Януарска рожба гушка мама, няма радост по-голяма

Благодаря никид   
На мен ми казаха след 20 работни дни, което ми се струва много време 

И с двете ми деца таткото отиде да взима акта за раждане, ако не се лъжа, още бяхме в болницата.

Честито на всички родили мами, бъдете здрави

Докато се усетя, че има нова тема, 5 страници сте изписали 

За акта - на нас ни казаха до 10 дни, но е с дата след 6 дни след раждането.
За крема - аз се мажа с Гармастан, нито са ми се разранявали зърната, нито нищо - след всяко кърмене, а преди кърмене се мие с водичка. Зърната стават много меки и много лесно засуква бебето.

Последен шанс за раждане през януари, вече загубих търпение

Mммм, ако не се случи днес или утре, ще сме с февруарчета.  Днес ще посещавам АГ-то за последно. От там нататък, вече сигурно ще ми кажат да се обръщам към болницата. А трябва да водя и малката на лекар, че нещо ми кашля две нощи подред. Тъкмо сега трябваше да се случи да ми се разболява...

Някой знае ли какво става с Бубето ( Любомира Найденова)? С нея пишем в друг форум и откакто е родила не се включва и нямаме никакви новини. Притесняваме се много!

Здравейте!
Днес ни изписаха с Максим от 2-ра градска болница и вече сме у дома... 
С Любомира Найденова се запознахме лично в отделението и мога да ви кажа, че е добре... Мисля, че утре ще ги изписват с Киара и тогава ще ви пише..

Страхотно! Благодаря! И честита рожба! Да расте здрав и силен Максим!

Благодаря за темата и аз се записвам с нашето трето чудо - бебе Хелена се роди на 23 януари, 3572гр, 50см, вече сме си вкъщи. Малкият батко се опитва да и краде биберона, но иначе добре я приема.
Другите мами с породени дечица - как е при вас?

