Имам сума недостатъци, но грам не ми пука кой, какво, как...
Не, не завиждам. Идея си нямам, какво точно се изпитва при завист.
Дали са ми завиждали..не знам..сигурно..с толкова хора се срещаме и общуваме.
Във форума, конкретно, ми е безкрайно неприятно когато някой прясно емигрирал завъздиша-
Ееех, добре ви е на вас, пък ние.. без изобщо да си дава сметка, че нашето начало е било дори още по-трудно, защото беше по време на визи и България извън ЕС. И няма как да се сравняват едни 10 години работа и градене с два месеца усядане и свикване.
Не, не завиждам. Идея си нямам, какво точно се изпитва при завист.
Дали са ми завиждали..не знам..сигурно..с толкова хора се срещаме и общуваме.
Във форума, конкретно, ми е безкрайно неприятно когато някой прясно емигрирал завъздиша-
Ееех, добре ви е на вас, пък ние.. без изобщо да си дава сметка, че нашето начало е било дори още по-трудно, защото беше по време на визи и България извън ЕС. И няма как да се сравняват едни 10 години работа и градене с два месеца усядане и свикване.
Случвало ми се е някой да направи/да има това, което искам и се натъжавам, но по-скоро заради мен си...не се вторачвам в конкретния човек и да мисля за него. 
Случвало се е да ми се случи нещо, за което знам, че моя близка/позната иска, и ми е малко сконфузно, чувствам се неудобно, но не съм усещала завист. В ученическите години е имало разни спорове, мръсни номера.След завършването не съм имала такива отношения. 
.
А Джулия ми е сладникава, ама сигурно й завиждам 