Нужда от съвет за 16 годишно момче.

  • 14 046
  • 135
  •   1
Отговори
# 15
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
ок, кажи ми, каква е историята, тогава! Нека се запозная!

Ти не ползваш ли забрани за детето си? При това още от ранна възраст? Ти самата не си ли обект на забрани? Забраната може да работи и без изрично упомената санкция, но при изрично разяснени послествия от нарушаването й. Като с пресичането на червено - не е номерът, че ще те глобят, ако те хванат, а че ще те блъсне кола и е много вероятно да останеш инвалид или направо да си заминеш на Оня свят.
Или забраната за мотаене по малките часове по кръчми и улици - не е въпросът, че нарушаваш забраната и ще ти вземат компютъра, а че точно по тези малки часове по кръчмите и улиците се размотават всякакви пияни, криминални и пр. елементи, което вдига вероятността да пострадаш.

Не мисля, че ти можеш да решиш или да ми наредиш да споделя как съм била възпитавана и как възпитавам.

Само ще ти кажа, че причината за забраната е много по-важна от забраната. Ако причината е ясна и осъзната, забраната е излишна. Даже си написала нещо подобно по-горе.

Ще споделя само част от "историята". Не съм забранявала почти нищо. Но примерно какво става като пипнеш нещо горещо показах /и след това обясних кои са горещите неща вкъщи/.

# 16
  • Мнения: 19 387
На мен ми прилича на пързалка темата  Grinning
Съветвам авторката да му каже, че ще гори в ада, ако гледа порно и пуши.

# 17
  • София
  • Мнения: 62 595
Нали не съм знаела, не съм познавала, защо така се дърпаш! Ако ще е така половинчата работа, за какво изобщо говориш?

Причината за забраната много често не се осъзнава от детето, изенно защото все още не му е узряло онова, непосредствено зад челото. Децата се мислят за безсмъртни, впрочем както и много възрастни. Забраната се обяснява задължително, но невинаги се осъзнава. Затова аз няма и не се свеня да държа на една забрана, ако я смятам за критична. Повечето деца не смеят да правят напук, защото малко от малко им светва отвътре, че пак трябва да се приберат вкъщи и не са готови да посрещнат последиците.

# 18
  • Мнения: 12 073

  И ако някоя майка си мисли,че нейният тинейджър никога не е палил цигара или не е близвал алкохол,много се лъже.Относно средата-няма как да се избяга от нея,това го има навсякъде.

Отдавна не съм тинейджър, но моята майка все още може да е спокойна за мен в тинейдж ми години.Не съм пушила и не съм "близвала" алкохол, ако не се брои че обичах бонбони "пияни вишни".Но по това време бяха дефицитни, така че не се брои Simple Smile

Не си мислете, че като познавате определен кръг деца или тинейджъри и те имат своите популярни нездравословни "ритуали", то правилото важи за всички. Има и деца, които не ги влече.

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
За "никога" не мога да се закълна. Но от "палил цигара" до "пуши марихуана" и нататък "екстази и пр." има едно море. Защо така се абсолютизира с "никога" И ако не е "никога", значи става "винаги". Това не е единица или нула.

# 20
  • Мнения: 550
Мисля си, че ако майката продължава да кара сина си да ходи на църква всяка неделя ще стане даже и по-лошо.... Иначе от къде мисля, че го "кара"? Момче на 16 години ходещо доброволно на църква всяка неделя няма да има много приятели или ако има те една ли ще пушат трева, цигари и няма да се прибират.  Naughty

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
що, там може да си намери гадже! Ако са католици, ми прави впечатление, че и млади, и стари хора са на неделните литургии. Но ходенето на църква не е проблемът. Има нещо друго.

# 22
  • Мнения: 576
 Дано майката не разчита на църквата да и възпитава децата.Според мен на едно младо момче ще му е трудно да възприеме за общовалидни правила,които са с повече от две хиляди годишна давност.Не го казвам защото отричам религията,напротив,аз също съм вярваща,въпреки че не ходя на църква всяка седмица.Но все пак родителите най-добре биха могли да усетят настроението и нагласата на детето си и да проведат разговори или да предложат компромисни варианти,които биха били задоволителни и за двете страни.
  Моето дете е малко и не съм се сблъсквала с подобен проблем от позицията на родител.Ясно ми е,че всяка майка иска да знае какво прави детето и всяка минута,че ни се иска да се прибират от училище право в къщи,да дружат с приятели,които лично сме одобрили и вечер след Сънчо да са по леглата,но това е невъзможно.Аз лично бих се опитала да се поставя на мястото на детето ми и бих направила всичко възможно да ме възприема то като приятел и довереник,а не като надзирател,дори да ми се наложи да чуя неща,които никак няма да ми се харесат е по-добре да знам,отколкото да ги върши зад гърба ми.