Поздрави на всички нови мами 

Честито на всички родили майчета   

И тук да се похваля,
На 24 януари вечерта в 21.30 ч. ми падна тапата,а по-късно към 1.30 (вече 25.01)през нощта започна изтичане на околоплодна течност.Разбрах на къде отиват нещата и влязох да се изкъпя за последно преди раждането...ама пусто му-умирах си от страх и треперех като лист,защото знаех,че раждането предстои в най-скоро време.Сина ми до последно беше до мен и ми даваше кураж.Само от време на време казваше :"Отивам да събудя тате" ама аз не му разрешавах,защото знаех,че събудя ли мъжа ми и срещата с болницата ще е скорошна.Съпруга ми много се притесняваше да не родя у нас  Беше ми отказал да присъства на раждането.Не настоявах,защото знаех,че няма да издържи милия  .......Та,излизайки от банята водите ми продължиха да изтичат в коридора...в спалнята......и реших,че е време да събудим мъжа ми.Така скочи милия от леглото като му казах,че раждам та чак се развеселих в оня напрегнат момент.....хахххххах още ми е смешно  ....Стана,облече се за секунди и вика:
Той:"Хайде!" 
Аз:"Какво хайде?" 
Той:"Да те водя в болницата" 
Аз:"Ми не искам" 
Той:"Ама как така не искаш" 
Аз:"Ами така,не искам...страх ме е" 
Той(виждайки изражението на лицето ми,защото имах контракция):"Но ти раждаш.Боли те!" 
Аз:"А нееее,няма да раждам през нощта" 
Не исках,просто не исках да тръгвам,защото все още не бях решила къде искам да раждам.Дилемата ми беше Окръжна болница Варна или Майчин дом Варна.Неколкократно молих моя мъж да ми помогне в избора на решението,но той каза:"Където искаш-там те водя"! Е да,ама аз не знам какво искам 
 По едно време той вади две клечки за зъби,чупи едната и ми вика:"Избери една клечка"
Аз:  "Що?"
Той:"Ами сега ще ти кажа къде ще раждаш" 
Дръпнах едната клечка,той се усмихна и.....
Искаше ми се Майчин дом,но ме спираха парите,които се плащат там.От друга страна исках и Окръжна,защото там съм родила другите си две дечица,но все ме дърпаше към Майчин дом и въпреки всичко не казах на моя мъж,че искам да родя третото ни дете в Майчин дом.
Контракциите бяха на 10-15 минути и всяка следваща ставаше все по-силна и болезнена.Към 3 ч. след още една болезнена все пак реших да тръгнем.Целунах децата,казах им колко много ги обичам и излязохме от нас.Естествено изнудих моя мъж да минем през една кафе машина да си взема мляко с кафе,за да изпуша една цигара за успокоение (ха сега антипушачите ще ме разчекнат  ),а и все пак не знаех към коя болница пътуваме
Взехме си по едно кафе и потеглихме с колата.О Боже...пътувахме към Майчин дом  Спряхме пред портала,вътре в стаичката на охраната светеше.Човека ни видя,че спряхме,излезе,но аз стоя в колата и се опъвам като магаре на баир.Викам си:"Сега ще си изпия млякото с кафе,ще изпуша една цигара като пич и тогава ще раждам"  Да,ама не....боли та боли,чак цигарата изплюх 
Вече 4 часа сутринта...
Слязохме и с бавна крачка влязохме в болницата.Събудихме акушерката,но тя ни прие с усмивка.Дойдоха още две акушерки...сънени,но усмихнати.Събудиха докторката...прегледа ме и констатира 2 см.разкритие.А аз си мислих,че съм поне с 5 см  Сложиха абокат,кардиограма,взеха ми кръв,видеозон,тонове,клизма и ме вкараха в предродилна да си чакам контракции,които след клизмата доста се усилиха и зачестиха.Попитаха ме искам ли епидурална анестезия.Категорично отказах  Не исках и избор на екип,въпреки че доктора който ми следеше бременността работеше там,но не исках да го будя.Казах,че имам доверие на всички.
Часът е вече 5 сутринта,а моите контракции бяха ту на 5,ту на 7,ту на 9 минути,абсолютно нерегулярни,но с всяка следваща по-болезнени.Така изтърпях до 7 часа,когато докторката ме прегледа и каза,че разкритието вече е 6-7 см.Към 7.30 дойде другата смяна и акушерките се смениха.Една от тях (Радостина) дойде при мен точно,когато имах доста болезнена контракция,хвана ме за ръката и се усмихна  Усетих подкрепа в нейните очи.Не говореше,докато не ми мина контракцията.След това започна да ми обяснява какво и как ще усещам.В 8,30ч.дойде и доктора от новата смяна (д-р Друмев).Провери ме-разкритие 8 см.Каза до 2 часа ще стане.Аз:"Два часа ли"  "Я ми слагайте системата и да си гушкам бебето."
Акушерката:"Със системата ще боли повече" 
Аз:"Да,но ще родя по-бързо" 
Включиха ми системата.След 5-6 минути контракциите станаха 
Радостина беше през цялото време до мен,държеше ме за ръката,проверяваше дали бебето не излиза,задаваше ми въпроси имам ли напъни,следеше тоновете на бебето,даваше ми по капка водичка,но ми даваше ,насърчаваше ме..с две думи беше ми упора и много ми помагаше.
Към 9.20 бях "готова" за родилна зала и ме преместиха.Извикаха д-р Друмев и великото напъване започна.Вече не обръщах внимание на болките.С всеки изминал напън бях все по-близо до срещата с моята трета рожба.Но на един от напъните така дръпнах дръжката на магарето,че я изкъртих.Ужас!Започнах да се извинявам,че съм счупила магарето,а двете акушерки и доктора избухнаха в смях.
И ми викат:"Не се извинявай,ами напъвай.Магарето ще го ремонтираме после"
Аз:"Ама сега какво ще държа"  (бях свикнала Радостина да ми държи ръката,после дръжката ми беше упора,но сега Радостина беше между краката ми и ,и помагаше с раждането).
Взех се в ръце,за пореден път напънах с всички сили,доктора ми помогна с лек натиск по корема и бебенце се изстреля в ръцете на акушерката Радостина  (която държа да отбележа беше по-малка от мен.Малка,но с опит )
Сложиха я на корема ми....Е няма по-блажено щастие от това.Родилите мами знаят какво е чувството...Бебе Карина се роди 3800гр. 51 см без грам шев 
Веднага след това пуснаха мъжа ми при мен.Нямам думи,с които да опиша какво издаваха очите му,след като видя мен и Карина...само като се сетя и се разплаквам от щастие,затова ще си/ви го спестя 
Та така с моето поредно раждане  Не знаех къде искам да родя,но мъжа ми взе решението да родя третото ни дете в Майчин Дом-Варна.Аз държах единствено на отношение и професионализъм.И го получих!

П.П Между другото била съм изтеглила клечка Окръжна болница  Благодаря на Господ,че ме е дарил точно с този мъж и тези деца       

Честито на новите мамчета!ХАРЕМЧЕ е няма такъв цветущ разказ просто умрях от смях.

Десита,постарах се да бъда максимално подробна 

Честито на ново родилите. Харемче,разказа ти ми се струва все едно е извадка от книга.Замисли се,отдава ти се писането.  Така си го разказала,че все едно аз раждах в момента