Епизодът започва със срещата на Сурадж и Сандия. Прегръщайки се и двамата плачат. Сурадж я пита:
"Сандия скъпа, как дойде, нали беше в Шотландия?"
"Виж ти, нали казваш, че ти липсвам. А започваш да ме разпитваш. Не ни позволяваш да изживеем този момент. Добре, аз ще си отида, ако не си доволен да ме видиш."
"Не Сандия, какво ти става. Аз през цялото време се молех на господ, да те изпрати обратно."
Той държи лицето и, и плаче:
"Няма да те оставя, да ме напуснеш отново. Искам да прекарам живота си с теб"
"Тук в парка ли?"
Той се усмихва
"Няма ли да ме прибереш у дома"
"Ще те прибера с цялото си уважение, аз не бях цял без теб. Можеше да се срещнем навсякъде, защо избра да е в парка?"
"Сурадж това е мястото където се разделихме" Двамата се усмихват и той я взима на ръце:
"Хайде да си ходим вкъщи"




Сантош им прави традиционно посрещане. Кара я да влезе вътре. Сурадж я пита:
"Майко, имам един въпрос. Ти участваше ли в плана на Сандия?"
Тя му отговаря:
"Защо винаги трябва да бъда на страната на моя син, а не на страната на дъщеря ми."
Сурадж прави знак на Чоту и той му носи табелката с имената на "Сурадж и Сандия Рати". Която той отново слага отпред на входната врата.
През това време двамата братя вървят по улицата и коментират, Мена казва:
"Да знаете, майка ще ни изгони. А вие двамата какви ги надробихте. Да измислите на Чави рак."
Мохит и казва:
"Ние пак нещо измислихме, а вие нищо."
Емили им казва, че сега като са им сърдити, наистина ще ги изгонят и те двамата с Мохит няма къде да отидат. В този момент Мена вижда Сандия:
"Я вижте, вижте Сандия се прибира. Вижте и табелката са сложили. Сега майка ще е щастлива, няма да се занимава с нас."
Сандия влиза в къщата. Тръгва да докосва краката на Бабаса, но той я спира, няма очи да я погледне.
"Не се чувствай зле от грешката си, аз съм твоя дъщеря и имаш право да ми се караш."
Бабаса плаче и казва, че има чисто сърце. Тя му отговаря, че родителите и децата имат безкористна връзка. Той я благославя и и се извинява. Прегръща я:
"Много съм щастлив нашата Лакшми се върна и отново има щастие в къщата."
Тя се обръща и казва на Чави, че ще говори с Дилип и той ще и прости. Чави плаче и я прегръща.
Мена казва, че е много щастлива да я види отново. Всички я поздравяват- Мохит, Емили,Викрам.
Мена казва:
"Нашето слънце се прибра. Сега ще се върнат парите, щастието и мира в къщата, нали майко?

Сантош я поглежда и казва да влизат вече, да не стоят на вратата. Мена продължава да пита, как така се е прибрала толкова бързо. Нали е била в чужбина.
Сандия става напрегната. Сантош я пита:
"Бях толкова щастлива да те видя, че забравих да те питам за обучението.
"Не отидох в Шотландия, имах вътрешен изпит преди да замина и не го издържах. За това, не заминах."
Всички са изненадани. Мена не може да повярва, че не е упяла. Сантош я успокоява, че ще отиде на следващата година. Мена продължава

"След като не си заминала, значи знаеш за операцията на майка. А не питаш как е тя. Анкур не ти ли каза какво направи?"
Сантош отговаря вместо нея:
"Стига, нали двете ми снахи и синовете ми бяха тук. Защо Сандия да прави нещо. Нали вие двете бяхте до мен. Толкова много ми помогнахте. И с къщата добре се справихте."

Бабаса отговаря също:
"Не я питай нищо, тя за нас е втория Сурадж. Където и да е, молитвите и винаги ще помогнат. Резултатът от нейните молитви е, че един непознат човек дари бъбрека си. Заради нейните добри дела се случи това."
Сантош взима и и дава ново сари, за да направят ритуал за двамата със Сурадж.
Сандия отива да се проблече и се връща облечена с туника и клин.

Всички я гледат изненадани. Сантош я пита:
"Какво става дъще, да не си забравила как се облича сари. Ела ще ти помогна да се облечеш.
Сандия и отговаря:
"Не майко, моля те може ли, да нося вече туника и клин?"
Сантош и другите я гледат учудено.



