ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №19

Преди  години и на мен ми изписаха АД.Пих ги около 6м.и на своя глава си ги спрях-всичко беше ок.След известно време пак пих за кратко.Започнах работа с психолог и нещата се регулираха/засега/.Стискам палци на всички да се оттърват от тази гадост!

Само човек изживял този ад може да знае какво изпитваме ние и колко воля е нужна за да се примириш с факта че ще пиеш АД .Е аз съм от хората които неможаха сами да се справят дори забременях и родих на АД сега имам прекрасен син на 4 месеца и пак съм на АД ндезнам колко време но знам че трябва да мога да се грижа за него опитах всякакви алтернативни методи и психоанализа и хомеопатия и...нищо сега съм на Есобел и деанксит докога ...незнам но не смятам че съмпо слаба защото съм ги избрала

Извинявай в кой пост някой те е нарекъл разглезена лигла? И коя ще да е тази вълшебна една едничка дума, която да ни промени?
Постовете ти започват да ми приличат на на лицемерие и отбой " ама аз исках да кажа това, пък те са разбрали съвсем друго" . Е как по друг начин да разберем това "Но явно на много хора  им харесва да си пият лекарствата и да се оплакват".

Аз получих първата си атака на 27 години, след 7 години учителски стаж   Това беше през 97 година и до 2003 се борих без АД. Но когато наближи защитата на дисертацията ми  нямах време да работя върху себе си, гледах и бебе-/синът ми се роди 2001/. По същото време учех и психология и психотерапия-докторантура +магистратура. Спях по 2-3 часа на денонощие и пак тъпо и упорито отказвах да пия АД. Но през 2004 вече усещах, че нямам сили, а и предстоящата защита ме ужасяваше-всичките ми сили бяха насочени там и се предадох. Не се оправдавам и не съветвам никой да започва АД, ако не се е докоснал до тях. Дано Иреназ не ме обвини,че съм рекламен агент на някоя фармацевтична компания /това беше нелепо и адски обидно за всички, пишещи във форума дошли тук да споделят болката си и да потърсят подкрепа/. Иреназ, това, че си на ръководен пост по-скоро е фактор, който би трябвало да те мотивира-съдя по себе си, че откак съм на такъв пост и съм затрупана с работа, нямам време да мисля за негативни неща......защото прозвуча като оплакване. При мен и при по-голямата част от колегите ми-психолози, този проблем съществува, защото знаем нещата перфектно на теория, но забравяме за себе си, опитвайки се да помогнем на хората, правим трансфер на техните проблеми върху себе си и те ти депресия, или ПР. И това, че някой пие АД, не означава че е безличен плазмодий и е спрял да се бори, оставяйки се на течението. Неборещият се човек лежи вкъщи, мрънка постоянно на любимите си хора и се оплаква колко е нещастен. Някой от неборещите  проявяват дори и суицидно поведение. Никой не те е нарекъл лигла, напротив, повечето постове в отговор на твоя звучат като защита......Аз не се защитавам, просто те умолявам да разрешиш и на другите да имат свое мнение. Всеки от нас знае каква нечовешка мъка е и колко е ужасяващо да си фактически здрав, а да се чувстваш като душевен инвалид.

напротив - крайни оценки може и трябва да има!
защото истината често, да не кажа винаги е крайна, в противен случай тя не е истина, а нещо смесено.

казваш - "никога в живота не е черно или бяло"... ок, да приемем това.
въпросът е, че лекарствата не може да са достойна патерица даже за влизане в "сивото", какво остава за влизане в "бялата" зона...

в най  - добрия случай, може да приемем, че те са патерица, която те натиква в най- тъмните нюанси на "сивата" зона, съвсем, съвсем близо до  "черната" такава и .... те натиска да си останеш завинаги там.

Не, не те натискат да си винаги там. Това е прекалено крайно мнение. Щом аз след прием на стимулотон съм била след това 7 години без АД, явно не са толкова "приковаващи".

Не е вярно, това, поне в моя случай. Както писах и по-горе само 10на дни след започването на АД аз започнах да си връщам живота. И също щом близо 4 год. не съм взимала даже Валидол, значи не съм влезнала в черната зона и не ме е натиснала да остана завинаги там.

