ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Тема №19

Проблема е ,че явно четеш през редовете.
Мисля ,че споделих в първият си пост през какво съм преминала ,затова и споделих за другите начини както ги наричате. За сериозни или не ПА ,мисля че не е уместно а и няма как да ги квалифицираме. тогава на мен лично много ми помогнаха да повярвам именно постовете на Мария. Според мен тя ви казва това което и аз по малко по елегантен начин...
Мария ,благодаря за подкрепата
Хубав и прекрасен ден на всички

Съгласна съм, че човек сам трябва да си помага и да търси и други начини за справяне с това състояние. АД са само патерица, която ни помага да започнем да мислим по-трезво. Факт е обаче, че не винаги може да се мине без АД. Ето например аз. След 4год. приемане на АД /със засилване и намаляване на дозата и пак засилване, и пак намаляне/ най-накрая успях да се оттърва от тях. 8-9 месеца по-късно аз пак започнах да имам същите симптоми, но аз вече ги познавах. Всеки ден ми беше лошо. Започнах да си казвам, ако още един ден ми е така и започвам пак АД, и пак и пак и пак. И така месец и нещо. И в един момент, о чудо аз съм бременна /чакано 8 години/ иииии всичко се изпари. И да исках АД - нямаше начин, и ми мина. И така 3.5год. Най-прекрасния ми период, без ПА, без тревожност, просто радваща се на живота и на малкото създание, което ми дари Господ. Отглеждането му не минава без перипети, но аз удържам фронта. Притеснение на момента, но когато всичко отшуми аз си се успокоявах. Но така до този ноември. Имахме сериозен проблем с детето, където стреса беше огромен, който продължи месец. И когато то се оправи - аз се сринах /както става по принцип/ . И пак си казах и този път ще се справя. Познавам го това, не може да ме изплаши. Ще ми е гадно известно време, но ще мине. Ноооо този път не познах. То реши, че ще ми покаже, че има и други страни, а не само тези,които познавам. Вдигнах кръвно и от там въртележката се завъртя - Спешното, пак лекари, кардиограми и т.н и т.н и т.н, омагьосания кръг, който почти всички познаваме. И така два месеца, в което време състоянието ми се задълбочава, все повече и повече. И така пак стигнах до извода, че пак трябва да имам патерицата, за да мога да се изправя. И ето пак съм на АД от 10 дни, все още състоянието ми не е започнало да се подобрява, но се надявам... Та така - мисълта ми е - неможе да има крайни оценки. Никога в живота не е само черно или бяло. Понякога може и без лекарства, понякога не може - всичко зависи от човека и от конкретното му състояние в момента.

Много интересно, много добре казано. Това вече сме го чели, че ПР и подобни били състояние на духа. За съжаление обаче, ако беше така ( в повечето случаи ) нямаше да има психиатри. Същото важи за шизофрения, БАР, депресия и други от групата.

Аз искам да питам специалистките които са се излекували с природна медицина ЗАЩО аз се влачих 2 години като бито куче, опитвайки се да "намеря сили в себе си" за да се излекувам и да се правя,че нищо ми няма, а със всеки изминал ден ставах все по-зле? Защо след като изпих една камара хомеопатия, капки на Бах, хранителни добавки, чайове, ходих на психотерапия, изчетох един тон с книги, опитвах се да спортувам и прочее, аз НЕ СЕ подобрих и не се излекувах? Нима съществува някаква тайна терапия, за която ние не знаем?

Много добре го е написала горе една потребителка,че явно не сте имали сериозни проблеми с ПА или депресия, за да говорите по този начин, а проблемите ви са били чисто ситуативни и моментни и е напълно възможно да са се оправили при смяна на средата, само с психотерапия и прочее. НО това не важи за всички останали.

И аз не съм видяла тук някой да настоява да се пият лекарства, но когато някой започне АД и го спре на 5 ден и след това се чуди защо му е зле, логично е да го посъветваме да си пие лекарствата.

