Великобритания - тема 56 Зимно Пролетна

Няма защо да се извинявате за мнения, които "може да не ми харесат", в случая аз знам, че почти всичко написано е вярно, наистина сама си усложнявам живота, наистина трябва да порасна, наистина не знам какво искам. Не ми харесва, че е така, но е така. Само че не може един ден да се събудиш и да знаеш какво искаш и как да го постигнеш, и книги за това как да си живееш живота няма. Не знам какво да правя, а чувствам, че е крайно време да направя нещо... Но все така не знам какво.

Дами, аз направих абсолютен фурор в кулинарията хахаххаха )) и днес съм много радостна
Тук нямаме условия за готвене, няма да навлизам в подробности... имаме микроволнова. Та.... направих супер вкусно пюре от картофи, а днес и салата с картофи, за мене това си е цяло кулинарно събитие хаха  и си се радвам  за 7 мин стават, беля ги и т.н... като ми е втръснало от хляб, то картофите ми се виждат цяло разнообразие.
Утре съм на интервю за работа. Не е работата мечта, но пък ако ми я дадат няма да откажа, защото е все пак нещо, а и не пречи да работя, докато си търся по-добро. Във всички случаи ще се постарая и ще се зарадвам, ако успея.. става дума за Грегс. Дано не паднете от смях.. не е върха на професионалното развитие.. даже крачки назад, спрямо това с което съм се занимавала, но имайки предвид, че тук стартирам от нулата.. си е ок. Тааа... стиснете палци, ако ви се намира желание ей така за всеки случай това интервю е единственото за което не съм се вълнувала, така както за другите.. но все пак естествено ще отида, не бих изпуснала шанс да направя крачка напред и да изкарвам пари...

 labello, в готварския подфорум има тема за готвене в микровълнова. Може би е назад по страниците, потърси я. Мои колеги в работата миналото лято готвиха по нея всеки ден. Има рецепти за всякакви манджи и десерти. Дано работи търсачката.
И успех с работата!
ето ги рецептите - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=576909.0

МГМ, докато измислиш какво искаш, прави каквото трябва, за да излезеш от тази спирала "на ръба". Освен, ако не ти харесва да си стоиш в нея и да си мърмориш за "престиж"  Животът си е твой и каквото сама си направиш, това е. На твое място, ще избягвам да се затормозявам със самосъжаления, оправдания и излишни анализи и ще опитам да се концентрирам върху нещо градивно.

Утре ще оставя Васко за пръв път на нърсъри. Досега сме ходили 2 пъти заедно, сега за пръв път ще го оставя. Дано му хареса!

Още съм от скоро и сигурно, затова ме вълнуват паралели, но условията в нърсъритата (3 съм разгледала детайлно) ме шокираха откровено. Горе-долу едно помещение за всичко (плюс коридор и тоалетни), никой не се събува, разкош...

Добър вечер, ще си задам въпросите пък дано някой ми отговори.
На кое казвате нърсъри? Разбрах, че най-мъничките деца (до 3 год. май беше) имат право на 15-те безплатни часа, а с по-големите как е, аз имам още две на 7г. и 10г. при тях целодневно ли е обучението или се взимат на обяд, дали има след обед занимални-плащат ли се?   

Всичкия childcare се плаща.....само тези 15 часа са безплатни, но повечето градини искат да се посещават и платени часове.
За по големите , приключват училище в 15/15.15 пм и или ги прибираш или ги оставяш на клуб след училище. Цената е различна, аз плащам £5.50/ден...от 15.15 до 17.45.

Гнидка и моята първа реакцията за нърсърито беше   Съответно се примирих, нямам избор. Важното е детето ми да е спокойно, на него да му харесва и най-важното да е здрав (което от всичко изброено най-трудно постигаме). Не съм сигурна  има ли значение дали сме тук отскоро или отдавна.  За себе си смятам, че има неща, които никога няма да ми харесат тук, колкото и време да мине  

Моите адмирации за позитивните дами   Чета ви месеци наред и се открояват тези от вас, които са с борбен дух, розови очила (в добрия смисъл) и отбелязват малките радости всеки ден - страхотен пример за всички  

  В момента МГМ е хубаво да се средоточи върху това да има фул тайм работа, а не в това да гради кариера. Не всички хора са родени за мениджъри и шефове, не всички хора го и искат, не всички хора го и могат. Повечето англичани си живеят нормално и с нормална бачкаторска работа-поне в нашия Уелс, ходят си на почивки по два пъти в годината и си изплащат къщите нормално. За млад човек, живеещ в шерната къща, която е не повече от 300 паунда, дори и на минимума да работи с оставащите към 700 паунда би си живял напълно нормално, ако не се улива по пъбове и барове и няма големи разходи за транспорт даже би му оставало доста. Хубаво е да се мисли и за бъдещето де, за времето когато децата ще дойдат и тн, но в момента не това е преоритет на МГМ предполагам. Аз например още не съм открила какво ме прави щастлива и не съм си открила професията, а съм по-голяма от МГМ, но не съм спирала да работя, нищо на никога не дължа и никои не ми помага. Май и не съм от оплакващите се и мрънкащите, или поне не се усещам  . И мога да кажа, че съм щастлива и си живея добре и от нищо не се лишавам генерално. Та от всичко написано исках да кажа,че е важно човек да намери баланс със себе си и да живее добре според неговите си стандарти, дори това да не е в офис и за огромна заплата.

labello, стискам палци за интервюто. Да не ти пука стъпка назад ли е - сметките трябва да се плащат, просто не се отказвай от търсенето. А и както казват хората: леко назад за засилка, и после само напред

Само искам да внеса уточнението, че работа в офис далеч не означава голяма заплата.
В Общината, например, средностатистическият служител работи за 16-18К.
От 4 години са им замразени заплатите.
Изобщо не виждам с какво работата във фурна стои по-долу от работата в офис.
За едното се изискват едни умения, за другото-други.
 labello, успех и дано да ти хареса повече от магазина.

