Работа, CV-та, HR-и, съвети - 41-та тема

Потребителката каза, че през 2000 г. тя е започнала на 100 лв и не е нормално някой да иска да иска 1000 лв заплата след завършване на университета. През 2000 год МРЗ е 75 лв през февруари, т.е. тя е печелила 33% над МРЗ. Индексирайки към официалната инфлацията за тези 15 г. въпросната заплата, тя към днешна дата би означавала 214 лв. МРЗ от юли 2014 г. обаче е 380 лв. - което повдигнато с въпросните 33% прави 505 лв. еквивалентна заплата. Естествено е тя да се възмущава колко нагли са младите кадри да искат по 1000 лв. - всички работодатели го правят. А естествено младите кадри да емигрират и ние после да се чудим къде са ни хората.

Основната ми теза беше, че икономическата обстановка следва своя ход и ако всички заедно не се борим за повдигане на заплащането, нацията ще бъде осеяна именно от бедни и простовати (защото знаем до какво тика недоимъка) хорица, чиято единствена утеха ще бъде, че работят за нещо над средното - което за София към 12.2015 е 1131 лв. А тази нация не може да продължи да съществува, ако продължим да сме на дъното на заплащане в Европа и някъде около заплащането на нации от третия свят. Ефектът на емиграцията е повече от ясен; ефектът върху раждаемостта е не от сега - той датира от началото на прехода и последните години е отново на много ниски нива. Не е реалистично да очакваме възпроизвеждане на младите, ако им плащаме на ръба на съществуванието, а ако все пак такова съществува, е нормално да е от малцинствен произход или среда на дъното на социалната стълбица. Ако като нация не си защитаваме интересите, скоро няма да има съвсем никой, който да плаща нарастващия външен дълг и да поддържа пенсионната система. А най-лошото е, че сме среда на масивен аутсорсинг - т.е. ниското ни заплащане единствено помага на чужди фирми да печелят повече. А както вече видяхме, тези фирми няма да се откажат от България независимо дали плащат 700 лв или 1200 лв за служител на входно ниво.

Само защото на някого му се е случило да извърви тежък и неравен път, не значи, че трябва да поставя всеки на това изпитание, защото именно младите хора са тези, които ще плащат пенсиите на застаряващите, а за достойни пенсии в интерес на всички е младите да печелят повече и доходите им да са официални. От друга страна заплата от 1000 лв като отправна точка за млад кадър би означавало естествено много по-добра индексация за опитен такъв и много по-висока средна заплата.

Изобщо нямам предвид конкретните числа. Навсякъде заплащането е различно. Не се правете на ощипани.
O, и изобшо не съм минала тежък и неравен път. Всъщност беше без 2001. Предпочитах да изкарам някой лев, и да науча нещо, отколкото да стоя и да харча парите на нашите. Освен това, между годините обучение също съм работила за малко пари. А, и всяка година продавах мартеници. Не е защото съм нямала пари. Нашите са си нормални работещи хора. Средностатистическо семейство.

Аз те разбрах какво имаш предвид и ти казвам, че според мен мислиш грешно предвид съвременните условия 
То и според майка ми, която е завършила абсолютно безплатно магистър още през соца (когато имало и екстри апартаменти за семействата на млади специалисти), е напълно в реда на нещата да се почне и за малко пари. А според баба, която взима 200 лв пенсия, няма проблем да се почне и за без пари. Мисля, че очевидно как парите определят не само битието, но и мисленето.
Цивилизацията се опитва да изкорени експлоатацията, ние тук я приветстваме и помежду другото вдигаме цените на образованието и хляба. Перфектна комбинация. Мисля, че съм споменавала за моя позната, която учи в Дания. Задължават ги да си намират през ваканцията не помня след кой курс работа с поне 300 евро заплащане. Пак стаж, ама... не съвсем като нашите безплатни, дето са по 2-8 седмици правене на кафета и, разбира се, после никой не ти ги признава.

Ако започнеш за малко пари, печелиш опит, ако си стоиш вкъщи - губиш време. Никой не харесва служители с дупки в CV-то.

Добре де, как ще казвате, че celika мисли грешно, при положение, че обяснявате същото, което и тя, но с по-различни думи. Изобщо не става дума за труден и неравен път, нито пък за МРЗ-то от 360 лева, а още по-малко за експлоатация на младежта. Къде го намесихте пък безплатното образование не знам.