Ще срещнете враждебност, защото много сме си напатили и много сме се наслушали как трябва да се справим без лекарства, а вие какво мислите, че не искаме ли? Че нарочно пием лекарства, ей така, защото така ни харесва и така ни е кеф? Това е ОБИДНО. Затова и срещате враждебна нагласа.

Щом вие сте си помогнали една на друга и сте добре, радвам се за вас, искрено! Надявам се никога да не ви се повтори кошмара! Но оставете другите да си преценят как да се лекуват и какво да пият или да не пият, защото от много съвети нещата стават по-зле. За тази работа си има лекари и психолози и те са тези които могат да помогнат, а не книжките на Луиз Хей и подобни (които не казвам,че са лоши, но просто няма да поправят химията в телата ни).

Oceanborn, много добре казано!
Аз ще добавя само, че всеки носи глава на раменете си и тя не е само за да се пази баланс.

Има една гранична точки при тези наши състояния. При всички хора има моменти на падение. Само че при здравите хора тези моменти някак си отшумяват от само себе си. Докато при други случаи не само, че не отшумяват, ами се влошават във времето. Това е нещо, което със силна воля и позитивни мисли не се контролира, няма как.
Ако хванеш грип и си със 38 градуса температура, можеш да се справиш с парацетамол и чайчета. Само че ако вдигнеш 40 и започнеш да правиш гърчове и да храчиш кръв, дали пак ще се бориш с чайчета, защото другите са ти казали, че са се оправили само с това?
Същото е и при нас.
И не съм съгласен, че едва ли не насила тук подстрекаваме хората да пият АД. Но е нормално да ги съветваме да посетят специалист психиатър, и то точно заради настойчивото мнение на тези, които ти обясняват как абсолютно всичко е нормално да опитваш, само не и хапчета. Това е нелепо. Има си специалисти и те са за това, да преценят какво е необходимо.
Не съм съгласен също с твърдението "Щом аз се справих без лекарства, значи всички могат". Светът е толкова шарен и разнообразен, че да се твърди подобно нещо, е меко казано проява на тесногръдие. Всеки човек може да достигне просветление и нирвана, но колко от нас реално го достигат? Нали?
И последно. От моя личен опит в живота, най-много съм се парил от хора, които знаят всичко и са способни да те убедят, че те и единствено те са прави, защото знаят наистина всичко.
Завършвам с това, с което започнах - всеки има глава на раменете си и нека преди всичко се вслушва в своя здрав разум.

Ето и една статия, която е колкото забавна, толкова и показателна по въпроса:
http://www.gatchev.info/blog/?p=1811

enyo   

Хайде и аз да кажа.Винаги съм била против каквито и да било лекарства.Не пия лекарства по никакъв повод почти и винаги съм търпяла дори и болката да е била нетърпима.Когато усетих че при мен нещата не вървят както трябва си казвах.временно е.ще мине.ще се справя.Да ама не.Нещата толкова се усложниха че накрая се бях тотално вцепила .дори и да говоря ми беше трудно.влачех.Децата ме питаха нещо и след малко си отговаряха мама пак не ни е чула.Казах си че определено трябва да потърся помощ.7 месец пия АД и съм определено добре като спирам и едно по едно лекарствата както ми препоръча и ПС.А знаете ли първия път какво ми каза.Аз мразя да изписвам АД но понякога се налага затова първо започвам с най слабите и в малки дози лекарства.Но да знаете двамата с вас ще се справим.Е справяме се.Всичко е индивидуално хора.трябва да го разберем и да не сравняваме.

