5 кинта за разкрита анонимка...

И по десет от анонимката да не го разкривам. 

Острижи го! Или го намажи с газ, мас и оцет от главата до петите. Ама че магаре! После му кажи, че е на шега.

На младини - малко преди казармата - много ни се услади ракията на бащата на един от компанията. Стояха на едно рафтче в мазето - двадесетина бутилчици от половин литър, еднакви като войници. Вземем една и поразместим, че да не личи. Вземем втора - пак прередим и така. Накрая останаха три шишенца и съвсем нямаше как да се разместват. Напълнихме празни ги с вода и пак ги подредихме. Старият осушил един прът суджуци, наредил една делва туршия, станали те, подредил си ги в чиния като за изложба и слязъл да си вземе от елексира.

Аз останалото историята мълчи.

Лиляна, има ли вече преговори?  

На всеки трябва да му е ясно, че разсекретяването на досиетата все ще се случи.  
Акаша като спомена туршия-имам още от миналогодишната, но не ни се яде нещо. Какво да я правя?

Аз да ви разкажа как се скопосах тая вечер.

Оставих синковеца на курс по математика и съм се нагласила да тараша по намаленията, докато го чакам.
Награбих бодро всякакви парцаля и хоп-на касата.Да,ама не,тук-портфейл,там портфейл-няма го. Прежълтях,позеленях, хукнах да го диря в колата. Обаче-не   През цялото време се успокоявам, че е останал дОма и не са ми го откраднали   И си умирам от яд,че ще свършат номерата на хубавините, дет' ги бях награбила  
До тук-добре, ама как да изкарам колата от паркинга, като нямам 1 лев (за София Мол иде реч).

Разглобих си купето да ровя и да събера всякакви изостанали 5-стотинки  Посъбрах аз едни жълтици, ама недостигат пущините   Гледам часът-ще опущя детето. Чудо, ви казвам.
Знам,че синковецът има пари в себе си, ама докато изкатеря баира да го взема и после да се върнем пак пеша,ще мине 1 ч. сигурно. Та, в крайна сметка изпросих 10 ст. от  една жена, паркирала до мен-Господ здраве да й дава! Толкова ме беше срам  
Айде, с все жълтъци се опитвам да ги "оедря" на 1 лв. по всичките магазинчета.Голям зор,народе! Голям! И през цялото време ме гложди дали все пак не са ме окрали

Изкарах колата. Взех математИка и хем да бързам към къщи, хем ме е шубе, ако напъна да не ме спрат КАТ, че съответно съм без документи.И през цялото време мисля, за дебитната карта,че бая пари държа по нея,к'ъв ми е смотан ПИН-а,че трябва да я блокирам; Личните ми документи и на колата са във въпросния портфейл. Разкош!
Е, прибрахме се и гледам "виновникът" кротко се мъдри на масата

Та, от целия стрес, си налях червено винце и ви казвам  

Аман,от женска суета и суетня-чанти да сменям   Оттам дойде целият проблем.
Та,утре си турям 10 лв. в жабката-за подобни случаи  
А,и съм горда със себе си, че не се панирах и не прозвъних и мъжа ми,който  пък не е и в София.

Май влагоабсорбаторът ми се е развалил, не може да бучи от обяд, а изобщо не капе  Значиииии, много мразя да ми се развалят уреди! Таман си оправих печката, сега за влагоуловителя ще слушате една година

Айде сега ме познайте де! Ще има почерпка за отгатналите!

GeNa, сега се смееш, ама тогава хич не ти е било до смях. Как ли ти е притрепервало... Правилна е терапията с винцето. И аз нямам навик да нося пари в брой със себе си, нали навсякъде плащам с карта. А понякога се налага.
Аз в крайна сметка се изтипосах при муните  .
Като писа за намаления - тук преди и по време на празниците имаше промоции и намаления. Днес гледам по магазините - още смъкнали цените.