Вече всяко ЮНСКО мъниче поздравява мама ту с юмруче, ту с ритниче! - тема 7

Здравейте, бъдещи мами. Аз вече съм майка, но ви пиша, защото ми останаха доста от витамините за бременни. И понеже са доста скъпи, а са в срок, в оригиналните им опаковки  и съм ги съхранявала по изисквания на хладно, не ми се иска да ги изхвърлям. Искам да ги подаря на някой. Ако някоя от вас ползва Supple Maman или Biozin mama да ми пише на лични съобщения и ще и ги изпратя по куриер. Желая на всички Ви лека безпроблемна бременност и после леко раждане! 

Ellle за НИа Мед да.Наскоро една позната ражда там та ми е прясна информацията.Аз обаче май предпочитам Иван Рилски(Тракия с новото име) и до колкото разбрах цените са същите

Разлика София и други градове огромна..... Аз казвам за цените в София.
Снаха ми ще ражда в Русе,избор на екип 300лв,стая по 75 на ден и това,тук избор е около 800лв в държавна. Та тя като здравно неосигурена,ще плати към 700лв,за цялото раждане,като в тази цена има 4дни вип стая. Там ходи в частен кабинет и плаща 15лв,аз в София плащам 40 за обикновен преглед.
Понякога се шегувам,че трябва да се преместя в Русе и да родя там...

Мами, случайно някоя от вас да е с по-нисък хемоглобин? Ако има такава може ли да ми каже какво пие, колко е нисък и в каква дозировка? Аз пия феро-фолгама при 116 хб., 120 е долна граница, а ми изписаха 2х1 таблетки, което за моята стойност ми се вижда много.

Извинявам се за повторното намесване в темата. Аз бях с нисък хемоглобин и трябваше да пия хапчетата от първия ми пост. Но тъй като не обичам да пия хапчета и "забравях" най-нарочно да ги пия си дигнах хемоглобина с редовно ядене на червено цвекло. Ядях го на салата с моркови и зеле. И за три дни от 86  го вдигнах на 112. Дано ти е полезна информацията.

И аз им бях хвърлила око, много добри отзиви съм чувала. Ходила съм там на преглед при д-р Христов, останах много доволна /преди 6 години/.
В клиниката, в която ще раждам сега /Дева Мария в Бургас/ секциото е 750лв, но ако си водиш ЖК при техен лекар, както съм аз, цената е 250лв. Нормалното е 200лв, а ако ЖК е при техен лекар - безплатно. Отделно избор на екип и разни други екстри като отделна стая, придружител, свободни посещение и т.н. се заплащат допълнително.
Утре ще ми пускат изследвания и ще видя как ми е хемоглобина. Надявам се да не е много нисък, защото хапвам често цвекло, спанак, месо. С предната бременност пиех някакви хапчета, ама не помня какви  .

march01, не мисля, че ти е висока дозата. 120 е долната граница, а се очаква, че тепърва ще пада хемоглобинът ти. От твоите нива през последните месеци зависят до голяма степен и нивата на бебето през първите месеци от живота му, освен това предстои раждане със съответната кръвозагуба. Разбира се не пречи да наблегнеш на яйцата, черния дроб, червеното месо, цвекло и зеленолистни.

Да това вече са разумни цени.Толкова мога и бих си позволила за 3 дневен престой 

  Олеее, за какви цени говорите  
Тези суми от почти 2000лв и мен биха ме замислили дали да съм с избор...  
   Във Варна в държавна болница изборът при естествено е 450, а при секцио 550, ВИП стая 50лв. При частните естествено - 730/880, секцио - 1130/1280, ВИП стая 75. Това е за здравно осигурени, иначе май е с 500лв по- скъпо но не съм сигурна.
Тези суми от почти 2000лв и мен биха ме замислили дали да съм с избор...  