Съгласна напълно....моя тийм на работа е на 15к, най-ниското във финансите....

  При нас в Уелс са на минимума огромна част от офис позициите, не само секретарските, но и разни телефонни, банкови и тн. Това е към 200 паунда на седмица. Написах го, защото от последните постове се остава с едно впечетление, че зор трябва да сме мениджъри, не може продавачки например. Но не всички го могат това,не всички го и искат...Моята колежкта на работа цял живот е работила във фабрика, пък е обиколила целия свят, има прекрасно семеиство и е супер готин и позитивен човек. Та както казах, хубаво е човек да живее с неговите си представи за щастие и удовлетворентост, а не да се мъчи да угоди на другите и обществените представи.

А, какви мениджърски позиции..за едното завършване се говори..
Иначе съм съгласна с всичко, което казваш.

Оф, досега си издирвах из старите публикации кога съм била в БГ.
Черно петно са ми излизанията от УК през 2009 и 2010.
Да живее форума и клюкарстването.

Не държа да съм мениджър. Бих работила един куп неща, в които знам, че ще съм много добра. Например да имам магазин за ръчноправени неща - бижута, опаковки на подаръци, декорации, букети и тн. Или да се занимавам с декориране на помещения - витрини, магазини, ресторанти, за разни събития и по принцип. Бих се занимавала с ПР или публицистика, или пък с един куп неща в телевизията. Бих била и певица, както вече стана ясно. Бих била редактор на списание. Бих работила за сайт като TVLine, където пишат статии за телевизионни предавания, интервюта, новини и тн. Има и още хиляда неща, с които бих искала да се занимавам, и престижни и съвсем обикновени, в които знам, че ще съм добра и вероятно ще съм щастлива да ги върша. Само че се страхувам, че ще стане като с рекламата - влязох с желание, учих с желание, като научих каквото можеха да ме научат, изгубих мотивация. Има такива хора, иска ми се да не бях от тях, но съм. Не е въпрос на мързел и знам, че на всички им писва да правят това, което правят, но не става въпрос за това. Умирам си да правя нещо, повярвайте ми, искам да бях от онези хора, които от тийн годините си знаят, че искат да са лекари или адвокати, примерно. Подготвят се за това, учат за това, след това правят всичко възможно да правят това. Не че никога не им писва, сигурна съм, че им писва, но имат някакво призвание и то си е тяхно. Аз си нямам, поне още не съм го намерила. Знаете колко добре се чувствах на нищо и никаквата си работа в Праймарк и минималната си заплата. За себе си не искам много, финансово искам неща като да разходя майка си по света и да купя нова кола на баща си.

Налагало ли ви се е да посещавате психолог тук? Според познат психиатричната помощ е безплатна като всяка друга медицинска помощ тук и трябва само да отида при личния си лекар и да поискам да се срещна с психолог, но на мен това ми се струва доста нереално. Психиатър - може би, но психолог... А човека, който ми го каза, работи в психиатрична клиника и твърди, че знае със сигурност. Някой знае ли как стоят нещата с посещението на такъв вид лекар тук?

Така си е, само че обикновено тези дето знаят какво искат, си го правят . Пък МГМ пише, че не знае. В смисъл не знае какво да прави и накъде да поеме, поне аз така го разбирам.

Навремето бях чела някъде някакви психологически анализи ли какво ли, но както и да е, ставаше въпрос, че няма по-лошо нещо от това да не вземеш решение. Тоест по-добре е да вземеш някакво решение, което дори да не се окаже най-правилното в последствие, но в крайна сметка показва, че си самостоятелен и можеш да носиш отговорност. Твърде дълго както го написа, другите са го казали пред мен. Време й е да порасне.

И понеже тази седмица бия всички рекорди по висене в нета, не знам защо   и писане тук и там, да споделя и аз.

Като ще си стискаме палци, стискайте ми и на мен, че съм си подала на едно място за стаж лятото. Отрано ама събират док. до 1 март, пък после интервюта април, ако си одобрен де. И стаж юли и август, при това и платен. И после с твърде висока вероятност за работа.

От друго място пък изникна оферта за работа, която ми е точно по специалност, която ако ме викнат ще се радвам много.

Та стискайте палци, моля, и свещи в църква не отказвам, нищо че не съм вярваща  .

Да споделя и битовизмите ни малко, бойлерът ни се развали и преди Коледа хазяина го смени и сега отоплението и водата са супер. Взе че ни падна оградата от вятъра (част от нея де), та сега пак го тормозихме човека. Тя беше се понаклонила още преди време, ноември с урагана Гонзало, ама последните ветрове и видяха сметката. Днес ни почукаха съседските деца да ни уведомят, че оградата ни е паднала и те били видели докато си играли   . Умрях от смях после.


Намерих си и приятелка за кафе с малко дете като моето от съседна Русия. Та така излях си душата, от утре по малко висене в нета, че е твърде зомбиращо и вредно