Вече няколко пъти започвам тази тема, но накрая все я трия.
Историята се отнася за скапрването на едни ценни и важни, поне за мен, взаимоотношения.
В същите по отношение на развитието, аз не заемам страна, но като цяло съм засегната и търпя негативи във всяка отношение.
Мъжът ми работеше в бизнеса на нашите кръстници. Работи в продължение на няколко години. Времето си минаваше всичко беше наред, радвахме се, че имаме и личните си отношения, защото винаги сме изпитвали единствено и само добри, и топли чувства към тях. Логично щом и ги поканихме за кръстници. Това е и била единствената причина за тази покана - нашето отношение към тях и нищо, което да стои зад това.
И двамата сме такъв тип, че от никой, нищо не искаме и не търсим - никакви молби, за каквото и да е било, към никой. Затова пък сме такива, че винаги се отзоваваме за хората, които обичаме и според възможностите.
Убедена съм, че всичко, което е било възможно и сме могли, сме направили за тях. Точно бяхме щастливи, че отношенията ни са именно такива и извън работата на мъжът ми, можем да бъдем близки.
По отношение на работата мъжът ми е доказал качествата си и резултатите са категорични, що за професионалист е той и не вярвам да се намери човек, който да е работил с него и да го отрече.
Дойде момент в работата му, в който на него започна да му липсва удовлетворение. Още преди 2 години, той заяви открито, че ще търси развитие. Беше наясно, а и не е изисквал от други условия извън това, което те смятат за възможни. Започна да учи и да си търси работа. Не напусна веднага, тъй като кумата ни( тя му е и кръстница на него )е с малко дете и не искаше да я оставя, преди да се организират в тяхното семейство. Но категоричните му планове бяха открито заявени, освен, че развитието по същите също не е стояло скрито.
Миналата година той получи повече дори от очакваното, предложение за работа. Повече се оказа и след като започна.
Искаше да напусне веднага, но аз се намесих (страхотна грешка разбира се ) и това повлия на решението му конкретно за този сезон. Става въпрос и при двете места за сезон.
Беше изключително щастлив от новата работа и общо взето плановете му вървяха според това, което той искаше.
Случи се така, че за мен изминалата година се оказа кошмарна с куп проблеми. Стигна се до крайности в нашето семейство, аз не бях добре меко казано, а и все още се справям с това.
Исках да се разведа, за да може той да продължи живота си нормално. Не съм искала да напуска, напротив. Моето състояние бе истински ужасяващо и се отразяваше на всички нива, за него бе ужасно, а и той караше трети сезон без почивка, а в сезон не се работи като в обикновен режим на постоянна работа.
Той беше разкъсан между ужаса вкъщи и работата. Аз бях сама почти постоянно и на ръба... въпреки това той работеше и не се отказваше - не искаше да я остави в средата на сезона. Категорично отказа и да се развежда и вкъщи беше на 120%.
Беше решил да напусне след пика и по договор, което е месец преди съществения край на сезона и край на работния му ангажимент. Опита се да я уведоми, но се оказа, че е твърде заета, за да разговарят... Множество пъти. В крайна сметка той заяви, че напуска както си му е реда. Съответно настана драма, но сега той повече не желаеше да разговаря. Случиха се някои неща и тя предприе някои действия, които мъжът ми регистрира като крайна обида и опит от нейна страна да използва максимално в нейна полза, случващото се в нашето семейство. Той напусна коректно по установения ред, но обиден. Да успееш да обидиш мъжът ми трябва наистина да се постараеш.
Той отказваше да говори за това в продължение на 3 месеца. Единствено каза, че той продава единствено трудът си и, ако някой е мислел, че отношението му и всичко отстрани са влизали във фиша, то този някой няма място в нашия живот, ако за тези години не е успял да ни опознае.
Резултата е ясен - нищо. Аз отстрани, болно ми е. Винаги съм искала с хората, които ще ни бъдат кръстници да сме близки и да имаме нашите отношения. Имам отвратителното чувство, че съм излъгана.
Есента имахме няколко лични празници, включително и годишнина от сватбата, но никой не се обади. Съответно и аз не се обадих за коледните, тъй като се ядосах. Навързвайки отминали случки и събития, в които не съм се вглеждала особено, от днешна гледна точка съм склонна да приема мнението на съпругът ми, че всъщност зад всичко целта е била в полза на работата. Но той е бил отдаден в работата си и преди личните отношения...
Та така, сега аз го мисля и както винаги се питам къде точно сбърках, или мъжът ми сбърка избирайки семейството си? Не са ли те тези, които да ни вдъхнат малко кураж и подкрепа? Защо трябваше да се случи така? Търся гледни точки...
За мен наистина тези отношения са ценни и важни, и подобно развитие е последното нещо, което съм очаквала. А след това, възможно ли е да останат истински? Били ли са изобщо такива преди това?
Всеки ден ми е в главата и ме тормози. Мъчно ми е, ядосвам се, мисля, прехвърлям случки, думи и пр...
Съжалявам за чаршафа, но така и не успях да го събера в по-кратък вариант.