И аз ще споделя за моето раждане на кратко Не знам как се прави скрит текст, но няма  да разказвам от негативната страна.
Имах 4 см. разкритие от 7-ми месец. В 9-тия АГ всеки път се шегуваше, че няма смисъл да си записвам следващ час за преглед и че ако реша ми пуска система и ще си гушкам детенцето до следобяд. Два дни преди термина ( аз наистина не си бях записвала час повече) ми се обади АГ и каза да дойда поне едни тонове да чуем. Аз през нощта имах контракции на 7 мин., регулярни. Не бяха болезнени, просто не можах да спя. Отидохме към 11 на запис на тонове, прегледа ме дежурната АГ каза ми -4,5 см. разкритие , за хоспитализация си.  Започнах да подписвам документи и от страх и вълнение да плача Настаниха ме, направиха ми клизма. Час и половина не излязох от тоалетната и започнах да си мисля как тенезмите сигурно болят повече от контракциите. Когато излязох ми казаха, че ще ми сложат банка с окситоцин. Слушахме тоновете на бебчо и в един момент много започна да ме боли. Попитах много силно ли са пуснали банката и акушерката ми се закикоти, когато си погледнах ръката видях, че още не са я закачили   Спукаха мехура и зачакахме. Около 2 часа бяха по-силните болки. Бях приела мисълта за естествено и необезболено раждане , но вече толкова ме болеше, че се примолих за анестезиолог. Лекарката ми се зачуди, защото до тогава не се бях изявила с толкова нисък праг на болктата и реши да прегледа докъде е разкритието. И... изненада 9 см. Отпаднаха опциите за упойка, влязохме в родилна зала. Около 40 мин. с неособено продуктивни опити за напъни, нисичка майка, голям плод ( 3800гр. мъж), епизиотомия ( изобщо не я усетих като болка ) и вакуум. Дадоха ми най- хубавото новородено, което бях виждала. Зашиха ме с обща упойка. След това не е интересно. Мисля, че за първескиня влязла  в 12 ч. в болница и родила в 16,30 просто нямам право да се оплаквам . Единствено и до момента не зная на този ден с нощните контракции ли започна раждането ми или след клизмата се провокираха

  Здравейте

Това, което получаваш като отношение в момента не е общоприетото и е различно защото водиш консултациите си по ЗК в частна клиника, където всичко е различно ако щеш и ехографа, и магарето, и чакалнята, и санитарката, а и лекарката. Получаваш повече, от това което ти се полага, също защото са решили така иначе до сега вече щеше да си имала всичко на всичко само  2 ехографа. Така че не може да се сравнява изобщо.  Всички проблемни случаи се пренасочват не защото нямат оборудване, или не са компетентни лекарите, а защото лечението може да трае дълго и да струва скъпо. Скъпо имам предвид до около 1000 лв на ден в продължение на един месец и не знам кой би могъл да си го позволи това да го плаща от джоба си. И пак да кажа всякакви такива пренасочвания се случват не само от частни към държавни болници а и от държавни отново към държавни, но специализирани в определени направления. Сега ако ще е за ден, два, три естествено е че ще си стоят в частната клиника, говоря специално за Селена понеже имат оборудване имат вече и договор със здравна каса и докато има пътека да държат майката и детето ще ги държат, след това ако се налага ще ги преведат в др болница.

Просто ти обръщам внимание на това, че в момента ти се ползваш с вниманието и при условията на частна клиника Аз също съм там. Там бях и при предната бременност, но тогава си плащах защото нямаше лекари към здравна каса. Не намирам никаква разлика сега и преди. Ходила съм обаче на няколко прегледа в поликлиниката и знам за какво става въпрос. Чакащи бременни, на които ако им се приходи, ходят в 00, което е в окаяно положение без сифон, без крушки, без топла вода и т.н екстри. Кабинета е с интериор от 80-те години. Ехографа е от преди 20 години, а магарето е кожено, скъсано и са правени опити да се лепи с левкопласт   Такова е положението, няма какво да се лъжем, затова се радвам на възможността да имам вариант да избера друго за себе си и детето си.