Не виждам някой, който да твърди, че заплата от 400 лева е нормална. Ами не е, но в тези условия, в които живеем за определен период от време е повече от заплата 0 и харчене на пари, дадени от родителите/съпруга...

Надявам се баба ти да не се оплаква от ниската пенсия. Старите хора наистина не разбират, че пенсиите им идват от сумата в онзи фонд "Пенсии", който държавата пълни като всеки месец удържа от официалните заплати, а  13% от 0 е... 0.

А като казах 0, имах предвид опит. Дано някой пак не ме е разбрал. грешно. Иначе, за пенсиите по-голяма вина има сивия сектор, но повечето от вас биха работили там за повече пари.

не са ли твоите думи тези  :



 

Метафора, метафора... да си спомним какво е!


celika, разбрах те за нулата. Водили сме го този разговор в тази, същата тема преди години и си спомням, че и ти участваше. Циклично се ръщаме към него.

Това е вярно, но с уговорката, че много зависи какво почваш.
Ако отидеш да работиш в бакалия за 280 лв и стотинки, колкото е чистото минимално възнаграждение за страната, и се съгласяваш да ти отчислявят по 50 лв за бракувана маруля на месец, не си правиш особено добра услуга. Най-малкото пропускаш възможности за интервюта и хайде не ми обяснявайте, че не било вярно. 280 лв не ти позволяват елементарна преквалификация. Куриозът е, че ако си безработен, можеш да се преквалифицираш благодарение на курсовете от БТ.
Ако започнеш каквато и да е работа, само за да не стоиш вкъщи, след година-2 се оказва, че си толкова назад от университетското си направление, че за да се върнеш в пътя ти трябва адски много време и средства - и двете не достигат.


Става дума за манталитет, изграден с годините. Ако не си дал лев за образованието си и си от село, всичко, различно от МРЗ за теб е "много".
А Селика, ако е започнала с еквивалента на днешните 500 чисти, я поздравявам, защото е можела да си позволи поне да не живее с родителите си. С 280 лв трудно ще си купиш собствен шампоан, камо ли да излезеш на квартира.
Не отчитате и това, че масовият случай в България е заплата, която се дава такава, каквато е, а не се договаря. Напълно естествено е всички да се стремят към по-високата стартова заплата, защото така или иначе ще стоят на нея поне 3 години.

Беки, оплаква се и работи, няма избор. Помагаме си както можем.

То пък нали в България е много скъпо образованието. По мое време семестриалната ми такса беше между 200 и 400 лева (покачваше се с годините). Наемът в студентско общижитие беше около 30 лева. а моето време беше 2004-2008. Истината е, че преди 10ина години нещата бяха различни.


Аз познавам много хора, които започнаха да работят каквото и да е като студенти и когато аз завърших, без да съм работила какво да е, те бяха по-напред от мен на пазара на труда. Подчертавам, че говоря за пазара на труда. Тези хора бяха по-добре ориентирани какво се случва, как се търси работа, дори как се пише СВ. Ами опит е това, при това ценен. Аз го нямах и съжалих, нищо че съм напред в университетското си направление. Трудничко ми беше да напиша първото си СВ, да отида на интервю и т.н., да се договоря за заплащане...

При тази безработица, са нереалистични очакванията някой току-що станал от студентската скамейка да претендира за 1000 лева заплата (изключвам IT бранша). Всъщност той може да си претендира, но няма да има кой да му ги даде.

Все пак, когато някой е току що завършил и търси работа - той не продава дипломата си, за която е платил много или малко (като разходи по време на обучението), а продава уменията си, опита - които в общия случай "клонят към нула".

Мен като работодател ме интересува "какви ползи"  ще имам от този служител. През първите 6 месеца той се учи да работи, да бъде част от колектив - конкретния колектив, добива трудови навици и т.н. и в общия случай се пречка на другите -   добронамерено казано   ....

