Помощ, оставих си бебето задълго!

  Окей, така е, права си.

  Авторката изчезна, аз казах каквото мислех, дано и тя да е намерила отговор на въпросите си.

Ако имаше основателна причина, никой нямаше да я "оплюе".  

Благодаря ви за отговорите,

Очаквах да срещна подобно отношение, но това е естествено, знаех, че доста хора няма да ме разберат. Може би и поставих погрешно темата. Дали съм постъпила правилно, или не, не е въпрос за коментиране, защото наистина нямах друг избор. Не ми е възможно да спра голямото си дете от градина не само заради гръцки - без да помисля, изтъкнах точно тази причина, макар че има и други, които няма да коментирам сега. Това, което искам да кажа беше, че единственият вариант малката да не боледува, беше да я изпратя при баба й. Друг вариант нямаше. И да, мислих много да не я давам, да остане при мен и да се справям някакси с болестите й, но прецених, че не мога да я гледам как се мъчи непрекъснато - защото тя беше от месец и половина НЕпрекъснато болна - само заради егоистичното желание да е с мен. И да, страх ме едно малко бебе да е нон стоп на антибиотици в болница. И също така е вярно, че при баба си е изложена на много по-малко зарази, защото са в Банкя, и на чист въздух. Изложих темата, за да питам дали ще можем да възстановим контакта си с нея след това, дали ще ме е забравила напълно и тн, това е което ме тревожи, а не дали съм постъпила правилно. Но няма какво повече да говоря, защото моите самообвинения заради настъпилата ситуация са достатъчни, за да се побъркам и заради обвиненията тук

Пише го във всеки учебник по детска психология и във всяка книга, даваща съвети за отглеждане на децата.
Ама какво ли разбират учените от бебета, ССФ знае по-добре.

Аз нямам претенции да съм ССФ, но имам претенциите да съм учен, при това добър такъв.
Питам за конкретни изследвания, такива, които ще покажат разликите между деца, отглеждани от родителите си и такива, отглеждани от бабите си, да предположим идеалния вариант: любяща и емоционално стабилна среда и в двата случая. Едва ли има такива изследвания, обаче.
Да, чела съм изследвания за последиците при деца, отглеждани в институции, или в рискови семейства, но конкретният случай далеч не е такъв.
Мантрата, която се налага: "майката е най-добрият обгрижващ за своето бебе" е равносилна на мантрата "кърмата е най-доброто хранене за вашето бебе", но не във всички случаи това е така  .
В конкретния случай става въпрос за 2 месеца "изоставяне"   и "непоправимите" вреди, което това ще донесе на крехката бебешка психика. Понякога се чудя мисли ли се изобщо по зададената тема или просто се пише първосигнално.

nenibeni,радвам се,че се включи,но си мислех,че поне ще кажеш нещо оправдателно за себе си,но с това ме разби:


След това оставам без коментар .

Sunshine Mom, днес си в заядливо настроение ли. или имаш проблеми с разбирането на текст?

Егоистично е, защото в случая, при мен е супер болна и се мъчи ужасно, така се травмира от болницата и от всичко, че нямам думи. А при баба си е здрава и добре, поне за момента. В случая явно давам превес на физическото й здраве над психическото, но какво да правя, така избрах. Дано не се травмира много психически от това, че я оставям за два месеца. Надявам се в бъдеще да не се налага повече. При всички случаи другата зима ще е поголяма и колкото и да се разболява, друго ще е. Не мога да понеса как се мъчи едно толкова малко бебе обаче

  Спокойно бе, жена
  Всичко ще бъде наред. 

За два месеца - със сигурност ще те е забравила. Ще мине време, ще се сети коя си и пак ще имате някаква връзка.

Вземи ми буквите от клавиатурата 

Вредите не знам дали са непоправими, но и тезата, че понеже бебето е малко, няма и да усети, че е отделено от майка си, е силно погрешна.
Едно животно ако го отделиш за няколко дена от стопаните му, страда, преживява и често се разболява от стрес, само на бебето нищо му няма. То не е живо същество, за него няма стрес, следователно няма проблеми?
Досега коментирах само подобни изказвания, умишлено се въздържах от конкретния казус. Но сега ще коментирам.
Считам, че не само бебето е изпитало силен стрес при раздялата с майка си (ама добре, че не може да си каже, горкото, пък и със сигурност ще е забравило, докато дойде време да проговори), но според мен има и още една опасност, която е твърде вероятна.
Ако по-голямото дете изпитва нормалната за ситуацията ревност (както си бях цар-господар вкъщи, взеха, че домъкнаха отнякъде това бебе, което отнема от вниманието и ласките на майка ми, а на всичкото отгоре ме пратиха на градина и то не каква да е градина, ами с непознати деца, които говорят на някакъв странен език и нищо не им разбирам), съвсем логично е то също да изпитва силен стрес. И заради появата на бебето, и заради градината като цяло, и заради непознатия език, на който трябва да общува там. А щом има стрес, ще има и болести.
И ако това стресирано дете направи подсъзнателната връзка "болест=стоя вкъщи при мама", а защо не и "болест=вкъщи при мама=бебето го разкараха оттук, ура!", проблемът с боледуването може даже да се задълбочи.
Но да не бъдем черногледи, надявам се, че майката ще промени тактиката и ще си гледа двете деца заедно. Да са ѝ живи и здрави!

nenibeni, аз ти пожелавам по-рядко да боледува голямото дете, повече положителни мисли и само хубави неща   

Как` Сийке , има резон в думите ти, но и автора се е обосновал добре в последните си постове.
 

по темата - разбирам, че майката се опитва да си успокои съвестта, но да бъде сигурна, че колкото на нея й е трудно, толкова (а и повече) и на бебка. живот и здраве, дано 2та месеца не станат 3, 4, т.н.