Отблъсквам съпруга си все повече

От 9 години сте заедно и чак сега имате дете? Защо сте чакали толкова много ?
Не виждам ти да го отблъскваш, имаш нормално виждане по въпроса за семейството....иска се и мъж и жена...Поведението му е като на ерген...

С толкова фитнес този трябва да е станал егати нацепения батка.

Фитнесът не е хоби, а начин за постигане на резултати. А те могат да се постигнат с 30 мин. 3 пъти седмично. Мотаене с часове в залата = клинчене от задължения и липса на резултати.

Ако няма тяло на Аполон, даже и фитнесът му е смотан...

Само до тук стигнах. Спри да обвиняваш себе си. Дори да си била в следродилна депресия, това не е повод да го оправдаваш и да се чувстваш виновна ти. Трябва да обвиниш него, че не те разбира, подкрепя и помага да излезеш от състоянието. Разбираш ли?
Спри да му правиш метани и да го молиш да ти обърне внимание. Обърни си го сама. Оставяй го по-дълго от половин час с бебето и се занимавай с твое хоби, както прави той.
Сега той има по-голяма част от вниманието ти, вместо детето. Като разбере, че е обратно, т.е. повече внимание обръщаш на детето си и на твое хоби, отколкото на него, той ще се чувства както ти в момента и ще започне той да се моли за повече внимание

Точно!     
И най-лошото е, че ти вменява вина и те кара ти да се чувстваш виновна за неговите простотии.

Пишеш, че преди това не е бил такъв....как се е отнасял с теб преди?

Не мисля, че е възможно човек да се промени толкова кардинално за няколко месеца/година.ТОй най-веорятно и преди си е бил завършен егоист, просто не си го забелязвала, защото не се е налагало той да прави избори.Сега, когато трябва да пренареди приоритетите си, му тежи, че жена,дете, задължения, семейство са по-важни от неговия личен живот и хоби.

Майчинството е много труден период. За майката животът се променя тотално. А в случая мъжът иска да си запази стария живот.

А ние сме не 9, а цели 19 години заедно и искам да ти кажа, че съм стигнала до извода, че повечето мъже се така. Или се примиряваш и имаш някаква подкрепа за отглеждане на детато или се развеждаш, ако има кой да ти помага и може да се справиш финансово сама, поне да не те дразни.
В повечето семейства е така, когато се появи дете. Опитай се да си намираш причини и извинения да излизаш и му го оставяй по-често, за да види за какво става въпрос.
А това с дистанционното в ръка и от телевизора на компютъра явно го правят 90% от мъжете.
Само техните хобита и удоволствия са важни и всичко се върти около тях. И аз водя "война" всеки път, когато трябва да се свърши нещо вкъщи. Такива са, свикнали са майките да им слугуват, а после ние жените им продължаваме да си ги отглеждаме.
Хубаво е, че се опитваш да се поддържаш с прически и нови дрехи, не само заради него, а го прави заради себе си, за собственното ти самочувствието.

Ето ти един виц по темата: 

- Мамо, нали и татко си има родители?
- Да.
- А те защо са го оставили на нас да го гледаме?!

                  Нарушено му е спокойствието на човека.А във фитнеса млади,готини тела...че как няма да стои там по 3 часа?!Или го поставяш на място или ще си скубеш косите дълги години.

Преди си говорихме за разни неща, били те и дребни. Гледахме заедно филми вечер. Излизали сме с приятели и без. Помагал ми е. Винаги ми е правил комплименти или за яденето или за това как изглеждам. Имах цветя за всички празници. Хубави големи букети. Подаръци за поводите, но неща, които наистина ми харесват и ме интересуват. Не казвам ,че това се е случвало всеки ден. Винаги е отделял време за себе си, но намираше време и за мен. Никога не сме били залепени един за друг. Но за мен е нормално всеки да си има собствено пространство и да си прави и нещо си свое. Сметки, разни битовизми - аз съм ги решавала. Не сме имали кой знае какви проблеми и драми досега. Мен от време на време ми се искаше да прекарвам повече време с него, но като се скараме по темата и гледаше да ми се реваншира или да направи нещо мило или да намери повече време за мен. Сега не ме отразява. Не сме имали деца досега, защото като  се запознахме аз бях на 19, а той на 26. Сега просто ни дойде времето, така го почувствахме. Детето беше много  желано и от двамата. Да винаги е бил малко или много егоист, но поне ме виждаше и ми обръщаше внимание. Не е проблема отсега, но сега лъсна очевадно, така да се каже. Последните 1, 2 години все повече се занимаваше със своите си неща. Иначе ми обесняваше как като се роди бебето, ще ми помага повече, ще обръща повече внимание, а то се получи точно обратното. Обвинявам себе си, защото той го прие този период много зле  и повярва може би на всяка една дума, която съм казала в яда си. Реши, че това не е семейството, което е искал и какво толкова му има на едно дете, че правя тези панаири всяка вечер. Спрях да му обръщам внимание и сега просто не си говорим почти. Той си е забил на компа, аз също в минутите, в които детето спи.

