Отдалечаване за сметка на детето

Вече не можем да си говорим нормално. Остана да култивирам равнодушие, което да ме предпази от негативните емоции, думи, действия и бездействия. Сега дори когато направя нещо хубаво пак ме нападат. Но пък за себе си реших на огъня да не отвръщам с огън. И така започнах по-добре да усещам любовта към децата си и да се грижа за тях с желание.

Ей... кое е по-важно в едно семейство – дали отношенията между жената и мъжа или отношението към децата – това е въпрос на ценностна система на индивида, въпрос на възпитание, опит и т.н.
Разбирам те, че имаш нужда от това да знаеш кое е правилно и кое не, така да се каже общовалидна система, но според мен в много области, особено що се отнася до човешките отношения няма подобни „стълбове”, които да ни показват кое е грешно и кое правилно.
Извинявай, не искам да звуча назидателно, позволявам си да говоря от моя опит.
Не мога да прогнозирам какво и как ще се случи при теб, иска ми се да кажа че ще се случи това което искаш да се случи и в повечето пъти това става, но трябва време и търпение и истинска вяра. А понякога се оказва че човек е искал неща, които не му носят щастие и мир със себе си.
Аз също се намирам в изключително сложна ситуация в личен план, две години отчаяно се опитвах да „контролирам” нещата – разбирай каквото и да се случи аз трябваше да имам готово решение или рекация, да взема мерки да „водя парада” на моя живот.  Изморих се ужасно, изиграх всички възможни варианти, които биха могли да се случат в релано време с реалните хора, нито един не ми донесе удовлетворение и спокойствие. Разбих си нервите... сега.. сега се наслаждавам на живота не, не съм безотговорна, грижа се за детето си, преместих фокуса си изцяло върху нея, без да съм обсебваща и поглъщаша. Детето ми е голямо де 14 години . Подкрепям я, обичам я, така да се каже – там съм за нея.
Далече съм от нирвана , но намалих драстично въпросите с фундаменталн характер, кое е редно и кое не.. Отпуснах се, усмихвам се повече, опитвам се да работя по-малко и най-важното престанах да взимам фундамнталн решения, опитвайки се да предначертая бъдещето.
Моят съвет, ако го искаш:  грижи се за децата, грижи се за себе си, уважавай майките им, усмихвай се повече, пий хубаво кафе, посещавай добри заведения за хранене, сам или с приятели, животът е прекрасен, всички са живи и здрави, нали? Това е най-важното, много често го забравяме.