Ох...няма начин да не избие темата на тази дискусия...Това е така,защото ВСЕКИ от нас е до голяма степен субективен!Абсолютно всеки. Колкото и обективни постове да пише.И това е напълно нормално,защото не знам какво същество трябва да си,за да можеш да си крайно обективен.
Начинът, по който преживяваме нещата според мен зависи изцяло от характера ни, от поведенческите ни модели и от жизнената енергия, с която сме се родили(тук може и да греша,защото много хора пишат колко жизнени и щастливи са били преди и колко са се променили откакто са с ПР, но когато човек изпадне в депресия/има криза, той в крайна сметка реагира спрямо характера си..така,както би реагирал по принцип в кризистни ситуации)
Но в крайна сметка наи-важното е как да се почувстваме по-добре!Аз заставам твърдо зад идеята,че АД не бива да се изписват с лека ръка без да се знае със сигурност дали действително става въпрос за ситуационно премеждие и срив,или за по-сериозно бъгване на биохимията на мозъка.Като съответно това трябва да се определи с малко повече внимание и тестове от страна на лекарите, нещо, което за съжаление не е практика....

Само да вметна, че лятото не е добър сезон за Бора Бора, някой мислеше да ходи 

Хмммм, ами сега къде ще си похарча парите, дайте идеи 

Браво Noa
 Oceanborn -"специалистките" и в частност аз, позволи ми да внеса едно уточнение-ПР, генерализирана тревожност и Окр ги водят състояния- няма как шизофрения.Бар и депресия/тежка депресия//лека,умерена депресия не се лекуват с лекарства/. , гранично личностно разстройство, шизоидни типове и т.н/ да ги причислиш към тях- това, вече са сериозни болести и лечението е единствено и само с лекарства.Казва ти го човек, който благодарение на пр и деанксит си докара Окр/натрапливи мисли/ на тема психични заболявания/изчела съм доста по въпроса, минала съм през трима психиатъра и 5 психотерапевта/, позволи ми да ти кажа, че безпогрешно различавам където и да отида, човек с някакъв психичен проблем, не психологичен.Хората тук и тези пиещи лекарства и тези като мен отричащи ги нямат нужда от проповеди за и против-имат нужда единствено от вяра, че това СЪСТОЯНИЕ, не болест е напълно преодолимо/също като теб около 2 години се борих на приливи и отливи,но ето ме сега щастлива с постигнатото/преди 15год ми отне около 3 год да го преборя, хем беше доста по-леко тогава след 11г ме изненада доста по-лошо/.
Браво Irenaz много се радвам за теб. Около себе си вече имам доста примери на успешно преборили се.
    Колко ще се задържи това състяние на постигнато равновесие никой не знае, а и не трябва да се мисли дали някога пак ще се върне,грабиш с пълни шепи от живота и се наслаждаваш на днешния ден, утре никой не знае какво ще ни се случи.

Успешен ден на всички и се усмихвайте повече!

Сори,ако имам грешки, но пиша от телефона

Логореиииииииииииии  !!!
Факт е, че всеки сам знае себе си и подобни постове са наливане "от пусто в празно". Неща, които сме си говорили с годините и преповтаряме. Постове като  тези на Иреназ е имало и винаги ще има. Ако си спомняте и аз като бях 7 години в ремисия, борейки се сама  и аз логорействах и рецитирах така екзалтирано и смело. Да, но когато попаднах в ужасния рецидив и трябваше да избирам дали да работя с лекарства , или да напусна и да седя вкъщи и да рецитирам като Луиз Хей и фанатично да твърдя колко ми е хубаво без гадното АД, избрах да пия АД и да работя. Все пак работя като психолог и щеше да е глупаво да пребледнявам и да изпадам пред децата и колегите си в налудничави състояния.  Аз съм твърдо против АД и транквиланти, но когато трябва да направя мигновен избор се спирам на по-малкото зло.  Аз обожавам работата си и ако бях се отказала и бях се опълчила срещу АД-нямаше нито да получа повишението, нито да съм в състояние да издържам сина си и да му бъда подкрепа. Така, че не е добре да бъдем голословни. Нека всеки сам направи своя избор.