Възможно е да си била погълната от детето и да не си обръщала достатъчно внимание на мъжа. И той  като обидено хлапе да се е оттеглил.

Както вече ти казаха този тип мъже са такива и не се променят. Все пак поговорете, ако можете да проведете зрял разговор и ако продължат нещата по стария път имаш 2 варианта: Или се научаваш да търпиш цял живот и не му мрънкаш или приключвате. Трети вариант няма.
И си избийй от главата, че имаш вина. Просто така е му по-удобно.

Преди сте правили заедно неща, които на него са му били приятни.
Сега не те отразява, защото ако те отрази, ще трябва да наруши личното си спокойствие и да бъде баща, съпруг, глава на семейство.А той не ще.Иска да си живее както преди, да се занимава само с приятни неща и никой да не му пили на главата, ако точно сега не му се говори/мият чинии/къпе бебе.

Ами, най-вероятно си е мислил, че едно бебе се къпе 2 минути, храни се 5 минути и после 10 часа то спи.   Честно казано, дори не ми се мисли какво ще стане, когато това дете проходи, проговори и започне да задава въпроса :"Защо?"  Децата могат да бъдат доста досадни в любопитството си....най-вероятно тогава той все ще е затрупан от работа и ще му виждаш очите половин час преди да си легнете вечер.
Тъжно е, когато един мъж не е готов и не желае да бъде добър баща за детето си и добър съпруг.
Не знам какво да те посъветвам .....не мисля, че ще се промени.

Съчувствам на авторката. В същото време стискам палци да се подобрят отношенията с израстването на детето. И аз минах тежка следродилна депресия първия път и всичко ми беше криво - защо е закъснял с 5 минути, защо се е прибрал 10 минути по-рано, защо е купил този хляб и т.н., и т.н. Все не бях доволна. Постоянно мрънках за нещо. Добре, че ММ е теле и има здрави нерви, че ме изтърпя. 
Бих те посъветвала да се държиш мило с него, да му говориш (колкото и кратки да са разговорите), но без да му досаждаш, не му мрънкай, не му се карай и не му прави повече скандали. В същото време се грижи за себе си - прически, грим, маникюр (доколкото е възможно с 6 месечно в къщи - и аз имам едно такова ) и излизай повече навън с детето. След известно време си прати цветя в къщи с някаква загадъчна картичка от сорта на: "Бих искал да се запознаем - много си секси" (примерно), но гледай да е във време, когато мъжът ти ще е във вас със сигурност и от реакцията му ще разбереш какво е положението. Може просто още да ти се сърди, може просто да не е свикнал с новия член на семейството, може да има друга... (дано не е така). Не избързвай с цветята, обаче. Първо му създай 2-3 седмици приятна атмосфера - без караници, скандали и т.н. Когато го молиш да ти помогне нещо с усмивка го питай дали сега ще му е удобно или просто му кажи - "Когато ти е удобно, кажи ми да подготвя детето за къпане".
Успех! 

Аз съм потресена, че бебето му пречи на този човек. Не можел да се наспива за работа.  Ами така е, когато имаш бебе. Обгрижваш го 24/7. Ако не си готов за това, не правиш деца. Ясно е, че човекът иска да си кара с живота както преди. Време е да се осъзнае, че с детето идват много отговорности.
А отношението към жена му е както каза Бърди. 

Чакайте малко обаче, някъде по-нагоре прочетох, че жената не искала била измити чинии, видиш ли ти! Ние сме с дете на 3 г. и точно това се изисква от мен – чистене, миене, пране, гладене и пр; когато се върна от работа много искам да си общуваме, но не може докато не ис легне детето, което вече не е толкоз малко, съгласете се, но: защото трябва да му се сипе вода, да му се сипи храна, да му чете приказка, и пр., и пр., и евентуално към 22.30 да си кажем нещо, само че аз по това време съм разбит вече, и наистина ми се случва да си отивам на компа за още половин час или в спалнята с книга. И тъй като все още нямам изявено хоби (като фитнесът на мъжа на авторката), предполагам, че когато го открия един ден, ще намрея „събеседника” в големи кавички, който толкова дълго време търся  влицето на жената до мен, и ще заприличам на мъжа на авторката.

боже....
Стана ми мъчно за теб, наистина. Живяла съм в същото доста време. Спри да му се натискаш, да търсиш вниманието му и започни да изпитваш самоуважение. Не е решение на проблема, а неща които ще накарат теб самата да се чувстваш по-добре. Защото проблем между вас има. Но той нито може да бъде елиминиран, нито решен щом само едната страна го иска.

Аз не мисля че бебето му пречи. По-скоро то и уж мрънкащата жена го задушават
И най-ме е яд е никъде, никъде не съм чула жена да постъпва по този начин. Големи тарикати някои мъже бе, ейййй. И тия дето се мислят за много хитри рано или късно винаги си получават заслуженото