Постоянно недоволно дете?

трябва му внимание.
след като се е родило бебето се чувства застрашен, страх го е да не би да спрете да го обичате или да му обръщате по-малко внимание.

отдели време за детето, играй си с него, изслушвай го.
ако трябва го преобличай - вижда, че преобличаш бебето и иска същото внимание.
най-добре го включи в грижите за бебето и му обяснявай, че бебето не може само нищо да прави и трябва да му се помага. да ти подава памперсите, бодитата и т.н.
просто по всякакъв начин ти показва, че иска да го обгрижваш както бебето...

Не е мързел, егоизъм и лакомия!
Научи се да обичаш детето си такова, каквото е.
Особено трябва да му даваш повече любов сега, защото то се чувства изместено от малкото и изпитва огромен страх.

Определете си един или половин ден в седмицата, в който двамата или единия родител поне да е само с него и да правят каквото му е кеф на него. Предупреждавам, че и тези дни понякога няма да са прекрасни!

Аз имам голяма дъщеря и малък син. Голямата на моменти е нещо подобно на твоето дете. Не е лесен характер, обича да води, да дава тон, да изисква, да мърмори.

Рисуването е занимание само за детето. По-добре измислете някаква игра, в която да се включите и вие, дори да е някоя щуротия като гонене и щипане.

Отделяме му достатъчно време излизаме само с него редовно.Отиваме правим нещо,което му е любимо питаме го после хареса ли ти-амии не чак толкова или през цялото време реве защо не е изял още нещо или защо не сме стояли още време някъде и защо се прибираме точно сега.
Баща му постоянно е на негово разположение/той е по-търпеливият/,но детето сякаш не иска нашето присъствие или компания иска да играе игри да гледа филмчета и да яде шоколад.
Даже вечер като се прибра от градина не говори с нас все едно не ни забелязва.Разпитваме го отговаря едносрично да или не и толкова.
Лесно е да се каже научи се да го обичаш каквото е.Израстнах с такъв човек направи детството ми ад години ми трябваха да спра да се страхувам от другите.И сега сякаш всичко почва отначало.

Не го свързвай с твой родител! То има свой уникален характер, в който се борят доброто и лошото, но от теб зависи кое ще победи! Има една поговорка - В човека се борят два звяра, побеждава този, който храниш повече. Не храни злия звяр!

Говоря така, но и аз го правя понякога, за съжаление.

И мен баща ми ме мачкаше като малка: "Ти си както баба си, такава-онакава".

И моята дъщеря вечер не е много общителна. Оставям я на компа или телевизора. Какво пък толкова, друг път ще си поговорим.

Това щях да напиша и аз. Потърсете психолог за разговор. Не оставяйте така нещата, за да не се задълбочи проблемът. Иначе децата са различни. Това, което действа при моето, едва ли ще действа и при твоето дете. Единственото общо е, че имат нужда от много любов.  Гушкайте се повече. Слагай го понякога да спи при теб, ще усеща близост. Трудно е, като сте с бебе, но понякога може да го правиш.

Ние по едно време бяхме всички на спалнята! Беше доста неудобно, да си призная.

вие питате ли го преди това дали иска да иде там?

на 5г. вече може да взима решения и според мен е най-добре да изберете един ден в седмицата, когато всички сте вкъщи и бебето спи  
сядате на масата и заедно решавате какво ще предприемете следващата седмица. да кажем - понеделник на детската площадка за толкова време, после прибиране, готвене (задачата за него също да бъде дефинирана), вечеря, баня, четене на книги, легло. и така за всеки ден.
та като попита защо се прибирате сега и казваш: нали седнахме и го обсъдихме и ти се съгласи.
ако трябва направете седмичен плат и там визуално изобразете всеки ден какво ще се прави и какви са неговите задачи.
прочети за метода на Гордън, незнам дали на български има книги.

според мен детето се е затворило в себе си. шоколадът и ТВ са само заместители на нещо, което му липсва.

Боже, боже, все едно чета нашата история, макар че може би при нас беше мааалко по-лек вариант.
4,7 г. разлика с бебето се получи. Първите месеци след раждането се скапа да влачи температури, сополи и кашлица и доста си стоя вкъщи. Вкопчи се в телевизора и се пристрасти ужасно. ЦЯла вечер мятане по пода и дивана пред тв. Това да си измие ръцете, да седне с нас да вечеря Изцяло знаех, че ние сме виновни с баща му защото беше пределно ясно, че вниманието ни вече не е насочено изцяло към Единствения. Обаче не бих казала, че намерихме решение и, че се справихме с проблема. Просто времето мина, детето свикна, че има още един човек в къщата и нещата се поуталожиха. Сега дойде периода  - мрън,мрън, ама той защо ми пипа играчките, не го пускай в стаята ми, може ли да не ходя на градина и прочие мрън, мрън. Никакъв съвет не мога да ти дам, само да знаеш, че не сте само вие така.