# 23
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Приятелите са приятели; родителите не са приятели, те са родители! Винаги ми изниква моят баща, който в трудната възраст никога не пое отговорност за мен, но при всеки удобен случай ми викаше "Приятелче..." Stop. Докато един ден не избухнах и му креснах, че аз приятели си имам достатъчно, трябва ми баща!
Та така, аз също гледам да съм близо до дъщеря ми, да не прекалявам с назидания, забрани и наказания, а да разговарям с нея. Да прекарваме повече време, пък дори и с безсмислени занимания като шопинг, щом тя има желание за това. Говоря й постоянно и не пропускам да й давам примери (отрицателни примери, защото мисля, че са по-въздействащи и поучителни, отколкото положителните - те са обезкуражаващи).
Прекалената религиозност, според мен, пречи и кара младежът да се бунтува и срамува от връстниците си.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Децата се бунтуват, но всъщност искат да бъдат спряни. Искат да опитат всякакви магарии, но в същото време се надяват да им бъдат забранени. Именно, защото за тях И забраната е грижа, не само потупването по рамото. И мисля, че родители, които не смеят да забраняват, мислят първо и основно за собствения си комфорт.

# 25
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Така е, наскоро подочух разговор между дъщеря ми и приятелката й (ставаше въпрос за друга тяхна приятелка, на която винаги всичко й е разрешено). Та коментарът на една от двете беше: "На майка й и баща й май не им пука много за нея...". И не, не беше за пред мен, защото дори не знаеха, че съм в стаята.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
И не са само те.

# 27
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Нали не съм знаела, не съм познавала, защо така се дърпаш! Ако ще е така половинчата работа, за какво изобщо говориш?

Причината за забраната много често не се осъзнава от детето, изенно защото все още не му е узряло онова, непосредствено зад челото

Знаеш? Чудесно! Значи, няма нужда да обяснява. И евентуално осъзнаваш, че твоят и опит и схващания са си само твои и други хора не само могат, но най-вероятно имат различни.
Това удебеленото съм го виждала и друг път да прозира под мненията ти. Щом те влече да го вярваш, няма лошо.

Определено имаме съвсем различни разбирания за забрана. Бих забранила на малко дете да пипа шкафа с химия, но не и на тинейджър да пуши. Какъв смисъл има и какво ще постигна? Ще има някакъв страх от отхвърляне или наказание докато ми е в къщата. После?... Това трябва да си го забрани самото дете - да избере друг вариант за себе си. Моята работа е до навършването на годините, в които ще решава самО да има ценностна система, която да го насочва.

# 28
  • Мнения: 12 700
 newsm47

Същият спор съм го водила с Андариел. Как не й омръзва.

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Няма как да ми омръзне, защото зная, че нещата, които ги пиша, са верни. И то не субективно, а е проучено и документирано съвсем научно. Който иска, може да поотгърне някой учебник или справочник по анатомия, физиология, неврология, невропсихология и пр. Отделно можете да прочетете предостатъчно източници за девиантното поведение при децата. Като цяло не спорите с мен, аз поне си правя труда да пиша нещата безпристрастно. Светът ми не се изчерпва със собствените ми деца. Колкото и нещата да са индивидуални, има някои общи, при това съвсем материални измерения.
Децата имат нужда от морален коректив, от забрани. Впрочем, възрастните не се различават кой знае колко. Справка социалната психология, който се интересува. Децата имат страх от това, че осъзнават, че не могат да се справят сами. До някаква степен тийновете осъзнават това, че са все още неспособни да поемат отговорности на възрастни, че не могат да се справят материално и морално. Детето започва да си го забранява едва в момента ,в който осъзнае смисъла на забраната, която налагаш.

Общи условия

Активация на акаунт