Zdraveite otnovo! Bqh pisala predi dni,che piq ksanaks i oropram,e veche ne e taka! Pih go 4 dni i bqh kato nadrusana,neadekvatna i nehapvashta nishto..otslabnah 5kg... Otidoh pri psihoterapevkata si,koqto me beshe vijdala vednuj i mi kaza,che sym v leka depresiq (imah strah ot tova kogato se stymni kakvo shte pravq,moje i smeshno da zvychi) otidoh pri neq za 2ri put,kato misleh che shte razgovarq s men,shte stigne do problema ot kude idva vsichkiq toi strah (tq e i psiholog) Dokuto chakax,iprati edin chovek v ludnica i togava si kazax,che moga da se spravq i sama! Popitah q nemoje li s bilki da se lekuvam (ne se chyvtvam tolkova zle che i uspokoitelni) i tq mi kaza "abe pii si ksanaksa i nqma strashno"i taka izlqzoh ot kabineta i izhvyrlih v koshcheto hapchetata,otidoh v bilkolechebnica i obqsnih kak se chyvstvam,izpisaha mi edin chai,koito si piq i naistina se chyvstvam po-dobre! Hapvam si,spq si...Vqrno otvreme na vreme nqkoi misli me karat da mi se preobryshta stomaha,kakto i da me e strah,no shte se spravq! Iskam da vi dam suvet purvo da probvate s bilki,a posle ako e nujno s lekarstva!

Само искам да уточня ,защото излезе че съм някаква разглезена лигла - това преди 3 години ми беше втори рецидив.(след първия не вярвах ,че може отново да ми се случи)
Така, че никога не бих си позволила да бъда голословна.
Никъде също така не съм написала ,че съм против лекарства но когато си в началото смятам ,че би било добре да пробваш всичко друго (твърдо против съм само срещу хипнозата).
А и както казах не знам а и не желая към този момент да мисля дали отново няма да пия АД. Също така през цялото време ходех на работа а изпълнявам ръководен пост и трябваше да взимам решения - какво ми е коствало само аз си знам но успях.
Моят ПЪРВИ пост ,преди да почнат повечето да ме хулят беше за подкрепа на тези, които имат желание за спиране на АД но изпитват страх (както съм била и аз)да им кажа ,че живота не свършва след спиране на приема.
Мисля, че преди да се нахвърляте срещу всеки изказал различно мнение от вашето собствено трябва да помислите дали няма даже и една едничка дума, която може да ви промени.
Отново ще се повторя - пет месеца след спирането изживях истински АД. Не желаех да ходя на работа ,да излизам ,да пътувам ,но оцелях. И сега се чувствам удовлетворена от себе си.
Успешен ден

"i tq mi kaza "abe pii si ksanaksa i nqma strashno"
Ето това ме вбесява!!!! Така е най-лесно просто...

"Факт е, че всеки сам знае себе си и подобни постове са наливане "от пусто в празно".
Така е Алина, но в крайна сметка по този начин малко или много се замисляме и над нечии други думи.За себе си виждам, че се съгласявам с изказвания и от двата заформили се лагера.

 "Аз съм твърдо против АД и транквиланти, но когато трябва да направя мигновен избор се спирам на по-малкото зло."
Да, и аз така...за съжаление.Просто защото така вече съм свикнала(огромна грешка, която не мога да си простя)а и честно казано нямам представа колко би продължил при мен адът на крайното спиране,защото не съм го пробвала.Как така все се случва, че ми предстои нещо важно и аз трябва да съм на крака и в кондиция и изборът е,както казваш ти, или да го зарежа и да се отдам на близане на рани,или да го изживея на АД и транквиланти.Безумно е направо,безумнооо Смятам,че никак не е по-малкото зло, особено в дългосрочен план, но определено е по-краткотрайно откъм усещания и позволява по-бързо да се окопитиш.

simple13,продължавай с билките и дано при теб не се наложи прием на по-сериозни неща!  

Ей Гала, как ми спря ентусиазма сега! Аз тъкмо натам се бях запътил лятото..