Sila 7, АКО на теб лекарствата не са ти подействали добре и са те "натикали" в някаква сива зона, при много хора не е така!!!
Всеки сам избира как да се лекува, в зависимост от това кое му действа добре и кое зле.

Ако имаш някакви конкретни съвети ги напиши, но не казвай кой какво да пие или да не пие.

И напротив - лекарствата са много достойна патерица и те връщат в живота. При мен е така. Нарочно го подчератвам, защото важи за мен не за всички. Както и НЕпиенето на АД е добре, но  не за всички.

Сигурно ни четат много хора , за това и аз ще пиша. Дълго време преди да започна АД се борих , но накрая изгубих всякакво желание за борба и се предадох. Ако не бяха АД можеше вече да не пиша тук, ако ме разбирате. Така че, искам да подкрепя всеки, който реши че е стигнал до дъното и не може да продължи повече, да пробва АД. Не съм рекламен агент, а просто съм го преживяла. От всичките приказки за АД, човек започва да се обвинява, че ги пие и ситуацията става още по зле. А в такъв момент, най-малко от това има нужда човек. Да аз ги пия вече доста години, пробвам да ги спра, но след няколко месеца отново имам нужда от тях. И какво от това? Вече се примирих, ако са ми нужни за да живея добре - ще си ги пия. Защото зная какво беше преди това ! И не не съм лигла, защото само който е бил на моето място може да ме разбере.

Мама Виви, точно за подобни случаи говорех. Много хора с подобни страдания имат суицидни мисли-ако един човек е изпаднал в такова състояние и бяга от живота, за съжаление единственото решение на близките му са лекарства. Моя приятелка, следствие на депресия се хвърли от 12 етаж. Ако беше говорено с нея, ако беше проведено адекватно лечение-можеше още да е жива. Не ми се дават множество подобни примери. Никой не е тръгнал никого да насилва да пие лекарства, но по-добре жив с лекарства, отколкото ......другата форма без лекарства.  А какво да кажат диабетиците и други още по-страшни заболявания, обречени за цял живот с подобни патерици.......Човек трябва много сериозно да премисли какви изявления прави в подобен форум, защото тук хората са доста чувствителни и докачливи и не е редно да бъдат поставяни в отбранителна позиция. За жалост не можах да се изразя по-деликатно.

maria7787,   Не са те осведомили добре твоите 5 психиатри/психолози. ОКР не означава натрапливи мисли, а просто натрапливите мисли са ЧАСТ от ОКР, както и от ПР. Натрапливи мисли само по себе си не е диагноза. Натрапливости има в много състояния, както ти ги наричаш.
 
Относно ПР - това състояние МОЖЕ да се лекува без лекарства, САМО ако няма нарушения в мозъка и предаването на информация. МОЖЕ да се лекува с психотерапия и прочее САМО ако е ситуитивно и е провокирано от нещо конкретно като ситуация. Но ако ти имаш човек, чиято същност е тревожна, човек който има натрапливи мисли, страх от смъртта, проблеми с концентрацията и прочее, МНОГО ЧЕСТО се налага пиенето на лекарства.

И не съм съгласна с по-долен пост ( според мен доста неподготвено изказване ) как АД или други подобни вкарват в черната дупка и прочее. И че после човек бил по-зле. По-зле ставаш ако имаш рецидив и наистина имаш нужда от лекарства. Ако не, има хора по 10 години пили АД и после забравили и чак след това имат подобни проблеми и то отключени от ситуация ( иначе можеше да нямат никога ), както и има хора които пият АД един път и край завинаги, както и има хора които не пият АД и се справят с алтернативи.

Но да се обвиняват лекарствата за потенциалната им възможност да помогнат, след като толкова много хора казват,че се чувстват по-добре от тях, е меко казано смешно и несериозно. И никой никога не е карал насила и може да кара някого да "си пие лекарствата", а просто хората влизайки тук и изказвайки проблемите си е ЛОГИЧНО да ги посъветваме да отидат на психиатър, който логично или не, ще им изпише лекарство. Има и психиатри които НЕ изписват лекарства, представете си! Ако психиатъра е добър и прецени правилно цялостната картина, може да постави точната диагноза ( което е 50% от преборването ) и след това да прецени какво, как и колко да даде.

