Здравейте!
Голямата ми дъщеря е на 15 години.
Според мен отношенията родители - дете в момента са в обичайното за възрастта й състояние - тя ни смята за досадни, неопитни, не желае да възприема съветите ни, не желае да прекарва време с нас, както преди и т.н.
В началото ми беше много болно от тази дистанция, която се създава, но с времето прецених, че е нормално. Опитвам се да не й досаждам. Като й се говори, говоря с нея. Като иска да си седи в стаята, оставям я. Често се случва да ми споделя за училище или за свои приятели и познати разни общи преживявания. Общо взето ме държи в течение.
Разбира се, както повечето й връстници - тя прекарва основно свободното си време на компютъра в чат с приятели и слушане на музика. От скоро възобнови и четенето на книги.
В училище има отличен успех и никога не е имала проблем с ученето. Само малко се оплаква като имат да учат повече, но е отговорна и винаги се е подготвяла сама.
Откъм взаимоотношения с другия пол - постоянно се влюбва. Но до момента не е имала връзка. Често обектите са крайно неподходящи и макар ние да изразяваме някакво неодобрение то е по-скоро на шега и тя не крие нищо от нас. Настоящият й фаворит е на 25 години - музикант.
Предполагам, че несподелените й любови също имат своята роля, за да се чувства тя недобре.
Настроението й е променливо. В един момент с въодушевление ми обяснява нещо, в следващия посърва и се затваря. Често се държи буквално агресивно с членовете на семейството ни без основателна причина.
Малката ни дъщеря е на 6 години и доколкото разбирам е също един от основните дразнители - голямата смята, че на малката й се позволяват повече неща, че е по-толерирана. Опитвам се да й обясня, че не е така, а просто потребностите им са други поради разликата от 9 години, но усещам, че у нея остава едно такова впечатление, което до този момент не успявам да залича.
Тя смята също, че сестричката й е досадна - че постоянно й пипа нещата, че постоянно я вика да правят нещо заедно. голямата от години й отказва и по едно време я бяха докарали почти да нямат взаимоотношения или пък, когато се съгласи да правят нещо, го прави с нежелание, държи се грубо с малката и не се получават нещата. Преди няколко години настоявах да прекарват някакво време заедно, но като видях, че не иска, не съм я насилвала.
Отделно от всичко - малката пък си търси да е център на вниманието. В детската градина е най-послушната, а вкъщи не млъква и не спира. Постоянно вдига някакъв шум. Непрекъснато сме заети с нея - или да правим нещо заедно, за да мирува или да й се караме, понеже не мирува. Признавам си, че и на нас ни е трудно да я търпим, но не можем да се справим на този етап.
Та голямата ми дъщеря твърди, че се намира в депресия. Мъжът ми също смята, че е така. При всеки признак на липса на настроение, което се случва често, той ми натяква, че била в депресия.
Аз от своя страна, смятам, че са налице обективни причини за състоянието й :
В пубертета е. Не се наспива изобщо - ляга след 23ч., а става в 6ч. Не мога да я накарам, не ме слуша. Сестричката й я дразни с шума си и с молбите да играят. Зомбира се на компа и от музиката, която слуша - метал. Прослуша я заради едно момче, което харесваше и свиреше в такава група. /Друг музикант./ Надвечер е уморена и отпусната. Това съпругът ми също го отдава на депресия.
Както повечето момичета, тя смята, че има няколко килограма в повече и понякога пропуска хранения. Примерно като седнем на вечеря, не идва, но по-късно огладнява и хапва нещо. Наистина не е от най-слабите момичета, но според мен е с напълно нормално телосложение. Не е дебела.
Става дълго, но исках да обясня подробно.
Има ли според Вас основание да се смята, че е налице наистина депресия? какво да правим?
Аз предложих редица мерки, на които дъщеря ми се надсмя. Примерно да се ляга по-рано, за да е по-отпочинала и да прекарва повече време с нас. Тъй като тя просто се дистанцира. Като ходим някъде все отказва и си остава сама вкъщи. Не я карам насила, за да не й досадя, а може би трябва.
Вкъщи имаме куче от 4-5 месеца насам, отново за борба с депресивните състояния.