Минава време (не малко) докато разгърне потенциала си, да си намери мястото, да бъде "полезен" и да се чувства удовлетворен   . Някъде се плащат големи пари за този период на адаптация - не казвам "на изпитване", но тук и в общия случай не е така и който тук си търси работа е нормално да се съобрази. Не вярвам навън да цъфне и да върже - там изобщо не е по-лесно  

И когато започваш от малко - имаш мотив да се стараеш, от теб самия зависи как ще се позиционираш във фирмата и къде ще бъдеш след 1 година. Дали на същото място с малко пари или другаде по-напред и нагоре с по-добър доход  . Не са "виновни" обстоятелствата - човек се напъва и прави усилия цял живот - и докато учи, и като започва работа и като се е утвърдил вече. Защото и като си утвърден и успешен - от теб се очаква и изисква много - нямаш право на грешки, отговорността е друга  

Трябва да си изнамеря къде съм закопала книжката си, но съм сигурна, че първата година плащах под 180 лв (2005, филология).

Алена, права си, по принцип всички сте прави, обаче обстоятелствата в държавата не са добри. Мотивацията, че ще взимаш добра заплата след изпитателния, липсва. Реално фирмите в България, които биха инвестирали в това твоята нула да стане единица, са пренебрежимо малко, концентрирани са на едно място и не може всички да работим в тях.

Добре, сега аз ще се опитам да си защитя тезата по друг начин. И го правя не защото искам да стоя срещу мнението на някого, а защото мисля, че нацията ни има потенциал, който не трябва да се окастря заради догма.

Професионалният ми опит е обвързан с дълбоко изследване на производителността и отимизирането според съответните наблюдения. За тази цел имам изградени три високопроизводителни тима. Но основното ми постижение е, че успях да ги изградя на основата на приятелски дух между хора, които преди работата си заедно, бяха непознати. В някои неща се водех от усет, в други на базата на готови проучвания, които даваха база за практики.

Сред проучванията, които открих като много верни не само на хартия, но и на практика, бяха, че не само опита има значение, а и IQ-то. Другото особено ценно за произдовителността проучване беше, че когато третираш хората като равни, макар и с различни силни страни, те са по-щастливи.

По стечение на обстоятелствата така се получи, че екипите бяха микс от хора с по-малко или повече опит, но имаше и такива, които нямаха никакъв опит. Един ден имах интервю с едно 19-годишно момче, което кандидатстваше за позиция за хора с опит. Минимумът беше поне да са завършили наскоро. А той тепърва започваше. Обаче не исках да го пропусна, тъй като това момче беше направило предварителния тест с 90% успех, а хората с по-малко или повече опит едва достигаха 70%. Отне ми един месец да се преборя за назначението на това момче, през което време то търпеливо чакаше, тъй като явно и не намираше много шансове на други места. Когато говорихме за заплащане, то срамежливо  ми каза заплата наполовина на останалите. На листа написах, че е поискал с 10% по-малко от другите. Това момче, без нито един ден опит в офис, за една седмица влезе в час с всички системи и вътрешни правила на работа и си работеше наравно с останалите, а познанията му наистина си правеха разлика.

Кажете ми тогава - защо човек, който знае повече, но няма опит трябва да бъде дискриминиран и да получава значително по-малко от хора, които макар и прекарали години в офис, се справят на същото ниво?

При по-следващия тим имах отново такъв случай - момиче, което беше само със стаж в една фирма, където я бяха научили на практики, които намирам за порочни. За една седмица влезе в час (разбирайте разбра, че при нас правилата са различни и каквото са я учили на стажа само ще й попречи тук) и около две години по-късно си намери работа във фирма, където шапка й свалям, че се пребори да отиде, защото е една от най-добрите и една с най-високите заплати. При нея нямах думата за заплата и тя беше наета на значително по-малко пари от другите, което винаги ме терзаеше, защото не намирам за честно човек,който върши работа наравно с останалите, който се справя отлично, да е заплатен значително по-малко, защото по стечение на обстоятелствата сега започва кариерата си. Все пак да не забравяме, че хората учат в университети с различни стандарти и завършват с оценки в спектъра на 3 до 6. Това също би трябвало да има значение. И не бива да сме тесногръди оценявайки хората единствено на годините, прекарани на трудов договор.

Поне моята логика е била - ако съм пресявала хората през еднакви критерии и те са потвърдили избора ми през изпитателния срок, че изпълняват тези критерии в качеството, каквото е нормално за фирмата - тези хора заслужават еднакво третиране та дори и под формата на заплащане.

Просто личният ми опит....