Връзка с жена с дете

  • 27 839
  • 101
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2
Привет!

Въпросът, който ще опиша, ме тормози от много време и ще се радвам да получа мнения от хора, преживели или видели такъв род отношения.

Накратко от почти две години имам отношения с жена с дете. Разликата ни е 4 години в нейна полза, а детето е под 7.  Поддържат активни отношения с бащата - той иска контакт с детето.

От друга страна с нея сме в прекрасни отношения и ако го нямаше този момент досега да сме заживели заедно.

Нямам скруполи по въпроса за възрастовата разлика, че има дете, че не било правилно и пр глупости. С нея преди всичко сме приятели, имаме сходни интереси и принципи и сме си доказали обичта многократно. Вярвам й, колкото и да звучи лековато.

Нямам дете и до сега досегът ми с деца е главно няколко пъти с нейното и на още един приятел - нищо по-сериозно.

Притесненията ми са от гл.т. на това, че не знам какво да очаквам от задълбочаването на такава връзка. Просто нямам опит, а нещата са важни. Моля, който има отношение по такъв въпрос да даде мнение. С този пост не търся отговор на въпроса си, а споделен опит.

Благодаря предварително!
 

# 1
  • Мнения: 80
Имате чудесна връзка с една жена. Чуждият опит едва ли ще ви послужи. Колкото различни са хората , толкова различни са и историите. Разбирам вашите колебания и неувереност и това събиране на мнения малко ми прилича на прехвърляне на отговорност за решение, за което вероятно усещате сам, че е време. Доверете се на чувствата си, на преживяванията си, на интуицията си.
От живота имам примери и за двойки, които са се събрали, и за такива, които са се разделили в такава връзка, или по-точно не са стигнали до сериозно обвързване. На мъжете във вашата ситуация най-много им тежи "чуждото" дете, а именно то е човека, за когото следва най-вече да се помисли.
Такова решение е много лично...

# 2
  • София
  • Мнения: 17 280
Ако го нямаше кой момент досега да сте заживели заедно?
Моят син беше на 8 като започна връзката ми със съпруга ми. На третата среща ги запознах, три месеца по-късно заживяхме заедно.
Заедно сме вече като семейство и с още едно дете 6 години.
Не знам какъв отговор търсиш точно, но моят е, че когато има голяма истинска любов, просто не се издържа на живот разделени. Може би не си сигурен, че е жената за теб? Тя иска ли още деца, ти искаш ли, наясно ли сте?
По отношение на сина ми, съпругът ми беше получил съвет от майка си - с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна. Е, явно е подействало, защото синът ми го уважава много и семейството ни е много задружно.

# 3
  • Мнения: 10 993
не съм в подобна ситуация, но много ме впечатли цитата на Бърди: с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна. много мъдро. ще го запомня.

# 4
  • Мнения: 3
Приятелю, тук решение няма да намериш. Колкото хора четат - толкова ще се изкажат и всеки ще пречупи дилемата ти през собствения си житейски опит или мироглед. По-скоро ще се объркаш, отколкото да намериш правилния път.
Живота си е твой, решението чака теб. Жена, дете, любов, семейство, страх, смелост, надежда, и т.н. са думи на които очевидно тепърва ще намираш смисъла. Няма кой да го направи вместо теб.
Тук само можем да ти (ви) стискаме палци и да чакаме след някоя друга година да напишеш какво е станало.
Добре дошъл в живота!

# 5
  • Мнения: 4 418
Ми не съм врачка, не знам какво би се случило при теб. Струва ми се неправилно да ви правиш изводи на база развитието при някой друг. Нещата са индивидуални, ти най-добре трябва да ги усещаш, а не да си мислиш, че във форума някой ще е по-запознат.

# 6
  • Мнения: 3 626
Прави каквото трябва, пък то каквото има да става, ще стане!
Успех!

# 7
  • Мнения: X
Ако искаш да живееш с тази жена и с нейното дете, трябва да го приемеш като твое. Тогава и то ще те приеме и нещата ще бъдат наред. Simple Smile Успех!

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 10 827
Правилно ли съм разбрала, че не заживявате заедно, защото приятелката ти поддържа контакт с бившия си!? Защото тя винаги ще поддържа този контакт, защото този човек е баща на детето й. Не знам какво очакваш и какво чакаш. Ако се обичате и искате да живеете заедно, сядате, говорите и се събирате. Ако има нещо съществено, което ти пречи да предприемеш важната стъпка, пак трябва да говорите и да си изясните нещата. Няма по-лошо от недоизказаните и скрити мисли, защото те пречат на връзката.
Наистина трябва да си готов да обичаш детето и да се грижиш за него като свое, а утре като имате друго дете - да не ги делиш.

