
Също имах случка с пукане на мебели, малко след смъртта на баба ми, в студентската ми квартира, бях сама и едва доживях до сутринта, цяла вечер пукаха ту гардеробът, ту телевизорът, ту прозореца, беше кошмар, така и не разбрах защо пукаха, но си мислех че е тя. А тя беше толкова добра и толкова я обичах, но се страхувах много.
И последно сега се сетих, като бях малка, на село веднъж усетих много ясно, че някой ме потупа по рамото, обърнах се и нямаше никой. Щом го помня и до днес, явно ми се е сторило много странно.

А на моите свекъри се случи също нещо странно, в новата им къща си спят и през нощта се чува звън на телефон, но всеки от тях си мисли в просъница че е телефонът на другия. На сутринта се питат взаимно и си поглеждат телефоните-ничий не е звънял...



Не беше домашно производство, нито пък нещо газирано, че да се активизира. А веднъж майка ми тъкмо, когато влезе в хола при гостите, осветителното тяло в антрето се пръсна. Не беше светило кой знае колко, че да каже човек, че дълго е светило и е загряло. Сигурно по законите на физиката си има някакво обяснение, но са ми странни такива съвпадения.