Да забравя и продължа, или да направя нещо, но какво?

Авторке, не се занимавай повече с тези хора, занимавай се с МЪЖА си.
За мен това са тотални неблагодарници - не стига, че МЪЖА ти е бил коректен в своите трудови отношения с тях, ами сега и закъснели фасони.
 

Моля Не е нужно постоянно да си мнителна. Тези неща се усещат съзнателно или не, и отношенията не могат да са искрени. Ние не можем да се застраховаме от това да бъдем предадени или наранени от близки хора. Но с тези хора вероятно ще преживеем и много хубави и ценни моменти. Именно това е позитума- цялостното, плюса и минуса... И това е живота.
Ако можеш да съхраниш отношенията ви-добре. Ако не можеш-пак добре. Значи не са за теб. Пожелавам ти спокойствие и вътрешна хармония, както и да се развият нещата.

Много точно написано!
Vermilion, гледай семейството си и забрави тези неблагодарници!

Истината е, че очакванията ми от тази тема бяха, здраво начукване на канчето и съответно да ми се изясни, къде точно бъркаме в отношението си към хората. Логично и да предприема действия.
Не се случи нищо такова и аз определено съм изненадана.
Реално, ако трябва да се извинявам, то не намирам за какво друго, освен за моето положение.
Ако не беше случилото се, той щеше да напусне след края сезона. Става въпрос за един месец в повече работа, извън пиковия период.
Мъжът ми работи 5 сезона, последните 2 основно заради това, че чувстваше лична ангажираност и работи по специалността си, а с натрупания стаж ще има повече възможности.
И неговата позиция е - забрави. Виждам, че там нещата са се уталожили и той е в хармония с решението си. Обидата му е голяма, защото накрая тя му предложи пари, заради които да остане. Да, същите бяха достатъчно мотивиращи, за да преосмисли решението си за напускане, но нищожни, за да застанат на преден план пред семейството. Той казва, че ако се отнасяха за друг момент и заради това, че оценява реално трудът и професионалният му принос, е едно. В случая се е обидил от това, че тя го познава дотолкова, за да вярва, че всичко що се отнася до него се продава срещу сума определена по нейно усмотрение. Каза, че вероятно изхожда от себе си...
За мен наистина бе твърде силно и крайно от негова страна и приех, че тя също се е почувствала притисната, за да постъпи по този начин и другото вече съм го описала в предните постове.
Мисля да оставя нещата така и да се постарая, да не се тероризирам вменявайки си вина. В крайна сметка до този момент с нищо, никой не е показал, че ние сме значими по някакъв начин.

П.П.
Искам да благодаря и за изпратените л.с.   
 

Това последното - за предложените пари, обаче не би трябвало да е причина за обида. Нормална практика на работодател в опит да задържи напускащ служител и не би трябвало да го приема лично. Както и отказът не би трябвало да обиди отсрещната страна.

И двамата сме на това мнение, категорично.  Подчертах го.
В случая обстоятелствата бяха лични и вече нямащи нищо общо с работата. Тя по себе си беше проблем, който той искаше да премахне.
По отношение на професионалните му намерения и планове, отношение е можело да се вземе при други обстоятелства, предвид това, че са били в течение през цялото време. И той да си взима решенията.
Той напусна по лични причини в случая и това беше изтъкнато като мотив и защо се случва по този начин, от негова страна към онзи момент.
Предложението не дойде на момента, той не е казвал - от утре не работя. Първо се подходи лично и след това дойде конкретното предложение. Случи се и друго, но предпочитам да не го споменавам.

Това с парите и обидата ми даде друг ъгъл - "Дай си ми куклите, на си ти парцалките"!
Е, големи хора сте

Еми не, защото е нямало условия и изисквания и през цялото време аз отговорността съм я търсила в нашия двор, заради  конкретните обстоятелства.
Колебания и игрички от типа аз на теб ти на мен, ако, иначе, или... твърдо не.
Казах го и назад, те са обидени очевидно-за мен причината не е ясна, защото напускането не е такава за мен.
Аз работя също с хора и отказа аз или отсрещната страна, да имаме проф. отношения в даден момент, не е причина за обиждане.
Мъжът ми се обиди поради ясно и конкретно отношение. Всичко това се отрази на личните ни отношения.
Аз не искам да обвинявам и не обвинявам никой, защото това няма да даде решение на проблема и максимално се опитвам да бъда обективна. Затова и пуснах темата, за съпоставка на посоките.