Голямата ми дъщеря е на 15 години.
Според мен отношенията родители - дете в момента са в обичайното за възрастта й състояние - тя ни смята за досадни, неопитни, не желае да възприема съветите ни, не желае да прекарва време с нас, както преди и т.н.
В началото ми беше много болно от тази дистанция, която се създава, но с времето прецених, че е нормално. Опитвам се да не й досаждам. Като й се говори, говоря с нея. Като иска да си седи в стаята, оставям я. Често се случва да ми споделя за училище или за свои приятели и познати разни общи преживявания. Общо взето ме държи в течение.
Разбира се, както повечето й връстници - тя прекарва основно свободното си време на компютъра в чат с приятели и слушане на музика. От скоро възобнови и четенето на книги.
В училище има отличен успех и никога не е имала проблем с ученето. Само малко се оплаква като имат да учат повече, но е отговорна и винаги се е подготвяла сама.
Откъм взаимоотношения с другия пол - постоянно се влюбва. Но до момента не е имала връзка. Често обектите са крайно неподходящи и макар ние да изразяваме някакво неодобрение то е по-скоро на шега и тя не крие нищо от нас. Настоящият й фаворит е на 25 години - музикант.
Предполагам, че несподелените й любови също имат своята роля, за да се чувства тя недобре.
Настроението й е променливо. В един момент с въодушевление ми обяснява нещо, в следващия посърва и се затваря. Често се държи буквално агресивно с членовете на семейството ни без основателна причина.
Малката ни дъщеря е на 6 години и доколкото разбирам е също един от основните дразнители - голямата смята, че на малката й се позволяват повече неща, че е по-толерирана. Опитвам се да й обясня, че не е така, а просто потребностите им са други поради разликата от 9 години, но усещам, че у нея остава едно такова впечатление, което до този момент не успявам да залича.
Тя смята също, че сестричката й е досадна - че постоянно й пипа нещата, че постоянно я вика да правят нещо заедно. голямата от години й отказва и по едно време я бяха докарали почти да нямат взаимоотношения или пък, когато се съгласи да правят нещо, го прави с нежелание, държи се грубо с малката и не се получават нещата. Преди няколко години настоявах да прекарват някакво време заедно, но като видях, че не иска, не съм я насилвала.
Отделно от всичко - малката пък си търси да е център на вниманието. В детската градина е най-послушната, а вкъщи не млъква и не спира. Постоянно вдига някакъв шум. Непрекъснато сме заети с нея - или да правим нещо заедно, за да мирува или да й се караме, понеже не мирува. Признавам си, че и на нас ни е трудно да я търпим, но не можем да се справим на този етап.
Та голямата ми дъщеря твърди, че се намира в депресия. Мъжът ми също смята, че е така. При всеки признак на липса на настроение, което се случва често, той ми натяква, че била в депресия.
Аз от своя страна, смятам, че са налице обективни причини за състоянието й :
В пубертета е. Не се наспива изобщо - ляга след 23ч., а става в 6ч. Не мога да я накарам, не ме слуша. Сестричката й я дразни с шума си и с молбите да играят. Зомбира се на компа и от музиката, която слуша - метал. Прослуша я заради едно момче, което харесваше и свиреше в такава група. /Друг музикант./ Надвечер е уморена и отпусната. Това съпругът ми също го отдава на депресия.
Както повечето момичета, тя смята, че има няколко килограма в повече и понякога пропуска хранения. Примерно като седнем на вечеря, не идва, но по-късно огладнява и хапва нещо. Наистина не е от най-слабите момичета, но според мен е с напълно нормално телосложение. Не е дебела.
Става дълго, но исках да обясня подробно.
Има ли според Вас основание да се смята, че е налице наистина депресия? какво да правим?
Аз предложих редица мерки, на които дъщеря ми се надсмя. Примерно да се ляга по-рано, за да е по-отпочинала и да прекарва повече време с нас. Тъй като тя просто се дистанцира. Като ходим някъде все отказва и си остава сама вкъщи. Не я карам насила, за да не й досадя, а може би трябва.
Вкъщи имаме куче от 4-5 месеца насам, отново за борба с депресивните състояния.