20 дни след раждането влезнахме в болница с бебечето. Във ВМИ имаха 1 термометър за цял етаж отделение   асансьора не им работеше, и аз прясна родилка със секцио трябваше по 3 етажа да ги качвам и слизам, с бебе в ръце по 5 пъти на ден, за да посещавам разни кабинети. Да, нямаше и топла вода, ела да видиш как се къпе новородено бебе с вода от ел каната, която си бях занесла, със същата се налагаше да си топля и вода за да мия още течащите лохии   на всичкото отгоре ни се караха, че сме хабили ток и не ни даваха да я ползваме каната имам предвид   Тоалената е една за целия етаж и се ползва от около 70 човека /баня и душ няма /  Това е нищо в сравнение с отношението на персонала, те просто са си свикнали още от комунистическо на един маниер, който за мен е неприемлив, особено за бременни, раждащи и родилки, когато сме мн уязвими и чувствителни.  


Дано не ми се налага да посещавам подобни заведения повече.

Здравейте!!!
Ще се вкюча и аз в разговора за раждането!!! Първото ми раждане беше в град Добрич! Не платих за избор на екип....всичко мина както трябва но в кряйна сметка пак платихме...нищо че беше по здравна каса....сега след 7 години съм отново бременна в 20 седмица съм и смятам да платя за избор на екип! Личното мое мнение че нещата се случват по различен начин когато плащаш, сега мисля да раждам в Аг Св.София! Там цените са посредата!!! Какво е вашето мнение за тази клиника? ?? Там ще раждам че доктора ми е тамошен

Здравейте отново, сега да ви разкажа и аз за моите раждания. И аз не се справям със скрития текст, но моите истории смятам, че са изключително положителни, така че няма нужда да се крият.

