Великобритания - тема 56 Зимно Пролетна

Да се разпишат и аз Постепенно влизам в ритъм след почивката. Този уикенд наваксах с домашната работа и най-накрая махнахме коледната декорация. Днес си сготвих последното френско ястие с продукти от Франция   един вид от утре 100% съм в реалността.

Мърморанке, на никого не пожелавам да опира до услугите на психиатър, виж психолог по-може. Безплатни са през NHSа, но съм чувала, че трудно давали направления за тях. Не пречи да се пробва.

Комар, моят син веднъж ми каза, че деца щял да има чак след 30г и то само едно. Питам, защо едно, той отговаря, за да можел да му обръща достатъчно внимание   Не че си мисля, че съм перфектната майка, но много лично приех неговото мнение. Ние толкова да се стараем с мъжът да им отделяме време и внимание, синът толкова искаше братче или сестриче, толкова да я обича и глези малката, а в същото време как се чувствал... Така че децата ги правиш само за себе си, не заради другиго!

Късмет на отиващите на интервю, подаващите за стаж и търсещите работа! Усещането за удовлетворението от постигнатите цели е незаменимо, независимо колко големи или незначителни са били целите ни. Важното е да ги имаме и следваме!
Успешна седмица  

Психолог искам аз, просто не мога да си представя, че наистина са безплатни. Според познатият ми нямало да има проблем да се виждам дори 1-2 пъти месечно с такъв. Мисля, че подобни срещи могат да са ми полезни, не се срамувам да призная, че имам проблем и нужда от помощ.

МГМ, да идеш при психолог означава, че си по-добре психически, отколкого при психиатър може би имаш предвид психоаналитик? Разликите.

isolda1, стискам палци.
Днес пих кафе в приятна компания на майка от българското училище в града, чието дете догодина ще е в гимназията на голямата дъщеря, и учи в училището, в което моето дете походи два месеца преди лятото. Приятно се да се среща човек с различни хора, даже да не си пасваме с всички 100% като характери. Преди Коледа поръчвах от някакъв български онлайн магазин храни, от които ни вест, ни кост - никаква връзка, никаква информация, нищо. Рекламираше се усърдно в българското училище. Разбира се, не дойдоха за нова година, което не беше драма, но все пак ме подразни безхаберността им и питах в местната българска група някой дали е имал по-голяма сполука от мен. Никой не се отзова, но малко по-късно ми звънна жената, да ми предложи зелеви листа, сирене, много ме трогна загрижеността й да не останем без български манджи в новогодишната нощ. Не се наложи, но беше мило от нейна страна. Дребните жестове, знаете  

Мери, твоите не са ли с 6-7 години разлика? Той не е малък вече, но мисля, че всички, които сме били повече от едно дете в семейството, сме се чувствали така понякога. Аз със сигурност имах дни, в които бях убедена, че или аз, или сестра ми сме осиновено дете и затова тя! получава повече внимание от мен. Тя се чувстваше по същия начин (по-голяма с 5 години). Моите са с 6 години разлика; малката винаги се застъпва за сестра си, но е още малка и иначе егоист. Голямата понякога се оплаква, че е лишена от внимание, въпреки че първите шест години бяха само нейни. Не си го слагай на сърце.

isolda1, и на теб стискам, дано се получи най-доброто възможно

Много ще ти е трудно и до една да се доредиш с "проблемът" който имаш.
Моя позната с рак и в страхотна депресия, имала била право само на 3 срещи с психолог.

Виж, сериозно - отърси се от детските си мечти и стъпи на земята. Никой няма да ти помогне, от теб зависи всичко.
Започни каквато и да е работа възможно най-скоро, ама каквато и да е.
Ще си около хора, ще си заета да правиш нещо, защото така без работа само седиш и мечтаеш или се съжаляваш. Нито едното нито другото ти помагат.
Ако не се стегнеш подозирам, че скоро ще си тръгнеш обратно за БГ и ще трябва да се подслониш при вашите пораженчески.
Моля те, стегни се! Ще се справиш!

Може да си писала, къде си, в кой град?

В Портсмут. "Проблемът" ми далеч не е това, за което говоря тук, с това се справям някакси, то е друг вид проблем. За другото не ми се говори по форуми.

Ще напиша нещо, което сигурно на повечето е минало през ума, но не е отразено, та...

Някой и самата МГМ не отбеляза нещо много важно, даже най-важното според мен. Може да е момиче/жена, която не е наясно със себе си и да иска и не иска много неща, но това, което ще обърне всичко е да бъде щастлива в личния си живот. Колко от вас са сами-без мъж,приятел, гадже, партньор..или както искате го кажете. Та на нейните 28/9 години повечето сте имали първото си дете.
Всички се борим, но рамо до рамо с някой, като този някой не е мама, тати, леля, чичо, а именно МЪЖ. Споделяме успехи и неуспехи, радости и тревоги, но най-важното - никой не е сам!Прибирайки се вечер от работа, колко от вас имат за компания единствено телевизор или радио? Казвам това, защото имам познат, който също е сам тук. Заобиколен от приятели има работа, но казва, че отвътре се чувства "празен". Вечер компания му е телевизора. Иска жена, иска и дете и дори да се е развил супер в професията си...ми какво от това!
Когато човек не е щастлив, той  не живее а съществува. По-жалко от това няма, да знаете!
Споменахте и за корени промени - смяна на мъже, професии.....да но СМЯНА !
Да не споменавам децата, че по-голямо щастие от тях няма. С тяхната поява живота придобива съвсем друг смисъл.
Не искам да звуча като "адвокат" или "защитник" на МГМ, защото с много от нещата, които споделя ме оставя 

Ами да, аз съм съвсем сама. Не исках да го споменавам досега, понеже звучи като оправдание... Нещата щяха да са много по различни, ако не бях сама... Това доста ме мъчи.

Тъкмо се зарадвах като видях цената от 5,50/ден и се сетих, че AVE е в Манчестър. Скоро разглеждах за Лондон и цени под £9 не видях, може и да има де. Този Лондон много скъп бе!

В училището на големия е 12 паунда на ден  В Рединг сме.

Благодаря на всички ! Успешна седмица от мен.

М@я, аз все се каня да ти пиша, ако имаш път към Оксфорд, обади ми се. Ние сме до Оксфорд и доста често ходим там на разходка. Ако имаш желание за кафе или нещо .

А всъщност тези клубчета в училището ли се намират, кой ги води децата там след у-ще, щото много сложно се получава, ако трябва родителят да излиза от работа за това?...

isolda1  С удоволствие!
Нашето е в училището. След часовете някои си тръгват, другите остават там. Не учат, само си играят.

Момичета,освен в Лондон,кои други градове са добре развити и се намира сравнително по-лесно работа?

Чудесно, като решиш и имаш път драсни. Аз съм с малката, но има прекрасни паркове за разходка и за децата ще е забавно .