"мързел,егоизъм и лакомия"
Детето има нужда от помощ.Заведи го на психолог,а и ти поговори с него да ти помогне да  приемеш детето си .Тогава вече може и да се променят нещатата.

http://communication-academy.eu/%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0/%D1%82% … 0%B4%D1%8A%D0%BD/

На Коледа стана отвори си подаръците и почна да реве защо моя подарък бил по-голям от неговия.
На рожденния ден на баба си,която го е отгледала като чу че точно сега няма да го почерпи каза че  си взима пожеланието обратно.Казвал ни е,че ако умрем ще го вземат по-добри родители който ще му дават шоколад.
Не мога да разбера от къде почна това.С толкова любов и отдаденост сме го гледали,всичко беше за него без да го глезим прекалено.Стремим се да му покажем че в семейството всички сме равноправни и храната подаръците и любовта е за всички.

Последно кой го е отгледал,вие или бабата,че се обърках..
Потърсете психолог,задължително!Не е страшно,ще помогне!

До две години аз после тръгна на градина,но постоянно боледуваше и тя дойде да живее с нас да го гледа.
Просто не мога да разбера,защо се получи така.Влагам любов,грижи давам всичко от себе си и пак не е доволен.
L'Agent благодаря за статията,в момента чета и подобна книга-Скъпи провалих децата.
Толкова години се борих да преодолея травмиращо детство,после да имам дете,сега трябва да се боря и за нормални отношения с него..уморена съм..Мислех,че намирайки нормален и добър човек за съпруг и баща вече всичко е лесно и безпроблемно,но явно не е така.

За децата е характерно, че имат едно упорство. Когато иска нещо, детето не може да разбере защо не му се разрешава. Затова трябва да се обяснява.
Например:
1. Искам на площадката! Вие: Не може, защото навън е студено и вали дъжд! - Ако това не го удовлетвори, излезте на терасата да види колко е студено и мокро.

2. Искам шоколад! Вие: Добре, но само 1 парче, защото, ако ядеш много, ще ти се развалят зъбите, ще те заболят и трябва да ходим на зъболекар!

3. Искам детски! Вие: А не искаш ли да построим един голям и хубав замък, като на истински рицар! Ще го направим еди как си..../в подробности/. - Обикновено им става интересно и се присъединяват...

4. Няма да си събера играчките! Вие: Нали си голямо момче, само бебетата разхвърлят и не си прибират, защото са малки! Аз мислех, че ти си голям...ноооо може и да съм сбъркала! Хайде, аз ще ти помогна да ги съберем. - Започни ти, той ще се присъедини. "Бебе" за тях е много обидно, не искат да са бебета.

5. Не искам да се мия! Вие: Ами, добре....обаче да знаеш, че под ноктите ти има много микроби, които могат да те разболеят! Искаш ли да те боли главата/гърлото и да ти е лошо...?

6. Няма да си мия зъбите! Вие: Добре, обаче татко ти/баба ти/леля ти /в зависимост кой е с вас/ не е виждал/а как хубаво си миеш зъбите. Дай да му/й покажем, че не знае как така хубаво да си ги мие....

Когато не разрешаваш нещо, позволявай нещо друго, което знаеш, че иска.
Също - хвали го, когато е направил нещо хубаво. Всеки се стреми към похвала /дори и възрасните  /
Не му се карай за дреболии - разлята напитка, счупена чаша, нещо изцапано. Все пак е дете. То големите ги правим тези неща, какво остава за тях.
Ако много реве и се тръшка, остави го сам 5 мин. Аз ходя след това и питам - Мина ли ти? Ако не ми отговори или каже: Не!, оставям го! След 5 мин. пак. обикновено на 2-я, 3-я път решава, че му е минало. След това обясни защо не трябва така да се прави и колко е голям и това не му подхожда.
Да добавя, че горното /за рева/ се прилага само, ако е от инат!
Ако плаче за друго - от болка, за внимание или че му е мъчно за нещо, трябва да се гушкате и да се успокоявате. Имат си нужда от мама, това е истината! Поне до към 14-18, когато друга жена ще почне да ни замества...