Историята се отнася за скапрването на едни ценни и важни, поне за мен, взаимоотношения.
В същите по отношение на развитието, аз не заемам страна, но като цяло съм засегната и търпя негативи във всяка отношение.
Мъжът ми работеше в бизнеса на нашите кръстници. Работи в продължение на няколко години. Времето си минаваше всичко беше наред, радвахме се, че имаме и личните си отношения, защото винаги сме изпитвали единствено и само добри, и топли чувства към тях. Логично щом и ги поканихме за кръстници. Това е и била единствената причина за тази покана - нашето отношение към тях и нищо, което да стои зад това.
И двамата сме такъв тип, че от никой, нищо не искаме и не търсим - никакви молби, за каквото и да е било, към никой. Затова пък сме такива, че винаги се отзоваваме за хората, които обичаме и според възможностите.
Убедена съм, че всичко, което е било възможно и сме могли, сме направили за тях. Точно бяхме щастливи, че отношенията ни са именно такива и извън работата на мъжът ми, можем да бъдем близки.
По отношение на работата мъжът ми е доказал качествата си и резултатите са категорични, що за професионалист е той и не вярвам да се намери човек, който да е работил с него и да го отрече.
Дойде момент в работата му, в който на него започна да му липсва удовлетворение. Още преди 2 години, той заяви открито, че ще търси развитие. Беше наясно, а и не е изисквал от други условия извън това, което те смятат за възможни. Започна да учи и да си търси работа. Не напусна веднага, тъй като кумата ни( тя му е и кръстница на него )е с малко дете и не искаше да я оставя, преди да се организират в тяхното семейство. Но категоричните му планове бяха открито заявени, освен, че развитието по същите също не е стояло скрито.
Миналата година той получи повече дори от очакваното, предложение за работа. Повече се оказа и след като започна.
Искаше да напусне веднага, но аз се намесих (страхотна грешка разбира се ) и това повлия на решението му конкретно за този сезон. Става въпрос и при двете места за сезон.
Беше изключително щастлив от новата работа и общо взето плановете му вървяха според това, което той искаше.
Случи се така, че за мен изминалата година се оказа кошмарна с куп проблеми. Стигна се до крайности в нашето семейство, аз не бях добре меко казано, а и все още се справям с това.
Исках да се разведа, за да може той да продължи живота си нормално. Не съм искала да напуска, напротив. Моето състояние бе истински ужасяващо и се отразяваше на всички нива, за него бе ужасно, а и той караше трети сезон без почивка, а в сезон не се работи като в обикновен режим на постоянна работа.
Той беше разкъсан между ужаса вкъщи и работата. Аз бях сама почти постоянно и на ръба... въпреки това той работеше и не се отказваше - не искаше да я остави в средата на сезона. Категорично отказа и да се развежда и вкъщи беше на 120%.
Беше решил да напусне след пика и по договор, което е месец преди съществения край на сезона и край на работния му ангажимент. Опита се да я уведоми, но се оказа, че е твърде заета, за да разговарят... Множество пъти. В крайна сметка той заяви, че напуска както си му е реда. Съответно настана драма, но сега той повече не желаеше да разговаря. Случиха се някои неща и тя предприе някои действия, които мъжът ми регистрира като крайна обида и опит от нейна страна да използва максимално в нейна полза, случващото се в нашето семейство. Той напусна коректно по установения ред, но обиден. Да успееш да обидиш мъжът ми трябва наистина да се постараеш.
Той отказваше да говори за това в продължение на 3 месеца. Единствено каза, че той продава единствено трудът си и, ако някой е мислел, че отношението му и всичко отстрани са влизали във фиша, то този някой няма място в нашия живот, ако за тези години не е успял да ни опознае.
Резултата е ясен - нищо. Аз отстрани, болно ми е. Винаги съм искала с хората, които ще ни бъдат кръстници да сме близки и да имаме нашите отношения. Имам отвратителното чувство, че съм излъгана.
Есента имахме няколко лични празници, включително и годишнина от сватбата, но никой не се обади. Съответно и аз не се обадих за коледните, тъй като се ядосах. Навързвайки отминали случки и събития, в които не съм се вглеждала особено, от днешна гледна точка съм склонна да приема мнението на съпругът ми, че всъщност зад всичко целта е била в полза на работата. Но той е бил отдаден в работата си и преди личните отношения...
Та така, сега аз го мисля и както винаги се питам къде точно сбърках, или мъжът ми сбърка избирайки семейството си? Не са ли те тези, които да ни вдъхнат малко кураж и подкрепа? Защо трябваше да се случи така? Търся гледни точки...
За мен наистина тези отношения са ценни и важни, и подобно развитие е последното нещо, което съм очаквала. А след това, възможно ли е да останат истински? Били ли са изобщо такива преди това?
Всеки ден ми е в главата и ме тормози. Мъчно ми е, ядосвам се, мисля, прехвърлям случки, думи и пр...
Съжалявам за чаршафа, но така и не успях да го събера в по-кратък вариант.
Какво толкова? Хора се срещат и се разделят.