Първото - на 18.02.1999 г. Тогава бях на 21 г., без никаква информация за раждания и бебета, никоя от приятелките и братовчедка ми не бяха раждали, майка ми е починала за съжаление, и от там никаква информация, нямаше интернет и моб. телефони масово. Имах 2 книжки за бременност и раждане, които прочетох и това е. Но си бях абсолютно уверена, че това е най-естественото физиологично нещо и си казвах, че аз ако едно бебе не мога да родя за какво въбще съм дошла на света /сега вече съм редуцирала това си мнение естествено /. Терминът ми беше на 27.02, но аз нямах търпение да излиза още от началото на 9-тия месец. На 17.02. рано сутринта започнах да усещам леки контракции /около седмица преди това на части ми падаше тапата - бяха безцветни слузести парчета/. Бяха през много време - около час, кратки и слаби. Ясно ми беше, че няма да е съвсем скоро раждането, затова си стоях спокойно. Обаче свекърва ми като разбра в един момент започна да звъни през половин час дали сме тръгнала за болницата и аз реших накарая да отидем. Към обяд отидохме в Тина Киркова - тогава се раждаше по район на местоживеене и там ми беше определено. Като ме прегледаха, казаха, че имам 1 см разкритие и няма да родя същия ден, но ми предложиха ако искам да ме приемат в отделението, или ако не - да се прибера и да отида на следващия ден. Аз съответно веднага избрах да се прибера - мразя да стоя в болница, това ме подтиска и ми действа негативно. Прибрахме се с мъжа ми, гледахме телевизия, вечерта имахме гости - една приятелка с гаджето й, говорихме си до 1 ч., аз през цялото време си имах контракции, като периода между тях постепенно се скъсяваше, но много плавно - през нощта вече беше около 30 мин. На следващия ден станахме късно. Аз си спах, само се разбуждах докато трае контракцията, но не напълно и веднага след това си заспивах. От книгата знаех, че при 5 см. разкритие изтичат водите и тогава задължително трябва да отида в болница и чаках това да се случи. Следобяда се разхождахме, после даже си вечерях /сега не бих го направила, защото ако се наложи упойка за секцио по мед. причини е проблем/ и понеже мъжът ми беше нощна смяна, към 19,00 ч. трябваше да тръгва за работа. Контракциите ми бяха станали вече през 7-8 минути и малко по-болезнени /но съвсем търпимо/ и реших, че е по-добре да ме закара в болницата преди да отиде на работа, за да не се налага после да се връща и т.н. Докато пътувахме за болницата /5-10 мин. с кола от вкъщи/ контракциите ми зачестиха още повече и бяха през около 4 мин. Но аз бях напълно спокойна, защото не ми бяха изтекли водите, а в книгата пишеше, че с това започва същинското раждане . Усетих като слязох от колата пред болницата, че ми е доста по-трудно да ходя, все едно, че главата на бебето ме е подпряла отдолу   и приемащата акушерка само като ме видя как ходя ми вика: "Момиче, ти май доста си закъсняла!" Аз обаче й казвам: "А, не, още не са ми изтекли водите.". Като ме прегледа доктора /вече не съм сигурна дали му помня правилно името - май Страхилов беше или нещо подобно, ама аз освен на този преглед го видях още веднъж - за 10 сек. когато отряза пъпната връв на бебето/, каза, че имам 8,5 см разкритие и бързо да ме качват в предродилна зала. Акушерката реши, че все пак ще ми прави клизма /аз тоалет си бях направила вкъщи/, и викна мъжа ми, на който предвидливо му беше казала да изчака, да ми вземе златните бижута и да ми донесе багажа. Като отидох в тоалетната за клизмата, чаках, чаках да излиза каквото ще излиза, но нещо не ставаше бързо, аз си седях и си чаках, но акушерката започна да чука по врата /тази тоалетна се заключваше отвътре и аз по навик си бях заключила/ и ми викаше да излизам, че ще родя в тоалетната. Аз си знаех моето: "Не са ми изтекли водите, не мога да родя." Тя започна да става много настоятелна, викаше ми да излизам, че ще разбиват вратата. Тогава вече се прояви резултата от клизмата, измих се и излязох. Бяха ми дали да облека тяхна нощница, беше задължително, която ми беше голяма, с много дълбоко деколте /за кърменето/, което се връзваше с връзки, но те липсваха, и се чудех как да я държа, за де ми се показват гърдите докато ме влачеше по кородира и едва ли не тичахме към асансьора, а тя викаше на всички: "Пазете се, жената ражда." Аз все още не разбирах каква е тази препирня. Като се качихме в предродилна зала ме предаде на едни три акушерки, на които така и въобще не разбрах имената, но всеки път като разказвам за тях ги благославям. Сложиха ме на едно легло и едната ми каза - сега ще ти пукна мехура и ще изтекат водите, няма да усетиш болка. Така и стана. След това обаче, контракциите станаха много по-силни и продължителни, а периода им съвсем се смали. Те ми казваха как да дишам и да спирам, така че всичко беше много поносимо. След максимум 15 минути ми казаха да се преместя в родилна зала и ми казаха, че съвсем скоро ще дойдат напъните и да напъвам така, както когато ходя по голяма нужда, а не нагоре, за да не ми излязат кръвоизливи в очите. Докато ми го говореха това и първия напън дойде, те ми казваха кога да напъвам и кога да задържа, дори и да усещам чувство за напън, за да не се разкъсам. Изпълнявах точно каквото ми казваха и след 3-ия напън бебето излезе - главата, и те ми казаха - още малко, за да излезе и тялото и няма да забравя как едната го вдигна нагоре - прекрасния ми син, беше почти бял, леко розов, но не както повечето ги описват - едва ли не черно бебе, с много малко бяло вещество по него и аз бях затаила дъх да го чуя дали ще проплаче, веднага проплака, след това дойде доктора с една ножица да реже пъпната връв, като посегна с ножицата и бебето мръдна с ръчичка и му бутна ръката, все едно искаше да му вземе ножицата, и той се пошегува, че иска да му вземе занаята, аз си казаха "А дано!" /все още има шанс, сега е в НПМГ с химия/, преряза пъпната връв, дадоха ми да го гушна за една минута, след това го взеха за мерене, къпане и т.