Преди няколко дни стоях в един парк, видях семейство - майка, баща и две момченца да вървят към мен. Всички ядяха сладолед, само едно от децата-не. Помислих си, защо ли не са взели сладолед и на това дете. След малко се обърнах за минута и те ме подминаха. Момченцето вече беше едно, нямаше друго. Стана ми много особено тогава.
- Публикувана: 23 ян. 2015, 12:33 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2015, 08:44 ч.
Случи ми се нещо странно XII
Когато дойде в съзнание, брат ми разказваше как когато паднали в шахтата, пред тях се отворил светъл тунел. Другото тежко пострадало дете тръгнало към него и викало и брат ми. Хванали се за ръка и тръгнали, в този момент спрели да изпитват болка, но после се върнали назад и пак започнало да ги боли... Според нас това е бил въпросният тунел, който масово описват хора, имали т.нар. преживявания близки до смъртта.
Това наистина прилича на ПБС - тунелът, тръгването, спирането на болката, връщането назад и с това отново появяването на болката...
Двете пострадали деца изглежда са имали споделено ПБС. Други елементи помнят ли?
Ако искаш, може на лична.
Друго не е разказвал брат ми. Той и не обичаше да разказва за това, само 1-2 пъти разказа. Сега, след като минаха 20 години от тогава, дори твърди, че не помни нищо. А другото момченце също не е разказвало. Но то за нещастие остана с психични увреждания след това и родителите се преместиха с него по-близо до подходящо за детето ново училище, така че не сме и говорили повече.
. Никакъв тунел не е видял, сънувал е само и е чувал какво му говорят близките. От лекари съм чувала, че този тунел съществува, но хич и не искам да го виждам. Рано ми е
pandachina,
Благодаря!
Съжалявам, че травмата е била толкова дълбока. Късмет е имало момчето, че се е отървало. Да е живо и здраво!
dpv,
Това, за което говориш, е било ПБС - човек в кома няма как да сънува или да чува какво става около него. Тунелът не е нещо задължително, някои го виждат, други - не.
Иначе за раното, няма спор, че на всички ни е рано!
Благодаря!
Съжалявам, че травмата е била толкова дълбока. Късмет е имало момчето, че се е отървало. Да е живо и здраво!
dpv,
Това, за което говориш, е било ПБС - човек в кома няма как да сънува или да чува какво става около него. Тунелът не е нещо задължително, някои го виждат, други - не.
Иначе за раното, няма спор, че на всички ни е рано!
Преди няколко дни стоях в един парк, видях семейство - майка, баща и две момченца да вървят към мен. Всички ядяха сладолед, само едно от децата-не. Помислих си, защо ли не са взели сладолед и на това дете. След малко се обърнах за минута и те ме подминаха. Момченцето вече беше едно, нямаше друго. Стана ми много особено тогава.
Бях убедена, че след мен върви майка с две деца, момиче и момче. Вървяхме по тясна пътека в квартала и им направих място да се разминем. Мина жената и момчето, а аз стоях и чаках да мине и другото дете.
Преди няколко дни стоях в един парк, видях семейство - майка, баща и две момченца да вървят към мен. Всички ядяха сладолед, само едно от децата-не. Помислих си, защо ли не са взели сладолед и на това дете. След малко се обърнах за минута и те ме подминаха. Момченцето вече беше едно, нямаше друго. Стана ми много особено тогава.
Ето едно нощно четиво - http://svetovnizagadki.com/%D0%BF%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81 … %B4%D0%BE-%D0%BF/ 
Хех, статията, линк към която пуснах е от сайта "световнизагадки", а ти пусна фейсбук страницата им
Вие познавате ли деца, които имат въображаеми приятели? Аз съм виждала едничко на един рожден ден и беше ... плашещо. То се караше с въображаемия приятел, който бе нейде по-високо от главата на висок човек. Детето направо изпадна в истерия и крещеше "Не, Няма да го чупиш!". Не каза какво чупи въображаемия. Не играеше с другите деца, а с въображаемото приятелче. Майката каза, че като го разпитвала бил приличал на палячо, но понякога изглеждал различно. 