Има и още един момент който много се забравя - злоупотребата или по-скоро неправилната употреба на АД. Много често чета как се почва някакъв АД в конски дози ( за което лекарят е виновен ) и се спира за 1 ден от раз, а после човека се чуди защо е зле и обвинява "лошото" лекарство. Сори, но АД са сериозни препарати и се пият сериозно. Пият се бавно, спират се бавно. Не се пуши, не се пие, не се взимат наркотици, не се стои до късно, не се ядат боклуци. Не може да си пиеш АД и са стоиш всеки ден до 4 сутринта и да се чудиш защо още имаш депресия или ПР или друго. Подхода е комплексен. Писала съм по-напред в темата,че подхода има няколко елемента, НО един от тях е лекарство.

Няма от какво човек да се страхува,че ще спре или как ще спре АД. Защото АД може да се спре и то може да се спре завинаги ( ако си е свършил работата ). Важното е КАК ще се спре и какво ще се случи после - ще променим ли вредните навици, ще премахнем ли вредните хора от живота си, вредната работа, вредните роднини и прочее? Пак казвам, нещата са комплексни и не са едностранни.

Относно стигмата за болестите - дали имаш ПР, шизофрения, депресия, БАР или каквото и да е друго, името не е важно. Дали имаш диабет, рак, левкемия, подагра, болно сърце - също не е важно. Името не е важно, важно е какво правиш от там нататък. Да, ПР няма общо с шизофрения, защото е съвсем различно, НО това не значи,че проблема е по-малък ( от страна на негативните изживявания ). Хората с шизофрения не са искали да имат шизофрения, те не са луди, те са болни хора, които имат право и реален шанс за пълноценен живот! Хората с ПР не са луди, те са хора с определено "състояние" които също могат да живеят пълноценно. Не сравнявам двете, съвсем различни са и едното е доста по-тежко от другото,НО това са просто имена. Не ме интересува как се казва болестта ми, искам просто да знам какво мога да направя за себе си, за да съм добре, това е което ме интересува. И ако е нужно да пия лекарства, ще си ги пия.

Както е казало момичето по-горе - ако са ти нужни и се чувстваш добре с тях - пиеш ги и това е. Не може никой да ни кара да се чувстваме зле,защото пием лекарства за психиката си! По тази логика всички останали болни от каквото и да е трябва много да се срамуват,че пият лекарства, да не говорим за тези на химиотерапия или диализа!

Относно лекарствата. Баща ми се разболя от рак на белия дроб и моментално се срина психически. Изпадна в тежка депресия и получи всички гадости свързани с нея, щото не му стига другото. Мъча, направо се мъча да го накарам да отиде на психиатър, виждам го колко е унил. Никой не знае колко му остава, може месеци, може година, а дай Боже години, и той трябва да си стъпи на краката и да си ги изживее, сега просто вегетира.

Еньо, Азорските острови са чудесен избор

Гала, много съжалявам за баща ти! Надявам се да има шанс за него да оздравее напълно и да се пребори с рака. Но ти даде един много добър пример - има много шарлатани, които лекуват уж рак с билки, диети и прочее неща. Не казвам,че те не помагат, напротив, но не може да са основни, може да са съпътстващи към терапията. И те няма да го спасят от рака, нито позитивното му мислене ще го спаси ( то може МНОГО да помогне, но не и да го спаси ).

Е не, той си кара химиотерапията и постигна добри резултати, да чукна на дърво, благодарение на нея. Но няма шанс да оздравее, има шанс само да забави за жалост. Но как да го накарам да се радва на това което му остава, никакъв шанс няма без АД, дано се навие и му помогнат. Аз пак ще си кажа мнението с риск да стана досадна. Въпроса е не дали да пием или не АД, въпроса е когато се наложи да ги пием да помогнат, че иначе...

О,да, и тук си много, много права. То май пиенето е лесно, въпроса е дали ще помогнат  . Че има хора с тежки депресии, дето и лекарства не им помагат, тогава става страшно....