# 9
  • Мнения: 2 265
Притесненията ми са от гл.т. на това, че не знам какво да очаквам от задълбочаването на такава връзка.

А защо не попиташ нея какво очаква от задълбочаването на връзката ви Rolling Eyes ?

# 10
  • Мнения: 9
Искам да споделя моя опит, тъй като съм в сходно положение Simple Smile

Имах дългогодишна връзка с бащата на моето дете, нямахме брак, но живеехме на семейни начала. След 8 години заедно и дъщеря вече на 5 г. се разделихме преди 2 години. Сегашния ми приятел е прекрасен човек, който от самото начало беше наясно за ситуацията, в която се намирам. С бащата на малката ми принцеса поддържаме нормални отношения без да делим каквото и да е. Поделили сме грижите и обичта си към нея, за да не страда детето и смятам, че се разделихме изклчително цивилизовано. Не мога да нарека отношенията ни активни. По въпроса със задълбочаването на отношенията ми със сегашния човек до себе си, бих могла да кажа, че това е нещо наистина възможно, по простата причина, че обичта по между ни е много силна, много искрена.  Няма нищо страшно в подобна ситуация. Дъщеря ми приема човека до мен и го обича, взаимно е. Благодарна съм, че той е до мен и ще бъда щастлива да останем заедно. Та - моето лично мнение е - ако се обичате, ако се уважавате и подкрепяте, не живейте с миналото, а гледайте заедно към бъдещето си. Вашата връзка е напълно възможна и съвсем нормална щом сте се намерили и обикнали. Пожелавам Ви щастие и смело напред.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 349
не съм в подобна ситуация, но много ме впечатли цитата на Бърди: с детето даваш всичко от себе си и не очакваш нищо в замяна. много мъдро. ще го запомня.

Наистина е много хубаво казано и би трябвало за важи и за биологичните родители  Hug Hug Hug

# 12
  • В сърцето на любимите мъже!
  • Мнения: 1 040
И аз не разбрах кое е по-точно въпросителната - детето или баща му?
Ще споделя моя опит - детето беше под 3 години, когато с баща му се разделихме, а година по-късно заживяхме със сегашния ми съпруг (с 3 години по-малък от мен). Колкото и да са добри намеренията и усилията, проблеми и нагласяне винаги има.
Съпругът ми обича сина ми много, и винаги се старае да се чувства детето добре, да е щастливо, да го възпитава и т.н. НО... не съм съгласна, че ако приемеш детето като свое, нещата са префектни, защото не е твое, защото не можеш да му се скараш като на свое, защото, ако му издърпаш ухото, ефектът ще е преекспониран и затова се губи една идея автентичност на отношенията. И на теб самият ще ти е трудно да приемеш, че, колкото и да се стараеш, може детето да не те приема напълно.
Мисля, че има значение дали мъжът също има дете, и дали знае как се възпитават деца по принцип, това би помогнало.
Все пак, ако обичаш жената и се хвърлиш с главата напред и си отворен на 100% към детето, ще се получат нещата. И аз да потвърдя: Даваш всичко и не очакваш нищо в замяна! Simple Smile

# 13
  • Мнения: 520
Аз също бях във връзка с мъж, който имаше дете от приключилия му вече брак. Ами не можахме да се разберем. Той искаше да го вижда по празниците, а аз исках по празниците да съм него. Не успяхме да се напаснем и това е. Но все пак е въпрос на желание от двете страни. И винаги ще остане бащата на детето, който за щяло и нещяло ще се меси малко или много индиректно във взаимоотношенията ви. Сега може би не ме разбираш, но ще има много такива моменти когато ще ти иде да теглиш една на всичко и ще искаш жена без дете от преден брак - с чисто минало дето се вика. Едно дете свързва двама души завинаги - искат или неискат. И за третия е много трудно било то от мъжка или женска гледна точка. Някакси ще се губи отвреме на време твоята тежест - нямам предвид като мъж, макар че при теб ще го има това. Аз се чувствах игнорирана, чувствах липсата на внимание, бях на 2-ро място. Не е никак лесно. Но докато не пробваш няма как да разбереш дали е лъжица за твоята уста. Аз не съм толкова широко скроена. Това не е за разбиранията и възпитанието по нашите ширини. В чужбина са по-айляк. Тук не е така.

# 14
  • София
  • Мнения: 17 280
Жените по-трудно приемат мъж с дете от предишен брак, факт.

Общи условия

Активация на акаунт