Аз самата бях дете с въображаема приятелка. 
Наистина си я бях измислила и говорех с нея "на френски". Помня, че майка ми ме е питала с кого говоря, аз казвах името на приятелката, и че с нея говорим на френски. Интересно съвпадение е, че няколко години по-късно се преместихме, и едната от дъщерите на съседите носеше същото име и учеше френска филология. Самата аз когато трябваше да избирам какъв език да уча, избрах френски, но това не е случайно съвпадение, просто имах силно желание да науча точно този език.
Наистина си я бях измислила и говорех с нея "на френски". Помня, че майка ми ме е питала с кого говоря, аз казвах името на приятелката, и че с нея говорим на френски. Интересно съвпадение е, че няколко години по-късно се преместихме, и едната от дъщерите на съседите носеше същото име и учеше френска филология. Самата аз когато трябваше да избирам какъв език да уча, избрах френски, но това не е случайно съвпадение, просто имах силно желание да науча точно този език.
Вие познавате ли деца, които имат въображаеми приятели? Аз съм виждала едничко на един рожден ден и беше ... плашещо. То се караше с въображаемия приятел, който бе нейде по-високо от главата на висок човек. Детето направо изпадна в истерия и крещеше "Не, Няма да го чупиш!". Не каза какво чупи въображаемия. Не играеше с другите деца, а с въображаемото приятелче. Майката каза, че като го разпитвала бил приличал на палячо, но понякога изглеждал различно.
Цицил, баба Вю и дядо Вю. Големият и той имаше, но не им помня имената. Малкият не помня да е имал.
Често децата с развито въображение, а такива са обикновено интелигентните деца, имат въображаеми приятели, но това е нещо различно. Нормално децата добре разбират границата между въображаемия свят и реалния, и колкото и да се увличат, няма да ги объркат. За тях това е просто една игра и начин на обогатяване на собствения им свят.
Докато в случая, който е разказала Дорис, на мен ми се струва, че по-скоро става дума за психическо отклонение.
Иначе, децата действително са по-чувствителни към... странни енергии да ги наречем условно и са способни да усещат неща, които възрастните не могат, но такива случаи са изключително редки.
Мисълта ми е, че когато става дума за въображаеми приятели, трябва първо да изключим първите две причини.
Докато в случая, който е разказала Дорис, на мен ми се струва, че по-скоро става дума за психическо отклонение.
Иначе, децата действително са по-чувствителни към... странни енергии да ги наречем условно и са способни да усещат неща, които възрастните не могат, но такива случаи са изключително редки.
Мисълта ми е, че когато става дума за въображаеми приятели, трябва първо да изключим първите две причини.
Аз самата бях дете с въображаема приятелка. Наистина си я бях измислила и говорех с нея "на френски". Помня, че майка ми ме е питала с кого говоря, аз казвах името на приятелката, и че с нея говорим на френски. Интересно съвпадение е, че няколко години по-късно се преместихме, и едната от дъщерите на съседите носеше същото име и учеше френска филология. Самата аз когато трябваше да избирам какъв език да уча, избрах френски, но това не е случайно съвпадение, просто имах силно желание да науча точно този език.
Наистина си я бях измислила и говорех с нея "на френски". Помня, че майка ми ме е питала с кого говоря, аз казвах името на приятелката, и че с нея говорим на френски. Интересно съвпадение е, че няколко години по-късно се преместихме, и едната от дъщерите на съседите носеше същото име и учеше френска филология. Самата аз когато трябваше да избирам какъв език да уча, избрах френски, но това не е случайно съвпадение, просто имах силно желание да науча точно този език. И аз имах въображаем приятел, чак до 8 клас. Никой не разбра, години по-късно казах на майка ми, тя се ужаси със задна дата. Интересното е, че и до ден днешен това присъствие ми липсва..не знам как да го обясня, но за мен си беше съвсем реално същество.
Винаги съм имала много реални приятели, не съм била дете тип самотник/аутсайдер. И все пак, въображаемият ми приятел ми беше по-близък от всеки друг.
Щерката е на 4, засега не съм забелязала подобно нещо при нея.