н. През това време едната акушерка без да ме предупреди ми дръпна ръката и докато се усетя, ми наби една спринцовка с нещо. Аз така се възмутих, защото изрично в началото ги бях предупредила, че не искам никакви медикаменти, освен ако не е животозастрашаващо. Тя ми каза, че това е нещо, което спомага за по-лесното отделяне на плацентата и да не се разкъса, а и раждането е свършило без медикаменти така или иначе. Съгласих се с нея, падна плацентата много скоро, аз веднага се надигнах и аз да гледам дали е цяла, но те ми казаха, че имало поверие, че е на лошо родилка да си гледа плацентата и се отказах. Оказа се, че всичко е наред, нямах никакви разкъсвания, съответно никакви шевове. Докараха една носилка и ме помолиха да се преместя на нея. Аз отново незапозната: "Ама за какво ми е носилка, аз мога да си ходя." Та трябваше да ми обяснят, че ще трябва да лежа 2 часа на нея, да ме наблюдавали. Легнах на тази носилка и ме избутаха в коридора пред родилно отделение, където наистина стоях 2 часа, но не мога да кажа, че някой ме е наблюдавал. Имаха още раждания и хората бяха заети с тях. Аз лежах и слушах как викаха някои, как се показваха бебета и т.н. Но друго е да го слушаш след като твоя ред е минал, и то доста добре. Лошото е, че след това ми дадоха бебето за съвсем малко, и ни показаха и двамата на таткото за 5 мин., но после го взеха и не ми го дадоха до сутринта, когато даваха бебета на всички родилки. А аз бях толкова щастлива и емоционално превъзбудена, че до 1 ч. през нощта /родих 19,30 ч./ сновах в стаята от вратата до прозореца и разказвах на другите 2 жени в стаята за всичко, та те направо накрая ме помолиха да спра, защото не можеха да запят от мен. Умирах от глад, но не знаех, че на етажа в коридора има булфон /тогава нямах мобилен телефон/ да се обадя да ми донесат ядене, та тези жени ми дадоха каквото имаха - сандвичи, плодове и ядох както едната се изрази /аз толкова не съм изяла откакто съм тук/, а тя беше от 3 дни в болницата, на другия ден ги изписваха. Пита ме не ме ли е страх, че после ще трябва да ходя до тоалетна и аз не можах да разбера въпроса. Като се изяснихме - че при ходенето по голяма нужда има напъни, които са болезнени ако имаш шевове. Аз тогава все още не знаех всъщност имам или нямам шевове, въпреки, че нямах спомен да са ме шили, но все пак докато гледаха плацентата не знаех точно какво са правили и затова не бях сигурна. На следващия ден при визитацията разбрах по доста груб начин - докторката, която минаваше, беше много крива и само ме погледна и отиде при следващата жена. Като я попитах всичко наред ли ми е и колко шева имам, тя ме погледна все едно съм й изяла закуската и ми отговори: "Аз в момента кървя повече от теб! А за шевовете защо питаш - да можеш да се хвалиш по градинките ли?! Е няма с какво да се похвалиш - никакви шевове нямаш!"
Та така приключва моята история. Доста подробно разказах, но считам, че е и забавно и искам да вдъхна кураж и увереност в собствените сили на всички, които ги е страх от раждането. Синът ми се роди 3430 гр., 52 см., след едно прекрасно раждане, а аз се бях настроила за нечовешки болки, които бях готова да изтърпя, та като се показа на третия напън дори се почувствах леко разочарована, че толкова бързо е приключило всичко. Като се замисля, всъщност въобще не е бързо, защото е около 36 часа от първите контракции, но 35 от тях изкарах в домашна обстановка, на спокойствие, което считам за плюс. В тази връзка съм длъжна да кажа, че докторите не толерират такова поведение, защото ако има проблем не може да се реагира своевременно. На практика на мен тонове не са ми мерени въобще, то нямаше и кога. Само май 2-3 пъти една от акушерките ги слушаше с онези допотопните фунии, ама едва ли някоя от вас е виждала такава. Второто раждане не беше толкова лесно като първото, но не по-малко вълнуващо и приятно изживяване за мен, ама за него ще разкажа друг път, че ми дойде много писане.
Желая в безпроблемно и пълно с приятни и радостни емоции раждане, представяйте си го такова, за да бъде като от представите ви.

~Mimko~ тези хормони за какво ли не могат да ни разреват и аз съм много разсеяна .
Четох вече на доста места , че в 6ти месец бебчетата са най-активни после може би заради утеснялото им пространство не са чак толкова активни .
Geri ATHINA еж този мъж най-накрая се показа.Браво.
bubentseto при нас избора на екип е 200лв  в държавна болница  а секцио 400, но тук частна няма